Решение по дело №4316/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./25.04.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4316 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на ищец „Ю.Б.” АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, против ответник Й.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като е предявил иск и моли съда да се произнесе с решение и да приеме за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца по вземане за главница, договорни и наказателни лихви и такси, към датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение в Районен съд - гр. Варна суми съгласни представеното на съда по ч.гр.д. 15531/2017 г. извлечение от счетоводни книги на банката, а именно:             7311,03 лева - главница, ведно със законната лихва от 12.10.2017 г. до изплащане на вземането; 618,99 лева - просрочена договорна лихва от 19.12.2016 г. до 25.08.2017 г.; 90,07 лева - наказателна лихва от 19.12.2016 г. до 05.10.2017 г.; 171,95 лева - такси по договора за кредит за периода от 19.12.2017 до 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата постъпване на заявлението по чл.417 ГПК - 12.10.2017г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди че е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, като съдът е образувал за това ЧГД№ 15531/2017г. по описа на РС-Варна, ГК, 39 с-в, и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. След издаването на заповедта, длъжникът-ответник е възразил в двуседмичния срок от получаване на заповедта, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл.422 ГПК срещу възразилия длъжник, поради което моли иска да бъде уважен като се постанови решение на съда с което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.417 ГПК. Ищецът твърди, че е сключил договор описан в ИМ, по който ответника е кредитополучател, за предоставяне на кредит на 29.10.2015г. Твърди, че е изправна страна по договора, като е предоставил кредита, за което е съставен погасителен план. Твърди, че след предоставяне на кредита ответника е изпаднал в просрочие и кредита не е  обслужван. Твърди, че кредитополучателя не е заплатил останалите дължими вноски, лихви и разноски, затова е подадено заявлението по чл.417 ГПК като целия кредит е обявен за предсрочно изискуем считано към дата на подаване на заявлението в съда.

Моли се съдът да уважи предявения иск. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производство при уважаване на исковите претенции.

ОТВЕТНИКЪТ от своя страна в определения едномесечен срок, чрез упълномощения си адвокат, е подал отговор на исковата молба на основание чл.131 ГПК, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че кредита не е обявен редовно за предсрочно изискуем, защото ответницата не е уведомена за това от банката. Оспорва се, че чл.3, ал.1-10 от Договора за кредит представляват неравноправни клаузи, защото не е ясно какъв е начина за формиране на лихвата, поради което приема същите за нищожни. Твърди се, че банката не може едностранно да променя лихвата и че тази разпоредба противоречи на чл.143, т.10 от ЗЗП. Възразява, че многократно банката е променяла Общите си условия, за което не е бил уведомяван ответника.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява, с писмена молба моли съдът изцяло да уважи предявените претенции.

В открито съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който счита исковете за неоснователни.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени и приети като доказателства: договор за потребителски кредит № FL788662/29.10.2015 г., три страници от погасителен план по кредит, молба до ЧСИ ****с вх.№ 37275/01.12.2017 г., изпълнителен лист № 11143 от 13.11.2017 г., заповед за изпълнение на парично задължение № 8410 от 13.10.2017 г., извлечение от счетоводни книги на „Ю.Б.“ АД към 05.10.2015 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, нотариална покана до Й.Х. относно договор за потребителски кредит  от 29.10.2015 г., три броя съобщения до Й.Х. от 06.07.2017 г., 19.07.2017 г., 11.08.2017 г., разписка за залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, от 11.08.2017 г., разписка от 25.08.2017 г., Сертификат № FL788662- 1/ 2015г. ****за сключена застраховка по договор № FL788662/29.10.2015г.за потребителски кредит; епикриза от неврологично отделение МБАЛ „****" АД 22- 26.02.2016г.- болнични листи 6 бр.; Експертно решение ТЕЛК № 2411 от 03.10.2016г.писмо изх. № 4611/ 10.09.2016 г. в отговор на писмо входящ № 14136/ 31.08.2016г. ; писмо изх № 6551/28.12.2016г. Кардиф България; писмо изходящ № 2832/ 23.05.2017г. Кардиф България; 3 броя платежни документи предоставени от „Кардиф България" за извършени преводи съгласно сключен застрахователен договор, постъпилото с молба от 19.11.2018 г. удостоверение изх.№ 29603/19.11.2018 г.

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 15531/2017 г. на ВРС по подадено от Ю.Б. АД заявление е издадена заповед № 8410/13.10.17 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 41 ГПК, като е разпоредено длъжника Й.Д.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на заявителя сумата от 7311,03 лв. /седем хиляди триста и единадесет лева и три стотинки/, представляваща главница към 05.10.2017 г. по Договор за потребителски кредит №FL788662/29.10.2015 г., сключен между „Ю.Б.”АД, кредитор и Й.Д.Х., ЕГН:**********, кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 618,99 лв. /шестстотин и осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ – договорна лихва за периода от 19.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата 90,07 лв. /деветдесет лева и седем стотинки/ – наказателна лихва, обезщетение  за забава за просрочени плащания, за периода от 19.12.2016 г. до 05.10.2017 г., сумата 171,95 лв. /сто седемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, такси за периода от 19.12.2016 г. до 05.10.2017 г., както и сумата от 783,91 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 163,84 лв. /сто шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ и адвокатски хонорар в размер на 620,07 лв. /шестстотин и двадесет лева и седем  стотинки/, с включен ДДС.

Срещу така издадената заповед от длъжника Й.Д.Х. по делото е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което настоящият състав намира, че е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, тъй като уведомлението за нея не му било надлежно връчено. По делото е представена Нотариална покана от ищцовото дружество, подадена до ответника, чрез нотариус №193 Светлана Стойчева с район на действие ВОС, с което го уведомява, че поради непогасяване на формираните по договора му за кредит просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло предсрочно изискуем. От представените и приети от съда даказателства се установява, че на 11.08.2017г. нотариус №193 Светлана Стойчева удостоверява, че на същата дата служител от нотариалната кантора, поради неоткриване на ответника на адреса му по справка от НБД“Население“ на 06.07.2017, 19.07.2017г. и на 11.08.2017г., е залепил уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата на апартамент №67, намиращ се в кв.“****. С уведомлението на ответника се указва, че следва в двуседмичен срок да се яви в нотариалната кантора, за да получи документи, предназначени за него. Съдът приема за безспорно установено, че съобщениета за издадената нотариална покана, както и уведомлението за явяване в кантората на нотариуса са били връчени именно на постоянния адрес на ответника. С оглед на така установеното съдът намира, че е налице осъществено редовно връчване на уведомлението на ответника при спазване на предвидената в чл. 47, ал. 1 ГПК процедура. Ето защо предвид констатираното редовно връчване на поканата към 25.08.17 г. и установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми съдът намира, че считано от 25.08.17 г. вземанията на банката по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на предпоставките за това, който момент предхожда подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.

Съгласно приложения по делото Договор за потребителски кредит FL788662/29.10.2015г., между Ю.Б. АД и Й.Д.Х. като кредитополучател, ответникът е получил кредит в размер на 8257,55 лева за текущи нужди, със срок на издължаване 84 месеца от датата на откриване на заемната сметка. В чл. 3, ал. 1 от договора е договорено, че кредитополучателя дължи годишна променлива лихва, представляваща сбор от референтен лихвен процент (РЛП)-6М СОФИБОР плюс фиксирана договорна надбавка 9,789%, като в чл.3.2. е указано, че към момента на сключване на договора РЛП е 0,981%. Регламентирано е, че общо ГЛП възлиза на 10,77%. Страните са се договорили, че за разглеждане на кредита се дължи такса 175 лв. Страните са се договорили, че кредитът се издължава чрез месечни погасителни вноски с падеж 18-то число по погасителен план, като крайната дата за погасяване е 18.10.2022 г. От приложения двустранно подписан погасителен план от 29.10.2015 г. е видно, че изплащането на кредита е предвидено чрез 84 броя месечни вноски, всяка от които 143,89 лв, с изключение на последната - изравнителна, в размер 87,20 лв. Месечните вноски включват главница, лихва и такса 3,50 лв. Като нулева вноска е посочена застраховката по кредита в размер 657,55 лв. Предвидено е, че в случай на просрочие банката има право да начисли еднократно такса за администриране на просрочен кредит в размер 30 лв - по реда на чл. 8, ал. 2. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

В чл. 5 е уговорено задължението за заплащане на дължими такси за управление и за администриране на просрочен кредит, а в чл.3.10 от договора възможността за сключване на застраховка „Защита на плащанията“, вкл. за нейното заплащане от страна на длъжника. В чл. 14, ал. 5 от договора е уговорено, че при неиздължаване изцяло, или отчасти на която и да е месечна погасителна вноска от лихвата или главницата, или на което и да е друго задължение по договора, ищецът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, без да прекратява действието на договора.

Съдът намира за неоснователно възражението от страна на ответника, че е следвало ищцовото дружество да претендира незаплатения остатък от договора за кредит от застрахователя по сключената застраховка „Защита на плащанията“, тъй като е настъпил застраховатлния риск договорен в застраховката, която е договорена със сключването на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.3.10 страните са се договорили, че ответникът ще ползва преференциални лихвени условия, при наличието на подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Ю.Б.“ АД, както и на Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“, с ползващо се лице Банката и със застраховател посочен от Банката и поддържане на застрахователното покритие по застраховка „Защита на плащанията“ за срока на договора за кредит. Договорили са се, че кредитополучателят дължи застрахователни премии, съгласно договорната документация за приемане на застраховане за застраховка „Защита на плащанията“. В същото време в договора за кредит липсва задължение на кредитора да насочва срещу застрахователя претенция за заплащане на дължимите от ответника задължения по договора, в случай на настъпване на застрахователно събитие. От текста на договора се установява, че сключването на застраховката е определено като условие за получаване на допълнителна лихвена преференция от страна на кредитополучателя, но не обвързва по никакъв начин кредитора с настъпване на застрахователно събитие.

От представения по делото Сертификат №FL788662-1/2015г. за застрахователен пакет „С“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ю.Б.“ АД съгласно групов застрахователен договор №6/2009г. се устантовява, че ответникът е страна по сключена застраховка „Защита на плащанията“ в качеството му на застрахован. От текста на договора се установява, че страни по него са застрахователя „****“ КЧТ и застрахования Й.Д.Х., а ищцовото дружество е единствено посредник при сключването му и ползващо се лице при настъпване на застрахователен риск. Преценката за настъпване на застрахователния риск и евентуалното изплащане на застрахователно обезщетение обаче, е предоставена единствено на застрахователя, който не е главна или подпомагаща страна по настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника възражение. От представените по делото от ответната страна писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че застрахователят е уважил претенцията на ответника и е заплатил на ищцовото дружество сумата от 575,56 лева, представляваща дължими от ответника спрямо банката вноски по погасителния план за месеци май, юни, юли и август 2016г. В същото време следва да се отбележи, че исковите претенции не касаят заплащане на дължимите от ответника вноски за тези периоди, а началния период на исковата претенция е за вноската за 18.12.2016г., т.е. след изплатените от застрахователя вноски. Спорпед договора за кредит изплащането му е ангажимент на ответника, а възможността да се изплаща застрахователно обезщетение представлява опция, сбъдването на която зависи от определени условия и за сбъдването на която активна страна следва да бъде именно ответника, а не банката като кредитодател.

За ответника остава открита възможността да претендира произтичащите от договора за застраховка права чрез предявяването на пряк иск срещу застрахователя.

По делото не се спори, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателите. От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и обосновано, се установява, че ответникът е правил плащания по кредита както следва: погасяване на главница -26.11.2015г. сумата от 93,45лв., 05.01.2016г. сумата от 67,12лв., 03.02.2016г. сумата от 67,72лв., 03.05.2016г. сумата от 68,83лв., 27.07.2016г. сумата от 69,43лв., 02.09.2016г. сумата от 70,03лв.,  31.10.2016г. сумата от 70,64лв., 29.12.2016г. сумата от 71,25лв., 29.12.2016г., сумата от 71,86 лв., 26.05.2017г. сумата от 73,12лв., 26.05.2017г., сумата от 73,73лв., 26.05.2017г. сумата от 74,36лв., 26.05.2017г., сумата от 74,98лв., или общо 946,52лв. Вещото лице установява, че непогасен остатък от главницата по месечни вноски с падежи в периода 18.12.2016-18.10.2022 г. е в размер на 7311,03 лв (8257,55лв.-946,52лв.), в това число 785,98 лв - падежирала главница по месечни вноски в периода 18.12.2016-18.09.2017 и о  6 525,05 лв - непадежирала по погасителен план, предсрочно изискуема главница отнесена като такава на 06.10.2017 г. Вещото лице установява, че общо начислените възнаградителни лихви по месечни вноски с падежи в периода 18.11.2015-18.11.2016 и лихви за просрочие в общ размер от 891,49 лв, са изцяло погасени макар и със забава, като последното извършено плащане е от дата 26.05.2017г. Установява се, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в банковите регистри е начислена и непогасена възнаградителна лихва за вноските с падежи в периода 18.12.2016-24.08.2017г. (включително) в размер 619,09 лв. Установено е, че ищцовото дружество е начислило в регистрите си вземане за мораторна лихва за периода 25.08-05.10.2017 г. в размер 89,97 лв. Съдът приема за установено, че към датата на предсрочната изискуемост е налице вземане за такси по месечни вноски в размер 169,50 лв. В заключението си вещото лице приема, че с оглед уговорения в договора падеж на 18-то число на месеца, видно е, че вноските за плащания са правени със забава. Въпреки това, всички вноски с падежи в периода 18.11.2015-18.11.2016 г. са погасени изцяло с последното плащане, постъпило от Кардиф на 26.05.2017 г. След тази дата, до датата на заявлението по чл. 417 ГПК -12.10.2017 г., не са представени данни за други плащания по кредита. Следователно, към датата на заявлението кредитът не е бил обслужван редовно и е била налице забава в плащанията на месечните погасителни вноски, считано от вноската с падеж 18.12.2016 г., за която забавата е 297 дни. Вещото лице установява, че след депозиране на Заявлението по чл.417 ГПК от страна на банката, ответникът е извършил плащания, чрез увръжки от трудовото му възнаграждение, извършено от ЧСИ. Съдът намира, че тези плащания не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК.  

 

 

 

В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.  

 

 

 

Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове за главница следва да бъдат уважени в размерите, установени от вещото лице. Що се касае до претенцията за възнагр. лихва по договора, то с оглед на диспозитивното начало иска за нея следва да бъде уважен до размера от 618,9 лева, доколкото именно в този размер е претендирана от ищеца с исковата молба. Относно претенцията за мораторна лихва на договора, то същата е основателна до размера, установен от вещото лице, а именно 89,97 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер от 90,07 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно претенцията за дължими такси за разглеждане на искане за кредит, месечни такси за обслужване и такса за администриране на просрочен кредит по договора за кредит за периода 19.12.2017г.-05.10.2017г., то същата е основателна до размера, установен от вещото лице, а именно 169,50 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер от 171,95 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 15531/2017 г. на ВРС в съда - 12.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е въвел твърдения за нищожност и неравноправност на клаузите в договора за кредит, като възраженията са свързани с липса на индивидуално договаряне и неравноправност изразяваща се в налагане на прекомерна тежест на кредитополучателите и не поделяне на риска от промяна на пазара, едностранно променяне на лихвения процент по кредита, както и противоречие на уговорките с морала. Съдът намира, че така направените възражения следва да бъдат квалифицирани общо, като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а именно неравноправно третиране на потребителите с оглед господстващото положение на банката и като противоречащи на морала и добрите нрави.

Съобразно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза е уговорка в договор сключен с потребител, която е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на доставчика - търговец и потребителя. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. За да се приеме за основателно така наведеното възражение, е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, преценена съобразно преследваните от страните цели, като при сключване на договора потребителят има право да бъде информиран за условията на договора и последиците при неизпълнение на същите.

В настоящият случай договорът за кредит има ясно и достъпно съдържание по отношение на съществените му условия, по смисъла на ЗКИ и потребителя е имал възможност да се запознае със същите. От друга страна ответникът не твърди банката реално да е променяла лихвения процент по договора в негов ущърб, както и реално да е бил задължен, или да е заплатил размер на договорна лихва по-голям от първоначално договорения, като по този начин да е бил поставен в неравноправно положение спрямо банката. От материалите по делото – погасителен план към договора за кредит, както и заключението ва вещото лице по ССЕ се установява, че исковата претенция изцяло съответства на двустранно подписания от страните на 29.10.2015г. погасителен план. Т.е. ищцовото дружество не претендира по-високи от договорените размери на дължимата договорна/възнаградителна/ лихва.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице нарушения при договарянето на условията по процесния договор за кредит изразяващи се в противоречие с морала, добрите нрави и нарушаване на баланса на интересите на страните, чрез използване на господстващото положение на банката във вреда на кредитополучателя.

С оглед разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по установителния иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство.

Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер на вземането, както и размера на сторените в заповедното производство разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 783,67 лв.

Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената част от исковете, като се присъдят разноски за исковото производство в размер на 1374,21 лв– д. т., депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Предвид отхвърлителната част от исковете, на ответтника на практика не се следват разноски, поради изчислен размер под 1 стотинка.

 Съдът приема, че съразмерно отхвърлената част на исковите претенции, на процесуалния представител на ответника се дължи на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение в размер на 0,23 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, р-н Витоша, ул. ****, и Й.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че Й.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Ю.Б.“ АД, ****, следните суми както следва: СУМАТА от  7311,03 лева - главница, ведно със законната лихва от 12.10.2017 г. до изплащане на вземането; 618,99 лева - просрочена договорна лихва от 19.12.2016 г. до 25.08.2017 г.; 89,97 лева - наказателна лихва от 19.12.2016 г. до 05.10.2017 г.; 169,50 лева - такси по договора за кредит за периода от 19.12.2017 до 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата постъпване на заявлението по чл.417 ГПК - 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч. гр. д. № 15331/2017 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, е издадена заповед №8410/13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва за разликата над 89,97 лева до пълния претендиран за установяване размер на вземането от 90,07 лева и иска за дължими такси за разликата над 169,50 лева, до предявения размер от 171,95 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, р-н Витоша, ул. ****, СУМАТА от 783,67 лв./седемстотин осемдесет и три лева и 67ст./, представляваща направените в заповедното производство разноски, за които е издадена заповед №8410/13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 15331/2017 г. по описа на ВРС, 39-ти състав.

ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, р-н Витоша, ул. ****, СУМАТА от 1374,21 лв./хиляда триста седемдесет и четири лева и 21ст. /, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, р-н Витоша, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на адв.****Г., ЕГН********** СУМАТА от 0,23 лв./нула лева и двадесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: