№ 592
гр. Благоевград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500649 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Въззивната жалба с вх. №10161/24.06.2022 г., по описа на РС-Благоевград, е подадена от
адв. Д. Т., като процесуален представител на С. М., срещу Решение №327/10.06.2022 г.,
постановено по гр. д. №2842/2021 г., по описа на РС – Благоевград.
С атакуваното решение, БлРС е върнал исковата молба, подадена от С. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Я.С.“ 5, вх. Г, ет. 6, ап. 16, действаща чрез адв. Д.
Т., със служебен адрес: гр. Благоевград, ул. "Т. А.“ 41, офис 104 против „КИИ“ ЕАД, ЕИК
********, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н Л., бул. „П.В.“ № 21, Б.Ц.р „Л. 6“, ет. 2 в частта, с която се иска да се признае за
установено, че С. Г. М. не дължи на „КИИ“ ЕАД сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение, претендирано в изпълнителното производство по изп.д.
№20217960400402 по описа на ЧСИ рег. №796 в КЧСИ, поради недопустимост на иска в
тази му част и е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. № 2842/2021г. в тази му част.
ОТХВЪРЛИЛ е предявените от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.
„Я.С.“ 5, вх. Г, ет. 6, ап. 16, действаща чрез адв. Д. Т., със служебен адрес: гр. Благоевград,
ул. "Т. А.“ 41, офис 104 против „КИИ“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и
З.Н.Д., със седалище и адрес на управление: гр. 19 С., р-н Л., бул. „П.В.“ № 21, Б.Ц.р „Л. 6“,
ет. 2 отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в частта, с
която се иска да се признае за установено, че С. Г. М. не дължи на „КИИ“ ЕАД следните
1
суми: сумата от 3197,94 лв. /три хиляди сто деветдесет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки/- главница по изпълнителен лист от 21.05.2012г., издаден по т.д. №3251/2012г. на
Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 21.10.2011г. до 15.11.2021г. /датата на
подаване на настоящата исковата молба/, в размер на 3276,25 лв., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата; сумата от 331,88 лв./триста тридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ -
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 90, 00 лв. /деветдесет лева/ - разноски по
арбитражното производство, сумата от 50, 00 лв. /петдесет лева/- държавна таса, като всички
гореописани суми са предмет по изп. д. № 402/2021 г. на ЧСИ Ш. Д., като неоснователни.
ОТХВЪРЛИЛ е и предявеният от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.
„Я.С.“ 5, вх. Г, ет. 6, ап. 16, действаща чрез адв. Д. Т., със служебен адрес: гр. Благоевград,
ул. "Т. А.“ 41, офис 104 против „КИИ“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и
З.Н.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „П.В.“ № 21, Б.Ц.р „Л. 6“, ет.
2 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сума в размер на 46,17 лв. /четиридесет и шест лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща събраните след настъпване на погасителната давност по
изпълнителния лист суми, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
настоящата искова молба до датата на плащане на сумата, като неоснователен. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, РС е осъдил С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.
„Я.С.“ 5, вх. Г, ет. 6, ап. 16, действаща чрез адв. Д. Т., със служебен адрес: гр. Благоевград,
ул. "Т. А.“ 41, офис 104 да заплати на „КИИ“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Т.Я.,
Б.А.Р. и З.Н.Д., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „П.В.“ № 21, Б.Ц.р
„Л. 6“, ет. 2 сумата от 100,00 лв. /сто лева/ разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
С исковата молба, пред БлРС е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от
ГПК.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното,подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния
съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се уважи предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно да се остави в сила. Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Не правят нови доказателствени искания.
2
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на
противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена от активно легитимирана
страна във въззивното производство (ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е, че съдът служебно се произнася по валидността
на решението. По допустимостта на решението в обжалваната му част. По останалите
въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба
не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуално недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с правилността на
съдебното решение .
По процесуалната допустимост на предявения иск.
Искът е процесуално допустим.
От обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане въззивната инстанция
прави извода ,че районния съд е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост
на парично вземане, установено в производство по вътрешно арбитражно дело. Правното
основание на предявения иск е по чл. 439 от ГПК . Искът е предявен във фазата на
изпълнителното производство.
В текста на чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се основава само
на факти и обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен
да следи и служебно.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че доколкото е
предявен отрицателен установителен иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК, в тежест на ищеца
е да наведе и установи правопогасяващото възражение срещу правото на ответника, а
именно настъпила погасителна давност, като новонастъпил факт след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Същият не се установил по делото, поради което съдът е мотивирал отхвърлянето на иска.
Решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от БлРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Изп.дело № 6543/2012г. по описа на ЧСИ М.Б. e образувано по молба с вх.№ 34576 от
3
13.07.2012г. от „ПКБ ЕООД, ЕИК *** , въз основа на издаден изп. лист от дата 21.05.2012 г.,
издаден от СГС по т.д. № 3251/2012г. въз основа на влязло в сила Решение
№1075/21.10.2011г. по вътрешно арбитражно дело №1075/2011г. по описа на арбитър
Бисерка Газдова, като на 21.07.2012 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно
изпълнение. Така, от 21.05.2012 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за
вземанията, установени по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. Същата е
прекъсната с образуването на изпълнително дело № 6543/2012г. по описа на ЧСИ М.Б. на
13.07.2012г., като молбата съдържа възлагането по чл. 18 ЗЧСИ и е спряно течението на
давността съобразно ППВС № 3/18.11.1980 г. По посоченото изпълнително дело са
наложени запори от 23.07.2012г. на банковите сметки на длъжника. На 28.10.2016г. ЧСИ е
наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя „СТОМИ 79“
ЕООД, като същото е връчено на работодателя на 01.11.2016г. На 25.09.2018г. ответникът е
подал молба за конституирането му като взискател, поради придобиване на вземането въз
основа на договор за цесия, в която е посочен и изпълнителен способ –опис на движими
вещи и са възложени действия на основание чл. 18 от ЗЧСИ, като с така подадената молба е
прекъсната започналата да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство
– от 24.07.2014 г. погасителна давност, която към този момент не е изтекла и от тази датата
започва да тече нова давност.Тоест, от 25.09.2018г. е започнала да тече нова пет годишна
давност, срокът на която е прекъснат след тази дата и с подадената от ответника на
26.07.2021г. молба за образуване на ново изпълнително дело-8954/2021г. по описа на ЧСИ
М.Б., като в същата изрично взискателят е поискал ЧСИ да извърши опис на движими вещи
и е възложил действия по чл. 18 от ЗЧСИ, а в последствие и на 01.10.2021г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на ищцата „М.“ ЕООД, и е наложен запор на банкови
сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД. Тоест, давността не е изтекла към датата
на предявяване на исковата молба-15.11.2021г.
При тази фактология, спорният въпрос се концентрира върху това дали твърденият от ищеца
правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно изтекла в негова полза
погасителна давност. Осъществяването на фактическия състав на давността- бездействие на
титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за
погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск
или на принудително изпълнение.
Съгласно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. Едва от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност. В същите мотиви на посоченото решение,
съдът категорично посочва, че „извършената с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.XI.1980 г.,
4
Пленум на ВС поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това.
Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС".
При съобразяване на така казаното се налага изводът, че настоящият случай следва да се
съобрази с разрешението, дадено в Постановление №3 от 18.XI.1980 г. Това, от своя страна,
води до съждението, че твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност не може да
бъде споделено и е неоснователно.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия
казус, от образуване на изпълнително дело № 6543/2012г. по описа на ЧСИ Бъзински до
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от
който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020 г. и то ако са налице критериите за настъпването, предвид възможността за
прекъсването й. Конкретно в казуса, след тази дата – 26.06.2015г. има осъществени
изпълнителни способи, които са прекъсвали давността. Следва да се има предвид, че с всяко
предприето действие за принудително изпълнение от страна на ответника в производството
е започвал да тече нов давностен срок.
Видно от анализа на събрания доказателствен материал ответникът действително не е
титуляр на вземането над сумата от 2 716, 17 лв. до посочената главница в изпълнителния
лист от 3197, 94 лв., поради което искът в тази му част е неоснователен, а релевираните по
този повод оплаквания във ВЖ са несъстоятелни и не намират опора във фактическото
положение, установено по делото.
От друга страна, претенцията за установяване на недължимост на сумата от 150. 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, претендирано в изпълнителното производство по изп.д.
№20217960400402 по описа на ЧСИ рег. №796 в КЧСИ , е недопустима, поради което
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. И това е така,
доколкото тази сума не е обективирана в изпълнителния лист, а както и поради това, че в
предмета на исковата претенция по чл. 439 ГПК не се включват разноските по самото
изпълнително дело.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на ответника-взискател
5
съществува, то не е погасено по давност и сумата е дължима от ищеца по изпълнението в
размера, в който е посочен в изпълнителния лист. Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
потвърдено.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от
значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемото дружество направените по
делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт, в размер на 300 лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 327/10.06.2022 г., постановено по гр. д. №2842/2021 г., по
описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Я.С.“ 5, вх. Г, ет. 6, ап.
16, да заплати на „КИИ БГ“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.“П.В.“№21, сумата от 300лв, разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6