№ 126
гр. Варна, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600200 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъденото лице Б. Г. П. и има за предмет
влязлата в законна сила присъда №304/12.12.2023г. по НОХД№4912/2023г. на
Районен съд Варна и Решение№112/25.04.2024г.по ВНОХД№250/2024 по
описа на Окръжен съд-Варна, с което присъдата е потвърдена. Като
касационно основание се нарушение на материалния закон при определяне
квалификацията на деянието и размера на наказанието. Излагат се
съображения за нисък размер на причинената щета и липса на квалифициращи
обстоятелства. Иска се възобновяване на производството и намаляване
размера на наложеното наказание.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
осъденото лице и неговия процесуален представител.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно. Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати нарушения на закона по квалификацията и определяне на
наказанието.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната
присъда съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе
съобрази следното:
1
С присъда №304 от 12.12.2023г. по НОХД№4912/2023г. Районен съд
гр.Варна е признал подсъдимия Б. Г. П. за виновен в това, че на 15.06.2022г. в
гр.Варна, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
и използване на неустановено техническо средство отнел чужда движима вещ-
велосипед на стойност 463,94лв. от владението на Благовест Цветков без
негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, в условията на
опасен рецидив-престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 във
вр. с чл.194,ал.1 и на осн. чл.58а от НК е определил наказание от три години и
четири месеца "лишаване от свобода", при първоначален режим за
изтърпяване "строг". На осн. чл.25,ал.1 вр.чл.23 от НК е кумулирал
наказанията по НОХД№4566/2022г., НОХД№5170/2022г. и
НОХД№4912/2023г., като е определено най- тежкото, в размер на три години и
четири месеца при първоначален „строг“ режим. На основание чл.24 от НК е
увеличил неговия размер с една година, зачел е времето, през което
подсъдимия е търпял МН „задържане под стража“ и е приспаднал изтърпяното
до този момент наказание.
Решението на Районен съд гр.Варна е било обжалвано пред въззивната
инстанция и образувано ВНОХД№250/2024г. на ВОС. С Решение №112 от
25.04.2024г. на ВОС присъдата е била потвърдена.
Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка и с оглед разпоредбата на чл.412, ал.2, т.1 от НПК, присъдата е
влязла в законна сила на 25.04.2024г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено лично от
осъденото лице и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.
Изложените в искането за възобновяване съображения се
аргументират с предвидените в разпоредбата чл.422,ал.1,т.5 от НПК
предпоставки, с касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК- неправилно
приложение на материалния закон при квалифициране на деянието и при
определяне размера на наказанието.
Въззивната инстанция е втора по ред първа инстанция и като такава е
длъжна да провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт,
независимо от посочените от страните основания за обжалване и разполага с
правомощието да отмени или измени присъдата, когато има основание за това,
както в необжалваната част, така и по отношение на лицата, които не са
подали жалба. Въззивният съд може да установява нови фактически
положения и при необходимост, за да бъде разкрита обективната истина – да
допуска служебно или по искане на страните всички доказателства, които
могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. Затова, когато
производството е протекло на две инстанции, какъвто е настоящият случай,
предмет на проверка по реда на възобновяването е решението на въззивния
съд.
Видно от мотивите на въззивното решение, съдът се е солидаризирал с
аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите
2
фактически и правни изводи. Оценил е мотивите на районния съд като
съответни на изискванията на чл.305 от НПК.
Първото възражението на осъдения П. е за неправилна квалификация на
деянието по чл.195,ал.1,т.3 и 4 от НК.
По отношение на квалифициращото обстоятелство по т.3 на чл.195 от
НК „разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот“
съображения са изложили и двете съдебни инстанции, с които настоящия
състав изразява несъгласие.
Видно от показанията на пострадалото лице Благовест Цветков,
велосипедът се е намирал в подземно парко място, като същия е бил заключен
с две „проволки“ за въздуховод. Достъпът до подземния гараж към момента на
деянието е бил свободен.
Съгласно константната съдебна практика, „преграда, здраво направена
за защита на имот“ е всяка вещ или съоръжение, което е предназначено и е от
естество да изключи или ограничи достъпа на трети лица до хора или вещи,
или да изключи или ограничи въздействието на различни природни сили-
входни врати, прозорци, метални решетки и др.. Такива са и заключени каси,
бюра, куфари, касетки и др., както и полиетиленови прегради /вж ППВС
№6/26.04.1971г. и ТР №54/16.09.1989г. на ОСНК/. В този смисъл като
„преграда“ за отнемане на велосипеда може да се определи единствено
входната врата на подземния паркинг, която към момента на кражбата е била
отключена по данни на пострадалия. Ето защо настоящия състав намира, че не
е налице този квалифициращ признак.
Следващ аргумент в подкрепа на достигнатия извод е и обстоятелството,
че Фактите, изложени от прокурора в обвинителния акт и признати от
осъдения в приложената процедура- по проникване и достигане до
инкриминираната вещ, както и до обстоятелствата във връзка с нейното
отнемане, не обосновават приложение на квалифицирания състав на
чл.195,ал.1,т.3 от НК.
По отношение квалификацията по чл.195,ал.1,т.4 от НК.
Настоящата инстанция намира, че не сме изправени пред валидно
осъждане на П. по посочената правна квалификация по следните
съображения. На първо място липсва цифровото й изражение в диспозитива
на присъдата на първата инстанция. На следващо място, същото е видно и от
мотивната част на съдебните актове, в която съдебните инстанции не са
приели наличието на редовно обвинение по отношение на тази квалификация,
поради което са обосновали единствено тази по чл.195,ал.1,т.3 от НК.
По изложените съображения настоящия състав намира, че процесната
кражба следва да се квалифицира по основния текст на чл.194 от НК, а
извършеното от осъдения-по чл.196,ал.1,т.1 от НК.
По отношение явната несправедливост на наказанието.
Изложените по-горе изводи за промяна на квалификацията неминуемо
3
водят до преосмисляне размера на наложеното наказание.
Правилно съдебните инстанции не са отчели самопризнанието на
осъдения по чл.371,т.2 от НПК като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Самопризнанието само по себе си в процедурата по глава двадесет и
седма от НПК не води до отчитането му като смекчаващо обстоятелство,
имайки предвид, че същото е отчетено от законодателя и има за последица
съответен бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3. Самопризнанието
следва да бъде направено още на досъдебното производство и се оценява с
оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма
на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е
спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР
№1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от материалите на ДП №735/22 на РУ
Варна, при всеки разпит осъденото лице е заявявало че не разбира
обвинението и не се признава за виновен. В този смисъл самопризнанието не е
елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство
процесуално поведение на подсъдимия. Признанието, което същия е направил
в съдебната фаза очевидно е с единствената цел - да бъде приложена
процедурата по глава 27 от НПК и да му бъде наложено по-ниско по размер
наказание.
Основателно е възражението на осъденото лице за нисък размер на
причинената щета имайки предвид, че към датата на деянието, същата е под
размера на минималната за страната работна заплата. Ето защо това
обстоятелство също следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и напредналата
възраст на осъденото лице, която към постановяване на акта на въззивната
инстанция е 69 години.
Като отегчаващо обстоятелство законосъобразно са отчетени
осъжданията на лицето извън квалификацията „опасен рецидив“.
Правилно съдебните инстанции са определели осъдения като лице със
завишена степен на обществена опасност поради многобройните осъждания за
деяния предимно насочени срещу собствеността. Законосъобразен е отказът
на съдилищата да приложат разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като от
събраните по делото доказателства не се разкриват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, позволяващи
формирането на извод за явно несъответствие между тежестта на извършеното
престъпление и предвидените за него по закон най-ниско наказание.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че наложеното
наказание следва да бъде определено на три години и шест месеца, което на
осн. чл.58а от НК се редуцира на две години и четири месеца.
Видно от съдимостта на П., нито наложените наказания, нито
изолирането му от обществото с пребиваването в място за лишаване от
свобода, са повлияли върху поведението му и са го мотивирали към
4
законосъобразно поведение. Последното може да бъде определено само като
съзнателно утвърден начин на живот, противоречащ на правилата на
обществото и на законите в страната. Ето защо, осъдения следва да бъде
изолиран от обществото и да изтърпи лишаване от свобода в определения от
настоящия състав размер, съобразно с установената обществена опасност на
деянието и дееца.
На осн. Чл.25 във вр. с чл.23 от НК следва да се определи общо
наказание по наложените наказания с присъди по НОХД№4566/2022г.,
НОХД№5170/2022г. и НОХД№4912/2023г., всички на РС-Варна, в размер на
ТРИ ГОДИНИ.
По отношение приложението на чл.24 от НК след кумулиране на
наказанията.
Настоящият състав намира за правилни изводите на решаващите
съдилища за това, че са налице предпоставките на чл.24 от НК, доколкото
наложените наказания са от един и същи вид „лишаване от свобода“. За да
бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със
същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Видно от данните за съдимост и трите осъждания включени в
съвкупността са за престъпления против собствеността, извършени при
условията на опасен рецидив. Необходима е по-строга наказателна репресия
по отношение на лица, извършили многократно еднородни престъпления,
което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват
законите и добрите нрави. Следва да се отчетат и размерите на наложените
наказания с отделните присъди- „лишаване от свобода“ и тяхното реално
изтърпяване.
Обществената опасност на деянията, включени в съвкупността,
техния характер и тежест, последователност във времето и всички останали
обстоятелства, при които са извършени, както и личната обществена опасност
на дееца предопределят, че наложеното общо наказание, в размер на три
години не е достатъчно за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК,
поради което е правилно същото да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК.
Имайки предвид обстоятелството, че след изтърпяване на наложеното
общо осъденото лице ще бъде на 72 годишна възраст, при средна
продължителност на живота в страната от 75 години, настоящия състав
намира, че определения размер на увеличеното наказание от една година се
явява необосновано тежка репресия спрямо същия. За възстановяване на
справедливостта срокът, определен на осн. чл.24 от НК следва да бъде
намален на четири месеца „лишаване от свобода“.
Предвид изложеното, искането за възобновяване е основателно и съдът
може да упражни правомощията си, визирани в чл.425,ал.1,т.4 от НПК- да
възобнови наказателното производство и измени решението на въззивната
инстанция в полза на осъдения.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД№250/2024г. на
Окръжен съд Варна, като
ИЗМЕНЯ Присъда №304 от 12.12.2023г. по НОХД №4912/2023г. на
Районен съд гр.Варна с приложение на закон за по-леко наказуемо
престъпление и на осн. чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194 от НК, вр. чл.54 и чл.58а, ал.1
от НК му налага наказание, в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“, като го ОПРАВДАВА по първоначалното обвинение
във вр. с чл.195,ал.1,т.3 и 4 от НК.
НАЛАГА най-тежкото от наказанията по НОХД№4566/2022г.,
НОХД№5170/2022г. и НОХД№4912/2023г., всички на Районен съд гр.Варна, в
размер на ТРИ ГОДИНИ “лишаване от свобода“, по реда на чл.25,вр. чл.23 от
НК.
УВЕЛИЧАВА на осн. чл.24 от НК размера на общото наказание с
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ и определя за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода“, в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване на наказанието
„СТРОГ“, на осн. чл.57,ал.1,т.2,б.“б" от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6