№ 155
гр. Плевен, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200072 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 006207/02.12.2024 г. г. на ***
на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „*****“ ЕООД-****,
ЕИК: **** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, за
извършено нарушение по чл.34 ал.1 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - „*****“ ЕООД-****, ЕИК:
**** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като
счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, с които е нарушено правото на защита
на ДРУЖЕСТВОТО – по чл.42 т.3, 4,5 и по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като не е
налице ясно, недвусмислено, изчерпателно описание на нарушението, като в
тази връзка изтъква, че първоначално се сочат два отделни договора за
потребителски кредит /ДПК/, а впоследствие – се сочи, че е налице нарушение
по само един от тях; счита, че не става ясно за какво е административно
санкционирано ДРУЖЕСТВОТО, както и че ако са налице две нарушения, е
следвало да бъдат наложени две отделни имуществени санкции /чл.18 ЗАНН/,
вместо – една. По същество, не оспорва, че действително, ДРУЖЕСТВОТО
предвижда възможност за обезпечаване на задълженията по отпусканите
крадит с издаване на запис на заповед, но тази възможност е в раздела, в който
са изложени възможните обезпечения – т.е., че записът на заповед е една от
възможностите, наред с поръчителството и банковата гаранция, но не е
1
задължително условие; в тази връзка, отбелязва, че всеки от
кредитополучателите доброволно се съгласява да предостави обезпечението,
което не е задължително съгласно СЕФ или ОУ. Отбелязва, че чл.34 ЗПК по
същество дава възможност да бъдат гарантирани задълженията по отпуснати
кредити посредством издаден запис на заповед, но е забранено задължаването
на потребителя – и че в случая, липсват доказателства, потребител да е бил
поставен под натиск или принуден да издаде запис на заповед при
сключването на ДПК. При условията на евентуалност, счита, че се касае за
„маловажен случай“ на административно нарушение – тъй като е формално и
първо за ДРУЖЕСТВОТО, като в тази връзка счита, че приемането на
обратното, би довело до несъразмерна и непропорционална санкция. На тази
основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
За ответната страна – **** на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е подробно
писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
006207/25.06.2024г. от страна на С. Н. Н. - **** при КЗП - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител на „*****“
ЕООД-****, ЕИК: **** /л.26 от делото/. Съставен е във връзка с извършена е
проверка на 05.06.2024 г. в офиса на Комисия за защита на в гр. ПЛЕВЕН, ул.
**** и по-конкретно – постъпило Заявление с вх. № Р-03-863/05.06.2024 г.
След извършени проверки на 30.05.2024 г. /Констативен протокол № К-
2739094/ и на 31.05.24г. /Констативен протокол № К-2739095/ в офис за
кредити в гр. ПЛЕВЕН, бул. ****, е установено следното: на 26.01.2024 г.
кредиторът „*****“ ЕООД е сключил с потребител Договор за потребителски
кредит № ****, като е задължил заемателя да обезпечи задълженията по заема
със Запис на заповед, в противоречие с чл.34 ал.1 ЗПК. Записът на заповед е
издаден /подписан/ в деня на сключване на договора в офиса в гр. ПЛЕВЕН,
бул. ****, въпреки че е с дата на издаване 29.01.24г. При извършената на
30.05.2024 г. проверка /Констативен протокол № К-2739094/, са изискани 2
броя Договора за потребителски кредит, сключени в офиса на
ДРУЖЕСТВОТО в гр. Плевен, при което са представени, произволно,
Договор за паричен заем № ****г. и Договор за паричен заем № ****, с
приложени към тях Запис на заповед, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/
2
за предоставяне на информация за потребителските кредити за всеки договор,
погасителен план, разходен касов ордер за получена сума, декларации. В двата
СЕФ, към договорите в Част II. „Описание на основните характеристики на
съответния кредит“, в т.8. „Когато е приложимо за съответния вид кредит:
Изисквани обезпечения, описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит“, е отбелязано, че изпълнението на
задължението на Заемателя по договора, с негово съгласие може да бъде
обезпечено с издаването на запис на заповед, по реда и при условията на чл.34
ЗПК. Същевременно е предвидено, че в случай, че Заемателят декларира, че
желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните
услуги, предоставяни от Заемодателя, а именно - възможности за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни средства, следва в деня на сключване на
договора за паричен заем да предостави едно от следните обезпечения: или
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“;
или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договор за паричен
заем, валидна 30 дни след крайния срок за плащане по договора. В Част III.
„Разходи по кредита“, в т.7 е вписано: „В случай, че Заемателят не предостави
допълнителното обезпечение, посочено в част II, т.8. в деня на подписването
на договора за паричен заем, дължи неустойка в размер на … лв.“. Установено
е, че в офиса са налични 501 бр. договори за потребителски кредит, сключени
в периода от 01.01.24г. до 29.05.24г., като всички сключени договори за
потребителски кредит, които са налични в офиса на кредитора са гарантирани
чрез издаване на Запис на заповед, в полза на Заемодателя.
Съгласно договор за потребителски кредит № ****, на
потребителя е предоставена сумата в размер на 1 750 лв. със срок - 20
двуседмични вноски по 103,61 лв„ фиксиран ГЛП 40,00%, обща дължима сума
2 072,20 лв„ ГПР-48,68%. В чл.2, т.10 от Договора е посочено „Обезпечение
на заема“: „Страните се съгласяват за обезпечаване на всички вземания по
договора Заемателят да издаде Запис на заповед....“. В чл.4, ал. 1 от Договора
е посочено, че „Заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на
изпълнение на договора от допълнителни услуги - възможности за отлагане
или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни средства, а Заемодателят се задължава да
предостави същите, срещу предоставяне от страна на Заемателя в деня на
подписване на договора в полза на Кредитора на допълнително обезпечение
по т. 1 или т.2: 1. Две физически лица - Поръчители, отговарящи на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
3
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“;
поръчителите подписват Договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора. В чл.4, ал.2 е
посочено „Страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си по
настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 327,80 лв.
Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от вноските по чл.2, т.2. се добавя сума
в размер на 66,39 лв.“ В погасителния план, в колона “3“ е посочена вноската
по договора 103,61 лв., в колона „4“ е посочена сума 66,39 лв. /оскъпяване при
непредоставяне на обезпечения/, а в колона „5“ е посочен общ размер на
погасителната вноска 170,00 лв. Договорът е обезпечен и с издаване на Запис
на заповед за сума в размер на 3 400,00 лв„ която представлява сбор от общата
дължима сума по договора - 2 072,20 лв. и размерът на неустойката 1 327,80
лв.
С цел установяване дали е допусната техническа грешка или това
е практика на кредитора, тъй като единият от приложените договори № ****г.
е с издаден Запис на заповед от 03.06.24г. /дата, която още не е настъпила към
момента на проверката от 30.05.2024г./, на 31.05.24г. е извършена последваща
проверка в офиса на кредитора /КП К-2739095/. Установено е, че в офиса са
сключени 18 броя договори в периода 27.05.24г.- 30.05.24г. и са налични 6 бр.
договори, които са сключени на 29.05.24г. и на 30.05.24г., със Записи на
заповед от 03.06.24г., т.е. с дата, която все още не е настъпила към момента на
сключването им. Служителят на ДРУЖЕСТВОТО /офис мениджър/ при
проверката заявил, че кредитополучателите издават /подписват/ Запис на
заповед в деня на сключване на договора и усвояване на кредита. В деня на
подписване на договора, кредиторът изисква от потребителите да издават
/подписват/ Запис на заповед, която включва размера на неустойката с дата,
която още не е настъпила, и в деня, в който те още имат време да осигурят
обезпечение, т.е. преди да е изтекъл определения срок за осигуряване на
обезпечение. Към КП К-2739095/31.05.24г. са приложени копия на 2 бр.
договори за паричен заем№ **** от 29.05.2024г. и № **** от 30.05.2024г. със
Запис на заповед от 03.06.24г. Приложени са копия и на още 4 бр. Запис на
заповед от 03.06.24г. по договори, които са сключени на 29.05.24г. и на
30.05.24г. С КП К-2739094/30.05.24г., на ДРУЖЕСТВОТО е разпоредено на
10.06.24г. да се представи бланка на типов договор и допълнителна
информация, като на 05.06.24г., посредством ел. поща ***, са предоставени
изисканите документи и информация, които са заведени с Вх.№ Р-03-
863/05.06.24г. От тях е изяснено, че в чл.2 т.10 от представената бланка на
4
типов договор е посочено „Обезпечение на заема“: „Страните се съгласяват за
обезпечаване на всички вземания по договора Заемателят да издаде Запис на
заповед....“. В раздел V. „Процедура по сключване на договор за
потребителски кредит“ от Общите условия в т.2.3. е записано, че „Кредиторът
приема следните обезпечения по договори за кредит с физически лица:
т.2.3.1.Две физически лица - Поръчители, отговарящи на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“.
Поръчителите подписват договор за поръчителство. - т.2.3.2. Банкова гаранция
с бенефициер – Заемодателя….- т.2.3.3. Запис на заповед, издаден при
съответно прилагане на чл.34, ал.2 от ЗПК.“ В чл. 2, т.10 от представената
Бланка на типов договор за потребителски кредит, текстът е идентичен с
текста в чл.2 т.10 от договор № **** В този смисъл е прието, че посочената
информация в чл.2 т.10 от Бланка на типов договор и в т.2.3.3. от Раздел V.
„Процедура по сключване на договор за потребителски кредит“ от Общите
условия доказва, че кредиторът задължава всички потребители при сключване
на договор за потребителски кредит да гарантират кредита чрез издаване на
запис на заповед, тъй като това не е индивидуално договорена клауза в
договорите за потребителски кредит, а напротив - всички договори, които са
сключени в офиса към 31.05.24г. гр. Плевен са гарантирани чрез издаване на
запис на заповед, а и в самата бланка на типов договор са заложени такива
текстове. На тази основа, направен е извода, че на 26.01.24г. в гр. ПЛЕВЕН, гр.
Плевен, офис на бул. ****, като кредитор, „*****“ ЕООД задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на Запис на
заповед, в деня на подписване на договора – нарушение по чл.34 ал.1 ЗПК.
При съставяне на АУАН, възражения не били направени. Такива постъпили по
реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като били развити съображения, по
същество идентични с тези в жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация са възприети изцяло от административнонаказващия орган, а
направените възражения – преценени като неоснователни. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „*****“ ЕООД-
****, ЕИК: **** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, за
извършено нарушение по чл.34 ал.1 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.130 от
делото, чл.55 ЗПК/. Неоснователно се възразява, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
5
нарушения на процесуалните правила, в т.ч. – по чл.42 ал.1 т.3, 4,5 и по чл.57
ал.1 т.5 ЗАНН. Обстоятелствената част на АУАН и НП са изключително
подробни, съдържат разбираемо и ясно изложение на фактите и
обстоятелствата на нарушението – вкл.времето, мястото и другите обективни
негови характеристики. Тази констатация не се променя от обстоятелството,
че са посочени първоначално два отделни ДПК, а впоследствие – се сочи, че е
налице нарушение по един от тях, тъй като по изключително ясен и разбираем
начин е отразено, че се касае за нарушение по чл.34 ал.1 ЗПК, във връзка с
Договор № ****, сключен на същата дата в гр. ПЛЕВЕН, офис на
ДРУЖЕСТВОТО на бул. ****. И доколкото нарушението е именно това – и е
едно – обсъждането на чл.18 ЗАНН, се явява напълно безпредметно.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство, не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и
писмени доказателства /л. 24 – 129, л. 135, л.170 – 276 от делото/. Показанията
на свидетелите Н. и К., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни,
подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени
доказателства и по-конкретно – Констативен протокол № К-
2739094/30.05.2024 г., Констативен протокол № К-2739095/ 31.05.24г.,
Заявление с вх. № Р-03-863/05.06.2024 г., Договор за паричен заем № ****,
ведно с приложения, вкл. - Запис на заповед от 29.01.24г. към същия Договор,
Бланка на типов договор, представен от ДРУЖЕСТВОТО. От тези
доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по
убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.34 ал.1 ЗПК,
„Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница.“. В подадената жалба, се оспорва нарушение на тази
разпоредба, изобщо да е било извършено, като се изтъква, че ДРУЖЕСТВОТО
предвижда възможност за обезпечаване на задълженията по отпусканите
крадит с издаване на запис на заповед, но тази възможност е в раздела, в който
са изложени възможните обезпечения – т.е., че записът на заповед е една от
възможностите, наред с поръчителството и банковата гаранция, но не е
задължително условие. В този ред на мисли, жалбоподателят счита, че всеки
от кредитополучателите доброволно се съгласява да предостави
обезпечението, което не е задължително съгласно СЕФ или ОУ, а е в
съответствие с чл.34 ЗПК, която разпоредба все пак дава възможност да бъдат
гарантирани задълженията по отпуснати кредити посредством издаден запис
на заповед, но е забранено задължаването на потребителя – и че в случая,
6
липсват доказателства, потребител да е бил поставен под натиск или принуден
да издаде запис на заповед при сключването на ДПК. Тези съображения на
жалбоподателя, няма как да бъдат споделени. Действително, по арг.от чл.34
ал.2 – 4 ЗПК, принципно е допустимо гарантиране на отпуснатия кредит
посредством издаването на Запис на заповед. Следва да бъде напомнено
обаче, че съобразно чл.2 ЗПК, „Целта на закона е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“.
Поставя се въпроса – къде в процесния случай е защитата на потребителите,
при положение, че на кредитополучателя се дават алтернативно, три
възможности – банкова гаранция, поръчителство и издаване на Запис на
заповед, като при първите две са налице редица трудни за покриване
изисквания, т.е. на практика, Записът на заповед остава единствена реална
опция за обезпечение. Тук е мястото да бъде подчертано, че е без всякакво
правно значение, че Записът на заповед, е посочен в раздела, в който са
описани възможните обезпечения, тъй като систематичното място на този вид
обезпечение, в структурата на договора, е само по себе си правно ирелевантно
– напротив, с правно значение се ползва цялостната преценка по какъв начин,
на практика, се прилага същото обезпечение. И именно в тази връзка, видно е,
че в типовата бланка за ДПК, представена от самото ДРУЖЕСТВО, опцията за
издаване Запис на заповед като обезпечение е изначално налична, а при
извършените проверки на органите на КЗП са установени дори издадени
Запис на заповед за бъдещи дати, попълнени още при сключването на самите
Договори за кредит. Видно е, че не се касае за индивидуално договорени
условия, а за практика на ДРУЖЕСТВОТО, която по същество обезсмисля
забранителната разпоредба на чл.34 ал.1 ЗПК, като я заобикаля: от една
страна, привидно и формално, касае се за доброволно поеман ангажимент от
страна на кредитоискателя, но в действителност – налице е, „де факто“,
задължаване на кредитоискателя да издаде Запис на заповед. Добре е
известно, че кредитополучателите по т.нар. „бързи кредити“ обичайно са лица,
изпаднали в нужда, за които както предоставянето на банкова гаранция, така и
осигуряването на двама поръчители /при това – в изключително краткия срок
и при редицата изисквания във връзка с обезпечението/, би представлявало
изключително затруднение, обичайно свеждащо се до невъзможност, а това,
на свой ред, поставя кредитора в своеобразно властващо положение над
длъжника, превръщайки формално доброволното издаване на Запис на
заповед, във фактически задължително. Буди недоумение, впрочем,
съображението, че в случая, липсват доказателства, потребител да е бил
поставен под натиск или принуден да издаде запис на заповед при
сключването на ДПК. От една страна, липсата на подобни противоправни – и
престъпни посегателства, съвсем не означава, че издаването на Запис на
заповед – при съобразяване на всичко изложено дотук – представлява проява
на свободата на договаряне, а от друга – евентуалното наличие на подобни
7
противоправни – и престъпни посегателства, несъмнено би довела до
значително по-сериозни последици за ДРУЖЕСТВОТО, тъй като би се
наложило ангажиране на Прокуратурата.
Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия на
време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО не се е съобразило със законовата
забрана, съдържаща се в чл.34 ал.1 ЗПК и нарушението се явява доказано по
несъмнен начин. Поради това правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.45 ал.1 от
Закона за потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева, поради
което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.34 ал.1 ЗПК, а наред
с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП – търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения, се явява широк. Прочее, това, че се касае за
нарушение е на просто извършване, както и че е първо по ред, правилно са
преценени на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства и
определянето на имуществената санкция в самия законов минимум, а не на
плоскостта на „маловажност“ на случая. Наред с това, следва да бъде
подчертано, че в конкретния случай, имуществена санкция в размер на 3000
лева, от гледна точка на осъществяваната от търговеца дейност, нито е
несъразмерна, нито – непропорционална, т.е. изтъкнатите от жалбоподателя
съображения в тази насока, не могат да бъдат приети за основателни.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер – 150 лева – не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на основание чл.63д
ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК, следва да бъде осъдено
„*****“ ЕООД-****, ЕИК: **** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №72/2025г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р –
8
006207/02.12.2024 г. г. на *** на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „*****“ ЕООД-****, ЕИК: **** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45
ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.34
ал.1 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „*****“ ЕООД-****, ЕИК: **** да заплати на
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№72/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9