№ 92
гр. Благоевград , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501378 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Инициирано е въз основа на частна жалба, подадена от „ГП“ ЕАД, ЕИК ..., действащо чрез
адвокат Райна Кацарска, срещу Определение № 3402 от 25.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 730/2020 г. по описа на Районен съд – Р..
С оспореното определение първоинстанционният съдебен състав е оставил без
уважение депозираното от „ГП“ ЕАД заявление за издаване срещу длъжника „БИГ“ АД,
ЕИК ... /в несъстоятелност/ на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, с което заявление се претендира сумата от 450000 лева – неизплатена
главница по договор за кредит. За да отхвърли заявлението първоинстанционният съдебен
състав е приел, че от представените по делото доказателства не се установява да е изпълнена
хипотезата на чл. 637, ал. 5 от ТЗ.
С частната жалба се твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен. Според
жалбоподателят от приложените писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че
„БИГ“ АД /в несъстоятелност/ има парични задължения към „ГП“ ЕАД, както и че дългът е
обезпечен с имущество, собственост на трето лице – „Р.С“ АД, ЕИК ...
Депозираната частна жалба е допустима – същата изхожда от лице, което има правен
интерес от нея, подадена от в срок и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт. С Определение № 3455 от 21.12.2020 г., постановено по настоящото въззивно
частно гражданско дело, частната жалба е оставена без движение, тъй като не е била внесена
в пълен размер дължимата се държавна такса. Съобщението за отстраняване на
нередовностите е връчено на жалбоподателя на 11.01.2021 г., като същият в срок е довнесъл
незаплатения размер от държавната такса и е представил доказателства за това по делото.
На основание чл. 418, ал. 4 от ГПК препис от жалбата не е връчен на длъжника
„БИГ“ АД /в несъстоятелност/.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а съображенията за това са
1
следните.
Съгласно текста на чл. 637, ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по
несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични
вземания. В ал. 5 на същия член е посочено, че не се спират дела срещу длъжника за
парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. В чл. 637, ал. 6, т. 1 - 3 от ТЗ е
разписано, че след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански
или търговски дела срещу длъжника, освен за: защита на правата на третите лица, които са
собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, трудови спорове или за
парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Към момента, а и към датата на иницииране на ч.гр.д. № 730/2020 г. по описа на
Районен съд – Р., „БИГ“ АД е било обявено в несъстоятелност. Поради това, в случай че
задължението на длъжника е обезпечено с имущество, собственост на трето лице,
приложима би била нормата на чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ и въз основа на нея би могло да се
издадат заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, стига да са налице и
останалите предпоставки за това.
В подобни хипотези задължение на заявителя /кредитора/ е да установи, че вземането
му е обезпечено с имущество на трето лице. В настоящия случай обаче от представените
писмени доказателства не се доказва, че недвижим имот на трето лице служи за обезпечение
на претендираната сума, така, както се твърди в заявлението по чл. 417 от ГПК и в частната
жалба.
Производството пред Районен съд – Р. е инициирано от „ГП“ ЕАД, като в
депозираното заявление по чл. 418, във вр. чл. 417 от ГПК молителят сочи, че „БИГ“ АД /в
несъстоятелност/ му дължи сумата от 450000 лева. В заявлението е посочено, че длъжникът
е обявен в несъстоятелност, но се твърди, че вземането е обезпечено с имущество –
поземлен имот с идентификатор 61813.759.318, собственост на трето лице, поради което се
настоява, на основание чл. 637, ал. 5 от ТЗ, да бъдат издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. От представените Договор за банков кредит №
189/13.12.2006 г. и Рамков Договор за лимит за банкови гаранции и предоставяне на банков
кредит под условие № 152 от 28.11.2005 г. е видно, че „ОББ“ АД е предоставила кредити на
„БИГ“ АД /към онзи момент с наименование „Б“ АД/. Сумите, предмет на двата договора за
кредит, посредством Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти № 75, том 2, рег. № 1805, дело № 263/2008 г. на нотариус Н.М., рег. № 494, са
обезпечени посредством учредяване на договорни ипотеки върху недвижимо имущество,
собственост на „БИГ“ АД, сред което имущество е и поземлен имот с идентификатор
61813.759.318. От приложения към заявлението Договор за прехвърляне на вземания от
11.05.2018 г. е видно, че „ОББ“ АД е прехвърлило на „ФИ“ ЕАД, ЕИК ********* всички
свои вземания, произтичащи от посочените по-горе два договора за кредит. Впоследствие
„ФИ“ ЕАД е цедирал на „ГП“ ЕАД придобитите от „ОББ“ АД вземания, което обстоятелство
се удостоверява от представения като доказателство Договор за прехвърляне на вземания от
16.08.2019 г.
От доказателствата по делото не се установява някои от имотите, послужили като
обезпечение, да е бил собственост на трето лице към датата на учредяване на договорната
ипотека или впоследствие да е бил прехвърлен на годно правно основание от „БИГ“ АД на
трето лице. Действително, представена е разпечатка от Търговския регистър за актуално
състояние на „Р.С“ АД, в която разпечатка е отразено, че поземлен имот с идентификатор
61813.759.318 през 2009 г. е апортиран в капитала на това дружество. Въпреки това, не се
2
установява дали в действителност посоченият по-горе недвижим имот е собственост на
третото лице „Р.С“ АД. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ТЗ, ако някой съдружник, съответно акционер, прави
непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на
вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на
правата му. Според текста на чл. 73, ал. 1 от ТЗ вноската на право за учредяването или за
прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор
или устава, като при вноска в капиталово дружество към дружествения договор или устава
се прилага задължително писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и
нотариална заверка на подписа му. В същата разпоредба е посочено, че при удостоверяване
на подписа, положен върху писменото съгласие, нотариусът проверява правата на
вносителя. В чл. 73, ал. 5 от ТЗ е уточнено, че когато вноската има за предмет вещно право
върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството представя в службата по
вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор или
устава и от съгласието на вносителя. От посочената по-горе нормативна регламентация се
установява, че когато посредством апортна вноска в капиталово дружество се прехвърля
собственост върху недвижимо имущество, необходимо е не само посочването на това
обстоятелство в дружествения договор или устава, но и отделно нотариално заверено
съгласие на вносителя. Само при наличието на тези документи /устав, отговарящ на
изискванията на чл. 72, ал. от ТЗ и нотариално заверено писмено съгласие/ фактическият
състав по прехвърляне на собствеността ще бъде завършен и може да се приеме, че
капиталовото дружество е придобило в своя собственост апортирания имот.
В настоящия случай не е представено доказателство, удостоверяващо, че
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 61813.759.318 действително, след
учредяване на договорната ипотека, е прехвърлена на третото лице „Р.С“ АД чрез
апортиране в капитала му. По делото не е приложено писмено съгласие, с нотариална
заверка на подписа, от което да е видно, че вносителят на апортната вноска е изразил
съгласие на това, каквото е изискването на чл. 73, ал. 1 от ТЗ. Поради това не се установява
дали действително „Р.С“ АД е станало собственик на недвижимата вещ, респективно дали
има качеството на ипотекиран длъжник. Това, че в Търговския регистър по партидата на
„Р.С“ АД е отразено, че в неговия капитал е апортиран поземлен имот с идентификатор
61813.759.318, не обосновава само по себе си извод за прехвърляне на собствеността. Както
бе посочено по-горе, собствеността върху апортирана вещ се прехвърля не с отбелязването
на апорта в Търговския регистър, а с изпълнението на изискванията на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ.
Поради изложените по-горе съображения не се установява дългът на БИГ“ АД /в
несъстоятелност/ към „ГП“ ЕАД да е обезпечен с имущество, собственост на трето лице.
Поради тези съображения неприложима е както разпоредбата на чл. 637, ал. 5 от ТЗ, така и
разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 от същия нормативен акт.
Горното обосновава извод, че правилно Районен съд – Р. е отхвърлил подаденото от
„ГП“ ЕАД, ЕИК ... заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника „БИГ“ АД, ЕИК ... /в несъстоятелност/.
Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3402 от 25.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
730/2020 г. по описа на Районен съд – Р..
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4