РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600817 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Петя
Арнаудова от АК – Бургас, назначен служебен защитник на подсъдимия В. С.
Б., гражданин на **, роден на ** г., с ЛНЧ **********, с адрес: с.**, община
**, ул. „**” № *, срещу присъда № 260000/29.01.2021 г., постановена по
НОХД № 323/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият В. С. Б. е
бил признат за виновен в това, че на 19.10.2017 г., около 19:00 ч., в с. ***,
общ. ***, ул. „***“, се заканил на Х. С. Щ., ЕГН **********, с убийство, като
допрял нож до лявата му ръка и това заканване е възбудило основателен страх
за неговото осъществяване, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК, вр. с чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три
месеца.
С присъдата подсъдимият Б. е бил признат за виновен и в това, че на
19.10.2017 г., около 19:00 ч., в с. **, общ. **, ул. „**“ се заканил на К. Е. Й.,
роден на ***г. в Република **, с убийство, като насочил нож към тялото му и
1
разрязал с ножа тениската, с която е бил облечен и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК е бил осъден на
лишаване от свобода за срок от три месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия Б. е било наложено
едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с присъдата, а
именно лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание е
било отложено за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият Б. е бил признат за невинен в това,
че на 19.10.2017 г., около 19:00 ч., в с. **, общ. ***, ул. „**“ се заканил на Р.
Д. Х., ЕГН ********** с убийство, като замахнал с нож към корема му и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, съдът е отнел в
полза на държавата вещественото доказателство - нож с дължина 21 см, с
извито стоманено острие с дължина 10 см и дървено-костна дръжка, като е
постановил след влизане в сила на присъдата, вещественото доказателство да
бъде унищожено като вещ без стойност.
С жалбата се изразява недоволство от присъдата в частта, с която
подсъдимият Б. е бил признат за виновен за извършени две престъпления по
чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, съответно спрямо Х. С. Щ. и К. Е. Й.. Твърди
се, че от доказателствата по делото не може да се направи единствен и
несъмнен извод за виновността и съпричастността на подсъдимия към
цитираните две престъпления, поради което се прави искане да се отмени
постановената осъдителна присъда и вместо нея да се постанови
оправдателна такава.
Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло в
отсъствие на подсъдимия Б. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от
НПК, като в съответствие с чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК същият е бил защитаван
от служебен защитник, адв. Петя Арнаудова от АК - Бургас.
Производството пред въззивната инстанция отново се разгледа в
отсъствие на подсъдимия Б., но при наличие на условията на чл. 269, ал. 3, т.
2
4, б. „а“ от НПК. Правото на защита на подсъдимия бе гарантирано с
участието във въззивното производство на неговия служебен защитник, адв.
Петя Арнаудова от АК - Бургас, който в съдебно заседание пред настоящата
инстанция пледира за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и
за постановяване на оправдателна такава. Алтернативно, в случай, че съдът
приеме, че подсъдимият е осъществил виновно инкриминираните деяния, се
иска изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намален
размерът на определените наказания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата
на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното
наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на
съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен
срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При
собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. С. Б. е роден на *** г., гражданин на ***, с
разрешен статут за продължително пребиваване в Република България до
28.11.2019 г., с ЛНЧ **********, с ** образование, ***, **, **.
Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият живеел в с. **,
общ. **, ул. „**” № *, на който адрес е обитавал недвижим имот,
представляващ къща с двор.
Пострадалите Х. Щ., К. Й. и Р. Х. също били жители на с. **, общ.
**. Не познавали подсъдимия лично, но знаели, че той е *** и живее в
тяхното село.
Известно време преди инкриминираната дата домът на подсъдимия
бил обект на посегателства. Няколкократно в късните часове на деня група
лица хвърляли камъни по къщата му, като счупили стъкла на прозорци, както
3
и рекламна витрина. Подсъдимият бил убеден, че тези противозаконни деяния
са извършени от лица от малцинствена група, живееща в същото село.
На 19.10.2017 г., между 15:00 – 16:00 часа подсъдимият бил в дома
си, когато минаващи по улицата лица отново хвърлили камъни по къщата му.
Излязъл навън и видял 7-8 деца и юноши от ромски произход да бягат по
улицата.
Същия ден, около 19:00 ч., пострадалият и свидетел по делото Х.
Щ., заедно със св. Н. Щ., се прибирали към дома си в с. **, общ. **, движейки
се по ул. „**“, когато забелязали техни познати - свидетелите К. Й., Р. Х. и В.
Щ., към които двамата се присъединили. В този момент по улицата се движел
и подсъдимият Б., който се намирал в състояние на алкохолно опиянение.
Първоначално той се насочил към св. Х. Щ., изкарал нож и опрял острието му
до лявото рамо на свидетеля. В същото време подсъдимият изрекъл някакви
думи на руски език, значението на които присъстващите на мястото не
разбрали. Свидетелят Х. Щ., изплашен от поведението и оръжието, което
държал в ръцете си подс. Б., успял да се отскубне, като блъснал ръката му и
избягал. Свидетелят Н. Щ., който възприел действията на подсъдимия, също
побягнал, заедно със св. Х. Щ.. Тогава подсъдимият Б. се приближил към св.
К. Й., попитал го дали е хвърлял камъни и насочил ножа към гърба му, като
острието на ножа срязало тениската му. Свидетелят Й. се уплашил и избягал,
след което подсъдимият се отправил към св. Р. Х., замахвайки с ножа към
него, но св. Р. Х. не възприел тези действия на подсъдимия Б., тъй като
побягнал в посока към дома си.
Действията на подсъдимия били възприети от намиращите се в този
момент наблизо свидетели Г. Й., М. С., Н. С. и Р. Й., които започнали да викат
за помощ и да хвърлят камъни по подс. Б., за да го прогонят. Това накарало
подсъдимия да напусне мястото на инцидента, хвърляйки държания от него
нож. Междувременно били сигнализирани органите на МВР.
На следващия ден – 20.10.2017 г., ножът бил намерен от св. В. Щ.,
който първоначално го скрил под тухли на ул. „***“ в с. **, но по-късно го
предал с протокол за доброволно предаване на полицейския служител – св. Й.
Д..
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до
които е достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на
4
анализа на събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите Х. С. Щ., К. Е. Й., Р.
Д. Х., Н. В. Щ., Х. С. Щ., М. Й. С., Д. А. Х., Г. Е. Й., Й. А. С., Й. Н. Д., Р. А. С.,
дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
показанията на свидетелите В. М. Щ., Н. С. С., дадени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, както и тези, дадени на досъдебното
производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК,
прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК показания на
свидетелката Р. Н. Й., дадени на досъдебното производство; в писмените
доказателствени средства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК - протоколи
за разпознаване на лица по снимки (л. 31, 36, 41, 92, 76, 80, 84, 89, 94 от ДП),
протокол за оглед на веществени доказателства (л. 105 от ДП); във
веществените доказателствени средства - фотоалбуми към протоколите за
разпознаване на лица по снимки и протокола за оглед на веществени
доказателства, както и в писмените доказателства, събрани по предвидения в
НПК ред.
В изпълнение на задължението си за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото ПРС е положил възможните
процесуални усилия, провеждайки съдебно следствие, в хода на което са
разпитани свидетелите, които са присъствали на инцидента.
Първостепенният съд е изпълнил и задължението си да оцени
събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните
въпроси. Фактическите положения са изведени в резултат на задълбочен
анализ, като при оценката на доказателствения материал не са допуснати
логически грешки. Съобразявайки всички изисквания на процесуалния закон,
първата инстанция е посочила съображения относно това на основата на кои
от доказателствата и доказателствените средства е формирала вътрешното си
убеждение. Приобщената в хода на проведеното съдебно следствие
доказателствена съвкупност обуславя несъмнения извод, че автор на
инкриминираните деяния е подсъдимия Б..
Действително с решаващо значение за установяване на значимата
фактология, включително и относно авторството на деянието, са показанията
на пострадалите Х. Щ. и К. Й., както и на свидетелите Р. Х. и Н. Щ..
5
Показанията им са преценени както от гледна точка на собствената им
надеждност и достоверност, така и във взаимната им връзка. Правилно е
мотивирано становище, че изводимата от тези гласни доказателствени
средства информация не е противоречива.
Вярно е, че пострадалият от престъпление може да прояви
тенденциозност, поради прякото си засягане от конкретното престъпно
посегателство. Соченото предпоставя необходимостта инстанциите по
същество да подходят с изключително внимание към свидетелските
показания на пострадалия, като отчетат от една страна собствената им
логичност и корелацията им с останалите доказателствени материали, а от
друга - и обстоятелството за възможна предубеденост или заинтересованост у
свидетеля. В конкретния случай показанията на свидетелите Х. Щ. и К. Й.
обосновано са били кредитирани от първостепенния съд, след внимателен
анализ, при който е установено, че кореспондират с показанията на
останалите разпитани по делото свидетели - Р. Х., Н. Щ., В. Щ.. В тази насока
показанията на посочените свидетели, за които няма индиции да са
пристрастни, не съдържат съществени противоречия, видно от съдържанието
им, документирано в съответните протоколи от съдебните заседания пред
първата инстанция, пред която са били разпитани.
Показанията на тези свидетели са обективни, пресъздават
обстоятелствата, свързани с извършване на деянията, удостоверяват в
хронологична последователност неправомерните проявни форми на
поведение на подс. Б.. Случилото се на инкриминираната дата е възприето от
свидетелите лично, пряко и непосредствено и формира извода на съда за
доказаност по несъмнен начин на обстоятелствата, изложени при описание на
горната фактическа обстановка.
Посочените свидетели установяват какви са били действията на
всеки от присъстващите на инцидента. Категорични са, че подсъдимият се е
приближил към горепосочените свидетели, мотивиран от желание да
установи лицата, които са хвърляли камъни по дома му и да предприеме
действия, с които да ги възпре от такова поведение за в бъдеще. Безспорно е
установено по делото, че подсъдимият се е намирал в състояние на алкохолно
опиянение. На следващо място всички свидетели заявяват, че подсъдимият
първо насочил нож към тялото на св. Х. Щ., а след това към св. К. Й. и към св.
6
Р. Х..
Безспорно установено е по делото и средството, с което
подсъдимият е извършил спрямо пострадалите горепосочените действия -
приобщения по делото като веществено доказателство нож с дължина 21 см, с
извито стоманено острие с дължина 10 см, с дървено-костна дръжка,
съставена от кафяви дървени елементи и бежови костни елементи. В този
смисъл са показанията на свидетелите Р. Х., Г. Й., М. С. и Н. С..
Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на тези свидетели,
давайки им една обективна и безпристрастна оценка, мотивирайки изводите
си с тяхната пълнота и последователност, както и с оглед съответствието им с
останалите събрани по делото гласни доказателства, което е дало основание
на съда да ги кредитира с доверие. Съобщеното от горепосочените свидетели
напълно кореспондира и с дадените показания от свидетелите Г. Й., М. С., Н.
С. и Р. Й., които в този момент са се намирали наблизо и са възприели
действията на подсъдимия. С цел да го прогонят, те започнали да викат за
помощ и да хвърлят камъни по него. Това накарало подсъдимия да напусне
мястото на инцидента, хвърляйки държания от него нож.
Показанията на всички обсъдени по-горе свидетели са в синхрон и с
приложените по делото писмени доказателствени средства - протоколи от
проведените разпознавания на лица по снимки и протокол за оглед на
веществени доказателства.
Установените противоречия и несъответствия в свидетелските
показания относно действията на подсъдимия, правилно съдът е приел за
несъществени, тъй като не сочат на фактическа обстановка, различна от
изложената. Освен това намират логично обяснение в изминалия период от
време от извършване на деянието – 19.10.2017 г., до изслушването на
свидетелите пред ПРС през 2020-2021 г., както и в младата възраст на
повечето от тях.
В корелативна връзка с установеното от коментираните показания на
горепосочените свидетели е и информацията, съдържаща се в показанията на
свидетелите Х. Щ. (дядо на св. Х. Щ.), Й. С. (баща на св. К. Й.) и Д. Х. (майка
на св. Р. Х.), дала допълнително основание на първостепенния съд да
възприеме за безспорно установено отправянето на закана с убийство.
Показанията на свидетеля Й. Д. - полицейски служител в Участък с.
7
**, са относими, доколкото в тях се съобщава, че на следващия ден –
20.10.2017 г., е установил свидетели на инцидента. След това е провел беседа
със св. В. Щ., който заявил, че подсъдимият отправил заплаха с нож срещу Х.
Щ., К. Й. и Р. Х.. По-късно същия ден св. В. Щ. предал на св. Й. Д. намерения
нож с протокол за доброволно предаване.
Относно показанията на разпитания по делото свидетел Р. С.,
оценявайки същите, настоящият въззивен състав приема, че посредством тях
не се установяват значими за правилното решаване на делото факти предвид,
че възприятията на сочения свидетел касаят предхождащ инкриминираното
деяние момент. Свидетелят заявява, че познава подсъдимия Б., тъй като са
съседи и преди няколко години е работил за него. Описва го като любезен и
отзивчив човек и коректен работодател, който обаче употребявал много
алкохол.
При липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в
процеса по събиране, проверка и оценка на доказателствата, настоящият
въззивен състав изцяло споделя и правния извод на първоинстанционния съд,
че поведението на подсъдимия Б. осъществява признаците на две отделни
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК срещу личността на различни
граждани.
Без каквото и да е съмнение изваждането на нож и насочването му
към пострадалите Х. Щ. и К. Й. е напълно достатъчно, за да бъдат изпълнени
с необходимото съдържание всички обективни и субективни елементи на
осъществената закана с убийство. Правилно районният съд е приел, че в
случая осъществената закана с действие е могла обективно да предизвика
основателен страх у пострадалите с оглед начина и средството, с което е
манифестирана в конкретната обстановка. В този смисъл, районният съд е
приложил правилно закона, като в съответствие с установената съдебна
практика (ТР № 53/89 г. по н.д. № 47/89 г. на ОСНК на ВС) не е изследвал
дали пострадалите действително са се уплашили.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, за да
обоснове становището си за субективна съставомерност на поведението на
подс. Б., които се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и не
е необходимо да бъдат преповтаряни.
Предвид изложеното, не може да бъде уважено искането за отмяна
8
на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия.
По отношение действията на подсъдимия спрямо свидетеля Р. Х.,
законосъобразно районният съд е достигнал до извод за несъставомерност по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и правилно, на основание чл. 304
от НПК, е признал подс. Б. за невиновен по това обвинение. Съобразявайки се
с разясненията, дадени с ТР № 53/89 г. по н.д. № 47/89 г. на ОСНК на ВС,
районният съд е посочил, че за осъществяване на престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК от обективната страна се изисква обективиране чрез думи
или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. В настоящия случай от показанията на самия свидетел Р.
Х., се установява, че същият не е възприел извършените от подс. Б. действия,
изразяващи се в замахване с нож към него. Предвид изложеното, въззивният
съд споделя изводите на първата съдебна инстанция за несъставомерност на
инкриминираното деяние по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК по отношение на
свидетеля Р. Х.. Липсата на елемент от състава на престъплението, безспорно
води до извод за липса на престъпление.
Неоснователно е и алтернативно направеното искане на служебния
защитник на подсъдимия за изменение на първоинстанционната присъда,
като бъде намален размерът на определените наказания.
На първо място, относно претендираната явна несправедливост на
наложените на подсъдимия наказания, не са изложени конкретни оплаквания,
като недоволството от наложените наказания най-общо се свързва с доводите
за липса на доказателства, че подсъдимият е автор на деянията, предмет на
обвиненията срещу него.
На следващо място, наложеното на подсъдимия Б. наказание от три
месеца лишаване от свобода е в размера на установения в чл. 39, ал. 1 НК
абсолютен минимум, като в минимално установения от закона тригодишен
срок е определен и изпитателният срок на постановеното от ПРС условно
осъждане. Поради това наложеното наказание не е явно несправедливо по
смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК.
При определяне на вида и размера на наказанията за всяко от двете
престъпления, първоинстанционният съд се е съобразил с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, при спазване на
9
изискванията на чл. 54 и чл. 23 от НК, и за постигане на предписаните в чл.
36 от същия закон цели за поправително, предупредително и възпитателно
въздействие спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото, е
диференцирал отговорността на подс. Б.. Наложената санкция от три месеца
лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане (чл.
66 от НК) е справедливо отмерена при оценка на тежестта на извършените
престъпления и на личността на дееца, с отдаване на нужното значение на
повода на възникналия инцидент и след отчитане на напредналата възраст на
подс. Б., чистото му съдебно минало и липсата на данни за предходни
противообществени прояви. Предходната инстанция правилно е отчела като
отегчаващо отговорността обстоятелство осъществяване на деянията от
подсъдимия под въздействието на алкохол.
Съвкупната обективна преценка на очертаните факти категорично
препятства определяне на наказанията за всяко едно от двете престъпления
при приложение на чл. 55 от НК. Същите не удовлетворяват предявените от
законодателя изисквания за многобройност или изключителност на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при задължително констатирана
несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна
норма наказание, поради което и не мотивират определяне на наказание по
визираните правила.
Съобразно разпоредбите на закона, доколкото двете престъпления са
осъществени в условията на съвкупност, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от
три месеца.
Обоснована е преценката на първостепенния съд, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия Б., не е
наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание
лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от
нормалната среда, в която живее. Налице са всички законови изисквания за
приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на
така наложеното общо наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години, в който период подсъдимият ще съобразява своето поведение с
евентуалната заплаха и угроза да изтърпи ефективно определеното му
наказание за престъпленията по настоящето дело.
10
Въззивната инстанция намира така наложеното наказание за
справедливо, съответно на обществената опасност на деянията и на дееца,
достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на
обществото.
Липсват основания за изменение на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с вещественото доказателство по делото.
При проверка на атакуваната присъда, въззивният съд установи, че
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 189, ал.
3 от НПК относно направените по делото разноски. Допуснатото нарушение
не е от категорията на съществени такива и може да бъде отстранено в
отделно производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
които да налагат изменение на присъдата или нейната отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000/29.01.2021 г., постановена по
НОХД № 323/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11