Р Е
Ш Е Н
И Е № 788
06.08.2020г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 935/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл.ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба от ОД на МВР – гр.Пловдив, представлявана от директора Й. Д.
Р., чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт И.П. против Решение № 838/
09.03.2020г. постановено по гр.д.№ 14090/ 2019г на Пловдивски районен съд –
VIII гр.с., с което е жалбоподателят е осъден да заплати на Б.И.Д. *** сумата 1
714,80 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 976, 2 часа нощен
труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.08.2016г. –
27.08.2019г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, слeдващ последния месец
от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.08.2019г. в размер
общо на 206,92 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от
29.08.2019г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото
в размер на 450 лева , а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС 119, 67 лева ДТ и 100 лева депозит
за ССЕ. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на така предявените искове. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски, вкл. за юриск.възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение за проц. представител на ищеца.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Б.Д. чрез проц.си
представител адв.Р.Г.,***, оспорва се жалбата като неоснователна и по подробно
мотивирани съображения в жалбата се иска потвърждаване на обжалваното решение,
претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на разноски за водене на
настоящото производство.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано
по предявени от Б.И.Д. *** обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във
връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 01.08.2016г. –
27.08.2019г., ведно с мораторната лихва за забава. Не е спорно по делото, че
ищецът е полагал труд по служебно правоотношение с ответника при сумирано
изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени.
С
обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, прилагайки нормата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ от 2007г по установен в съдебно-счетоводната експертиза размер.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а даденото разрешение от първоинстанционния съд
по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е възнаграждението за извънреден
труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се
претендира възнаграждение за извънреден труд – м.08.2016г. – м.08.2019г. действат
съответните Наредби №№ 81213-592 / 25.05.2015г. и 81213-776/ 29.07.2016г., в
които не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете,
положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с
разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 /
11.08.2014г. При липса на изрична
законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите
на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на
Кодекса на труда, към който кодекс изрично препраща разпоредбата на чл.188,
ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. В противен случай би се стигнало до поставяне
на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители
по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден
труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР /
Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в
съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се
стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая
не е налице законова празнота, а целенасочено уеднаквяване с регламентацията на
Наредбата №8121з-776/ 29.06.2016г. относно начина на изчисляване и отчитане на
работното време и с цел по-голяма яснота по отношение на работното време и
положения труд извън установеното работно време.
Що се касае до размера на
исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни
относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и
следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на
дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото
лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по делото.
По
така изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното решение на първоинстанционния
съд като правилно ще се потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения ДПЗС от 01.07.2020г.
и списък за разноските по чл.80 ГПК – 450 лева, който предвид възражението на
жалбоподателя не се явява прекомерен поради обосноваността на отговора по
въззивната жалба и явяване в съдебно заседание на проц.представител.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 838/ 09.03.2020г.
постановено по гр.д.№ 14090/ 2019г на Пловдивски районен съд – VIII гр.с., с
което ОД на МВР – гр.Пловдив, ЕИК:********* е осъдена да заплати на Б.И.Д.,
ЕГН: ********** *** сумата 1 714,80 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1 976, 2 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с
коефициент 1,143, положен през периода
01.08.2016г. – 27.08.2019г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода
от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, слeдващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
29.08.2019г. в размер общо на 206,92 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 29.08.2019г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски по делото в размер на 450 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС 119, 67 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Осъжда
ОД на МВР – гр.Пловдив, ЕИК:********* да заплати на Б.И.Д., ЕГН: ********** ***
лева / четиристотин и петдесет лева/ - разноски за адв.възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: