Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/18.05.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева,
разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 546 по описа за 2021 г.
на Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с във връзка с чл. 27, ал. 5 и, ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и с чл. 166, ал. 2 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на „ЕКОЛЕНД 2020“ ООД, ЕИК
*********, УРН 710821, със седалище и адрес на управление с.Победа, община
Добричка, представлявано от В.Р.П.,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
02-080-2600/7337#3/08.10.2021г., издаден от П.С. – заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е установено публично държавно
вземане в размер на 6 447,76 лева по заявление за подпомагане за кампания 2020 г.
Жалбоподателят не е съгласен с оспорения АУПДВ, който
счита за незаконосъобразен, необоснован, издаден при съществени нарушения на
процесуалните норми. Заявява, че не е бил уведомяван от ДФЗ за технически
пропуск преди 21.05.2021г. – датата на уведомителното писмо до дружеството за
започване на процедура по издаване на АУПДВ и затова е бил лишен от
възможността да изрази становище по констатирания „технически пропуск“.
Възразява, че не е получил надлежен доклад от проверка, с който да е
констатирано някакво несъответствие. В съдебно заседание се явява лично
управителят на дружеството и с адв.К., които заявяват, че поддържат жалбата и
молят обжалвания АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата, П.С., заместник - изпълнителен директор
на Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт
Д.М., оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна
срещу акт, който подлежи на оспорване. Оспореният АУПВД е съобщен на управителя
на „Еколенд 2020“ ООД на 22.10.2021 г., а жалбата срещу него е подадена в
Административен съд Добрич на 05.11.2021 г., т.е. в законоустановения в срок за
обжалване по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател,
регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с УРН
710821, е подало за кампания 2020 г. заявление за подпомагане с УИН
08/110620/19505, с което е заявило за подпомагане 8 броя парцели-БЗС находящи
се в землищата на селата Долина и Одринци, община Добричка, по схеми и мерки за
директни плащания, като 6 от тях с обща площ от 3,87 ха и по процесната Схема
за обвързано подпомагане на зеленчуци – СЗ-КЛЧ (картофи, лук, чесън).
Управителят на дружеството-жалбоподател е декларирал
на 08.05.2020г., че е запознат с резултатите от извършените автоматични
проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2020, представени на л.44-45 от делото.
По заявлението за подпомагане Дирекция „Технически
инспекторат“ е извършила проверка на място със заявка № 415096 за периода
16.07.2020 г. - 20.07.2020 г. В съставения Доклад от проверката на място, на
стр.3 са направени констатации, че парцел 21957-331-1-1 ( който е приет за недопустим
за подпомагане с оспорения АУПДВ), заявен за подпомагане по процесната СЗ-КЛЧ и
други схеми е силно заплевен, тревостоят е висок и гъст, продукцията е
компрометирана-картофите са изгнили. За този парцел е посочено също, че
установената при проверката площ е толкова, колкото е декларирана - 0,70 ха, че
е засят с декларираната култура от картофи и че няма измерена недопустима за
подпомагане площ. Подобни констатации за наличие на силно заплевяване, висок и
гъст тревостой са направени и по отношение на останалите 5 бр.заявени за
подпомагане по СЗ парцели, а именно: БЗС 21957-274-2-2 с декларирана и
установена площ от 0,50 ха, БЗС21957-8-1-1 с декларирана и установена площ от 1,12
ха, БЗС 21957-8-4-1
с декларирана площ от 0,35 ха и измерена с толеранс 0,35 ха; БЗС 21957-8-4-2 с
декларирана площ от 0,47 ха и измерена площ от 0,47 ха; БЗС 53432-455-3-1 с декларирана площ от 0,73 ха и измерена площ
от 0,73 ха
Докладът за проверка на заявените площи е връчен на управителя на дружеството на 22.07.2020 г. с Уведомително писмо с изх. № 01-032-2600/124 от 22.07.2020 г. на началник отдел „РТИ“.
В уведомителното писмо не се съдържат конкретни
съображения във връзка с установяванията при извършената проверка на място, а
единствено е посочено, че в случая е приложима Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ. От съдържанието на това УП не става ясно дали заявените за
подпомагане по СЗ-КЛЧ парцели са одобрени за подпомагане, кои от тях. Подобна
информация не се съдържа и в Доклада от проверката на място.
Във връзка с извършената проверка на място, на която е
присъствал управителят на „Еколенд 2020“
ООД, същият е представил пред контролните органи на ДФЗ декларация, с която е изложил
обяснения за установения от контролните органи висок тревостой на обработваните
площи, засети с картофи. Експертът, изготвил доклада, е отбелязал на стр.2 от
същия, че бил запознат с декларацията за причините, довели до заплевяване на
проверяваните парцели и компрометиране на част от продукцията. Управителят на
дружеството е посочил в декларацията, че заплевяването на площите се дължи на
паднал на 21.06.2020 г. дъжд в с.Долина от 78 л/кв.м. Площите, които бил разположени
в най-ниската точка били залети с вода няколко дни, като част от продукцията
изгнила, а избуялата трева не можело да бъде окосена без да се засегнат все още
зелените (живи) растения от картофи.
От представеното на л.65 извлечение от Системата за
електронни бюджетни плащания СЕБРА е видно, че в периода 05.06.2020г. –
07.09.2021г. „Еколенд 2020“ ООД е получавало от ДФЗ на различни дати директни
плащания по заявените схеми и мерки като на 02.03.2021г. ДФЗ-РА е превела на
дружеството сумата от 6 447,76 лева по Схемата за обвързано подпомагане за
зеленчуци – СЗ-КЛЧ 2020.
От административната преписка се установява също, че
на 31.05.2021г. управителят на дружеството-жалбоподател е получил уведомително
писмо с изх. № 02-080-2600/7337/21.05.2021г., с което на основание чл.26, ал.1
от АПК, ДФЗ-РА го е уведомила, че открива производство по издаване на АУПДВ за
изплатена недължима сума от 6 447,76 лв. В това писмо не е посочено кой от
заявените парцели за подпомагане се приема за недопустим, каква е недопустимата
установена площ и т.н.
На 07.06.2021г. жалбоподателят е подал възражение, в
което е преповторил съдържанието на подадената след проверката на място
декларация за паднал обилен дъжд, причина за загниване на част от продукцията и
висок тревостой/ заплевяване на площите.
На 08.10.2021г. заместник-изпълнителният директор на
ДФЗ-РА е издал оспорения в настоящото производство АУПДВ, в който за първи път
е посочил, че заявеният по схемите ЗДП, ПНДП, СЕПП, СЗ-КЛЧ парцел с композитен
номер 21957-331-1-1 с площ от 0,7 ха бил недопустим за подпомагане по схемата
за обвързано подпомагане, но допустим по останалите схеми. В мотивите на АУПДВ
е посочено, че причините за недопустимост били описани в доклада от проверката
на място, а жалбоподателят не бил оспорил УП, с което му е бил връчен доклада
от проверката на място. Сумата по схемата СЗ-КЛЧ от 6 447,76 лв. била изплатена вследствие
на технически пропуск да се вземе предвид недопустимостта на парцела,
установена при проверката на място. Това наложило преразглеждане на подаденото
от 4Еколенд“ ООД заявление, при което се установило, че въпросният парцел бил
изначално недопустим за подпомагане. Няма данни възражението за настъпилия форсмажор да е
обсъдено от административния орган. В мотивите на АУПДВ единствено е посочено, че направените възражения не се приемат,
но конкретни съображения за това не са изложени. С тези мотиви с оспорения
АУПДВ е постановено връщане на недължимо платена сума от 6 447,76 лв.
Към становището си по жалбата с вх. №
59/07.01.2022г., л.75-79, ответникът представя Приложение 1 и Приложение 2 за
извършени калкулации по заявлението за подпомагане на жалбоподателя и излага
твърдения, че оспореният АУПДВ е издаден поради първоначално извършената грешна
калкулация/изчисление на сума за оторизация в размер на 6 447,76 лв., видна от
Приложение 1. Ответникът заявява, че калкулацията е правилно извършена в
представеното Приложение 2, тъй като при проверката на място било, установено,
че от декларираната по СЗ-КЛЧ площ от 3,87 ха, установената площ е 2,93 ха (
установено на редове 3,4, 6 и 7 от Приложение 2), съответно наддекларираната
площ от 0,94 ха се явявала 32,08 % и помощ не следвало да се отпуска съгласно
чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията.
От правна страна съдът приема следното:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Нормата на чл.166, ал.1 от ДОПК определя, че
публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния
закон. Съответният закон в случая е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор
на РА издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК. Според ал.6 на чл.20а от ЗПЗП това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. След като в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ - РА е
издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика
и след като е предвидена възможността тези правомощия да се делегират на
подчинени служители, то съобразно нормативната уредба, изпълнителният директор
на ДФЗ е делегирал със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. (л.66-68) на П.Д.
С.-заместник изпълнителен директор правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за
издаване и подписване на писма за откриване на производство по издаване на
актовете за установяване на публични държавни вземания и за издаване и
подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по всички
схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления
за подпомагане е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Оспореният пред съда АУПДВ е подписан от П.С. като по
делото не е спорно, че към датата на издаване на акта тя е заемала въпросната
длъжност.
Оспореният АУПДВ формално съдържа реквизити по чл. 59,
ал. 2 от АПК, но напълно неясни са съображения, свързани с допусната
техническата грешка при извършване на калкулациите за подлежащата на изплащане
финансова субсидия на жалбоподателя. Липсват фактически констатации, а също
така и доказателства, установяващи по какъв начин и кога са извършени
първоначалните изчисления, представени в Приложение № 1.
Не става ясно кога и как е установен твърденият
пропуск, както и по какъв процесуален ред и съответно с какъв акт е било
"възобновено" след извършеното плащане производството по разглеждане
на подаденото от дружеството заявление за подпомагане. Вътрешно противоречиви и
неразбираеми са и съображенията на административния орган, поради които приема
като допустим за подпомагане процесния парцел 21957-331-1-1 по другите схеми и
мерки, но по заявената Схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън
го приема като недопустим за подпомагане. В оспорения АУПДВ административният
орган се е позовал на констатациите в Доклада от проверка на място, но както бе
отбелязано по-горе, в този доклад, нито в писмото, с което е връчен, се съдържа
яснота, че проверяваните земеделски площи или някои от тях, ще бъдат изключени
от подпомагането. Такива категорични констатации не са извършвани.
Неверен и несъответен на закона е аргументът на
административния орган, изложен в мотивите на оспорения АУПДВ, че бенефициентът
не бил обжалвал полученото на 11.09.2020 г. Уведомително писмо (УП) с изх.№
01-032-2600/124 от 22.07.2020 г. на началник отдел „РТИ“ за резултатите от
проверката на място. Както бе посочено по-горе, в това УП не се съдържа
волеизявление на компетентен административен орган за одобрение или неодобрение
на заявлението за подпомагане. Самото писмо има уведомително съдържание, с него
не се засягат права и законни интереси, поради това то няма белезите на
административен акт и не подлежи на обжалване. Във въпросното писмо няма дори
констатации, че вследствие от проверката на място са установени недопустими за
подпомагане площи, поради което е некоректно приетото в АУПДВ, че бенефициенът
е могъл да оспори писмото, с което е връчен Доклада от проверката на място.
Писмото, което бенефициенът би могъл да оспори е актът
по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., който се издава в отговор на
подаденото заявление за подпомагане. Именно с този акт се одобрява, намалява
или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършването на
горепосочените административни проверки и проверките на място за изпълнението
на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите, съдържащи се в този
краен административен акт, могат да бъдат предмет на обжалване от бенефициента.
В случая подобно УП за одобряване/неодобряване на
заявените за подпомагане земеделски площи липсва в преписката и не се твърди
издаването му . Това обстоятелство води до извод за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на АУПДВ, обосноваващи отмяната му и на
основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Нарушението е съществено, понеже без влязъл в сила
административен акт за одобряване /неодобряване на заявлението за подпомагане,
издаденият АУПДВ се явява лишен от правно основание.
Административното производство по реализиране на
схемите за директни плащания, визирани в чл. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г.
за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания започва с
подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат, формата, редът,
в т. ч. и сроковете за подаване и съдържанието на което, са уредени посредством
правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като РА извършва
административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни
проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни
проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само
в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от
ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП ДФЗ-РА
проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно
чл. 37 от същия закон. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.,
ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и
плащания по схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Изрично произнасяне от
страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове,
регламентиращи отделните мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на
чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на
плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми,
предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. От
изложеното се налага изводът, че административното производство, образувано по
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в т. ч. и по СЗ,
следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо,
в което са отразени резултатите от извършените проверки, одобрените за подпомагане
заявени площи, неодобрените, причините за неодобряването им, одобрената за
плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции.
Нарушението е съществено и поради обстоятелството, че засяга
правото на оспорващия да разбере фактическите и правните основания за
постановеното връщане на изплатени субсидии с издадения АУПДВ. В случая в
нарушение на горепосочените процесуални правила, недопустимостта за подпомагане
за първи път е установена с оспорения АУПДВ, чиято функция не е такава, тъй
като с АУПДВ се установява само размера на неоснователно изплатени субсидии, но
не и липсата на основание за изплащането й.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника,
че заявителят е бил запознат с констатациите от проверката на място, чрез връчването
на контролния лист и доклада от същата. Видно от съдържанието на визираните
документи, както бе посочено по-горе, те не съдържат изрично волеизявление на
административния орган за одобряване или неодобряване на заявените или на част
от заявените за подпомагане парцели.
Оспореният акт е издаден и в нарушение на материалния
закон.
Възстановяването на неправомерно изплатени суми е
регламентирано в чл.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията
от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие. Съгласно чл.7, параграф 1 от Регламента в случай на
извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума
заедно с лихвата, изчислена съгласно §2, когато е приложимо. Според чл.7,
параграф 3 от Регламента задължението за възстановяване, посочено в параграф 1,
не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган
или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Когато
грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на
въпросното плащане, ал. 1 се прилага само ако решението за възстановяване е
било съобщено до 12 месеца след плащането.
В конкретния случай жалбоподателят е декларирал в
заявлението си за подпомагане за кампания 2020 г. парцели по схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци - общо 3,87 ха. По делото не се твърди и не е
установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни
за заявените площи, а така няма и твърдения за наличие на неправомерно
поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Такива
констатации не се съдържат в Доклада от проверка на място.
По преписката не се установява наличие на уведомително
писмо за одобряване/неодобряване на заявените парцели, което води и до извод за
нарушаване на материалния закон.
Действително жалбоподателят е бил запознат с
резултатите от проверката на място, но видно от подадената от него декларация
по повод тази проверка, същият е изложил обяснения за настъпване на форсмажорни
обстоятелства, природни стихии, които са довели до загниване на част от
продукцията му, както и до констатираното от контролните органи заплевяване на
площите. От този момент до момента на получаване на изплатената субсидия в
размер на 6447, 76 лв. на 02.03.2021г.,
поради липса на изрично УП по подаденото заявление, не може да се приеме, че
грешката при извършеното плащане е „била очевидна за бенефициера“ по см. на
чл.7, параграф 3 от Регламента. Няма данни земеделският производител да е запознат с
основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е
очевидна грешката в размера на подпомагането. След като бенефициерът е получил
плащането за заявената схема за обвързано подпомагане на 02.03.2021 г. е
логично да предположи, че обясненията му, направени пред административния
орган, за настъпили форсмажорни обстоятелства, са били приети за основателни, а
не да счита, че е допусната грешка.
Съдът счита също, че административният орган не
доказва наличието на твърдяната грешка, именно поради липса на уведомително
писмо, обективиращо изрично волеизявление на компетентен орган за одобрение,
респ. на неодобрение на заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания
2020г. Аргумент за това становище е обстоятелството, че в АУПДВ не се съдържат данни кога е установен и
какъв е бил техническият пропуск, въз основа на който е била изплатена
процесната сума и дали решението за неодобряване на част от заявените площи не
е взето след извършеното плащане.
По тези
съображения съдът приема, че оспореният акт е издаден при липса на доказано
фактическо основание за възстановяване на платената сума и в нарушение на чл.7,
§3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г., поради което и следва да
отменен.
Жалбоподателят не претендира присъжда присъждане на
направените разноски за държавна такса, а с оглед изхода от спора на ответната
страна разноски не се дължат.
Така мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕКОЛЕНД 2020“ ООД, ЕИК *********, УРН 710821,
Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-080-2600/7337#3/08.10.2021г.,
издаден от П.С. – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с който е установено публично държавно вземане в размер на 6 447,76 лева по
заявление за подпомагане за кампания 2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена до Върховен
административен съд чрез Административен съд –Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: