МОТИВИ към
решението по АНД № 1478 по описа
на Варненския районен съд за
2020 година, ХХХII състав
Варненска районна прокуратура, на основание чл.
375, ал.1 от НПК, е внесла във ВРС обвинителен акт срещу Р.Ф.М. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление
от общ характер,
наказуемо по чл.131 ал.1 т.12 вр . чл.130 ал.2 от НК, за това, че на
20.07.2016 г, в гр. в., причинил на Д.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща се
в травматични отоци в областта на носа и горната устна, кръвонасядания
по кожата и лигавицата на горната устна, разкъсно-контузни
рани по лигавицата на горната устна в централната част, травматичен периодонтит на централни горни
резци, подкожни кръвоизливи в двете теменни области, мозъчно сътресение, които
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Като е
взел предвид, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК , съдът в хода на
разпоредителното заседание по делото е приел, че производството следва да
премине при особените правила, предвидени в глава 28 от НПК.
В хода на
съдебното производство обвиняемият Р.М., редовно призован не се явява, представлява се от адв. Г..
В хода на
съдебните прения представителят на ВРП пледира, че в хода на съдебното
производство повдигнатото обвинение е доказано по категоричен начин. Излага
становище, че хулиганският мотив е наличен, доколкото разменени реплики между
обвиняемия и пострадалия не сочат наличие на лични отношения между същите. Иска
се обвиняемият да бъде признат за виновен и на основание чл. 78а от НК да му
бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НКкъм средния размер.
В хода на
съдебните прения защитникът на обвиняемия – адв. Ж.Г.
изразява становище, че не е доказано наличието на хулигански мотив при
извършване на процесното деяние от обвиняемия. Твърди
се, че от доказателствата по делото, в т.ч. от показанията на св. М. и
заключението по приобщената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се
установява, че са засегнати лични значими интереси на обвиняемия , които са
причина за възникналия инцидент. Сочи се, че мотивът му е не от хулигански
подбуди, а от извършването на неправилна маневра и на по-късен етап отправените
обиди по отношение на етнос. Иска се подсъдимият да бъде оправдан в извършване
на деяние по чл. 131 ал.1 т.12 от НПК и да бъде осъден за извършване на такова
по чл. 130 ал.1 от НК. Пледира се да бъде наложено на обвиняемия наказание в минимален размер,
като се съобрази, че има съпричиняване от страна на
пострадалия с провокативните ми и предизвикателни действия от страна на
пострадалия.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2016 г. около 20.00 часа, св. Д.Д. управлявал микробус
„П." с peг. №* по бул."Вл.
В." в гр. в., в посока изхода на града. Приближавайки МОЛ „Д.", св. Д.
решил да зареди гориво на бензиностанция „П.", находяща
се непосредствено до търговския център. За целта обвиняемият намалил скоростта
на управляваното от него МПС, подал десен мигач и и завил надясно към бензиностанцията. По същото време обв.Р.М.
управлявал
л.а. „Ф." с peг. №*,
непосредствено зад превозното средство на св. Д.Д..
Обвиняемият бил придружаван от дъщеря си – св. Б.М. , която се намирала на
седалката до шофьорското място. Към
момента, в който св. Д. намалил скоростта на управляваното от него превозно
средство, за да предприеме маневра завой надясно,обвиняемият задействал рязко
спирачната система на управляваното от него МПС. Обвиняемият се ядосал от поведението на пътя
на св. Д. изсвирил му с клаксона и го последвал, навлизайки в обхвата на
бензиностанцията. Към посочения момент св. Д.
се намирал до бензиновите колонки с намерение да извърши зареждане на
управляваното от него превозно средство. В този момент той чул клаксон и видял, че
движещия се зад микробуса автомобил присветва с
фаровете. Впоследствие л.а. „Ф." с per. № *,
управляван от обвиняемия спрял до микробуса. Д. се преместил на дясната
седалка, свалил прозореца на предна дясна врата и попитал обвиняемия, който
междувременно бил слязъл от автомобила си, дали има проблем. Обвиняемият се насочил към микробуса с
думите: „Ще те убия! Сега ще видиш какво ще ти се случи!, след което нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето на Д.,
след което се качил отново в управляваното от него превозно средство и напуснал
местопроизшествието.
Вследствие на удара, пострадалият получил кръвоизлив
от носа и тъй като бил замаян и се чувствал физически слаб седнал на тротоара
до една от бензиновите колонки. Впоследствие тойподал сигнал на
тел. 112 за случая и се обадил по телефона на св. Д.П., негов приятел , когото
уведомил за инцидента и го помолил да му
окаже помощ.
Малко по-късно св. П., придружаван от свой роднина – вуйчо си
св. С.А., пристигнал с управляван от
него автомобил на местопроизшествието, където заварил св. Д. да стои седнал на
тротоара, във видимо неадекватно състояние и със следи от кръв по дрехите и
салфетки, намиращи се в близост до него. П. и А. помогнали на Д. да се качи в
автомобил, с който пристигнали до бензиностанцията и го транспортирали до
Спешен кабинет на МБАЛ „Св.А.-в.“, като впоследствие пострадалият е
хоспитализиран с оглед извършване на неотложни медицински интервенции.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно -медицинска експертиза става ясно, че Д.Д. е получил вследствие на удара травматични отоци в
областта на носа и горната устна, кръвонасядания по
кожата и лигавицата на горната устна, разкъсно
контузии рани по лигавицата на горната устна в централната част, травматичен периодонтит на централни горни резци, подкожни кръвоизливи
в двете теменни области, мозъчно сътресение, конте са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В хода на съдебното производство е назначена повторна
съдебно-медицинска експертиза, в заключението на която се сочи следното: От
представената по НОХД № 1478/2020год. медицинска документация се установи, че
на 20.07.2016год. св. Д.С.Д. е получил мозъчно сътресение, травматични отоци в
областта на носа и горната устна, кръвонасядания по
кожата и лигавицата на горната устна, разкъсно
контузии рани по лигавицата на горната устна в централната част, травматичен периодонтит на централни горни резци, подкожни кръвоизлив в
двете теменни области.
Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата.В своята
съвкупно същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.Видно от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, както и в съдебната фаза, че непосредствено след получаване на
травматичните увреждания Д. се е движил, разговарял, от което следва, че същият
не е изпадал в действителна мозъчна кома, т.е. не е било налице разстройство на
здравето му временно опасно за живота в този смисъл.Съобщеното от свидетелите,
че същият е бил неадекватен, отговарял е мудно на зададените въпроси,
свидетелства в полза на поставената диагноза мозъчно сътресение, което без
действително изпадане в безсъзнателно състояние, само по себе си обуславя
временно разстройство на здравето неопасно за живота
В хода на
досъдебното производство е извършена комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза от заключението на което се установява следното: Осв. не страда от психично разстройство… Осв. М. не страда от психично заболяване, което да
отговаря на реда и условията за
разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Психологичното
изследване разкрива личност с посредствен психически строй...Когато е фрустриран и когато са засегнати лични интереси , значими
потребности и лица /напр. децата,
семейството/ е в състояние да стане себезащитен,
външно наказателен и да отключи дори физическа агресия. …В конкретния случай,
за да тушира чувството си за вина и вътрешно напрежение, се ползва от
психологичните защитни механизми и рационализацията на отричането.
Подс.
Р.Ф.М.
- роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, не работи,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото -
всички гласни и писмени доказателства
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават
следните правни изводи:
С гореописаното деяние подс. Р.Ф.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, като на 20.07.2016 г, в гр. в.,
причинил на Д.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци в
областта на носа и горната устна, кръвонасядания по
кожата и лигавицата на горната устна, разкъсно-контузни
рани по лигавицата на горната устна в централната част, травматичен периодонтит на централни горни резци, подкожни кръвоизливи
в двете теменни области, мозъчно сътресение, които са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
От обективна страна деянието е осъществено чрез
действие – нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето пострадалия, в причинна връзка с което е и
настъпилия противоправен резултат, а именно лека
телесна повреда, изразяваща се в причинени на пострадалото лице травматични
увреждания , обусловили временно разстройство на здравето, неопасни а живота.
Квалификацията на деянието
по чл.131, ал.1, т.12 пр.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че обвиняемият
е причинил телесни повреди на св.Д. в по хулигански подбуд, като чрез деянието открито
е изразил явна демонстрация на незачитане на установения правов ред, незачитане
телесната неприкосновеност на личността
и осъществил саморазправа с пострадалия.
По посочения начин е изразил явно неуважение към обществото като е нарушил
грубо обществения ред изразявайки явно неуважение към обществото. Демонстрацията на сила на публично място,
изразяваща се в незачитане на човешката личност, телесната неприкосновеност и
създаваща опасност за зравето и човешкия живот безспорно следва да бъде
квалифицирана като деяние, с което лицето противопоставя себе си на обществото
и на установения в страната правов ред в стремежа си да прояви явно и грубо
неуважение към обществото.
В този смисъл е и трайната
съдебно практика – Решение № 713/2005 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 782/2005
г. на ВКС, ІІІ н.о. , Решение № 4/85 г. на ВС, ІІ н.о., Решение № 594/96 г., І
н.о., Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС и др.
От субективна страна
деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е последиците
от него и е искал тяхното настъпване. За формата на вината и вида на умисъла се
съди от начина на извършване на деянието, силата и насоката на удара, както и
другите обективни факти, установени в хода на наказателното производство.
Съдът не споделя изразеното
от защитника на обвиняемия, че деянието
не е осъществено по хулигански подбуди, предвид възникнал личен комфлект между
последния и св. Д.. Липсват доказателства, които да установяват наличие на
такъв конфликт, доколкото показанията на св. М. в тази връзка не се кредитират
от съда с оглед близките родствени отношения на същата с обвиняемия. За да
игнорира цитираните гласни доказателства, съдът взе предвид и противоречието
между показанията на св. М. от една страна и гласните доказателства, събрани
чрез разпита на св. Д. и св. А. и св. П. от друга. Докато видно от показанията
на св. Михаайлова, св. Д. е проявил словесна агресия и е отправил обидни
реплики, свързани с етноса на обвиняемия, в показанията си св. Д. сочи, че
между между него и обвиняемия не е възникнал словесен конфликт, включително
същият не е бил информиран за причината, поради която обвиняемия е проявил
агресия към него, което е споделил и с пристигналите на местопроизшествието
свидетели А. и П., видно от показанията на пострадалите. При формиране извод за
недостоверния характер на показанията на св. М., съдът взе предвид и
противоречието между същите и останалия доказателствен материал относно пътната
ситуация, провокирала агресията на обвиняемия, доколкото същата сочи, че
инцидентът е станал вследствие предприето престрояване на пострадалия с
управлявания от него автомобил в лентата за движение на бул. Вл.Варненчик при
излизане от бензиностанцията, докато от останалите доказателства по делото се
установява безспроно, че обвиняемият е последвал пострадалия след влизането му
в обхвата на бензиностанцията от бул. Вл.В..
Като
смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът прие чистото му
съдебно минало на лицето и изминалия продължителен период от датата на извършване на
деянието до постановяване на настоящия съдебен акт.
Съдът оцени като неоснователни доводите на защитника за съпричиняване на общественоопасния
резултат от пострадалия доколкото не се установи в хода на съдебното
производство реализирано от същия противоправно
деяние, което е в причинна връзка със съставомерния общоопасен резултат.
Като отегчаващи
отговорността на обвиняемия обстоятелства е съобразена значимостта на обществените отношения, които
са засегнати с конкретното деяние и вида
на телесната повреда, която е по-тежката такава от предвидените в нормата на
чл. 130 ал.1, обуславящи квалификацията на престъплението по смисъла на чл. 131
т.12 от НК, както и броят на телесните увреждания изпълващи изискуемия резултат
на нормата на чл. 130 ал.1 от НК. Доколкото административната санкция, посочена
в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК не предвижда диференциация на наказанието
според обществените отношения, които се засягат с престъпните деяния, съдът
намира, че значимостта на конкретните обществени отношения също следва да се
съобразят при индивидуализацията на санкцията. В тази връзка като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът съобрази, фактът че с деянието пряко се
засягат обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност и
физиологичното здраве на човека, както и механизма на извършването му, който
разкрива наличие на пряка опасност от настъпване на по-тежки травматични
увреждания, включително поставя в опасност живота на пострадалата..
Изложеното мотивира съда да
освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание
,
като констатира наличието на законовите
предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК: деянието е извършено умишлено и за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода
за срок до
една година или пробация, от него няма
настъпили имуществени вреди, обвиняемият не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на разд. ІV,
гл.VІІІ от НК и е навършил пълнолетие към момента на постановяване на съдебния
акт .
С оглед предвидената в разпоредбата на чл. 78а от НК
санкция, съдът наложи на обвиняемия наказание
"Глоба". При индивидуализацията на наказанието, съдът констатира, че следва да се
отчете наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, с оглед на което определи административното
наказание „Глоба“ между минималния и
средния размер, а именно в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските по делото
в размер на 353,44 /триста петдесет и три
0,44/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното производство разноски,
както и да заплати по сметка на РС-в. сумата от 320 /триста и двадесет/ лева,
явяваща се направените в хода на съдебното производство разноски.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС :