Normal;Body Text 2;Iiaiene;Body Text Indent 2;и за да се произнесе съобрази следното: Производството е образувано по касационна жалба на „Пчела 2002” ООД, с.Черноочене, обл.Кърджали, подадена чрез пълномощника – адв.Пенчева против протоколно определение от 28.04.2006 г. по НАХ дело № 841/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като било постановено в нарушение на закона. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.239, ал.4 от ЗУТ и прекратил производството по делото. Действително съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ЗУТ наказателните постановления, с които била наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5 000 лева включително, не подлежали на обжалване, но в случая съдът се позовал на законовата норма без да обсъди и изложи съображения налице ли е конфликт между вътрешното право /чл.239, ал.4 от ЗУТ/ и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи с оглед конституционно прогласеното предимство на ратифицираните, обнародвани и влезли в сила международни договори спрямо нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат и принципът на непосредствено действие на конституционните норми. Съгласно чл.13 на Конвенцията всеки, чиито права и свободи, прокламирани в тази Конвенция, са нарушени, трябвало да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответната национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. В случая жалбодателя бил лишен с разпоредбата на чл.239, ал.4 от ЗУТ да обжалва НП с изключително висока имуществена санкция в размер на 5 000 лева и по този начин бил лишен от съдебна преценка по отношение на спазването на императивните правила на административнонаказателното производство. Липсата на съдебен контрол давала възможност за административен произвол, каквато не би трябвало да е целта на съдебните актове. В жалбата се твърди, че по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана на 07.09.92 г. по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила за РБ, е станала част от вътрешното законодателство и имала предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Правото на справедлив процес, регламентирано в чл.6, ал.1 от Конвенцията, било пряко приложимо право и имало предимство пред нормата на чл.239, ал.4 от ЗУТ, която му противоречала. По аналогичен начин бил решен в по-новата практика на ВАС въпроса за колизията между чл.6, ал.1 от Конвенцията и чл.46, ал.2 от ЗЧРБ /решение №4332/08.05.2003 г. по адм. д.№11004/2003 г. и решение № 4473/12.05.2003 г по адм. д.№3408/2003 г. и двете на 5-членен състав на ВАС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационна жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалване и в установения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С протоколно определение от 28.04.2006 година, постановено в съдебно заседание от същата дата по кас.н.а.х.д. № 841/2005 година, Кърджалийския районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че обжалваното НП, с което на жалбодателя била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, е влязло в сила и е необжалваемо, т.к. съгласно чл.239, ал.4 от ЗУТ наказателни постановления, с които е наложена на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция до 5 000 лева включително не подлежат на обжалване. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. С обжалваното пред районния съд НП №4-ДНСК-293/28.09.2005 г., Началника на ДНСК, гр.София е наложил на „Пчела 2002” ООД, с.Черноочене, обл.Кърджали за нарушение по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.237, ал.1, т.1 и чл.222, ал.1, т.14 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ЗУТ наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5 000 лева включително, не подлежат на обжалване, като това обстоятелство не се оспорва от жалбодателя. Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от Република България, гарантира осигуряването на всяко лице под юрисдикцията на договарящите се страни правата и свободите, определени в част І на тази конвенция. В последната, както е видно и от самото й наименование са изброени права и свободи на човека, които договорилите се европейски държави са се задължили да спазват. Тези права и свободи, които договорилите се европейски държави са се задължили да спазват касаят човешки права и свободи, но в тях не е включено правото на юридическите лица на справедлив процес, регламентирано в чл.6, ал.1 от Конвенцията. В този смисъл доводите изложени в касационната жалба, че нормата на чл.239, ал.4 от ЗУТ противоречала на разпоредбата на чл.6, ал.1 от Конвенцията, са неоснователни. Нещо повече, не само в чл.6 от Конвенцията, но който и да било друг тест от същата не предвижда задължение за договорилите се страни да осигурят възможност на юридическите лица да упражнят правото си на съдебен контрол върху всички актове на различните държавни органи, които засягат техни права и интереси. Всяка страна подписала и ратифицирала Конвенцията притежава суверенното право да въвежда такива закони, каквито счете за необходими за осъществяване на контрол на актовете на административнонаказващите си органи, какъвто е настоящия случай. Т.е. отново следва да се направи извода, че нормата на чл.239, ал.4 от ЗУТ не противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Цитираните в жалбата решения на ВАС са неотносими към разглеждания случай, тъй като касаят засягане правото на лицата на семеен живот и правото на справедлив процес във връзка с издадени заповеди за отнемане на постоянно пребиваване на чужденци и експулсирането им от страната. След като законодателят не е предвидил възможност за обжалване по съдебен ред на НП издадени за допуснати административни нарушения по ЗУТ, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5000 лева, включително, то процесното НП е необжалваемо и е влязло в сила съгласно чл.64, б.”а” от ЗАНН, тъй като с него е наложена имуществена санкция именно в размер на 5000 лева. Изложеното води до извода, че жалба против това НП е недопустима, поради което същата не следва да се разглежда, а производството по делото следва да се прекрати. Ето защо, районния съд достигайки до същия извод е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Окръжния съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 28.04.2006 г., постановено по НАХД № 841/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|