Р Е Ш Е Н И Е
№ 716 / 4.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и при
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 954 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.Р.Т.,***, подадена чрез
процесуален представител адвокат Д.К., срещу Решение № 28,
взето по Протокол № 1/30.04.2014 г. от Общински съвет-Велинград, с което е одобрен
ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница, в частта му
досежно поземлен имот с пл.№ 108, в кв. 3, през който е предвидено
преминаването на улица с ширина 8 м. с о.т. 111-123. С жалбата се иска
обявяването му за нищожно в обжалваната част, като издадено от некомпетентен
орган, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно, взето при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – Общински съвет-Велинград, чрез
процесуален представител адвокат Д.С., излага становище за недопустимост,
алтернативно за неоснователност на жалбата, по които претендира отхвърлянето й,
ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на
жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
По предложение на кмета на Община Велинград, във
връзка с постъпило заявление от началник на отдел „УОС“ при Община Велинград и
становище на главния архитект, е прието Решение № 343, взето по Протокол №
16/31.10.2013 г. на Общински съвет-Велинград, с което е разрешено изработването
на ПУП-ПР (улична регулация) на кв. „Крушата“, кметство Сърница, община
Велинград. Съобщението за изработване на ПУП-план за улична регулация е
публикувано в „Държавен вестник“, в местен вестник и е качено обявление на
таблата на Община Велинград и кметство Сърница, с указание, че заинтересованите
лица могат да направят писмени възражения в едномесечен срок от публикуването
му в „Държавен вестник“. След разглеждането им, с решение IX на ЕСУТ, взето по Протокол № 1/16.01.2014 г.
представеният проект на ПУП-ПР (нова улична регулация е приет). Във връзка с
това е прието обжалваното Решение № 28, взето по протокол № 1/30.01.2014 г. на
Общински съвет-Велинград, с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1,
т. 8 и т. 11 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ е одобрен
ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница. При поименно
гласуване за приемане на решението „за“ са гласували 17 от присъствалите
общински съветници, при общ брой на общинските съветници – 29, „против“ и
„въздържали се“ - 0. Решението е обнародвано в „Държавен вестник“, бр.
14/18.02.2014 г.
С Указ № 177, обн., ДВ, бр. 62/29.07.2014 г., в
сила от 01.01.2015 г., Президентът на Република България е утвърдил границите
на община Сърница, област Пазарджик, с административен център гр. Сърница,
включваща населените места: гр. Сърница, с. Медени поляни и с. Побит камък и е
утвърдил нови граници на община Велинград. След обособяването на община Сърница
като самостоятелна административно-териториална единица, Община Велинград е
предала с приемателно-предавателен протокол цялата преписка по одобряването на
ПУП-ПР (нова улична регулация) на Община Сърница.
Жалбоподателят е представил по делото нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение
№ 116, том I, рег. № 2498, дело № 112/30.10.2020 г., вписан в
Службата по вписвания на 30.10.2020 г., с който С.Р.Т. е признат са собственик
на основание давност и наследство на 1/21 (една двадесет и първа) идеална част
на поземлен имот № 108, от кв. 3 по плана на гр. Сърница, целият с площ 1149
кв.м. Представена е и скица № 0012/15.01.2021 г. от отдел „ТСУ“, Община
Сърница, в която е посочено, че за кв. „Крушата“ няма одобрен кадастрален план,
извадка от разписен лист, в който е посочен като собственик на имота Миладин
Събинов Т., удостоверение за идентичност на лице с различни имена и
удостоверение за наследници.
Във връзка с твърденията на процесуалния
представител на ответника за липса на правен интерес от обжалване на акта, по
делото е допуснато и изслушано заключението по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно дадено. Вещото лице е посочило, че на
15.09.1980 г. за първи път е изготвен кадастрален план за кв. „Крушата“ в
землището на с. Сърница, който до този момент не е одобрен. За имот № 108 в
разписния лист като собственик е записан М. С. Т. – без основание за
записването, под него е посочен С. А.. Т. с основание н.а. № 44/17.08.1984 г.,
отстрани на листа е залепен допълнителен лист, на който с печатни букви са
записани лицата, вкл. и С.Т., признати за собственици съгласно н.а. № 116/2020
г.
По делото по реда на чл. 218, ал. 4 ЗУТ не са
конституирани от съда като ответници заинтересувани лица по оспореното решение,
тъй като след обнародване на съобщението в ДВ, бр. 99/26.11.2021 г., не са
постъпили заявления, включително и от община Сърница (л. 68 от делото).
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Неоснователно е твърдението на процесуалния
представител на ответника, че С.Р.Т. няма правен интерес от оспорване на
решението на ОбС-Велинград в обжалваната част, тъй като към датата на приемане
на акта не е бил собственик на имота. Съгласно Тълкувателно решение № 3/16.04.2013
г. по ТД № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, при оспорване на административни актове с
искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия се преценява
към момента на подаване на жалбата, а съответствието на административния акт с
материалния закон – към момента на издаването му. Видно от представените по
делото доказателства, вкл. и заключението по СТЕ, С.Т. е признат за собственик
на 1/21 идеална част от имота на основание давност и наследство с нотариален
акт № 116/30.10.2020 г., поради което за него е налице правен интерес от
обжалване на решението на ОбС-Велинград. От друга страна, съгласно чл. 149, ал.
5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето, поради което съдът намира жалбата
на С.Т. в частта, с която се иска обявяване на нищожност за допустима, а
разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
решението на ОбС-Велинград е нищожно, като прието от некомпетентен орган. Следва
да се отбележи, че нищожни са онези актове на администрацията, които поради
радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги
издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да
имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически
актове и се третират от правото като несъществуващи. За да е нищожен един акт следва
да е издаден от некомпетентен орган, да не е в исканата от закона задължителна
форма за валидност или съдържанието му да не е съобразено със закона.
Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ (в приложимата
редакция, обн., ДВ, бр 109/20.12.2013 г.), подробният устройствен план се
одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в
едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
експертен съвет, а съгласно ал. 2 - подробният устройствен план в обхват до
един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват
до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и
селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен
срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския
експертен съвет. Видно от представената административна преписка по предложение
на кмета на Община Велинград и след одобряване на проекта от ЕСУТ, е прието
обжалваното решение, с което е одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) на кв.
„Крушата“, гр. Сърница. Спорът по делото е свежда до това дали решението е
следвало да бъде прието от ОбС или ПУП да се одобри със заповед на кмета на
общината. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно § 5, т. 10 от ДР на ЗУТ „квартал“ е урегулирана територия, ограничена от
улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или
повече поземлени имоти. Иначе казано, за да се приеме, че „Крушата“ е „квартал“
следва територията на местността най-напред да е урегулирана, каквито
доказателства по делото не са представени. Напротив, от графичната част на
ПУП-ПР е видно, че с него се създават нови улици, като по-голямата част от
имотите не са урегулирани. Такъв е и имотът на жалбоподателя, който и към
момента на подаване на жалбата съгласно скицата е „поземлен имот“, макар и в
урбанизирана територия, поради което не попада в дефиницията на § 5, т. 11 от
ДР на ЗУТ, според която „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е
поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници,
достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Другояче казано, за да се приеме, че ПУП-ПР (нова улична регулация) е следвало
да бъде одобрен със заповед на кмета следва безспорно да се установява, че
„Крушата“ е квартал на гр. Сърница и най-вече да отговаря на дефинициите в
Закона за устройство на територията. Независимо от наименованието, което е
използвал ОбС-Велинград при приемане на решението си, съдът намира, че
„Крушата“ не отговаря на изискванията на ЗУТ за „квартал“, поради което приема,
че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за
кворум и мнозинство.
Не е налице нарушение на изискванията за форма,
които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа. По делото е
безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена. Що се отнася до
реквизитите на акта значение за нищожността могат да имат само изискванията по
т. 5 – разпоредителна част, и на т. 8 – в частта за подпис на лицето, издало
акта, защото ако няма разпоредителна част няма волеизявление, а ако няма подпис
няма индивидуализиран субект, който да е направил волеизявлението. В случая,
видно от оспорения акт налице са и разпоредителна част и подпис на лицето, в
случая председателя на колективния орган, приел акта. От мотивната част на решението
е видно, че в него са изложени фактически и правни основания. Мотивите на акта
кореспондират с разпоредителната му част и с графичната част към него.
Волеизявлението на административния орган е конкретно и ясно формулирано,
независимо от твърдението на жалбоподателя, че не става ясно дали е одобрен ПУР
или ПР, което обаче са доводи обуславящи унищожаемост на акта, но не и неговата
нищожност, доколкото в решението на ОбС-Велинград изрично е записано, че се
одобрява ПУП-ПР (нова улична регулация) и същото съвпада с графичната част към
акта. .
Липсва основание за нищожност на решението и по
критериите, относими към неговата материална незаконосъобразност. За да е
налице такава е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се
съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно
невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. Налице е
разпоредба, която допуска одобряване на план за улична регулация, т. е. налице
е законно основание, както и не се установява пълна липса на предпоставките,
визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата срещу Решение
№ 28, взето по Протокол № 1/30.04.2014 г. от Общински съвет-Велинград, с което
е одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница, в частта
му досежно поземлен имот с пл.№ 108, в кв. 3, през който е предвидено
преминаването на улица с ширина 8 м. с о.т. 111-123, с искане за обявяването му
за нищожно е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, поради което С.Т.
следва да бъде осъден да заплати на Община Велинград сумата от 720 лв. по
приложен списък.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Т. с искане за обявяване на нищожност на Решение №
28, взето по Протокол № 1/30.04.2014 г. от Общински съвет-Велинград, с което е
одобрен ПУП-ПР (нова улична регулация) в кв. „Крушата“, гр. Сърница, в частта
му досежно поземлен имот с пл.№ 108, в кв. 3, през който е предвидено
преминаването на улица с ширина 8 м. с о.т. 111-123.
ОСЪЖДА С.Р.Т.,***, да заплати на Община Велинград,
сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/