Решение по дело №231/2020 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

                                                  гр. Сливница, 28.04.2021 г.

         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 231 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на ЕТ „И.Н. – М..”, с ЕИК ….. със седалище и адрес на управление в с. К., С.област, представлявано от И. С. Н. срещу наказателно постановление № 478853-F487914/21.11.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в  ЦУ на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева на основание чл. 185, ал.2  от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.4 ЗДДС, извършено на 15.05.2019 г.

 

 

 

 

В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП, както и позоваване на маловажност на случая. На първо място жалбоподателят изтъква, че АУАН е съставен и НП е  издадено от некомпетентни органи. На второ място посочва, че едноличният търговец не извършва дейност от 2011 г., за което е подал съответни декларации пред НАП. При това положение за него не е налице задължение да поддържа касов апарат. Заявява, че на мястото на проверката няма търговски обект – работилница за дограма по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗДДС, а се намира жилището на И. Н., поради което разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ са неприложими. Твърди, че лицето, което е приело контролната поръчка на проверяващите няма фактическа връзка с едноличния търговец, не е негов служител, не е нает по граждански договор и не е упълномощаван да извършва правни действия, включително и да приема плащания от негово име и за негова сметка. Съответно счита,че ако има извършено нарушение, то следва да се вмени на това лице, а не на наказания едноличен търговец. Поддържа доводи за неправилна квалификация на твърдяното административно нарушение. При тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на НП.

 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП

 

 

 

 

Въззиваемата страна ТД на НАП не изпраща представител. Представена е писмена защита от юрк. Е., в която заявява, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на последното. Счита, че по делото безспорно е установено, че наказания едноличен търговец извършва търговска дейност без да е въвел в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство. По този начин търговецът е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. При тези съображения моли атакуваното НП да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

На 15.05.2019 г. е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство в обект – работилница за дограма, намираща се в гр. С., ул.“В.Л.“ № 1, стопанисван от ЕТ „И. Н. – М.”, с ЕИК …. На мястото се намирал св. Б. Я., който проверяващите, с цел да направят контролна покупка, попитали дали могат да поръчат изработка на комарник за врата. Той ги поканил да влязат вътре в помещението за уточняване на подробностите. Св. С. дал на св. Я. размерите, а последният обяснил как следва да бъде извършен монтажа. След това св. Я. обяснил на проверяващите, че цената на комарника е 40 лева. Св. С. заплатил на св. Я. 50 лева и получил ресто от 10 лева, като не му бил издаден касов бон, тъй като в обекта нямало регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Проверяващите си тръгнали и след няколко минути се върнали, легитимирали се на св. Янков и се поинтересували в какво качество приема поръчки. Св. Янков напуснал обекта и след известно време се върнал със собственика на ЕТ – И. Н.. За извършената проверка бил съставен протокол № 0416277 от 15.05.2019 г. За констатираното нарушение е съставен АУАН № F487914/22.05.2019 г.  

 

 

 

 

 

 

 

Актът е предявен и подписан от собственика на търговеца жалбоподател.

 

 

 

 

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на ЕТ „И. Н. – М.” на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на по 3 000,00 лева за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.4 ЗДДС.

От приетата по делото извадка от ТР при АВп за актуално състояние на ЕТ „И. Н. – М.” се установява, че търговецът е със седалище и адрес на управление в с. К., С.област и като адрес за кореспонденция с НАП е посочен гр. С., ул. „В. Л.“ № 1.

По делото е приета справка от системата на НАП за актуално състояние на трудовите договори в ЕТ „И.Н. – М.”, от която се установява, че към 25.04.2012 г. е прекратен последния трудов договор със служител при търговеца, който е бил св. Я..

     

 

 

 

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Т.И.С. и Б. П. Я., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК - АУАН; НП; протокол за проверка; заповеди за компетентност.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

 

 

 

 

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при осъществяването на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и следователно да осъществяват виновни действия, или бездействия.

В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административнонаказания.

По същество не се доказа от събраните по делото доказателства, че именно жалбоподателят на посочените време и място е извършил посоченото нарушение, като е осъществявал търговска дейност без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. всяко лице, което извършва продажби на стоки и услуги е длъжно да регистрира и отчита същите. По силата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н -18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 от същата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. е въведено задължение за лицата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства (ФУ) от датата на започване на дейността на обекта, като не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращо ФУ, освен в случаите, посочени в наредбата като изключения.

В конкретния случай на първо място по делото не се установи, че жалбоподателят е осъществявал стопанската дейност в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДП на ЗДДС. Понятието „търговски обект“ е разписано в т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно: всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В настоящата хипотеза, въпреки че мястото на проверката е заявено като адрес за кореспонденция с НАП, същото е адрес по местоживеене на собственика на ЕТ, а седалището и адресът на управление на едноличния търговец е в с. Калотина, Софийска област.

На второ място след като св. Янков не се намира нито в гражданскоправно, нито в трудовоправно правоотношение  с едноличния търговец (независимо, че назад във времето  е бил в такова), то и действията му по приемане на поръчка за изработка на комарник, не биха могли валидно да обвържат жалбоподателя. При това положение е неотносимо обстоятелството за наличието или липсата на доказателства за подадена декларация за дерегистрация на фискално устройство в НАП.

Ето защо съдът приема, че в деня на проверката жалбоподателят не е извършвал продажба на услуга и поради това не е имал качеството на лице по чл. 3 от ЗДДС, поради което и не е бил длъжен да въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство за отчитане на извършените продажби на услуги.

По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора, съдът дължи произнасяне и по възможността за присъждане на разноски в административнонаказателните производства, която е изрично уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от 03.12.2019 г. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.80 ГПК (който се прилага субсидиарно) страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане е направено в посочения срок. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради това съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение с ДДС.

С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

 

                                                                  Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 478853-F487914/21.11.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в  ЦУ на НАП София, с което на ЕТ „И. Н.- М.”, с ЕИК . със седалище и адрес на управление в с. К., С. област, представлявано от И. С. Н., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева на основание чл. 185, ал.2  от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.4 ЗДДС, извършено на 15.05.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК НАП, с ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор Г. Д., да заплати на ЕТ „И. Н. – М.”, с ЕИК .със седалище и адрес на управление в с. Калотина, Софийска област, представлявано от И.С. Н., чрез пълномощника му адв. Балкански, сумата от 600 (шестстотин) лева с ДДС, представляваща  направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: