Р Е
Ш Е Н
И Е
№260044
гр. Севлиево,
20.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет
и втори октомври
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
АНД № 150 по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят И.С.С. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ №
********** от 08.04.2020 г. на Директора на РДГ гр. В. Търново, с което за
извършено нарушение по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е
наложено наказание глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е
лишен от право на ловуване за срок от три години, и на осн. чл. 95, ал. 1 от
ЗЛОД са отнети в полза на държавата един брой ловно оръжие ТОЗ/57Т-1С /12
калибър/ с № АА094. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – РДГ гр. В.Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по
несъмнен начин, поради което моли наказателното постановление да се потвърди
изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб. И.С.С. бил член
на Ловно-рибарска дружинка „Севлиево 1“ и ловувал на територията на същата. Посочената
дружинка била новосформирана. На 28.09.2019 г. било издадено Разрешително за
групов лов № 037821, с което на вписаните поименно в него ловци от ЛРД
„Севлиево 1“ било разрешено да ловуват на 12.10.2019 год. в ловностопански
район Севлиево 1, ловище Бял бряг, на разрешените за лов хищници, в сроковете
по Приложение № 4 от ЗЛОД и да отстрелят дива свиня. За ръководител на лова бил
определен свид. С. И.К.. Ловището, в което дружинката трябвало да ловува,
граничела с територията на ЛРД с. Ряховците, общ. Севлиево.
На същата дата –
12.10.2019 год. ловците от дружинката, на които било разрешено да ловуват, се
събрали рано сутринта. Тъй като предстояло ловците от ЛРД Ряховците и ЛРД
„Севлиево 1“ да ловуват в съседни ловища и с цел превенция на инцидент, свид. И.М.И.–
ловец от ЛРД Ряховците се обадил на ловец от другата ловна дружинка, за да го
предупреди за това. Междувременно ръководителят на лова и председател на ЛРД
„Севлиево 1“ – свид. С. К. разпределил и указал на ловците постовете и пусиите,
на които трябва да застане всеки един от тях. За да се придвижат до указаните
им постове, част от ловците, сред които и жалб. С., трябвало да преминат през
ловно поле, което било на ЛРД Ряховците. Жалбоподателят С., М.С. и С.Б.потеглили
към указаните им от ръководителя на лова постове.
Междувременно ловците
от другата дружинка, тази на село Ряховците, също провели инструктаж и
потеглили към ловището, в което предстояло да проведат лов. На сборен пункт
ръководителят на лова за този ден – свид. С.Е.С. разпределил ловците от ЛРД
Ряховците по постове и те тръгнали, за да ги заемат. Отивайки към поста, който
трябвало да заеме, свид. М.М. забелязал трима ловци, непознати за него. Последните
се придвижвали към определените им постове. Свид. М. спрял в близост до тях автомобила
си и им казал, че се намират извън определената им територия и трябва да
напуснат мястото, където са, за да не възникне инцидент между двете дружинки. Тримата
отстъпили настрани, а свид. М. продължил движението си по-нагоре, където
забелязал джип с още двама ловци, които не били от неговата дружинка, който
обаче потеглил в друга посока. Същевременно свид. М. се обадил по телефона на И.М.И.и
му обяснил за случващото се. По радиостанцията се обадил и на ръководителя на
лова свид. С.Е.С.. От своя страна свид. С.Е.С., отивайки да разставя хората си
на съответните постове, минал покрай къщата на С.М.С. *** и му обяснил, че в ловното поле на ЛРД
Ряховците имало ловци от друга ловна дружинка. Тогава С. се качил в автомобила
на свид. С.Е. и потеглили към ловното поле, за което имали информация, че имало
чужди ловци. Към този момент свид. С.М.С. работел като техник горско стопанство
при ДЛС Севлиево, като охранителният му участък бил с. Ряховците и с. Петко
Славейков. Същият бил и ловец от ЛРД Ряховците, но в този ден не ловувал с
останалите. Около 08:00 часа двамата със свид. С.Е. се придвижили до мястото,
за което им било обяснено, че се намират тримата ловци от друга дружинка. При
отиването им на място заварили трима ловци, сред които и жалб. С., които се
намирали успоредно и на голямо разстояние един от друг. Първо двамата спрели
при първия ловец и свид. С.М.С. му поискал ловния билет. По време на разговора,
който двамата провели, свид. С.М.С. забелязал друг ловец /С.Б./ и накарал първия
ловец да му се обади и да отиде при тях. Тъй като Б. отказал да направи това, С.Е.
и С.М.С. се придвижили до него. При отиването си на мястото, където бил
застанал Б., свид. С. видял, че в далечината има още едни човек, за когото
разбрал, че е жалбоподателя С., и казал на С.да му се обади да слезе при тях. С.
тръгнал към тях, но бил на доста отдалечено място и трябвало да заобиколи
намиращата се по пътя му вада. Междувременно С. бил подал сигнал за случилото
се до зам. директора на РДГ, от който получил нареждане да вземе ловните билети
на ловците до пристигане на подвижната горска стража от РДГ – Велико Търново и
да се обади на дежурната група в ДЛС – Севлиево. Дежурната група от ДЛС –
Севлиево била в състав – свид. И.М.И.и К.Х.К.. След като получил обаждането свид.
И.И.и колегата му потеглили към мястото, за което се твърдяло, че има извършено
нарушение. Същевременно от РДГ В. Търново бил изпратен екип, в състава на който
били свид. Д.С.Г. и свид. Ц.Н.Н. – двамата служители на въпросната дирекция. Свид.
И.И.и колегата му се придвижили до пътен възел „Детелината“ и там изчакали
пристигането на групата от РДГ В.Търново. Междувременно ловците от ЛРД
„Севлиево 1“ се събрали заедно на едно място, това, на което бил застанал
втория ловец – С.Б.. След пристигането на групата от РДГ В. Търново, последните,
заедно със свид. И.И., се придвижили до мястото на инцидента. При пристигането
им на мястото свид. С.М.С. показал на свид. И.М.И.къде се е намирал всеки един
от тримата ловци, а последният, с помощта на карта и служебен ДжиПиЕс, нанесъл
върху картния материал съответното място, за което се твърдяло, че е извършено
нарушението. Според данните, отразени от него върху картата, приложена към
настоящото дело, жалб. С. се намирал на територията на ЛРД Ряховците, или извън
ловното поле на ЛРД „Севлиево 1“.
Тогава свид. Ц.Н.Н.,
в присъствието на свид. Д.С.Г., свид. С.М.С., жалб. С., М.С. – първия ловец, установен от свид. С., и С.Б.-
втория ловец, последните трима в качеството им на нарушители, изготвил
Констативен протокол серия В, № 006680, в който отразил обстоятелството, че в ТП
ДГС Севлиево, община Севлиево, землище с. Ряховците, трето ловно поле на ЛРД
Ряховците, м. ”Мишето”, лицата И.С.С., М.С. и
С.Б.ловуват, като стоят неподвижно на пусия с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие /посочени са ловните оръжия на тримата ловци/ с
разрешително за лов серия СЦ № 009983 за ловище Бял бряг, и в момента на
проверката се намират извън населено място, в землището на с. Ряховците, в
трето ловно поле „Мишето“ на ЛРД Ряховците, тоест място различно от посоченото
в разрешителното за лов. В констативния протокол са описани и ловните билети на
тримата ловци, като е записано изрично и че към момента на проверката няма убит
или уловен дивеч. С констативния протокол били иззети и трите ловни оръжия. Жалб.
С. подписал така съставения протокол. Същевременно били снети и писмени
обяснения от свид. С.М.С..
На мястото бил
извикан и екип на РУ на МВР - Севлиево, в състава на който били Л.Т.Л.и П.К. П..
С Протокол за доброволно предаване от 12.10.2019 г. свид. Ц.Н.Н. предал на
служителя на МВР П.К. П. иззетото от него ловно оръжие на тримата ловци.
На същата дата - 12.10.2019
год., в 12:30 часа, свид. Д.С.Г., в присъствието на свид. Ц.Н. и свид. С.М.С.,
съставил против жалб. И.С.С. АУАН серия В, № 005856, за това, че на 12.10.2019
год. 10:30 часа, на територията на РДГ В. Търново, обл. Габрово, общ. Севлиево,
землище с.Ряховците, местността „3-то ловно поле Мишето” – по карта, ловува с
редовно заверен билет за лов № 3405942 писмено разрешително за групов лов №
009983 за 12.10.2019 г. за ловностопански район на ЛРД Севлиево в ловище Бял
бряг, но извън определеното в разрешителното за лов място, като стои на пусия
извън населено място, в землището на с.Ряховците, в трето ловно поле „Мишето“
на ЛРД – Ряховците с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие ТОЗ/57Т-1С /12 калибър/ с № АА09, без да е убил или уловил дивеч.
Актосъставителят е
квалифицирал описаното по – горе деяние като нарушение на чл. 84, ал. 1 във вр.
с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. След като бил съставен акта, същият бил предявен
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от съставения АУАН жалбоподателят С. записал
в графата за възражения, че ще представи такива в законо установения срок. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения
срещу съставения АУАН, в които излага твърдението, че направените констатации в
акта са неправилни, немотивирани и несъобразени с фактическата обстановка.
Жалбоподателят твърди в писмените си възражения, че посочените в акта
обстоятелства били некоректни, неправилни и в пълно противоречие с
действителната обстановка. В тази връзка сочи, че на твърдяната дата около 07:30
часа ловната дружинка се придвижвала към ловното си поле – „Погребите – Бял
бряг“, минавайки покрай ловно поле „Мишето“ с. Ряховците. Маршрутът, по който
се движели ловците, бил указан от С. К. – председател и ръководител на лова. Именно
в момента на придвижването, преди да е даден началния час на лова и преди да
заемат позиции, двама от ловците били спрени от някакво лице, което повикало С.,
който бил застанал от другата страна на близкото дере, да отиде при тях. Когато
той направил това, видял лице, което имало вид на ловец, което било в частен
автомобил, съпровождано отт свид. С.Е.С. и още няколко души. Въпросното лице не
се легитимирало и не представило служебна карта, като поискало жалбоподателят
да покаже ловният си билет. След като му го показал, „проверяващият“ си го
прибрал в джоба без дори да го погледне. След като жалбоподателя и другите
вдвама ловци поискали да им се представи, господинът започнал да се държи арогантно
и не им дал никакви обяснения. В писмените възражения се твърди, че към този
момент ловът не бил започнал, тъй като ръководителят
на дружинката не бил дал начален час на лова. В писмените възражения се сочи
още, че не било вярно отразеното в АУАН, че жалбоподателят бил стоял на пусия,
тъй като същият бил извадил оръжието си едва след пристигането на полицейският
екип, който разпоредил на тримата ловци да извадят оръжията си от калъфите и да
им свалят заключващите механизми. Според твърденията на жалбоподателя до този
момент никой от ловците не бил с извадено оръжие, още повече, че никой не бил
давал началото на лова и хората не били разставени по позиции.На следващо място
се твърди, че соченият като
доказателство Констативен протокол не бил известен на жалбоподателя и той не го
бил подписвал. В заключение към административно-наказващият орган се отправя
молба преди издаване на НП да се извърши проверка по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и
след като се установи, че не е извършено нарушение, преписката да се прекрати. Излага
се също така твърдение за допуснато нарушение на правото на защита, тъй като
жалб. С. не можел да разбере фактическата обстановка, описана в акта. Отправя
се също така молба иззетото от жалб. С. оръжие да му бъде върнато.
Въз основа на издадения АУАН и писмените
доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено
обжалваното НП № ********** от 08.04.2020 год. на Директора на РДГ гр. Велико
Търново, в обстоятелствената
част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД е наложил
на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение
на чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД; на основание чл. 95,
ал. 1 от ЗЛОД е отнел ловното оръжие на жалбоподателя и на основание чл. 94,
ал. 1 от ЗЛОД го е лишил от право да ловува за срок от три години.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от писмените доказателства - Констативен протокол
серия В, № 006680 от 12.10.2019 г.; Писмено обяснение от С.М.С.; Разрешително
за групов лов № 009983/28.09.2019 год.; Протокол за доброволно предаване от
12.10.2019 г.; Картен материал; АУАН от 12.10.2019 год.; Възражение от жалб. С.
срещу АУАН г.; обжалваното наказателно постановление; Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, както и гласните доказателства –
показанията на свидетелите Д.С.Г., Ц.Н.Н., С.М.С., Ц.Ц., С. И.К., С.Е.С., И.М.И.и М.Н.М..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 10.04.2020 г. Жалбата е заведена в деловодството на РДГ В.Търново на 14.04.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл. 96, ал.1 от ЗЛОД, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са
приели, че жалб. С. е нарушил разпоредбите на чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 43, ал.
3, т. 1 от ЗЛОД.Текстът на чл.84, ал.1 от ЗЛОД гласи следното: „Който ловува,
без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без
писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.”. Според
разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД „Ловуване е и престой или движение
на лица извън населените места със: извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не.”
Административно-наказващият орган на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е
наложил на жалб. С. административно наказание глоба в размер на 200.00 лева.
На осн. чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишил жалб. И.С.С. от право на ловуване за
срок от три години. Рзпоредбата на същия гласи: „Лице, извършило нарушение по
чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за
срок от три години”.
С НП и на основание чл. 95, ал. 1 от
ЗГ, съгласно който „при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите
средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите
дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на
Изпълнителната агенция по горите”, в полза на държавата са отнети вещите,
средство на нарушението, а именно 1бр.ловно оръжие ТОЗ/57Т-1С /12 калибър/ с №
АА09.
Жалбоподателят, редовно призован, се яви в първото съдебно заседание с с процесуалния си представител, катот в
следващите съдебни заседания се яви само последния. Чрез него жалбоподателят
поддържа жалбата и искането НП да се отмени изцяло, като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП.
Преди да пристъпи към обсъждане на спора по същество съдът намира,че следва
да обсъди наведените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и НП. В тази връзка на първо място в жалбата се твърди, че НП е издадено извън
преклузивният месечен срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът бил
съставен на 12.10.2019 г., а НП издадено на 08.04.2020 г., т.е. след изтичането
на повече от пет месеца, което било самостоятелно основание, водещо до отмяна
на обжалваното НП.
Съдът не споделя това виждане на жалбоподателя. Безспорно е, че НП е
издадено на 08.04.2020 г., а АУАН, въз основа на който е било издадено издадено,
е съставен на 12.10.2019 г. Тоест НП е издадено повече от пет месеца след
съставянето на АУАН, но преди изтичането на шестмесечният срок, визиран в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който срок е преклузивен и с изтичането на
който се прекратява възможността за търсене на административно-наказателна
отговорност.
В жалбата се излага се също така твърдението, че НП е незаконосъобразно,
тъй като липсвали задължителните реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Съдът отново не споделя така изложения довод. Безспорно е, че в НП се
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават, при тази фактическа обстановка, която АНО е приел за установена. В
НП се съдържат също така и законните разпоредби, които са били нарушени според
наказващият орган.
Съдът споделя обаче довода на процесуалния представител на жалбоподателя,
че НП е издадено при липса на доказателства, които да потвърждават изложените в
него фактически обстоятелства, освен „мнението на С.С.“. В тази връзка следва
да се отбележи, че в провелите се съдебни заседания се събраха противоречиви гласни доказателства. На първо
място такива са налице относно мястото и часа на извършване на твърдяното
нарушение. Свид.М. твърди, че придвижвайки се към поста си, забелязал трима
чужди ловци, които били заедно и се придвижвали през ловното поле на ЛРД
Ряховците. В последствие свид. С.М.С. твърди, че заварил тримата ловци
отдалечени един от друг, а свид. И.М.И.твърди в показанията си пред съда, че
установил мястото на извършване на нарушението по думите на свид. С. и след
използването на картен материал за установяване на точното местоположение на
ловците. Същевременно свид. Г., свид. Н. и свид. И.заявяват в показанията си
пред съда, че при отиването им на място, всички ловци от дружинката се били
събрали на друго място, различно от твърдяното място на извършване на
нарушението. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че липсват
каквито и дад било доказателства за мястото на извършване на нарушението
конкретно от жалбоподателя С., тъй като в тази насока се събраха безспорни
доказателства, че той е бил извикан от С.Б.да слезе при тях, където били свид. С.М.С.
и свид. С.Е.С. и че никой не е установявал по какъвто и да било начин неговото
първоначално местоположение, което трябва да е и мястото на извършване на
нарушението. Показанията на свид. С.С. в това отношение не могат да бъдат
ценени от съда, тъй като същите са неясни и неконкретизирани относно мястото,
където се твърди, че С. е извършил нарушението. Това, че бил посочил на свид. И.И.мястото,
където според него бил застанал С., не може да обоснове по безспорен и
положитеен начин конкретното място на извършване на нарушението.
Налице е противоречие и относно обстоятелството, твърдяно от свид. С.М.С.,
че е установил мястото на нарушението с носен от него служебен таблет. Тези
негови твърдения не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Нещо
повече свид. С.Е.С. заявява, че свид. С.М.С. не е използвал таблет за да
определи границата между двете ловни полета, а на база на неговите показания в
последствие свид. И.М.И.със служебен ДжиПиЕс е посочвал местата на извършване
на нарушенията от тримата ловци. От друга страна по делото се събраха данни, че
служителите на РДГ В. Търново – актосъставителя
Г. о свидетелят по акта Ц.Н. не
са извършвали такива замервания, а също са се доверили на показанията на свид. С.М.С.
и констатациите на свид. И.М.И., базирани на твърденията на свид. С.. Тези
противоречия в свидетелските показания не могат да установят по безспорен начин
мястото на извършване на нарушението, което обстоятелство води до неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка
не следва да се игнорират категоричните свидетелски показания на свид. С. К. –
ръководител на лова на Севлиевската дружинка, на която е член жалбоподателя.
Същият недвусмислено заяви, че той лично е изпратил на място, което попада в
ловното поле на Севлиевската дружинка жалбоподателя, и че от мястото, където
бил застанал свид. С. и наредилл на К. да извика С. по телефона, е нямало
никаквив видимост, тъй като С.бил на около 400 метра от тях, значително
отдалечен от мястото, където се били събрали дружинките и където свид. И., по
показанията на С., е определил мястото на извършване на нарушението. Предвид
показанията на свид. С. К., това място изобщо не е било видимо за С.М.С., за да
може той да го посочи на свид. И..
На следващо място според съда противоречието относно мястото на извършване
на нарушението е обвързано с противоречието относно часа на извършване на
нарушението, тъй като от събраните по делото доказателства не става ясно дали
мястото, на което наказващият орган е приел, че е извършено деянието, е
мястото, където още рано сутринта свид. М. е забелязал тримата ловци, сред
които и жалбоподателя, или е мястото, на което свид. С.М.С. е посочил няколко
часа след това, че е намерил тримата ловци /всеки на различно място, отстоящо
на няколко метра едно от друго/, или в крайна сметка е мястото, което било
„установено“ от свид. И.отново след няколко часа, въз основа на картния
материал, който същият носел.
Не на последно място следва да се отбележи, че по делото безспорни липсват
доказателства за това дали жалб. С. е бил с извадено от калъф ловно оръжие и
дали същото е било сглобено и заредено. За да е осъществен състава на
инкриминираното деяние е необходимо деецът да е лолувал, а поради липсата на
доказателства в посока на горното, този елемент от състава на нарушението по
чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазването на дивеча остана недоказан от
наказващия орган.
Не на последно място следва да се отбележи, че липсват доказателства, от
които да се направи безспорен и несъмнен извод, че твърдяното нарушение е
извършено от жалбоподателя С. от субективна страна, т.е. с пряк умисъл. По
делото се събраха многобройни гласни доказателства и то непротиворечиви, че
жалб. С. се придвижвал към мястото, на което бил изпратен от ръководителя на
лова, за да заеме позиция. Самият ръководител на лова на Севлиевската дружинка
заяви, че лично той е показал на С. мястото, на което трябва да застане, и това
място е било в границите на ловното поле на тази дружинка.
Последният заявява в съдебно заседание следното: „Аз изпратих С. на това
място до върбата, която е в Севлиевското землище“. Преценявайки тези
свидетелски показания съдът стига до извода, че липсва субективния елемент от
състава на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя.
При наличието на противоречията, изброени по – горе, преди да пристъпи към
издаване на обжалваното наказателно постановление наказващият орган е следвало
да извърши разследване на спорните обстоятелства, още повече, че против
съставения АУАН е постъпило възражение от страна на жалбоподателя. Изследването
на посочените по-горе спорни обстоятелства би допринесло за правилното
решаване, както на административно-наказателната преписка, така и на настоящото
дело.
Изхождайки от гореизложеното и
след преценка на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, съдът намира, че така описаното в НП фактическо
обвинение не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. В тази връзка в
тежест на НО е да установи извършването на нарушението с всички допустими от
закона доказателствени средства - както в административното, така и в съдебното
производство и след като същият не направи това, според съда обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
От страна на процесуалния
представител на жалб. С. към съда се отправя молба в полза на доверителя му да
бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, така направените разноски
следва да бъдат присъдени в полза на жалб. С..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ********** от 08.04.2020 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на И.С.С.,
ЕГН: **********,***, за извършено
нарушение по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на основание
чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00 (двеста) лева; на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на
ловуване за срок от три години, и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети
в полза на държавата – един брой ловно оръжие ТОЗ/57Т-1С /12 калибър/ с № АА094,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на И.С.С., ЕГН: **********,***,
сумата от 300.00 /триста/ лв., съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: