Р Е Ш Е Н И
Е № 498
гр.Стара Загора, 27.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 259 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба З.С.И.-***,
подадена чрез пълномощника адвокат И.И., със съдебен адрес ***, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-1600161800503-091-001/ 06.11.2018г, издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 58/ 31.01.2019г на
Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП, с който на З.С.И.-С.
допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, по КСО и по ЗЗО за
2012г, 2013г и 2015г в общ размер от
14647.32лв и лихва за просрочие в размер на 4903.05лв. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди се, че изложените в РА констатации изложените
в него констатации не отговарят на установените факти и не кореспондират със
събраните при ревизията доказателства. Според жалбоподателката не са признати
приходи от заем и налични средства и не са коментирани подробно представените
доказателства за това, а именно Договор от 12.01.2011г. между нея и Х.Ч.,
гражданин на Република Турция, както и разходни-касови ордери /РКО/ за
усвояване на средства от ЕТ „О. – З.С.” /заличен/. Твърди, че не са доказани
основанията за провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Направено
е искане за постановяване на решение, с което РА да бъде отменен изцяло и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че органите
по приходите обосновано са провели ревизията по реда на чл.122 от ДОПК поради
установено наличие на обстоятелства по
ал.1, т.2 и т.7 от същия. Изготвената съпоставка на направените разходи с получените
приходи от жалбоподателката през 2012г, 2013г и 2015г показва несъответствие.
Според ответника представеният едва в хода на административното обжалване на РА
договор за заем между З.С. и Х.Ч. е
частен писмен документ с недостоверна дата и съставен за целите на ревизионното
производство да послужи в полза на ревизираното лице. Същите съображения излага
по отношение на двата РКО, за сумите по които твърди, че липсват счетоводни
записи в счетоводството на ЕТ „О.-З.И.“. Поради това моли да не се кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и РА № Р-1600161800503-091-001/
06.11.2018г да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира в
полза на Дирекция ОДОП Пловдив се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 117.00лв, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателката.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-160024180001503-020-001/14.03.2018г. на началник сектор при
ТД на НАП И. К. К. /л.297/ е възложена
ревизия с ръководител Т. А. Т. /главен инспектор по приходите/ и Д. С. С.
/старши инспектор по приходите/ на З.С.И.-*** с обхват данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Срокът на
ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за
изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/
№Р-16002418001503-020-002/25.06.2018г. на началник сектор при ТД на НАП И. К. К.
/л.294/, обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица,
като е определен срок на завършването й до 23.07.2018г. Със ЗИЗВР/ №Р-16002418001503-020-003/23.07.2018г.
на началник сектор при ТД на НАП И. К. К. /л.290/, обхватът на ревизията е
останал в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването
й до 23.08.2018г. Със Заповед № Р-16002418001503-023-002/04.09.2018г. на
началник сектор при ТД на НАП И. К. К. производството по извършване на ревизия
е спряно поради наличие на обстоятелства по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК за срок до
04.10.2018г /л.283/ Заповедите са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на И. К. К. в
посоченото му длъжностно качество като срокът за валидност на подписа периодично
е подновяване и последно е 13.06.2019г, установено при направена справка в представения от ответника
оптичен носител /л.319/.
В хода на ревизията са изискани
за представяне документи и писмени
обяснения, извършени са насрещни проверки на други задължени лица, присъединени
са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Във връзка с отправено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице изх.№ Р-16002418001503-040-001/
23.03.2018г З.И.-С. е представила декларация за наличните парични средства към
01.01.2012г в размер на 84000.00лв, към 01.01.2013г – 668000.00лв, към
01.01.2014г – 49000.00лв, към 01.01.2015г – 30780.00лв, към 01.01.2016г –
124500лв и към края на 2016г – 4600.00лв като е декларирала липса на вземания
от трети лица през проверявания период /л.268/. За изясняване произхода на декларираните от
нея парични средства е връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице изх.№ Р-16002418001503-040-002/ 14.05.2018г., в
изпълнение на което е представено обяснение вх.№ 94-00-4376/ 31.05.2018г. В
него е посочено, че наличните парични
средства към 01.01.2012г са с произход договор да паричен заем в размер на
56 000 щатски долара /84 426.72лв/, сключен през м.януари 2011г с Х.Ч.,
гражданин на Турция, и спестени парични
средства от дейността на ЕТ „О.-З.И.“, за което представя отчет за дейността на
едноличните търговци от 2009г и банкови извлечения /л.218-258/.
На база събраните доказателства е
изготвен паричен поток на проверяваното лице като при съпоставка между доходи и
разходи за 2012г е установено превишение 10 829лв, за 2013г –
10 832.88лв, за 2015г – 33 364.39лв. За 2014г и 2016г не е установено
превишение на разходите. Прието е, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК и на ревизираното лице са връчени Уведомления №
Р-16002418001503-113-001 02.08.2018г по чл.124, ал.1 от ДОПК и №
р-16002418001503-139-001/ 02.08.2018 по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК / л.73-80/.
Въз основа на извършената ревизия
от определения със ЗВР ревизиращ екип Т. А. Т. -главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и Д. С. С.-старши инспектор по приходите/ е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16002418001503-092-001/ 04.10.2018г., с който по отношение на
ревизираното лице З.С.И.-С. се предлага да бъдат установени задължения и лихви
върху тях към 04.10.2018г в общ размер главница 19413.28лв при определяне на
основата по чл.48 от ЗДДФЛ на основание чл.122 от ДОПК като се вземат предвид
доходите с недоказан произход за 2012г-10 829.60лв ,за 10 832.88лв, за 2015г – 33 364.39лв,;
при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване за 2012г,
2013г и 2015г върху осигурителен доход в размер на 420.00лв; както следва:
1. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2012г – главница 785.92лв , лихва
433.40лв
за 2013г – главница 786.12лв,
лихва 353.64лв
за 2014г – главница 0.00лв, лихва
0.00лв
за 2015г – главница 2 422лв,
лихва 596.24лв
за 2016г – главница 0.00лв, лихва
0.00лв
2. ДОО- за самоосигуряващи се
за 2012г – главница 741.07, лихва 408.66лв
за 2013г – главница 741.41лв,
лихва 333.53лв
за 2014г –0.00лв
за 2015г- главница 4264.08лв, лихва 1049.60лв
за 2016г –0.00лв
3. Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 463.17лв, 255.42лв
за 2013г – главница 463.38лв, 208.46лв
за 2014г –0.00лв
за 2015г – главница 2092.80лв 515.14лв
за 2016г –0.00лв
4. Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 289.48лв,
лихва 159.63лв
за 2013г – главница, 289.61лв,
лихва 130.28лвлв
за 2014г –0.00лв
за 2015г- главница 1308.00лв,
лихва 321.96лв
за 2016г –0.00лв
В РД е обсъден представения от
ревизираното лице Договор за временна финансова помощ от 12.01.2011г, по силата
на който турският гражданин Х.Ч. предоставя на З.С.И. – С. сумата 56 000
щатски долара или 84426.72 лв със срок на връщане 31.12.2021г. В хода на
проверката е установено, че превод на договора е направен от заклет преводач на
28.05.2018г, т.е. в хода на ревизионното производство. Поради това и с оглед
липсата на разписки за получаване и предаване на сумата, както и на
доказателства за пътувания в чужбина на някоя от страните по договора, сумата
по договора не е включена от ревизиращия екип при формиране на началното
парично салдо на З.И.. Не са признати сумите от декларираната печалба на ЕТ в
размер на 12 000лв за 2009г и 3000лв за 2008г по съображения за липса на
доказателства за налични парични средства, изтеглени от ЕТ.
РД е подписан от Т. Т. и Д. С. с
квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност /л.319/. Връчен е на
жалбоподателя по електронен път на 09.10.2018г /л.71/.
Въз основа на РД е изготвен РА №
Р-1600248001503-091-001/06.11.2018 г., издаден и подписан с
квалифициран електронен подпис от И. К. К. на длъжност началник сектор,
възложил ревизията и Т. А. Т. на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени
задължения на З.С.И.-С., както следва:
5. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2012г – главница 785.92лв , лихва 440.61лв
за 2013г – главница 786.12лв,
лихва 360.85лв
за 2014г – главница 0.00лв, лихва
0.00лв
за 2015г – главница 2 422лв,
лихва 619.12лв
за 2016г – главница 0.00лв, лихва
0.00лв
6. ДОО- за самоосигуряващи се
за 2012г – главница 741.07,
лихва 415.45лв
за 2013г – главница 741.41лв,
лихва 340.33лв
за 2014г –0.00лв
за 2015г- главница
4264.08лв, лихва 1089.87лв
за 2016г –0.00лв
7. Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 463.17лв,
259.66лв
за 2013г – главница
463.38лв, 212.70лв
за 2014г –0.00лв
за 2015г – главница
2092.80лв 534.91лв
за 2016г –0.00лв
8. Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 289.48лв,
лихва 162.29лв
за 2013г – главница, 289.61лв,
лихва 132.94лв
за 2014г –0.00лв
за 2015г- главница 1308.00лв,
лихва 334.32лв
за 2016г –0.00лв
РА е обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив като са представени разписка за
получаване в брой на сумата 56 000 щатски долара и РКО № 29/ 20.05.2010г
за сумата 12 000лв и № 35/
13.05.2009г за сумата 3000 лв, издадени от ЕТ „О.-З.С.“ на З.С.И.. На основание
чл.155, ал.2 от ДОПК актът е потвърден изцяло с Решение № 58/ 31.01.2019г. Обсъдени
са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите за наличие на
предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и възможността за определяне
на данъчната основа и данъка по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, както и тези
по извършената съпоставка на
притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи от З.С. за
ревизираните периоди, прие което е установено несъответствие както следва: за
2012г в размер на 10 829.60лв, за 2013г в размер на 10 832.28лв, за
2015г в размер на 33 364.39лв. Намира за правилно непризнаването на
получен заем в брой в размер на 56 000 щатски долара, мотивирайки се с
декларацията на С. от 26.04.2018г, в която изрично е посочено, че няма ликвидни
и изискуеми задължения към кредитори, недостоверни клаузи на договора от
12.01.2011г както и с липса на материален интерес у заемодателя. По отношение
приложените към жалбата РКО № 29/ 20.05.2010г за сумата 12 000лв и № 35/ 13.05.2009г за сумата 3000 лв,
издадени от ЕТ „О.-З.С.“ на З.С.И., е прието, че покриват разходите за
животи издръжка на лицето, но
спестяването и наличността им в брой към 01.01.2012г е невъзможно. Установено е
внасяне на парични средства в брой за погасяване на паричен заем в Банка ДСК и
вноските са включени като разход в паричните потоци. С оглед изложеното е
прието, че обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което органът
потвърждава начисления данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ на основание чл. 124а от ДОПК в качеството на самоосигуряващо се
лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на
чл.122–124 от ДОПК, във връзка с чл.124„а” от ДОПК като върху установения с
ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на
база дохода с неустановен произход, на основание чл.6, ал.8 от КСО и чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК са потвърдени и определените от
органа по приходите задължения за ЗОВ за 2012г, 2013г и 2015г, както и
прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с
чл.175, ал.1 от ДОПК.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Разпитан е като свидетел турският
гражданин Х.Ч., който потвърждава, че в края на 2010г е предоставил на
жалбоподателката, с която имал бизнес отношения заем в размер на 56 000
щатски долара за срок от 10 години. Съставен бил договор, преведен на турски
език. Към момента нямало върната част от сумата.
Допусната е и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието от съда без оспорване от страните.
Вещото лице е изчислило паричния поток на жалбоподателката като е взело предвид
представените РКО № 29/ 20.05.2010г за сумата 12 000лв и № 35/ 13.05.2009г за сумата 3000 лв към
началното салдо за 2012г и е включило получения паричен заем в постъпленията за
2012г. При извършени изчисления установява за 2012г превишение на приходи над
разходи в размер на 88 547.12лв, за 2013г превишение на приходи над
разходи в размер на 56 265.22лв, за 2015г превишение на разходи над приходи
в размер на 2 572.47лв. За 2014г не е обследван паричен поток в РА, поради
което експертът е поставен в невъзможност да направи подробни констатации за
тази година. Въз основа на превишението през 2015г и внесени осигуровки на база
минимален осигурителен доход в размер на 420.00лв, са изчислени данъчна основа
по реда на чл.122 от ДОПК – 2 572.47лв, ДОД в размер на 109.58лв и лихва
върху него в размер на 39.19лв към 06.11.2018г, ДОО в размер на 821.52лв и
лихва 293.05лв, ЗО в размер на 403.20лв и лихва 143.83лв , ДЗПО в размер
на 252.00лв и лихва 89.89лв.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16002417008991-091-001/22.06.2018 г., изцяло потвърден с Решение №
538/ 14.09.2018г. на Директора на
дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.51-57/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – И. К. К., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са И. К. К. – възложител на ревизията и Т. А. Т. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
С обжалвания РА № Р-1600161800503-091-001/ 06.11.2018г основата за
облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК,
поради наличието на хипотезата на т. 2 и т.7, ал.1 от същата разпоредба. След
извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, е
констатирано несъответствие на имущественото състояние на лицето с получените
от него доходи - превишение на разходите на ревизираното
физическо лице над доказаните му приходи, което с ревизията
е определено като получени, но недекларирани доходи. Като оправдание на разходното превишение лицето е поддържало още в
ревизионното производство, че е получило паричен заем от турски гражданин, а в хода на обжалването по административен ред е
добавен довод и че е използвало реализирана печалба от дейност като ЕТ „О.-З.И.“.
Съдът приема за недоказано наличието на сумата 56 000 щатски
долара към началото на 2012г. Макар от жалбоподателката да са били изисквани от
страна на приходната администрация всякакви справки и данни при провеждане на
ревизията, тя заявява това обстоятелство едва при установяване на
несъответствието в имущественото й състояние. Дотогава й нито е декларирала
пред приходната администрация фактите на налични суми или получени такива от
заеми, нито ангажира доказателства в тази връзка. Представените по-късно
писмени доказателства – договор от 12.01.2011г и разписка /неподписана от
заемодателя/, не следва да бъдат кредитирани доколкото според съда да съставени
за целите на ревизията. Действително по делото бе разпитан като свидетел
заемодателят, но неговите показания са допустими, на основание
чл.158 вр. чл.57, ал.2 ДОПК, само относно обстоятелствата по предаването на
заетите средства. Съдът не дава вяра на неговите показания предвид
разминаването относно времето на сключване
на договора и предаване на парите – той твърди, че е станало в края на
2010г, а представените по делото документи сочат 12.01.2011г. Остана недоказано
да е разполагал с възможността да даде заетите средства, не бяха дадени
конкретни обяснения относно произхода на тези суми, защо се дават на жалбоподателката
и как реално са й предадени предвид факта, че заемодателят Ч. е турски
гражданин и няма данни да е със статут на постоянно пребиваващ в България. Освен
това липсват доказателства за съхранението на сумата от датата на получаването
й /12.01.2011г./ до началото на ревизирания период 01.01.2012г. Обстоятелството
на недеклариране на заетите средства от ревизираното лице и невръщане дори на
част от сумата за период от над осем години, са косвени доказателства в
подкрепа на решаващия извод, че получаването на заема е само защитна теза. Този извод се подкрепя от установеното извършване на превод от турски
език едва през 2018г. Следователно правилно органите по приходите са приели, че
сумата по този договор не е действително получена от ревизираното лице.
Неоснователно
е и оплакването, че реализираната от ЕТ „О.-З.И.“ печалба за 2008 г. и 2009 г.
е следвало да бъде взета предвид при формиране на наличните парични средства в
брой към 01.01.2012 г. Въпреки отправените и получени от лицето искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, от същото не са
представени доказателства в тази насока – разходни касови ордери, извлечения от
банкови сметки относно получени парични средства от упражняваната от него
дейност като едноличен търговец за посочените периоди. Именно и поради липсата
на доказателства в тази насока органите по приходите са направили и извода, че
не е възможно и извършването на проверка в счетоводството на едноличния
търговец, от която да се направи извода за достоверност на дадените от
ревизираното лице обяснения. Още повече, че ЕТ „О. - З.И.“ е заличен, считано
от 27.04.2011 г. По аргумент от чл. 51 ДОПК вписванията в счетоводните книги се
преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и с оглед на другите обстоятелства по делото, установени в хода
на производството. Следва да бъде съобразено също така, че посочената от
жалбоподателя печалба е само счетоводна печалба, а формираната счетоводна
печалба от дейността на лицето като едноличен търговец не е източник на доход,
тъй като не представлява реален паричен доход, получен от физическото лице З.И..
Настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че отчетът за
приходите и разходите разглежда оперативната дейност на търговеца и неговата
цел е да даде отчет за представянето му през годината. Когато приходите от
дейността са по-големи от направените разходи, търговецът отчита печалба, като
този отчет показва състоянието и количеството на извършените разходи и
получените приходи по счетоводни документи, като отразява както продажбите в
брой, така и тези на кредит. По този начин, печалбата, показана в отчета за
приходите и разходите не означава наличие на парични средства. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че при условие, че от касата или от банковата
сметка на търговеца (едноличния търговец) са били изплатени средства на
физическото лице, то е следвало да бъдат съставени и съответните счетоводни
документи от страна на търговеца, който е предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и за всяка стопанска операция е задължително да съставя
счетоводен документ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Търговския закон всеки търговец
е длъжен да води счетоводство, в което да отразява движението на имуществото на
своето предприятие в хронологичен ред, чрез извършване на инвентаризация и
обобщаване на резултатите от търговското дейност въз основа на записванията в
счетоводните книги и изготвяне на годишен финансов отчет. Едва с жалбата против
процесния РА са представени 2 броя разходни касови ордери, за които се твърди,
че касаят получени парични средства от ЕТ „О. – З. И.“ от 20.05.2010 г. за 12
000,00 лв. и от 13.05.2009 г. за 3 000,00 лв., представляващи печалбата на
търговеца за 2008г. и 2009г. Датата на съставянето на тези документи следва да
бъде преценявана в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна
дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства.
Достоверната дата на частните писмени документи се определя по правилото на чл.
181 от ГПК – разпоредбата е субсидиарно приложима на основание пар.2 от ДР на ДОПК.
По делото не е установен друг факт по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, поради
което съдът намира, че се обосновава извод за недостоверна дата на процесните
РКО, като съставени за целите на производството по обжалване на РА и не са
налице доказателства за получаване на тези суми от физическото лице. При
съобразяване на тези обстоятелства правилни са изводите на органите по
приходите, че посочените суми покриват разходите за живот и издръжка на лицето,
но не и възможността същите да бъдат спестени в пълен размер и да са налични
към 01.01.2012 г.
Предвид
гореизложеното, крайният извод на съда е, че по пътя на пълното насрещно
доказване жалбоподателката не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК.
Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно
събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този
извод не може да бъде променен от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което е изготвено чрез включване на твърдените суми от заем и
печалба на ЕТ, а по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема за
действително получени от ревизираното лице.
Данъчната
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2012г,
2013г и 2015г., съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи
над получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
Правилен е РА и в частта му за вноските за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2012 г, 2013г и 2015г.
Съдът споделя изцяло изложените в решението мотиви относно дължимостта на
определените по реда на чл.124а ДОПК осигурителни
вноски и същите не следва да бъдат повтаряни. След като ревизираното лице не е
предоставило доказателства за произхода на средствата следва да се приеме, че е
извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание
чл.124 а от ДОПК дължи съответните задължителни осигурителни вноски.
По
тези съображения жалбата на З.С.И.-С.
против Ревизионен акт № Р-1600161800503-091-001/ 06.11.2018г се явява изцяло
неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена на
основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1117лв лева на основание чл. 8, ал.1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.И.-*** против Ревизионен акт № Р-1600161800503-091-001/
06.11.2018г, издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор, възложил
ревизията и Т. А. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 58/ 31.01.2019г на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив
при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, по КСО и по ЗЗО за 2012г, 2013г и 2015г в общ размер
от 14 647.32 лв /четиринадесет хиляди шестстотин четиридесет и седем лв,
тридесет и две ст/ и лихва за просрочие в размер на 4903.05лв /четири хиляди
деветстотин и три лв и пет ст/, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.С.И.-*** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1117 /хиляда сто и седемнадесет/ лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: