Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 20.12.2019 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На единадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 615 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Г.-Ч.
твърди, че с ответното дружество е бил в трудово правоотношение от 27.08.2018
г. до 24.01.2019 г., изпълнявайки длъжността „***", с място на работа: „М."
ЕООД, с. Г., Дирекция К..
Сочи, че през месец ноември 2018 г. получил увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, установено от ЛКК в
състав: Е. – И., Н.- М., Й. От лекарската комисия му издали документ, озаглавен
болничен лист № ***, съгласно който комисията го трудоустроила на същата
длъжност, но с облекчени условия на труд за период от 180 календарни дни. На
прегледа от ЛКК присъствал и прекия му ръководител Д.Х. - началник охрана.
Заявява, че на 22.11.2018 г. посетил работното си място,
за да предостави документа за трудоустрояване при работодателя. След
предаването му на служителка от личен състав при ответното дружество,
последната му заявила, че документа представлява болничен лист за период от 6
месеца. Въпреки твърденията му, че този документ бил за трудоустрояване,
служителката категорично му заявила, че не следва да идва на работа. На същия
ден провел разговор и с прекия си ръководител - Д.Х., който потвърдил казаното
от служителката, че не следва да ходи на работа, тъй като е в отпуск, поради
временна неработоспособност. Няколко дни по-късно получил по банков път
обезщетение от работодателя за три дни, което се дължало при временна
неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО. След получаване на
обезщетението, предположил, че това е реда за трудоустрояване, като според действията
и думите на служителите на ответното дружество не следвало да ходи на работа и
ще получава обезщетение за нетрудоспособност от НОИ.
През месец декември 2018 г. посетил НОИ гр. К., за да
разбере кога следва да получи обезщетението си за временна нетрудоспособност,
като за негово учудване служителката от НОИ му заявила, че болничният лист,
който им предоставя не бил по съдържание документ за временна
нетрудоспособност, а такъв с който му се определя трудоустрояване с право на
работа, но с облекчени условия. От НОИ му съобщили, че не му следва изплащане
на каквато и да е сума, и че следва да продължава да работи, съгласно издадения
БЛ. Съобщил на прекия си ръководител казаното от служителката в НОИ, но
началника на охраната не взел отношение, относно възникналото недоразумение,
като му казал, че не следва да ходи на работа.
Заявява, че до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 24.0.1.2019 г. работодателят и виновните длъжностни лица, в
това число прекия му ръководител Д. Х. и служителката от личен състав го
възпрепятствали да полага труд, съгласно трудовия си договор, от което
претърпял вреди, равняващи се на брутното му трудово възнаграждение за срок от
22.11.2018 г. до 24.01.2019 г.
Сочи, че съгласно чл. 217 от КТ работодателят дължи на
подлежащия на трудоустрояване работник обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня, в който е получил предписанието за трудоустрояване до
неговото изпълнение, поради което, моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 1 050 лева, представляваща брутното му трудово
възнаграждение за периода 22.11.2018 г. - 24.01.2019 г. Алтернативно, моли съда
да осъди ответното дружество, в случай че приеме че е налице хипотезата на чл.
213, ал. 2 и чл. 214 от КТ да му заплати претендираната сума, съгласно
посоченото алтернативно законово основание, където е указано, че работодателят
и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника, когато
незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на
трудовото правоотношение. Моли съда да осъди дружеството-ответник да заплати
дължимата сума, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
Поради гореизложеното моли съда да осъди ответното
дружество - „М." ЕООД, ЕИК *** да му заплати сумата от 1 050 лева,
представляваща брутното му трудово възнаграждение за периода 22.11.2018 г. -
24.01.2019 г. Алтернативно, моли съда да осъди ответното дружество в случай, че
приеме че е налице хипотезата на чл. 213, ал. 2 и чл. 214 от КТ да му заплати
претендираната сума, съгласно посоченото алтернативно законово основание,
където е указано, че работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат
обезщетение на работника, когато незаконно не са допуснали на работа през
времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, ведно с лихвата
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане. Претендира присъждането на разноски, съгласно представения договор
за адвокатска защита и съдействие. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат С. Г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „М.“ ЕООД ***, чрез
управителя В. Г., в който заявява, че
счита предявените алтернативни искове за процесуално допустими, но
неоснователни.
В отговора на исковата молба управителят на ответното
дружество заявява, че по настоящия спор са налице следните релевантни факта:
На 22.11.2018 г. при представяне на болничния си лист
ищецът не се е явил, за да продължи да изпълнява трудовата си дейност на ***, а
за да удостовери, че е в отпуск поради временна неработоспособност и ще
отсъства от работа поради болест.
На 22.11.2018 г. нито служителката М.П., нито прекият
ръководител Д.Х. са забранявали на ***я А.П. да работи, нито са му заявили да
не ходи на работа.
През м.12.2018 г. прекият
ръководител на ищеца Д.Х. не е забранявал на ***я А.П. да работи, нито му е
заявявал, че не следва да ходи на работа.
Сочи, че съгласно длъжностната характеристика и
конкретните условия на труд за длъжността „***", включващи мониторинг чрез
камери в оборудвано закрито помещение и патрул с автомобил, изпълняваната от
ищеца преди 22.11.2018 г. работа съответствала на предписанията на здравните
органи, като тази работа е била подходяща за ***я А.П. и след неговото
трудоустрояване.
Заявява, че упражняваната от ищеца работа отговаряла на
предписанията на здравните органи за неговото трудоустрояване, поради което не
е било необходимо преместването на ***я А.П. на друга подходяща работа
съобразно чл. 317 КТ.
През периода 22.11.2018 г. - 24.01.2019 г. ищецът не е
ходил и не се е явявал ежедневно и регулярно на работното си място на обекта на
работодателя в с. Г., за да изпълнява своите трудови функции и задължения като ***.
Счита, че през периода 22.11.2018 г. - 24.01.2019 г. не е
налице неизпълнение от работодателя на предписания на здравните органи за
трудоустрояване на ищеца, тъй като досегашната работа на ***я А.П. била напълно
подходяща, с оглед неговото здравословно състояние; през периода 22.11.2018 г. - 24.01.2019 г. не
е налице незаконно недопускане до работа на ищеца от работодателя, нито е
налице незаконно отстраняване на ищеца от работа от работодателя.
Заявява, че
претендираните от ищеца алтернативни обезщетения са недължими както по
основание, така и по размер, поради следните съображения: през процесния период
22.11.2018 г. - 24.01.2019 г. не са налице обстоятелствата визирани в
хипотезата на чл. 217, ал. 1 КТ; през процесния период 22.11.2018 г. -
24.01.2019 г. не са налице както обстоятелствата визирани в хипотезата на чл.
213, ал. 2 КТ, така и обстоятелствата визирани в хипотезата на чл. 214 КТ. Предвид
гореизложените фактически и правни доводи, счита предявените алтернативни искове
за неоснователни и недоказани. Моли съда да отхвърли предявените искове и да
присъди на ответника съдебните разноски по делото. За съдебно заседание
ответното дружество редовно призовано не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, че
ищецът А.Г.П. е изпълнявал длъжността „***“ при ответното дружество, съгласно
трудов договор № г. с място на работа „М.“ ЕООД, *** Д. при заплащане на
8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение 510 лева и 0,06%
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит / л. 5 от
делото/.
Не
е спорно между страните, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № г., съгласно разпореждане
на чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 25.01.2019 г. – л. 4
По делото е представен болничен лист
№ ***, издаден от МЦ П. ЕООД, с рег. № за периода от 22.11.20.18 г. до 20.05.2019 г.,
с който ищецът А.Г.П. е трудоустроен за 180 дни, при режим свободен. В
болничния лист е посочено в графа „бележки“: при трудоустрояване: без вдигане
на тежести, натоварване на гръбнака, без излаз на течение. Трудоустроява се на
същото работно място, пазач на ФЕЦ, с. Г. Д. при облекчени условя на труд за
срок от 6 месеца за първи път. – л. 3
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелката Х.В.П.(съпруга на ищеца). От нейните показания се
установява, че на 22.11.2018 г. съпругът ѝ отишъл на ТЕЛК. „Решението
беше, че трябва да остане на същата работа в рамките на тези 6 месеца.“ Сочи,
че документа бил предаден, но му казали, че в рамките на тези 6 месеца нямало
да ходи на работа. „Каза му го М., отговорното лице.“, Казала, че това е
болничен лист и не трябва да ходи на работа 6 месеца. Сочи, че прекият му
началник му казал да не се притеснява „ще минат 6 месеца и ще върне на работа“,
като му взели заместник от Г. Свидетелката твърди, че след 1 месец трябвало да
има обезщетение от НОИ, но нямало преведена сума. Съпругът ѝ получил
бележка от фирмата за превод за 3 дни от работодателя „и другото, какво ще
очаква от НОИ като обезщетение“. Сочи, че след това съпругът ѝ отишъл във
фирмата, за да попита защо няма преводи. След това отишъл пак в комисията, като
докторите му казали, че „това не е болничен лист, а телково решение, че не
трябва да работи тежка работа и да си остане като ***“
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение, което
не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на съдебно-икономическа експертиза се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца, изчислено за периода 22.11.2018 г. до
24.01.2019 г. е 1 105 лева, съответно след приспадане на законно
установените удръжки от служителя нетният размер е 857,45 лева.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Представения болничен лист № ***, издаден от МЦ П. ЕООД, с рег. № за периода от 22.11.20.18 г. до 20.05.2019 г.
представлява документ за трудоустрояване на ищеца за срок от 6 месеца.
Здравословното му състояние позволява на работника да се явява на работа и да
изпълнява определените му с трудовото правоотношение трудова функция, но при
облекчени условия на труд. Тези условия са посочени в процесния болничен лист.
В същия изрично е посочено, че същия се трудоустроява на същото работно място
без вдигане на тежести, натоварване на гръбнака, без излаз на течение. Съгласно
представената по делото длъжностна характеристика на ищеца и конкретните
условия на труд работата, която
изпълнявал е подходяща за ищеца в съответствие с предписанията на здравните
органи. По тези съображения съдът намира, че упражняваната от ищеца работа
отговаря на предписанията на здравните органи за неговото трудоустрояване,
поради което не е необходимо преместването на работника на друга подходяща
работа, съобразно разпоредбата на чл. 317 от КТ, поради което, предявения иск с правно основание чл. 217 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
законовата разпоредба на чл. 213, ал. 2 от КТ, работодател и виновни длъжностни
лица солидарно дължат обезщетение на работник/или служител, когото незаконно не
са допуснали до работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение.
Обезщетението
по чл. 213, ал. 2 от КТ се дължи при последващо неправомерно
недопускане до работата, за изпълнението на която е сключен трудовият договор.
В цитираният законов текст изрично е посочено, че е налице недопускане на
работа "през времето докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение" на работника или служителя в предприятието, което означава
липса на изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на
недопускане. Това недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в
нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на работника или
служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение /арг. от чл. 127 от КТ/. Недопускането се изразява във
фактическо лишаване от възможността работникът или служителят да престира своя
труд, но той следва да е положил необходимите и достатъчни усилия за това
престиране.
Две
са предпоставките, кумулативното наличие, на които обуславя уважаване на иск за
заплащане на обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ, а именно - валидно съществуващо
трудово правоотношение за процесния период и незаконно недопускане на
работника/служителя до работа, като в тежест на ищеца при условията на главно и
пълно доказване е да установи наличието на посочените предпоставки.
По делото не е спорно, че през
процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение. От
събраните по делото гласни доказателства по делото, чрез разпит на свидетелката
Х.П. се установи, че след като съпругът ѝ отишъл за освидетелстване,
болничният бил предаден, но работодателят го приел като болничен. Показанията
на свидетелката Пеева следва да бъдат обсъдени, с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК, предвид родствената ѝ връзка с ищеца. След тази преценка съдът
кредитира показанията на свидетелката. Установи
се, че на 22.11.2018 г. ищецът е посетил работното си място, за да представи
документа за трудоустрояване при работодателя. В тази връзка неоснователни
останаха възраженията на ответника, че същият не се е явил на работното си
място. Тук следва да се приеме, че самото искане за трудоустрояване съдържа в
себе си и претенцията на ищеца да бъде допуснат до работа. (В този смисъл
решение № 191/04.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 656/2010 г. IV ГО на ВКС).
Противоправно
недопускане до работа според задължителната съдебна практика (Решение № 613 от
29.12.2010 г. по гр. д.№ 1636/2009 г. и Решение № 518 от 8.07.2010 г. по гр.
д.№ 374/2009 г., двете на ІV г. о. на ГК на ВКС) е налице при явяване на работника
в готовност за работа дори само един единствен път.
Размерът
на дължимото обезщетение се определя в размер на възнаграждението, което
служителят би получил, ако беше полагал труд в този период (Решение №
677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ІV г. о.). От заключението на
съдебно – икономическата експертиза се установява че брутното трудово
възнаграждение на ищеца, изчислено за периода 22.11.2018 г. до 24.01.2019 г. е
1 105 лева брутно трудово възнаграждение, а съгласно исковата претенция е
1 050 лева.
Съдът
намира, изложените възражения в отговора
на исковата молба, от страна на ответника, че служителят трябва да установи, че
се е явявал да изпълнява трудовите си функции всеки ден от исковия период за
неоснователни. Ответника въпреки
предоставените му възможности за ангажиране на доказателства, във връзка с
направените от него твърдения в отговора същия не ангажира такива, поради което
възраженията му останаха недоказани.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса
и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК),
при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде
възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 50.00 лева, на което основание следва да се възложи в тежест на ответника
и заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещо лице или сумата 137
лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай никоя от страните не е представила списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** против „М.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.А.М.и В.Г.Г. иск с
правно основание чл. 217 от КТ, за сумата от 1 050 лева представляваща обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от 22.11.2018 г. до
24.01.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Н.А.М.и В.Г.Г. да заплати на А.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1 050,00 лева, представляваща обезщетение по чл.
213, ал. 2 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода
22.11.2018 г. до 24.01.2019 г.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Н.А.М.и В.Г.Г. да заплати на А.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 400,00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Н.А.М.и В.Г.Г. да заплати по сметка на
Районен съд – К. сумата от 187 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :