Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на възивното обжалване-чл.268 и сл.от ГПК. С Решение №128 от 19.02.2009г, постановено по гр.д.№ 2180 по описа за 2008г.В. р. с. е осъдил О. В. Т. на основание чл.50 във вр. с чл.52 от ЗЗД да заплати на Н. Б. К. с ЕГН-* от гр.В. Т. ул."О. № сумата от ...лв.,представляваща обезщетение за нанесени и неимуществени вреди, причинени и от ухапване от бездомно куче на 29.07.2008г. в гр.- В. Т. на ул."А. К.",ведно със законната лихва по чл.84 от ЗЗД от датата на увредата-29.07.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата 420лв. направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. Със същото решение е отхвърлил иска на Н. Б. К. за разликата над 1500лв. до предявения размер от 2 500лв., като неоснователен и недоказан. Срещу решението е постъпила възивна жалба от О. В. Т.. С жалбата се атакува решението изцяло. Направени са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението.Наведени са доводи в подкрепа на оплакванията.Развива правни съображения, че отговорността на общината не може да бъде ангажирана на осн. чл.50 от ЗЗД, тъй като същата не е собственик на животните.Освен това не била хипотезата и на чл.50 изр.2-ро от ЗЗД, тъй като дейността по упражняване на надзора била съвсем различна от дейността по улавяне и изолиране на скитащите кучета.Освен това бил сключен договор между общината и ”П. Й. Й.” за намаляване на популацията на безстопанствените кучета, с което действие общината била изпълнила задължението си по Закона за защита на животните.Отговорността на общината би могла да бъде ангажирана само по реда на ЗОДОВ, който закон бил специален по отношение на ЗЗД. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което се отхвърли предявения иск. В срока по закона е подаден отговор на въззивната жалба от Н. Б. К., чрез процесуалния и представител адвокат С. П.,ВТАК.С отговора се оспорва основателността на жалбата и съображенията изложени в нея. Жалбата е подадена в срок на 25.02.2009г. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.Разгледана по същество същата е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло а в обжалваната му част допустимо В производството пред настоящата инстанция не са събирани нови или новонастъпили доказателства. Пред Великотърновския районен съд е предявен иск от ищцата на осн. чл.50 от ЗЗД. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения възивния съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. По направените оплаквания със жалбата,съдът приема следното : Несъстоятелно е направеното оплакване в жалбата за неправилност на решението.Несъстоятелен е довода в жалбата,че отговорността на общината не може да бъде ангажирана на основание чл.50 от ЗЗД, тъй като същата не била собственик на животните/бездомните кучета живеещи на територията на общината/,тъй като дейността по упражняване на надзора била съвсем различна от дейността по улавяне и изолиране на скитащите кучета, както и че, със сключването на договор между общината и ”П. Й. Й." за намаляване на популацията на безстопанствените кучета, с което действие, общината била изпълнила задължението си по Закона за защита на животните и не следва да отговоря за вредите от тези животни. От съдържанието, смисъла и целите на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за защита на животните, съдържанието и смисъла на разпоредбите на чл.35 т.4 от Закона за Ветеринарно медицинската дейност/ отм./ в действие по време на настъпване на вредоносното събитие/ и чл.40-55 от Закона за защита на животните/ЗЗЖ/,надзора върху бездомните кучета и котки се упражнява от общините, чрез мерки осъществявани от кметовете на общините.Независимо от това,че тези животни са безстопанствени т.е. те нямат индивидуализирани собственици, с тези законови норми е възложен надзора върху тях на общините. Чрез предписаните от двата закона мерки , осъществявани от кметовете на общините се осъществява този надзор, до момента в който популацията им бъде ограничена до степен, че всички бездомни животни да бъдат настанени поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане-чл.55 от ЗЗЖ.Очевидно е че със сключването на договора между общината и ”П. .Й. Й.” за намаляване на популацията на безстопанствените кучета, не е завършен процеса на намаляване на популацията до посочената в закона степен, тъй като е ноторно известно ,че скитащите безстопанствени кучета на територията на О. В. Т., нито са настанени окончателно в приют нито са дадени за доживотно отлеждане или са намерени собственици на същите. Освен това сключването на този договор не прехвърля отговорността на общината на третото лице-помагач ”П. Й. Й.”. Третото лице отговоря за възложените му действия по договора пред общината , но не замества същата в задълженията и произтичащи от цитираните по горе разпоредби на двата закона.Законовите норми не предвиждат прехвърлянето на отговорността , а само възможност за възлагане на определени действия на други лица ,чрез които се съдейства за осъществяване надзора на общината до постигане на крайната цел посочена в чл.55 от ЗЗЖ.Затова отговорна за вредите причинени от безстопанствените кучета е само общината, а тя от своя страна ако има неизпълнение на договора от третото лице на което са възложени определени действия по договора, може да търси с обратен иск от третото лице обезщетение за неточното изпълнение на договора. Несъстоятелен е и довода,че отговорността за вреди следвало да се реализира по ЗОДОВ.В случая не са касае за вреди като пряка последица от незаконосъобразни актове и действия на общината и нейните органи и длъжностни лица, а за вреди причинени от безстопанствено животно/куче/, надзора върху което според закона се упражнява от общината. Ето защо въз основа на гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди С оглед изхода на делото следва да се осъди общината жалбоподател да заплати на ответник жалбата Н. Б. К. сумата 700лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция. Искането за присъждане на разноските по В.гр.д.№ 305/2009г. на ВТОС е неоснователно. Касае се за едно и също възивно производство, за което се следват разноски за една и съща защита.В случая се претендира адвокатско възнаграждение два пъти за едно и също производство.Задължението на адвокат П. да осъществява защитата по В гр. д. №305/2009г. на ВТОС срещу заплатеното му адвокатско възнаграждение включва задължението му да осъществява защитата и по В гр.д.№480/2010г., тъй като производството по двете дела касае едно възивно производство. Това ,че ищцата е заплатила два пъти възнаграждение на адвоката ,не означава ,че следва другата страна да понесе два пъти следващото се адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №128 от 19.02.2009г. на Великотърновския районен съд , постановено по гр.д.№ 2180 по описа на съда за 2008г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |