РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1432
гр. Пловдив, 29 септември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3182
по описа за 2020 год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК.
Постъпило е искане вх. № 13460/22.07.2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив, от адв. К.Д.Г.,***, процесуален представител
на заинтересованата страна Х.С.А., за изменение на Решение № 1488/16.07.2021 г.
постановено по настоящото дело, в частта за разноските чрез осъждане на НОИ –
София да заплати на адв. К.Д.Г. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв) още 2000 лв. – разноски за три съдебни инстанции към вече
присъдените му 900 лв. или общо 2900 лв. за оказана безплатна правна помощ,
защита и съдействие на Х.С.А..
Така постъпилото искане е изпратено за становище на останалите
страни, съобразно правилата възведени в нормата на чл. 248, ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК. В указания срок такива не са постъпили.
За да се произнесе по
искането съдът взе предвид следното:
Молбата е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
С решението, чието изменени се иска, съдът се е
произнесъл по разноските, като е осъдил Национален осигурителен институт гр.
София да заплати на адвокат К.Д.Г., ЕГН **********, вписана в Адвокатска
колегия – Пловдив под № **********, със служебен адрес ***, сумата в размер на
900 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
заинтересованата страна Х.С.А. пред всички съдебни инстанции.
Присъждането на разноски в посочения размер е подробно
мотивирано в съдебното решение, чието изменени се иска, като към настоящия
момент не са настъпили нови обстоятелства, нито са ангажирани доказателства,
които биха могли да доведат до променя на така постановения резултат.
В тази връзка следва още веднъж да се посочи, че от
приложените по делото договори за правна защита и съдействие от 18.09.2019 г.
(л. 187 по адм. дело № 1372/2018 г. по описа на ПАС), от 12.03.2020 г. (л. 17 по адм. дело № 5384/2020 г. по описа на ВАС) и от 22.02.2021 г. (л. 19 по адм. дело № 3182/2020 г. по описа на ПАС), се установява, че адв. Г. е
осъществил процесуалното представителство на заинтересованата страна Х.С.А. по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 пр. второ от ЗАдв. Съобразно чл. 38, ал. 2
от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според чл. 19 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимите редакции към момента на сключване на
цитираните договори за правна защита и съдействие), за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по
Закона за здравето, минималното възнаграждение е 300 лв. и това е
възнаграждение за една инстанция независимо от броя на проведените съдебни
заседания - аргумент в тази насока е систематичното място на цитираната
разпоредба в Раздел V „Възнаграждения за участие в специално уредени със закон
производства за една инстанция“, което я прави специална спрямо общата
разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. (Така Определение № 843 от
22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 567/2021 г., VI о. и др.). От друга страна,
само за пълнота е необходимо да се добави, че нормата на чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/2004 г. (според която при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.), отново с оглед систематичното й място е относима единствено за
възнагражденията относно процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански, но не и по административни дела.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че съгласно
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или
органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Ето защо
адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адв. Г.
възлиза в размер по 300 лева за всяка съдебна инстанция или общ в размер на 900
лв., на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК.
Това налага искането
на адв. Г., за изменение на Решение № 1488/16.07.2021 г. постановено по
административно дело № 3182 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен
съд, в частта му за разноските, да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното, на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменени в частта за
разноските на Решение № 1488/16.07.2021 г. постановено по административно дело
№ 3182 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, обективирано в искане
вх. № 13460/22.07.2021 г. по описа на съда, подадена от адв. К.Д.Г.,***,
процесуален представител на заинтересованата страна Х.С.А..
Определението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: