Определение по дело №3215/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

07.10.2019 год., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на седми октомври 2019 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

разгледа гр. дело № 3215 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск, предвен от А.В.М. *** срещу "ДКЦ Ескулап-Цитомед" ООД – гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумите 20 000 лв. главница по договор за уреждане на парично задължение с нотариална заверка на подписите от 07.02.2019 г., 17 316,66 лв. наказателна лихва върху нея за периода от 14.06.2013 г. до 20.02.2019 г. и 15% уговорена лихва за забава върху главницата от 20 000 лв. за всяка година, считано от 21.02.2019 г. до изплащане на вземането. За задължението е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, спещу която е подадено възражение.

В исковата молба се твърди, че от 22.02.2010 г. до 15.02.2019 г. ищецът е бил управител на дружеството ответник. От 15.02.2019 г. нататък управител е Кузман Николов. През юни 2013 г. ищецът бил помолен от К. Николов и Е. Тричков, управители на двете юридически лица, притежаващи капитала на "ДКЦ Ескулап-Цитомед" ООД, да осигури чрез личен кредит сумата 20 000 лв. и да я предостави на последното дружество. Със сумата следвало да се закупи ендоскопска апаратура, а продавач щяла да бъде фирма със седалище в Германия, собственост на Николов. Ищецът сключил с Банка ДСК два договора за кредит, съответно за 50 000 лв. и 6 900 евро. На следващия ден той превел по сметката на ответника 20 000 лв. с посочено основание за плащане: "договор за закупуване на ендоскопска апаратура". В същия ден ответното дружество превело сумата по сметката на немската фирма със собственик К. Николов, а още предишния ден тя издала фактура за продажбата на ендоскопската апаратура. Страните по договора за паричен заем (страните по делото) уговорили, че сумата ще се върне съобразно погасителен план на 96 вноски, всяка от които - с падеж на 25 число на съответния месец, а при неплащане щяла да се дължи лихва в размер не повече от 15%, изчислени върху непогасения остатък от главницата за всяка просрочена година. Дружеството не направило нито една вноска, а ищецът като управител в този период не желаел да предприема принудително изпълнение в своя полза. На 10.06.2016 г. той заверил пред нотариус едностранно изявление на дружеството, че дължи на А. М. като физическо лице главницата от 20 000 лв., както и лихвите, представляващи санкция за неизпълнението на погасителния план. На 07.02.2019 г. между А.М. и "ДКЦ Ескулап-Цитомед" ООД бил подписан нотариално заверен договор за уреждане на парично задължение, в който страните декларирали, че дружеството дължи на М. предоставената от него и усвоена от дружеството сума от 20 000 лв., както и наказателна лихва в размер 15% за всяка просрочена година. От счетоводните баланси и отчетите за приходите и разходите на ответното дружество също е видно, че дългът е бил ежегодно пренасян, признаван и одобряван от общото събрание. Закупената ендоскопска апаратура е отразена в активите на оветното дружество. Останалата част от сумите по кредитите, получени на 13.06.2013 г. от Банка ДСК, послужили за погасяване на предходни заеми, сключени между ищеца и банката, сумите от които също били предоставяни на "ДКЦ Ескулап-Цитомед" ООД и на свързани с него дружества.

Представят се писмени доказателства. Иска се допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори дали полученият заем от 20 000 лв. и закупената апаратура са осчетоводени в дружеството ответник. Иска се задължаване по реда на чл. 192 от ГПК на "Банка ДСК" ЕАД да представи заверено извлечение от дата 14.06.2013 г. от банкова сметка ***, с титуляр "ДКЦ Ескулап-Цитомед" ООД, както и разпит на двама свидетели при довеждане.

Ответникът с отговора оспорва иска. Счита, че договорът от 07.02.2019 г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД - управителят не е имал право без изрично съгласие на общото събрание на съдружниците да задължава дружеството в своя полза, съответно да признава задължения на дружеството към себе си; същото важи за така наречения погасителен план към договора и за признанието на задължения от името на дружеството. Евентуално счита, че те са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, защото наказателна лихва от 15% между управителя и представляваното от него дружество е прекомерна и накърнява принципа за справедливост. Ответникът не оспорва, че на 14.06.2013 г. по сметката на дружеството е постъпила сумата 20 000 от банков превод с наредител А.М. и сумата е осчетоводена като заем от него. Заем от 14.06.2013 г. обаче не е предмет на делото и искът за връщането му не може да бъде уважен в този процес, защото ищецът не е извел от него претенцията си в заповедното производство. Дори обаче предмет на делото да беше сумата по този договор за заем, става дума за обикновен заем за послужване без писмено уговаряне на лихва, поради обоснованата по-горе нищожност на писмените уговорки, който става изискуем по общите правила - месец след поканата.

Ответникът възразява срещу допускането на счетоводна експертиза и изискването от банката на извлечение от сметка, тъй като се отнасят до обстоятелства, които ответникът не оспорва. Възразява срещу разпита на свидетели, защото не се сочи какви обстоятелства ще установяват. Оспорва датата на погасителния план, като счита, че той е съставен за целите на това дело.

Правната квалификация на иска е по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Не е спорно, че сумата 20 000 лв. е преведена от ищеца на ответното дружество като заем. В тежест на ищеца е да установи наличието на решение на общото събрание на дружеството, оправомощаващо го да поеме задължение от името на дружеството към себе си като физическо лице, в това число да уговори погасителен план и лихва, ако твърди, че е имало такова решение.

Не е необходимо да се назначава съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не е спорно предоставянето на сумата 20 000 лв. в заем на 14.06.2013 г. и при това положение е без значение дали е осчетоводена покупката на апаратурата. По същата причина не е необходимо да се изисква от банката извлечение от сметката на ответника. Няма пречка да се разпитат свидетели, доведени от ищеца, стига да се уточни какво ще установяват те. Твърдението на ответника, че погасителният план вероятно е съставен на по-късна дата от посочената в него, не е пречка той да бъде приет като доказателство, а датата в него не обвързва съда и страните да приемат, че е вярна.

По изложените съображения и на осн. чл. 140 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Приема представените от ищеца писмени доказателства - по опис.

Оставя без уважение искането на ищеца за допускане на счетоводна експертиза и изискването от банката на извлечение от сметката на ответника за дата 14.06.2013 г.

Дава възможност на ищеца да уточни какви обстоятелства ще установяват поисканите от него свидетели.

Насрочва съдебно заседание на 01.11.2019 г. от 9,30 ч.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и от отговора.

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: