Р Е Ш Е Н И  Е    №  260213    

 

гр. С., 26.03. 2021 година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3505/2019  г. на СлРС, за да се произнесе съобрази следното:

  

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 75, ал.2 от ЗН.

Производството е образувано по искова молба на  М.И.И. и Я.И.Я. чрез адв. М.Д. ***, против А.Г.П.,  Ж.Г.С., Й.Т.Г., Н.Г.И.,  В.С.Г., Р.В., В.Р.В., Д.Г.Д., Н.Д.М., И.Д.Д., Д.Й.Д.,  В.П.Й., П.Н.П., И.Н.И., А.Д.С., Н.П.П., В.П.П., Д.А.С., М.Т.С. и Г.Т.Г..

В исковата молба се твърди, първите осем от ответниците лично, а наследодателите на останалите ответници, на 19.04.2000 год. в гр. С. са сключили договор за доброволна делба на наследството оставено им от М.М.Д.б.ж. на с. Злати войвода, обл. С., вписана в Службата по вписванията гр. С. под № 294, том I, вх. № 1052 от 20.04.2000 год., партида № 48862, 10008, 41022, 38250, 4500, 36317, 32623, 36319, 48863, 45018, 36318, 20378, 23877. С този договор те са си поделили оставените им в наследство от М.М.Д.б.ж. на с. Злати войвода, обл. С., земеделски земи съгласно решение № 191/29.04.1996 год. на ОСЗ гр. С., намиращи се в землището на с.Злати войвода, обл. С..

Твърди се, че видно от удостоверението за наследниците на М. М.Д., б.ж. на с.Злати войвода, обл. С. и договора за доброволната делба, в тази делба не е участвал бащата на ищците И.Я. ***, починал през 2012 год., в качеството си както на наследник на майка си М. М.Д., така и в качеството си на наследник на баща си Я.И. ***, починал през 1980 г. Твърди се, че в тази делба не са участвали и наследниците на С.Я.Д., б.ж. на с. Самуилово, обл. С.. Сочи се, че като участник в делбата е била записана и Ж.К.М., б.ж. на с. Злати войвода, обл. С., чрез свой пълномощник. Сочи се, че делбата е станала на 19.04.2000 год., а същата е починала на 02.04.2000 г., т.е. в делбата не са участвали и нейните наследници.

Твърди се, че видно от приложените удостоверение за наследници и договор за доброволна делба на земеделски земи, оставени в наследство от М. М.Д., б.ж. на с. Злати войвода, обл. С., намиращи се в землището на с. Злати войвода, обл. С., в тази делба не са участвали всички наследници на М. М.Д., б.ж. на с. Злати войвода, обл. С.. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решене, с което да обяви на основание чл.75 ал.2 от ЗН за нищожна делбата на оставената в наследство от М. М.Д., б.ж. на с. Злати войвода, обл. С., земеделска земя, намираща се в землището на с. Злати войвода, обл. С., възстановена с решение № 191/29.04.1996 г. на ОСЗ гр.С., извършена на 19.04.2000 г., вписана в Службата по вписванията гр. С. под №294, том I, вх.№ 1052 от 20.04.2000 г., партида № 48862, 10008, 41022, 38250, 4500, 36317, 32623, 36319, 48863, 45018, 36318, 20378, 23877, като извършена без участието на всички сънаследници.

Претендират се направените по делото разноски.

В предоставения  едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците А.Г.П. и Ж.Г.С., в който считат исковата молба за недопустима, а иска за неоснователен. Посочва се, че ответниците в настоящото дело са наследници па К.А.Д., б.ж. на с. Злати Войвода, починал на 06.06.1927 г., съпруг на М. М.Д., починала на 27.06.1967 г. На 07.02.1928 г. М. Д.е сключила брак с Я.И.Я.. От техния брак имат две деца - С.Я.Д. - починала през 1988 г. и И.Я.И. - починал през 2012 г.

Посочва се, че в регистъра от 1930 г., на името на М. К.А./М.Д./, на стр. 160, партида 155, са записани процесиите земи и други в размер на 49.8 дка земеделски земи и 12 дка гора. Тези имоти са собственост на първия съпруг на М. Д.- К.А., в това число и процесиите имоти. Имотите са обработвани от семейството на М.М.Д.и през 1945 г. част от тях са внесени в ТКЗС от Я.И. Д.- втория съпруг на М. М.Д.. При сключване на бракове на дъщерите от първия брак на наследодателката, всяка от тях е получавала по 10 дка. земеделска земя от собствената на първия съпруг на М. Д..

През 1992 г. синът на М. и Я. Д.- И.Я. Д.подава заявление вх. № 09375/29.02.1992 г. за възстановяване на правото му на собственост. Поземлена комисия уважава неговото заявление, за което му е признато правото па възстановяване. Процесното заявление в обжалвано от З.К.Г., Н.И.Д.,  Ж.К.М., А.Г.П., В.С.Г., Г.И.В., Т.И.Г. и Ж.Г.С.. С Решение № 53 от 19.03.1996 г. на С. окръжен съд по в.гр.дело № 1029/1995 г. е оставено в сила решение № 1000 от 08.06.1995 г. по гр. дело № 899/ 1994 г. на С.ски районен съд, с което решение се признава за установено, че по отношение на И.Я. И., З.К.Г., Н.И.Д., Ж.К.М.. А.Г.П., В.С.Г., Г.И.В., Т.И.Г. и Ж.Г.С., като наследници на М.М.Д./К.А./, бивш жител ***, имат право на възстановяване на собствеността върху земеделските зами, за които е признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне в землището на с. Злати войвода, С. община, по преписка № 09375/29.02.199 2г. на ОбПК - гр. С. на наследниците на Я.И. Д..

Сочи се, че съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собственост на собствениците или техните наследници върху земеделските земи притежавани от тях преди образуването на ТКЗС или ДЗС и включени в тях, т.е. правото на собственост следва да се признава на онези лица, които към момента на внасяне на земите в ТКЗС са притежавали правото на собственост върху земеделските земи или техните наследници ако са починали. В случая обстоятелството, че внасянето на процесиите земи в било извършено от лицето Я.И. Д., втори съпруг на една от съсобственичките на земи и на негово име е без всякакво правно значение. Този факт не поражда никакви правни последици. Когато през 1945 г. Я.И. Д.в внесъл въпросните земеделски земи в ТКЗС на свое име, той не е бил техен изключителен собственик, нито техен съсобственик ведно с другите лица, тъй като не ги е придобил нито чрез оригинерния способ на давностно владение, нито чрез деривативен способ. Сочи се, че спорът за материалното право - правото на собственост е решен още през 1995 г. с Решение № 53 от 19.03.1996 г. на С.ски окръжен съд по в.гр.дело № 1029/1995 г., с което е оставено в сила решение № 1000 от 08.06.1995 г. по гр. дело № 899/1994г. па С.ски районен съд. Ответниците в това дело като съсобственици решават на 19.04.2000 г. да поделят доброволно съсобствените им недвижими имоти. Ищците към този момент никога не са били собственици на процесиите земи. Следователно не е налице делба на наследство и предявеният от тях иск е неоснователен.

Предвид изложеното се моли искът да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор и от ответниците М.Т.С. и Д.Г.Д., в който считат, че предявеният иск е недопустим, тъй като е налице липса на правен интерес от страна на ищците, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Твърди се, че ищците нямат правен интерес от предявяването на настоящия иск, тъй като те не са носители на правото на собственост върху процесиите земеделски земи и по тази причина те не се явяват сънаследници, съответно съсобственици, което е основание да не участват в делбата. Правото да се предяви такъв иск възниква при наличие на правен интерес. В тази връзка, първо следва да се отговори на въпроса дали неучаствалият има права в общата вещ, а последицата при положителен отговор на този въпрос е признаването на нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН. При предявяването на иск за разкриване на нищожността на делба, извършена без участие на надлежна страна, се цели установяване правното положение на неучаствалия сънаследник.  Когато едно лице твърди, че без него е извършена делба, то би трябвало да се легитимира и да докаже материалното си право, че е участник в съсобствеността. Доказването на това положение следва да стане в исково производство, в което да се изясни дали претендиращото права лице действително е участник в съсобствеността. В това производство ще се релевира и нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН.

Ако въпреки направените възражения, съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то се счита, че същият е неоснователен. Твърди се, че правото на собственост върху земеделската земя, предмет на договора за доброволна делба, е принадлежало само на наследниците на М. Д.и първия и съпруг - К.А.Д..

            Това е така, тъй процесиите земи и други земеделски земи, които не са били предмет на делбата, са били собственост на първия съпруг на общата наследодателка на страните - К.А.Д., б.ж. на с. Злати войвода, общ. С., починал на 06.06.1927 г. Към момента на смъртта си, К. Д. е притежавал земеделска земя в различни местности в землището на с. Злати войвода, в общ размер на 49 декара и 12 декара гора.

Сочи се, че от брака си с М.М.Д.те имат три деца - Н. К. Г., Ж.К.М. и З.К.Г.. При сключването на браковете на дъщерите им, всяка от тях е получила по 10 декара от земеделската земя, собственост на техния баща, което е станало преди внасянето на земята в ТКЗС през 1945 г. и до внасянето й, същата е била в тяхно владение. След смъртта на К. Д., М. Д.е сключила втори брак на 07.02.1928 г. с Я.И. Д., който е починал на 21.07.1980 г. и от който брак имат едно дете - наследодателят на ищците - И.Я.И.. През 1945 г. вторият съпруг на М. Д.- Я.И. Д., е внесъл в ТКЗС на свое име 22 декара от земеделската земя, собственост на първия й съпруг. С решение по преписка № 09375/29.02.1992 г., тази земя е била призната за възстановяване на наследниците му, въпреки че правото на собственост не е принадлежало на същите.

По иск на дъщерите на М. Д., респ. техните наследници, предявен против наследодателя на ищците - И.Я.И., с правно основание чл. 14, ал.З от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 97 от ГПК, с решение на С. районен съд, постановено по гр. д. № 899/1994 г., и потвърдено с решение на С. окръжен съд, № 1029/1995 г., е признато за установено по отношение на И.Я.И., че само децата на М. Д.от първия й брак с К.Д., имат право на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, подробно описани в цитираното решение. Земеделската земя, която е била дадена на трите дъщери на М.М.Д.и К.А.Д. е била внесена в ТКЗС на името на М. Д.. Същата е призната за възстановяване общо на трите сестри, като тяхна собствена на основание чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Тези земеделска земя е била предмет на Договора за доброволна делба от 19.04.2000 г. В нея не са участвали ищците, тъй като предмет на делбата е била възстановената на трите деца от първия брак на М.М.Д.земеделска земя, тъй като към момента на внасянето и в ТКЗС те са притежавали правото на собственост върху нея. Следователно, ищците, не са носители на правото на собственост върху тези земи, поради което те нямат правен интерес да предявяват този иск.

Счита се, че е неоснователно твърдението, че в делбата е следвало да участват и наследниците на С.Я.Д.. Последната е дъщеря на Я.И. Д.от друг брак и не е била осиновена от М. Д., което изключва твърдението, че тя е неин наследник. Същата не е и съсобственик на поделените земеделски земи на друга основание. А щом това е така, тя правилно не е участвала в делбата.

Посочва се, че следва да се има предвид и обстоятелството, че по отношение на ответницата М.С., собствеността върху процесиите земеделски земи е възникнала на основание правна сделка - покупко-продажба с нот. акт № 39, т. 7, н. д. № 987/2001 г. на нотариус Е.Ш.. От момента на закупуването на имотите, същата е установила трайно и непрекъснато владение върху тях повече от 10 години. Владението е било необезпокоявано, явно и несъмнено. От тогава тези земи са внесени за обработване в Земеделската кооперация в с. Злати войвода и лично тя получава рентата от тях.

В този смисъл, ако съдът приеме, че искът е допустим, то се твърди, че ответницата М.С. е станала собственик на посочените в нотариалния акт земи по силата на покупко-продажба и давностно владение, продължило от 2001 г. до момента. По отношение на ответника Д.Д.,  получената в негов дял по договора за доброволна делба земеделска земя, в последствие е била поделена с ответницата Н.Г.И. и е останала в неин дял, а в последствие е била продадена на трето лице.

Предвид изложеното се моли делото да бъде прекратено, като се присъдят на ответниците разноските по делото.

            Постъпил е отговор и от ответника Р.В.В. чрез назначения му особен представител, в който счита, че исковете са допустими и вероятно основателни. Видно от приложените писмени доказателства ищците и ответниците са наследници по закон на общия им наследодател, който е оставил в наследство земеделските земи визирани в исковата молба. Сочи се, че е налице правен интерес за ищците за ревизия на договора за делба, освен ако в хода на делото не се докаже, че ищците не са наследници по закон или на друго основание не са лишени от полагащото им се наследство. Позовава се на придобиване по давност, тъй като имота от 19.04.2000 г., до датата на подаване на исковата молба е в патримониума на ответника повече от пет, респективно десет години. Налице е срок за придобиване по давност както като добросъвестен, така и като недобросъвестен владелец. Позовава се на придобивна давност като процесуално средство за защита във връзка с материалноправните последици на давността, зачитана към момента на изтичане на законови срок по иска. Това възражение се прави във връзка с наведените твърдения на ищците, че са собственици на имотите, в които не са участвали при извършването на делбата. Претендира и за изтекла в полза на ответника придобивна давност като основание за придобиване на собствеността върху процесните имоти получени при извършената делба, респективно и преди делбата за всички имоти. Позовава се и на давностния срок на праводателите на ответника, като прави изявление за приобщаване на същия към давностното владение на ответника.

            Във връзка с изложеното и в случай, че се установи, че ищците не са наследници по закон или са обезщетени на друго основание или давност, моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна.

    В с.з. ищците редовно призовани, не се явяват. Представлява се от пълномощник, който счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 75 от ЗН и моли съда да уважи исковата претенция.

            Ответниците А.П. и Ж.С., в с.з. се представляват от процесуален представител, който счита иска за недопустим, алтернативно неоснователен и моли съда да отхвърли същия, като вземе предвид всички изложени съображения за това в отговора на исковата молба.

            Ответниците Д.Д. и М.С., в с.з. не се явяват. Депозирана е молба от процесуалният им представител, с която моли съда да приеме, че предявеният иск е недопустим и да прекрати производството по делото или ако приеме, че искът е допустим, да приеме, че същият е неоснователен и да го отхвърли.

            Ответникът Р.В., в с.з. се представлява от назначения му особен представител, който счита иска за недопустим и неоснователен, като моли съда да вземе предвид доводите наведени в отговора на исковата молба.

            Останалите ответници, редовно призовани не се явяват в с.з. и не се представляват.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на М. М.Д., ищците са наследници  И.Я.И. поч. На  27.07.2012 г. и син наследодателката.   

С Решение № 191 от 29.04.1996 г. на Общинска служба по земеделие гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на М. М.Д., бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Злати войвода на следните имоти в землището на с. Злати войвода: овощна градина от 3 дка. В м. Гьола, представляваща имот № 027011, нива от 9 дка в м. Йоза, имот № 034089, нива от 9.199 дка в м. Кашла дере,  или общо 21.199 дка.

С Договор за доброволна делба на земеделски земи от 19.04.2000 г.  Н.И. Й. е получил в дял ½ ид. част от нива в м. Кашла дере, представляваща имот 050053, А.Г.П. е получила в дял ½ ид. част от нива в м. Кашла дере от 3.199 дка имот № 050054, Н.Г.И.  и Д.Г.Д. са получили в дял овощна градина в м. Гьола от 1 дка, имот № 027014, нива в м. Йоза с площ 6 дка, имот № 034159, Ж.К.М. е получила в дял нива в м. Кашла дере с площ 6 дка, имот № 050054, овощна градина в м. Гьола от 1 дка, имот № 027015, Ж.Г.С. е получила 1/3 ид.ч., Д. И.Д. 1/3 ид.ч., Т.И.Г. 1/6 ид. част и В.Р.В. 1/6 ид. част в ощ дял на нива в м. Йоза с площ 3 дка, имот № 034158, Ж.Г.С. ½ ид. част, Т.И.Г. ¼ ид. част, В.Р.В. ¼ ид. част от овощна градина в м. Гьола с площ 1 дка, имот № 027016.

С решение по Протокол № 117/10.04.1995 г. по преписка по заявление № 09375/29.02.1992 г. признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на възстановяване на наследниците на   Я.И. Д.върху нива 0.475 дка  Кашла дере, нива 3 дка в м. Тюржемен, нива 2.044 дка в м. Каракая, нива 9 дка в м. Йоза, лозя 1.041 дка  Япраклили, нива 2.442 дка кашла дере, нива 0.282 дка в Кашла дере, лозя 0.400 дка м. Япраклии, лозя 0.559 дка в м. Япраклии и нива 1.956 дка в м. Каракая.

С решение по Протокол № 3453В/04.06.1998 г. по преписка по заявление № 09375/29.02.1992 г. признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на възстановяване на наследниците на  М.М.Д.върху нива 0.475 дка  Кашла дере, нива 3 дка в м. Тюржемен, нива 2.044 дка в м. Каракая, нива 9 дка в м. Йоза, лозя 1.041 дка  Япраклили, нива 2.442 дка кашла дере, нива 0.282 дка в Кашла дере, лозя 0.400 дка м. Япраклии, лозя 0.559 дка в м. Япраклии и нива 1.956 дка в м. Каракая.

С решение № 191/29.04.1996 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.М.Д.върху овощна градина от 3 дка в м. Гьола, имот № 027011,  нива от 9 дка в м. Йоза, имот № 034089, нива от 9.199 дка в м. Кашла дере, имот № 050026,

С. районен съд с решение № 1000/08.06.1995 г. по предявен иск за признаване право на възстановяване на земеделски земи по възникнал спор за материално право е признал за установено по отношение на  И.Я.И., че наследниците на М. Д.имат право на възстановяване на собствеността върху общо 23 дка в м. в местности, подробно описани в решението в землището на с. Злати войвода.

Решението на СлРС е потвърдено с решение № 53/19.02.1996 г. на СлОС.

По кадастрална карта и кадастрални регистри, имотите, предмет на доброволна делба са със следните идентификатори: имот № 3990.27.15 с площ 1 дка в м. Гьола, имот  № 3990.34.158 с площ 3 дка в м. Йоза, имот № 3990.34.159 с площ 5.999  дка в м. Йоза, имот № 3990.50.53 с площ 3.199 дка в м. Кашла дере, имот № 3990.27.14 с площ 1 дка в м. Гьола, имот №   3990.50.54 с площ 5.999дка в м. Кашла дере.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

Предявеният иск е допустим. Ищците са наследници на  И.Я.И.- поч. На 27.12.2012 г. и син на наследодателката М. Д.от втория й брак с  Я.И. Д.. Имат правен интерес с оглед твърденията им, че са съсобственици на имотите , по отношение на които е сключен договор за доброволна делба.   

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност да предявят самостоятелен иск за прогласяване нищожността на делбата. Решението по така предявения иск ще се ползва със сила на присъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество.

Видно от удостоверение за наследници наследодателят  М. М.Д., б.ж. на с. Слати войвода, общ. С., поч на  27.06.1967 г . е имала четири деца-  Н. Колева Г.,  Ж.К.М. и  З.К.Г. от първия си брак и един син  И.Я.И. от втори си брак с  Я.И. Д..

Установи се , че с решение № 191/29.04.1996 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.М.Д.върху овощна градина от 3 дка в м. Гьола, имот № 027011,  нива от 9 дка в м. Йоза, имот № 034089, нива от 9.199 дка в м. Кашла дере, имот № 050026.

По делото е прието като доказателство решение  № 1000/08.06.1995 г.  по гр. Д.  899/1994 г. на СлРСпо спор за материално право, по силата на което е признато за установено по отношение на И.Я.И., че З.К.Г., Н.И.  Й. Ж.К.М., А.Г. Ш., В.С.Г. и още трима наследници/ не се четат имената/ като наследници на М. Д.имат право на наследяване на собствеността върху върху общо 23 дка в м. в местности, подробно описани в решението в землището на с. Злати войвода. Решението е потвърдено с решение на СлОС. Посочените в решението местности  не съвпадат с имотите , предмет на доброволната делба.

Не се спори в производството, че общия наследодател на страните  М. Д., по отношение на който ищците претендират наследствени права е притежавала приживе гореописаните в решение № 191/02.04.1996 г. на  ОС З земеделски имоти.       

В случая наследството на М. Д.и в момента на смъртта й, настъпила на  27.06.1967 г. е при действието на Закона за наследството от 1949 г. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че наследството на наследодателя М. Д.се състои от процесните земеделски земи, които са възстановени през 1996 г., т.е. след смъртта и датата на откриване на наследството му. В обстоятелствената част на Решение № 4 от 27.02.1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 32 от 1995 г. е посочено, че ЗСПЗЗ възстановява права, които собствениците на земеделски земи не са преставали да имат, но през определен период не са могли обективно да упражняват. По неговото действие правото на собственост не се придобива отново, а се възстановява в пълноценния му вид на собствениците или на техните наследници. В тази насока е и възприетото и в т.2 от ТР № 1/04.11.1998 г. по гр.д.№ 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което създадената с разпоредбата на чл. 91а от ЗН фикция "новооткрито наследство" обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, но без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, който и по отношение на "възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя", като изрично е визирано, че изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН.

Към момента на откриване на наследството на наследодателя М. Д.нейни наследници се явяват  при условията на чл. 5, ал.1 от ЗН и чл. 9, ал.1 от ЗН, преживелият съпруг поч. на 20.07.1980 г. Н. К. Г.- дъщеря поч. на 24.06.1988 г. Ж.К.М.- дъщеря поч. На 02.04.2000 г.  З.К.Г.- дъщеря, поч. на 16.03.2000 г. и И.Я.И.- син, поч. на 27.07.2012 г.  

Установи се , че при сключването на договора за доброволна делба са участвали Даньо И.Д., Н.И. Й., А.Г.П., Ж.Г.С., В.Г.Г. / по удостоверение за наследници В.С.Г./, Т.И.Г., Р.В.В.- като баща на В.В.- всички наследници на първата дъщеря на наследодателката Н. К. Г.- поч.  на 24.06.1988 г.

Буди недоумение факта, че при сключването на договора за доброволна делба е участвала втората дъщеря на М. Д.- Ж.К.М. чрез пълномощника си Й.Т.Т. и е получила в дял имот. Видно от удостоверение за наследници Жела М. е поч. на 02.04.2000 г., а договорът за доброволна делба е сключен на 19.04.2000 г.

Страни по договора за доброволна делба са наследниците на З.К.Г. – дъщеря на наследодателката , а именно: Г.Д.Г., Н.Г.И. и Д.Г.Д..

При сключването не е участвал като страна синът на  М. Д.- И.Я.И., който следва да наследи ид.част от  наследството, оставено от М. Д.след възстановяване правото на собствеността върху притежаваните от нея земеделски земи.       

Предвид на тези си доводи и съображения съдът намира, че сключеният Договор за доброволна делба от 19.04.2000 г. противоречи на изискванията за разпределяне на наследството между всички сънаследници, т.е. с участието и съгласието на И.Я.И.- поч. на 27.07.2012 г. по делото, като наследник на М.М.Д.и се явява нищожен по смисъла на чл. 75, ал.2 от ЗН. При сключването му наследодателят на ищците по делото не е изразил съгласието си за това и не е участвал в разпределението на имотите, не е получили нито дял в натура, нито парично уравнение за притежаваната идеална част, наследена от майка му М. Д.от процесните имоти.

Нищожността на Договора за доброволна делба следва да се разглежда в духа на разясненията на ВКС, дадени с ТР № 1/2004 г., съгласно които изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. Предвид изложеното, в случая Договорът за доброволна делба от 19.04.2000 г., вписан с вх.№ 1050 от 20.04.2000 г., акт № 294, том I на Службата по вписванията-С. не е произвел правно действие. Или следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск по чл. 75, ал.2 от ЗН като основателен и доказан, следва да бъде уважен. Без значение е обстоятелството, че част от съделителите по договора за доброволна делба са се разпоредили с притежяваните от тях недвижими имоти.

Следва да се посочи, че в настоящото производство съдът не е задължен да изследва идеалните части, които притежава съсобственика, неучаствал в договора за доброволна делба, тъй като чл. 75, ал. 2 от ЗН прогласява нищожност на делбата изцяло при неучастие на един от съсобствениците. 

По възражението на ответницата М.С. за придобиване на описаните в нот. Акт за покупко – продажба от  20.11.201 г. недвижими имоти по давност.

От възстановяване правото на собственост върху наследствените имоти през 1996 г. до сключването на договора за доброволна делба през 2000 година тези земеделски имоти остават съсобствени между призованите към наследяване наследници.. След извършването на доброволната делба без участието на наследодателя на ищците всеки от останалите наследници получава в дял самостоятелни имоти и оттогава започва да упражняват владение върху тях.

Когато праводателят по нищожен договор предаде владението на приобретателя, последният може да придобие собствеността на оригинерно основание /придобивна давност/, ако владее най-малко десет години - чл. 79, ал. 1 ЗС. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Присъединяването на владение е допустимо при наличие на правоприемство между двама владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, годно да прехвърли собствеността върху имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение - 10 г.

Тъй като съделителят Т. Г. М. и, Г.Т.Г. и Й.Т.Г. като наследници на Ж.К.М. са получили припадащите им се в дял имоти въз основа на нищожен договор за доброволна делба, то те не могат да имат качеството на добросъвестни владелци - не са придобили имотите на годно правно основание поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Исковата молба е депозирана в СлРС на   28.06.2019 г., т.е към този момент не е изтекла предвидената десет годишна давност, както от сключване на договора за доброволна делба, така и от датата на договора за покупко продажба.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците сторените разноски в производството в размер на  86.52 лева д.т., 400 лева адвокатско възнаграждение, 175 лева такси за издаване на скици за имотите .

Р.В.В. следва да заплати на ищците  300 лева възнаграждение за особен представител.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за доброволна делба на недвижими имоти извършена на 19.04.2000 г., вписана в Службата по вписванията гр. С. под №293, том I, вх.№ 1052 от 20.04.2000 г., партида № 48862, 10008, 41022, 38250, 4500, 36317, 32623, 36319, 48863, 45018, 36318, 20378, 23877, като извършена без участието на всички сънаследници.    

 

ОСЪЖДА А.Г.П. с ЕГН ********** ***,Ж.Г.С. с ЕГН ********** ***,

Й.Т.Г. с ЕГН ********** ***, Н.Г.И. с ЕГН ********** ***, В.С.Г. с ЕГН ********** ***, Р.В.В. с ЕГН ********** ***, В.Р.В. с ЕГН ********** ***, Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, Н.Д.М. с ЕГН ********** ***, И.Д.Д. с ЕГН ********** ***, Д.Й.Д. с ЕГН ********** ***, В.П.Й. с ЕГН ********** ***,  П.Н.П. с ЕГН ********** ***, И.Н.И. с ЕГН ********** ***, А.Д.С. с ЕГН ********** ***, Н.П.П. с ЕГН ********** ***, В.П.П. с ЕГН ********** ***, Д.А.С. с ЕГН ********** ***, М.Т.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, Г.Т.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА М.И.И., ЕГН ********** *** и Я.И.Я. , ЕГН********** *** разноски в размер на 486.52 лева.

 

ОСЪЖДА Р.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.И., ЕГН ********** *** и Я.И.Я. , ЕГН********** *** 300 лева за особен представител.

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: