РЕШЕНИЕ
№ 26.03.2021 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №3935 по описа
за 2019 година.
Предявена
е искова молба от С.Д.Т.,ЕГН- ********** ***, против С.Г.С., ЕГН-********** ***, с цена на иска
9059.09лв.
В
исковата молба се твърди, че със споразумение от 10.04.2017г. сключено между С.Д.Т.
и С.Г.С., страните се споразумяват, че общата дължима сума, която длъжникът С.Г.С.
следва да заплати на кредитора С.Д.Т., считано към датата на подписване на
споразумението /10.04.2017 г./ е в размер на 7565.00 лева. Длъжникът С.Г.С. се
задължава да заплати цитираната сума в общ в размер на 7565.00 лева за срок от
20 /двадесет/ месеца считано от датата на подписване на споразумението.
Съгласно чл. 2 от споразумението страните се уговарят задължението да бъде
изплатено на кредитора на 20 равни месечни вноски, платими най-късно до 25
число на текущия месец. Падежът на първата месечна вноска е 25 число на месеца,
в който е сключено споразумението, а именно - 25.04.2017 г.
Сочи
се, че съгласно чл. 6 от споразумението страните се договарят, че при
неизпълнение от страна на длъжника за заплащане на която и да е от дължимите
месечни погасителни вноски цялото вземане става предсрочно изискуемо и
кредиторът има право да претендира освен дължимата по споразумението сума и
лихва за забава върху същата, считано от дата на падежа на първата просрочена
вноска до окончателно изплащане на задължението, както и всички сторени
разноски.
Твърди се, че за обезпечаване на задължението
по сключеното споразумение е издаден и запис на заповед с издател С.Г.С., с
който запис на заповед същият се задължава неотменно и безусловно, без протест
и без разноски да заплати на С.Д.Т. сумата в размер на 7565.00 лева, като
същата следва да се заплати на датата на предявяване.
Твърди се, че длъжникът С.Г.С. не е заплатил нито една от дължимите
месечни вноски, като и към момента на подаване на настоящия иск непогасеният
размер на задължението е 7565.00 лева.
Твърди се, че длъжникът дължи, на основание чл. 6 от Споразумението,
освен главницата и лихва за забава за периода от 25.04.2017 г. - падежът на
първата месечна погасителна вноска но споразумението, която не е заплатена, до
05.04.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
дължимите суми по сключеното споразумение, кредиторът С.Т. подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Въз основа на подаденото заявление е образувано е частно
гражданско дело №1472/2019 г. по описа на PC Пазарджик. Издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по
реда и при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
считано от връчване на съобщението при условията на разпоредбата на чл. 415,
ал. 1. т. 2 от ГПК.
За ищцата С.Д.Т. е възникнал правен интерес от предявяване на
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК против длъжника С.Г.С. за сумите,
както следва: 7 565.00 лева - главница по Споразумение от 10.04.2017 г.;
1494.09 лева - лихва за забава за периода от 25.04.2017 г. - датата на
просрочие на първата погасителна вноска по споразумението до 05.04.2019 г. -
датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на С.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на С.Д.Т., ЕГН **********,
адрес: *** сумата общо в размер на 9059.09 лева, от които 7565.00 лева -
главница по Споразумение от 10.04.2017 г. и 1494.09 лева - лихва за забава за
периода от 25.04.2017 г. - датата на просрочие на първата погасителна вноска по
споразумението до 05.04.2019 г. - датата на завеждане в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски в заповедното и исково производство по
установителния иск. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че искът срещу него е допустим, но изцяло неоснователен. Моли
съдът да отхвърли изцяло предявените срещу него претенции от ищеца С.Д.Т. с
ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 9059.09 лв. /7565лв. главница и
1494.09лв. лихва за забава/, поради следните обстоятелства: Твърди, че не е
длъжник на ищеца и не знае, защо от него се търсят пари, които не дължи. В съда
е представено споразумение съставено на компютър и допълнен с почерк, който не
е негов. За първи път го видял с получаването на книжата от съда, че има
образувано дело срещу него. Сочи, че вероятно са използвани написани от него
собственоръчно трите му имена и подпис на бял лист и после е съставен горният
текст на споразумението за което си нямал представа. Същото е и със съставения
Запис на заповед. В него съставен на компютър името му като длъжник е
възпроизведено писмено не от него, а от друго лице, няма никакви данни за
ответника, ЕГН, лична карта, адрес. Пак са използвани написани от ответника на
бял лист три имена и подпис, като после е добавен текст. Съществуват и някакви
драсканици при предявяването като имената му са написани от друго лице в
графата подписаният. Ответникът категорично заявява, че не е длъжник на ищеца С.Д.Т.
и същата не му е давала в заем сумата от 7565лв. Никъде в исковата молба не
става ясно как е получил парите, къде и по коя банкова сметка ***. Ответникът
твърди, че такива пари не е получавал и не се е задължавал да плати. Ако са
използвани написани собственоръчно от него трите му имена и подпис на бели
листове, и добавени после в документи уличаващи го, че дължи пари следва да се
отхвърлят претенциите на ищеца като несъстоятелни и неверни. Твърди, че тази
документация е съставена единствено и само да бъде ощетен и ограбен със суми
които не дължи. Липсва нотариална заверка на подписи и съдържание на документ
поради, което оспорва изцяло съдържанието като текст на предявените с иска
споразумение и запис на заповед. Прочел представеното от ищеца и оспорено от
него споразумение, но никъде не прочел, защо и на какво основание дължи пари.
Не разбира и как ги е получил тези пари.
Моли се съдът да отхвърли изцяло предявеният срещу ответника иск и да
му присъди направените разноски.
Пазарджишкият районен съд,
като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити
в хода на производството, като обсъди и анализира, събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
От
приложените към исковата молба доказателства се установява, че на 10.04.2017г.
страните по делото- С.Д.Т.,ЕГН- ********** ***, и С.Г.С., ЕГН-********** ***, сключили писмено споразумение,
приложено по делото. С постигнатото помежду им споразумение, страните се
съгласили, че ответникът С. има задължение към ищцата Т. в размер на
7565.00лв., която сума представлява остатък от предходно задължение. Посочената
сума била окончателна, вкл. лихви и разноски и не подлежи на промяна, освен в
случаите неизпълнение на клаузите на споразумението. Длъжникът С. се съгласил с
подписването на споразумението, да погаси задълженията си към ищцата на 20
/двадесет/ равни месечни вноски по
банков път по посочена в споразумението банкова сметка. ***.6 от
споразумението, страните се договорили, че плащанията на дължимите месечни
вноски следва да бъдат извършени лично от С., като при неизпълнение на която и
да е от месечните вноски, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
кредиторът има право да претендира цялата дължима сума , ведно със законна
лихва, считано от падежа на първата просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумите, както и всички
направени разноски. Съгласно чл.2 от
споразумението, страните уговорили задължението да бъде изплатено на 20 равни
месечни вноски, платими най-късно до 25 - то число на текущия месец, като падежът на първата
месечна вноска е 25.04.2017г.
Връщането на заема по посочения договор било обезпечено чрез запис на
заповед, издаден от заемателя С., с който последният се задължил неотменно и
безусловно , без протест и без разноски
да заплати на ищцата Т., сумата в размер на 7565.00лв., като същата
следва да се заплати на датата на предявяване.
От
приложените по делото материали по ч.гр.дело №1472 от 2019г. по описа на РС-
Пазарджик, се установява, че посоченото частно гражданско дело е било
образувано по подадено заявление по
чл.410 от ГПК от ищцата Т.. На
08.04.2019г. съдът е издал Заповед за изпълнение №882 от 08.04.2019г. за сумата в размер на 7565.00лв.– главница; както
и сумата от 1494.09лв. – законна лихва за забава от датата на падежа на
задължението / 25.04.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.04.2019г. Тъй като процесната заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е
дал указания на заявителя да предяви установителен иск, които са били изпълнени.
По предявеният от ищеца установителен
иск е било е образувано гр.дело №3935 от 2019г. по описа на РС-
Пазарджик.
В хода на производството по
настоящото дело са били изискани и
приложени материалите по ч.гр.дело №1472/2019г.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която,размерът на
дължимата мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 7565.00лв. за
периода от 25.04.2017г. до 05.04.2019г. е в общ размер на 1494.09лв.
В хода на производството не са били
разпитани свидетели.
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,връчена
на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването вземанията, обективирани в издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение към датата на подаване на
заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила
на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.
Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез
ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен
иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на
присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Предявеният иск се явява основателен и доказан , по следните
съображения:
Предявеният от ищцата Т.
установителен иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.365 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,
съобразно сключено на 10.04.2017г. писмено споразумение /договор за спогодба/,
уговорка за дължимост на определени суми с конкретни падежи, възникнало
задължение за плащане на уговорените суми в претендирания размер за ответника,
който не е погасил посочените в исковата молба вноски, т.е. да докаже по
основание и размер претенцията си. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване
наличието на дълг, следва да докаже, че е погасил същият.
Не се спори между страните по
делото, а и от приетите доказателства се установява, че на 10.04.2017г. страните
по делото- С.Д.Т.,ЕГН- ********** ***, и С.Г.С., ЕГН-********** ***, сключили писмено споразумение,
приложено по делото. С постигнатото помежду им споразумение, страните се
съгласили, че ответникът С. има задължение към ищцата Т. в размер на
7565.00лв., която сума представлява остатък от предходно задължение. Посочената
сума била окончателна, вкл. лихви и разноски и не подлежи на промяна, освен в
случаите неизпълнение на клаузите на споразумението. Длъжникът С. се съгласил с
подписването на споразумението, да погаси задълженията си към ищцата на 20
/двадесет/ равни месечни вноски по
банков път по посочена в споразумението банкова сметка.***.6 от споразумението,
страните се договорили, че плащанията на дължимите месечни вноски следва да
бъдат извършени лично от С., като при неизпълнение на която и да е от месечните
вноски, цялото вземане става предсрочно изискуемо и кредиторът има право да
претендира цялата дължима сума , ведно със законна лихва, считано от падежа на
първата просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, както и всички направени разноски. Съгласно чл.2 от споразумението, страните
уговорили задължението да бъде изплатено на 20 равни месечни вноски, платими
най-късно до 25 - то число на текущия
месец, като падежът на първата месечна вноска е 25.04.2017г.
Предвид изложеното се налага правният
извод, че ищцата Т. извежда спорните си
права от постигнато между страните споразумение от 10.04.2017 г., от съдържанието на което се установява, че със
същото страните окончателно уреждат отношенията си във връзка с предходно
задължение. Сключеното между страните споразумение действително има правната характеристика на договор за
извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй като с него
страните,чрез взаимни отстъпки, са прекратили един съществуващ помежду им спор.
Съществуването на спорните права зависи само от валидността на договора за
спогодба и от изпълнението на задълженията по този договор. Договорът за
спогодба е самостоятелен, неформален, възмезден и консенсуален договор за решаване
на спор. С оглед целта на спогодбата да се внесе определеност и яснота в
отношенията на спорещите, като се сложи край на спора, страните по нея се
съгласяват правното положение между тях да е такова, каквото е прогласеното с
нея. В случая с подписването на спогодбата, ищцата се е съгласила ,че с
изплащането на сумата от 7565.00лв. ще
се погасят всички нейни вземания по отношение на длъжника, и че взискателят няма
да има за в бъдеще претенции.
С
оглед правната квалификация на предявеният иск и постигнатото между страните
споразумение, от единствено значение касателно основателността на иска се явява
обстоятелството дали ответникът С. е изпълнил задълженията си, произтичащи от
сключената спогодба или не. Това е така,
защото спогодбата има установителен характер за визираните изискуеми задължения
на ответника, надлежно индивидуализирани с оглед основанието и предмета им. Ето
защо съдът е длъжен да се съобрази със съдържанието само на спогодбата и да
зачете материалноправния й ефект. С подписването на спогодбата е изключена
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение, освен ако е
оборена нейната валидност. Ирелевантни за предмета на правния спор се явяват
обстоятелствата какъв е бил реалният размер на задълженията на С. към Т., след
като самият ищец е приел с подписване на процесната спогодба, че със
заплащането на сумата от 7565.00лв. същите биха се репарирали изцяло, и
ответникът се е съгласил с това.
Ищцовите
претенции се основават на сключено писмено споразумение между страните от
10.04.2017г., което се явява действително, валидно и законосъобразно. Същото е
с валидна дата, съдържа три имена, ЕГН и адрес на страните, както и признание
за размера на паричното задължение на едната страна към другата, срок и начин
на плащане. Процесното споразумение е било подписано лично и собственоръчно от страните по делото,
което обстоятелство не бе оспорено от ответната страна /същата не оспорва
положените подписи в документите и имената, оспорва единствено почеркът в
съдържанието на споразумението/.Установи се от приетите по делото доказателсва,
че ищцата Т. е изписала ръкописният текст в споразумението и в записа на
заповед, като впоследствие ответникът С. е изписал трите си имена и е положил
подпис в графата „споразумели се…“ В проведеното на 22.01.2021г. открито
съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответника потвърди,
че подписът, както на споразумението, така и на издадения запис на заповед
принадлежи на ответника, поради което съдът приема, че с подписването на
процесните документи, ответникът се е съгласил с тяхното съдържание и се е
задължил да изплати посочените в тях суми на Т. , за да погаси по този начин
свой стари задължения към нея.
Не
намират опора в приетите по делото доказателства твърденията на ответника, че
положеният от него подпис е бил поставен върху празен лист, както и че подписът
е бил поставен на празна бланка. В подкрепа на тези твърдения не бяха
ангажирани каквито и да е доказателства, от приетите по делото доказателства не
би могло да се направи такъв извод. Изписването на имената на ответника съвпада
точно с поставеното за тази цел многоточие. В печатният текст на споразумението
недвусмислено е посочено, че се касае „остатък от предходно задължение“, като
единствено размерът на дължимата сума е написан ръкописно. Направените от
ответника възражения следва да бъдат отхвърлени , като от анализът на приетите
по делото доказателства не би могло да се изведе обоснован извод за липса на
воля.
Ирелевантно се явява обстоятелството кой е изписал ръкописният текст в
съдържанието на споразумението, след като ответникът лично, собственоръчно и
доброволно е изписал трите си имена и е положил подписа си в същото. В
конкретният случай, ищецът не следва да доказва предаването на определена сума
пари на ответника, тъй като задълженията на С. касаят „остатък от предходно
задължение“, което изрично е записано в споразумението. С оглед на това,
инвокираното от ответника възражение, че не дължи плащане, тъй като не е
получавал пари от ищцата, се явява неоснователно.
По
делото е приложен и Запис на заповед за обезпечаване на задължението по
сключеното споразумение, който също е бил подписан лично и собственоръчно от
ответника. От текста на представеният документ се установява, че същият съдържа
необходимите реквизити, а извършените
поправки и „драсканици“ касаят единствено неговото предявяване, докато
собственоръчното изписване на имената и положеният подпис от страна на издателя
са безспорни.
Гореизложените
съображения водят до извод на
основателност на ищцовите претенции в тяхната цялост. Размерът на претендиранта
от ищцата се установи по безспорен начин от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
видно от заключението по която,размерът на дължимата мораторна лихва за забава
върху главницата в размер на 7565.00лв. за периода от 25.04.2017г. до
05.04.2019г. е в общ размер на 1494.09лв. Изготвената експертиза не е било
оспорена от страните, същата е приета по делото, съдът кредитира същата.
Предвид изложеното, ищцовите
претенции се явяват основателни и доказан.и по размер
По
отношение на разноските – При този изход
на делото, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски по ч.гр.
дело №1472/2019г. по описа на РС- Пазарджик в размер на 731.18 лв. , от които :
181.18 лв. държавна такса и 550.00лв. –
адвокатско възнаграждение.
В настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса
в размер от 181,18 лв. – държавна
такса, 200.00 лв. –депозит за вещо лице
и 300.00лв. – платено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
възстановени на ищеца.
Воден от горното Районен съд - Пазарджик,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от С.Д.Т.,ЕГН- ********** ***,
против С.Г.С., ЕГН-********** ***, с
цена на иска 9059.09лв.
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника С.Г.С.,
ЕГН-********** ***,
че дължи на С.Д.Т.,ЕГН-
********** ***,
общата сума в размер на 9059.09 лв., /девет хиляди петдесет
и девет лева и девет стотинки/, от които: 7565.00 лева - главница по
Споразумение от 10.04.2017 г., и 1494.09 лева - лихва за забава, дължима за периода от 25.04.2017 г. - датата на просрочие
на първата погасителна вноска по споразумението до 05.04.2019 г. - датата на
завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК; ведно със законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №882 от 08.04.2019г.
по ч. гр.дело №1472/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН-********** *** да заплати на С.Д.Т.,ЕГН- ********** ***, сумата от 1412.36лв. /хиляда
четиристотин и дванадесет лева и тридесет и шест стотинки /, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №3935/2019г.
по описа на РС-Пазарджик и по ч.гр.дело №1472/2019г. по описа на РС-Пазарджик,
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: