О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 23.10.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 539 по описа за 2020 г.
на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 129, ал. 3, изр. 2 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
С Определение
№ 260067 от 31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1047 по описа за 2019 г. на
Районен съд-Ловеч, съдът върнал подадената от В.Н. искова молба с вх. №
6038/30.05.2019 г. и прекратил делото.
Недоволен
от така постановения акт е останал В.Н., като сочи, че не е успял да установи
контакт с назначения му служебен защитник, въпреки положените усилия. Счита, че
пропускането на подаване на уточняваща молба в срок изцяло се дължи на
процесуалното бездействие на назначения му процесуален представител.
По
делото е постъпила и втора жалба, в която се сочи, че жалбоподателят е внесъл
всички дължими държавни такси за образуване и разглеждане на делото, включая на
два пъти по 15 лв., поради което счита за неправилни, дадените му указания за
плащане на такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частната жалба.
С
Разпореждане № 260463 от 06.10.2020 г. съдът разпоредил подадената жалба от В.А.
с вх. № 260856/16.09.2020 г. да се изпрати на Окръжен съд – Ловеч. В мотивите
на съдебния акт е посочено, че в срока на администриране на частна жалба,
подадена от А., срещу определението, с което съдът е прекратил делото, същият е
подал поредна жалба. В тази насока съдът счел за целесъобразно, че частната
жалба срещу прекратителното определение следва да се изпрати на по-горестоящата
инстанция за разглеждането ѝ по същество. С оглед изхода на
производството и при констатиране, че дължимата държавна такса не е заплатена,
въззивният съд може да възложи заплащането ѝ с акта си по същество.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок
–прекратителното определение е връчено лично на Н. на 03.09.2020 г. и на 08.09.2020
г. на адв. Б.К., като съдът приема за начална дата за започване на преклузивния
едноседмичен срок уведомяването на процесуалния представител на Н., а жалбата е
подадена на 11.09.2020 г. – видно от п.кл., намиращо се на л. 14, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес
от обжалване (арг. от чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата и приложеното гр.д. № 1047/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч,
намира за установено следното:
Гр. д. № 1047/2019 г. по описа на
РС-Ловеч е образувано по искова молба, подадена от В.Н., против вестник „Утро“,
за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 5000 лв. в резултат от
клевета.
С Разпореждане № 1074 от 12.05.2020
г. съдът оставил без движение исковата молба, като указал, че в едноседмичен
срок от уведомяването му, ищецът следва да посочи с писмена молба, с приложени
преписи от нея според броя на ответниците, име и адрес за кореспонденция с
правоспособен ответник, срещу когото насочва исковата си претенция; да допълни
обстоятелствената част на исковата молба, като наведе твърдения относно вида на
вредите, за които търси заплащане на обезщетение /имуществени и неимуществени/,
респективно периода, в рамките на който са търпени /ако са неимуществени/;
изведе искането си до съда, при съобразяване на направените уточнения относно
ответника и в обстоятелствената част на молбата; ангажира доказателства за
внесена по сметка на РС-Ловеч държавна такса в размер на 200 лв. В съдебния акт
съдът изрично е указал, че при неизпълнение на посоченото в указания срок
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
На 19.05.2020 г. Н. е получил
копие от горното разпореждане, като посоченото се установява от съобщение,
намиращо се на л. 43 от делото.
На 22.05.2020 г. е постъпил
писмен документ, наименован „жалба“, от В.Н. до председателя на съдебния
състав, в която сочи, че исковата молба е против вестник „Утро“ и автора на
публикуваната статия на 29.09.2017 г. и е подадена във връзка с клеветнически
твърдения, съдържащи се в статията. Сочи, че не разполага със средства, за да
заплати дължимата държавна такса, като в тази връзка уточнява, че не получава
трудови доходи. Моли да му бъде осигурена безплатна правна помощ, тъй като не
разполага със средства и правни знания да се защитава сам.
С Определение № 761 от 06.07.2020
г. съдът е предоставил правна помощ за процесуално представителство в полза на Н..
С Определение № 828 от 21.07.2020
г. съдът е назначил адв. Б.К.за процесуален представител на Н., като е разпоредил
да му се връчи препис от разпореждането от 12.05.2020 г., с указания за
изправяне на нередовностите на исковата молба.
Видно от съобщение, намиращо се
на л. 60, препис от горното определение и разпореждането от 12.05.2020 г. е
връчен на В.Н. на 28.07.2020 г., получени лично от Н..
Видно от съобщение, намиращо се
на л. 60, на адв. Караиванов е връчен препис само от определението за
назначаването му, като в съобщението липсват данни да му е изпратено и копие от
разпореждането от 12.05.2020 г.
С „молба-жалба“ от 06.08.2020 г. Н.
е „обжалвал“ Определение № 828 от 21.07.2020 г., като отново е изложил становището
си, че е изпълнил, дадените му с разпореждането указания, както и че не
разполага с възможност да внесе дължимата държавна такса.
От съобщение, намиращо се на л.
65, се установява, че препис от Определение № 828 от 21.07.2020 г. и
Разпореждане № 1074 от 12.05.2020 г. са връчени лично на адв. Б.К.на 10.08.2020
г.
От съобщение, намиращо се на л.
66, се установява, че препис от Определение № 828 от 21.07.2020 г. е връчен
лично на Н. на 11.08.2020 г.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на
проверяваната инстанция по следните съображения:
Съдебният
състав приема, че В.Н. не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 1074 от
12.05.2020 г. указания в едноседмичен срок от уведомяването му. Последното е
изводимо от съобщенията по делото, от които се установява, че Н. е получил
препис от разпореждането на 11.08.2020 г., а адв. Б.К., назначен за служебен
защитник, на 10.08.2020 г. Въпреки това, по делото липсват доказателства в
указания едноседмичен преклузивен срок Н. или служебният му защитник да са
представили молба, с която да са изпълнили дадените им указания. За прецизност
следва да се посочи, че по делото са налице „молба-жалба“ от 06.08.2020 г. и
„жалба“ от 22.05.2020 г., депозирани от Н., в които се излагат твърдения касателно
констатираните от първоинстанционния съд пропуски. В посочените писмени
документа Н. е посочил, че претенцията му е насочена срещу вестник „Утро“ и
автора на публикуваната във вестника статия, като това е споменато единствено в
„молба-жалба“ от 06.08.2020 г. Видно от изложеното жалбоподателят не е изпълнил
даденото му указание да предостави данни за констатиране на надлежен ответник,
доколкото вестник „Утро“ не е правен субект, а автора на статията никъде не е
индивидуализиран с трите си имена. Жалбоподателят не е изпълнил и указанието за
уточняване дали търсеното обезщетение е за настъпили имуществени или
неимуществени вреди. Дори да се приеме, че с „молба-жалба“ от 06.08.2020 г. и
„жалба“ от 22.05.2020 г. Н. частично е изпълнил указанията на съда, което
настоящата инстанция не споделя, следва да се посочи, че това не е основание за
оставяне на исковата молба отново без движение и даване на допълнителни
доуточнителни указания. В тази насока е Решение № 315 от 07.12.2020 г. по гр.
д. № 3555/2008 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че даването на многократни указания на
ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба прави съда помощник
само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни
възможности на страните за упражняване на предоставените им права.
По
отношение на изложените от Н. твърдения, че неизпълнението на указанието за
представяна на документ за платена държавна такса се дължи на липсата на
средства, съдебният състав отбелязва, че същият е можел да поиска да бъде
освободен от плащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Аналогично,
след узнаване на бездействието на процесуалния си защитник, за което е бил
надлежно уведомен на 03.09.2020 г., същият е можел да поиска възстановяване на
срока на основание чл. 65, ал. 2 от ГПК.
С
оглед на гореизложеното и доколкото се установи, че делото е било прекратено
правилно и в изпълнение на чл. 129, ал. 3 от ГПК, то жалбата следва да се
остави без уважение като неоснователна, а обжалваният съдебен акт се потвърди
като правилен и законосъобразен.
С
оглед изхода от производството и доколкото се установи, че жалбоподателят не е
внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 19 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, същият следва да се
осъди с настоящия съдебен акт.
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260067 от
31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1047 по описа за 2019 г. на Районен
съд-Ловеч.
ОСЪЖДА В.А.Н., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Ловеч, да плати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Ловеч сумата в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.
Определението подлежи
на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен Касационен Съд при
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от
получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..