Р Е Ш Е Н И Е
№:425 12.03.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На двадесети февруари,
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Сийка Хардалова
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административно дело № 183 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, подадена чрез
юрисконсулт Тодор Чанев, против решение № 1548/27.07.2018г., постановено по
адм.дело № 463/2018г. на Административен съд - гр.Бургас, в частта му, с което
е осъдена да заплати на В.К.Б. обезщетение в размер на 7`200 лева за претърпени
неимуществени вреди, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН,
изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Бургас, а именно
недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление,
липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лошите условия
при ползването на общите бани и тоалетни, некачествена храна и лошите хигиенни
условия при нейното приготвяне и предоставяне, за периода от 18.01.2010г. до
06.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваната част от решението
поради необоснованост, неправилност и незаконосъобразност – касационни
основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че ищецът не е доказал реално
претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява, че
прилагането на разпоредбата на чл.43, ал. 3 от ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019г.
и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила.
ГДИН се позовава и на решението на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ)
по делото „Георгиев срещу България“, като сочи, че условията при които е
пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост за да попадат в обхвата
на чл.3 от Конвенцията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в
осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото
обезщетение да бъде намалено. Посочено е още, че неправилно съдът не е присъдил
в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба – В.К.Б., ЕГН-**********, се явява лично в съдебно заседание и моли обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
С него ГДИН е осъдена да заплати на В.Б. обезщетение в размер на 7`200 лева
за претърпени неимуществени вреди, следствие противоправно бездействие на
служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора
гр.Бургас, а именно недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в
помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и
течаща вода, лошите условия при ползването на общите бани и тоалетни,
некачествена храна и лошите хигиенни условия при нейното приготвяне и
предоставяне, за периода от 18.01.2010г. до 06.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част до пълния претендиран размер от 8`000 лева, както и за
периодите 20.12.2002г.-30.10.2009г., 01.11.2009г.-17.01.2010г. и
07.04.2017г.-17.11.2017г., искът е отхвърлен. В тази част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода през процесния период, поради
непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта и използване на
кофи за тоалетни, лошата хигиена, липсата на достатъчен приток на естествена
светлина и проветряване в спалните помещения. Тези условия се дължат според
съда на незаконосъобразните действия и/или бездействие на длъжностните лица на
затворническата администрация за спазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС,
съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, както и на чл.3 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Съдът е приел, че в конкретния
случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи
извод, че битовите условия, в които пребивал ищецът в Затвора гр.Бургас,
надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени
вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят.
На основание чл.52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като е преценил характера на деянието, извършено от
служителите на ГДИН, естеството и степента на претърпените вредни последици от
ищеца, продължителността на исковия период, както и обстоятелствата, че за част
от исковия период ищецът не е пребивавал в Затвора гр.Бургас, а в
затворническите общежития към него. Така в полза на Б. е присъдена сума в
размер на 7`200 лева за периода от 18.01.2010г. до 06.04.2017г., ведно със
законната лихва от 16.02.2018г. В останалата част, до пълния претендиран размер
от 8`000 лева, съдът отхвърлил исковата молба като неоснователна.
Решението е правилно. Не са налице посочените от касационния жалбоподател
основания за отмяна на решението. Същото е постановено при спазване на
съдопроизводствените правила, мотивирано е и е изцяло съобразено с материалния
закон.
Обосновани са изводите на съда, че за процесния период от 18.01.2010г. до
06.04.2017г. ищецът е бил подложен на унизително отношение поради недостатъчна
жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лошите условия при
ползването на общите бани и тоалетни, некачествена храна и лошите хигиенни
условия при нейното приготвяне и предоставяне. Тези битови условия, дължащи се
на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на
иска, предвид и чл.284 от ЗИНЗС, вр. §49 ПЗР ЗИДЗ ЗИНЗС, обн. ДВ, бр. 13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона.
Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват елементите незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Специфичното в случая е, че съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
като доказването на противното се извършва от ответната страна – ГДИН. За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен
орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува
нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.
Съгласно чл.43, ал.3, и 4 от ЗИНЗС, (в съответно приложимите през годините редакции) минималната жилищна
площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно §
13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба е следвало да влезе в сила от 01.01.2019г.,
В разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от
свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма
влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.
С оглед на тези правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането
им в сила, следва да се приеме, че те не са били част от действащото
законодателство към периода на исковата претенция. Независимо от това, на
основание чл.3 от ЕКПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия
за пребиваване в местата, където се изтърпяват наказания, наложени с влезли в
сила присъди. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и
на основание чл.5, ал.4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част
от националното право. Следователно, спазването на чл.3 от Конвенцията
представлява задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. В този смисъл
неоснователни са касационните доводи на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за недоказани противоправни действия и бездействия на негови длъжностни
лица.
Неоснователно касаторът се позовава на решението на ЕСПЧ по делото
„Георгиев срещу България” (решение от 15.12.2005г. по жалба № 47823/99), като
избирателно цитира част от т.486 от решението, за да обоснове тезата си за
липса на нарушение на чл.3 от Конвенцията. В конкретния разгледан случай по
посоченото дело, ЕКПЧОС действително е приел, че „спорното отношение не достига
изискваната минимална тежест, за да попадне в приложното поле на въпросната
разпоредба, предвид относително кратката му продължителност”. Този извод обаче
не е от генерално значение, защото е свързан с фактическата обстановка по
конкретния спор. Пълният прочит на решението показва, че съдът е отчел
специфични фактори, които са били налице в конкретния случай, като възрастта и
здравословното състояние на жалбоподателя, обстоятелството, че е единствен
обитател на килията и че продължителността на задържането е месец и половина.
Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата
на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на
спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух,
липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието „нечовешко“
и „унизително“ отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието.
Поради това, изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по
смисъла на чл.13 вр. чл.3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия
съдебен състав.
Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп
до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в
затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за
задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред
Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото
Йовчев срещу България – решение от 02.02.2006г., делото Шахънов срещу България –
решение от 10.01.2012г., констатацията за условията в затворите се основава на
периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика
Европейски съд по правата на човека установява и прилага по конкретните дела
общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3
от ЕКПЧОС.
В пилотното решение по делото „Нешков срещу България“, постановено във
връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително
отношение по чл.3 от Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл.13,
вр. чл.3 от Конвенцията – право на ефективно средство за защита, защото не е
убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат
да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл.3 от Конвенцията. Прието е,
че искът за обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита,
защото ищецът трябва да доказва всеки път „незаконосъобразността“ на действията
или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а
не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че
когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища
по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително
отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в
повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима
презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди.
Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са
съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на
тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното
страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на
лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно
обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат
предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.
Настоящият състав на Административен съд - Бургас държи да отбележи, че
неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки
конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение
върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на
ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в конкретния случай е направил.
Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и
обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния
съд, че в настоящия случай са налице незаконосъобразно действие и/или
бездействие на администрацията на Затвора гр.Бургас при осъществяване на
административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното действие и/или бездействие
при или по повод изпълнение на административна дейност.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд, изхождайки
от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал
както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки конкретните
възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, като съобразно
чл.52 от ЗЗД правилно е определил размера на обезщетението по справедливост.
Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за неприсъждане
на юрисконсултско възнаграждение с оглед това, че исковата претенция е частично
отхвърлена. Това е така, защото независимо от изхода на делото, в полза на
ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото не е предвидено да
се присъжда в приложимата разпоредба на чл.10 от специалния Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Предвид изложеното, решението следва да бъде оставено в сила
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
1548/27.07.2018г., постановено по адм.дело № 463/2018г. на Административен съд
- гр.Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.