№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
адм. дело № 2207/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.С.К., против
Решение
№ 484/16.08.2021г. на Районен съд- Варна, XXXVIII-ми състав, постановено по НАХД
№ 2624/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП №
В-0050528/10.02.2021г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.127,
ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл.222 от ЗЗП,
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., и в полза на
КЗП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното
решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Конкретно твърди, че НП е издадено в отклонение от императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. в същото
не е посочена ясно и недвусмислено датата на извършване на нарушението, а само
датата на неговото установяване, не е посочено и мястото на извършване на
нарушението по чл.127, ал.3 от ЗЗП. Твърди и че от обстоятелствената част на НП
не става ясно как наказващият орган е установил и безспорно доказал, че е имало
рекламация (респ.някакво несъответствие) на
10.06.2020г. Твърди се и че обжалваното решение в нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, не е надлежно мотивирано, т.к.
липсва посочване на основанията, поради които не са приети доводите в жалбата.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът – Комисия за
защита на потребителите, оспорва касационната жалба по съображения в становище
С.д. № 15179/18.10.2021г. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на
разноски. В случай че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено е при спазване на
процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 03.06.2020г. потребителят Л. У. закупил часовник Samsung
Galaxy Watch IMEI
*********/RFAN12LFVN от обект на „Теленор България“ ЕАД.
На 10.06.2020г. У. оставил посоченият
артикул в сервиз с дефект, след което предявил още няколко рекламации. По повод
постъпилата потребителска жалба служители на КЗП извършили проверка в обект –
магазин, находящ се в гр.Варна, бул.В.Варненчик
81, стопанисван от „Теленор България“ ЕАД. При документалната проверка на
27.08.2020г. с ППД № К-0120012 били приети протоколи за приемане на устройство
№ *********/22.07.2020г. и № *********/11.08.2020г. Според обяснения на
дружеството, устройството било предоставено за сервизно обслужване на
22.07.2020г. с посочен проблем с дисплея и върнато към обекта на 07.08.2020г.
На 11.08.2020г. потребителят предявил нова рекламация със същия проблем.
Относно твърдението на потребителя – че седмица след закупуване на
устройството, а именно на 10.06.2020г. е предявил рекламация, с ППД №
К-0120012/27.08.2020г. било указано на търговеца да представи доказателства,
съобразени с чл.108 от ЗЗП относно несъответствията на потребителската стока с
договора за продажба в първите шест месеца от покупката. Едновременно с това до
потребителя било изпратено писмо
изх.№ В-03-1348/27.08.2020г., с което била изискана информация за това колко на
брой рекламации има предявени за Samsung Galaxy Watch, да конкретизира датите [на рекламациите] и в кой обект на търговеца са
предявени. От У. постъпил отговор,
според който на 10.06 часовникът бил оставен в магазин на Теленор, намиращ се в
ж.к. Владислав Варненчик, от където е закупен. Датата 10.06.2020г. била вписана
в [издадената за
устройството] гаранционна
карта, която потребителят представил. На 17.09.202г. по
e-mail
търговецът представил протокол
от „Сръчко сервиз“ ЕООД с № S*********/19.08.2020г. във връзка с
поръчка № S009377218/19.08.2020г. В тази връзка била извършена последваща проверка в
обект, стопанисван от търговеца, находящ се в гр.Варна,
бул.Св.Константин и Елена“ № 26, при която в
регистъра за предявените рекламации била извършена справка за 10.06. –
11.06.2020г. за устройство с IMEI *********/RFAN12LFVN. От присъстващия на проверката
служител била предоставена разпечатка с издадените за устройството сервизни
протоколи, от която било установено, че има предявени рекламации на 22.07. и
11.08.2020г. При така установените факти е прието, че на 10.06.2020г.
дружеството е извършило нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, т.к.
не е изпълнило задължението при предявяване на рекламация, същата задължително
да се вписва в регистъра. За нарушението бил съставен АУАН №
К-0050528/20.10.2020г., а въз основа на него било издадено процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.222 от ЗЗП на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване
на всички предвидени в ЗАНН срокове и процедури – АУАН е съставен в тримесечния
срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН,
спазен е тридневния срок за възражения, НП е издадено в рамките на предвидения
шестмесечен срок, АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Прието е, че приложените по делото извлечения от регистър за рекламации
представляват безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки
липсата на вписване на рекламацията от 10.06.2020г. В съдържанието на АУАН се
съдържа подробно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е
извършено, правилна е и правната квалификация [на нарушението] по ЗЗП. Предвид липсата на
доказателства, установяващи завишена обществена опасност, ВРС е приел, че
правилно АНО е наложил санкция в предвидения от закона минимален размер.
Относно оплакванията на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за допуснати нарушения,
изразяващи се в неспазване на изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ВРС е изложил мотиви, че при служебната проверка не е констатирал
допуснати съществени нарушения на закона, както и че анализът на
доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановката,
твърдяна с наказателното постановление. ВРС е преценил като достатъчно
съдържанието на АУАН и НП, за да бъдат изведени елементите от състава на
нарушението и доказателствата, потвърждаващи неговото извършване.
Така постановеното
решение като краен резултат е правилно.
Неоснователно е
оплакването на касатора за това, че ВРС е постановил
решението си в противоречие със събраните доказателства и при неправилно
приложение на материалния закон. ВРС е установил вярно фактическата обстановка
по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и
доводите на страните, и при правилно установени факти е стигнал до обоснован от
закона и от доказателствата извод за законосъобразност на наказателното
постановление.
Отговорността на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП,
вменяваща задължение на търговците при предявяване на рекламация, същата
задължително да се описва в регистъра за рекламации. Разпоредбата е императивна
и цели защита правата на потребителите – вж. чл.113, ал.2 и чл.114, ал.3 от
ЗЗП. Нарушението е установено по повод подадена потребителска жалба и въз
основа на документите, представени в хода на документалната проверка и
проверката в търговския обект, от който е закупено процесното устройство.
Неоснователно е
оплакването на касатора за допуснати нарушения на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Противно на твърденията в жалбата, в АУАН и в НП са
посочени всички извършени при проверката действия, релевантните към елементите
от състава на нарушението факти и доказателствата, от които същите се
установяват. Липсва каквото и да било съмнение за какво конкретно нарушение е
санкционирано дружеството, в кой търговски обект е извършено – гр.Варна, бул.Вл.Варненчик № 81, и
на коя дата е извършено същото – 10.06.2020г.
Видно от събраните при
проверката доказателства, по отношение на процесното устройство - Samsung
Galaxy Watch, IMEI
*********/RFAN12LFVN, са представени протоколи за
приемане на устройство от 22.07.2020г. и 11.08.2020г., докато според представената
от потребителя гаранционна карта, са регистрирани ремонти в гаранционния срок
на дати – 10.06.2020г. и 19.06.2020г., което кореспондира с твърденията на
потребителя, че четири пъти е оставял устройството за ремонт. В представения
регистър на рекламациите са отразени само рекламациите от 22.07. и
11.08.2020г., поради което правилно АНО и ВРС са приели, че на 10.06.2020г.
търговецът е осъществил състава на нарушението по чл.127, ал.3 от ЗЗП. Няма
никакво съмнение, че всички претенции на потребителя са били свързани с
несъответствие на стоката с договорените условия, поради което безспорно се
касае за рекламация по смисъла на чл.122 от ЗЗП, която търговецът е бил длъжен
да регистрира по съответния ред.
Като е стигнал до същите
правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 484/16.08.2021г. на Районен-Варна, XXXVIII – ми състав, постановено по НАХД № 2624/2021г.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.