Р Е Ш Е Н И Е
№260049/1.12.2020г.
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2020г,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 190 по описа на Девненски районен
съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143, ал.1 и ал.2 във вр. с
чл.142 СК.
Молителката
Г.Е.Д., ЕГН **********, твърди, че е живяла във фактическо съжителство с К.С.Б.,
ЕГН ********** от началото на месец Октомври 2015г. От съвместното си
съжителство страните имат родено дете А., родено на ***г. От началото на месец Юни 2017г. страните са разделени, като
грижите по детето А. били поети изцяло от молителката. Моли се съдът, да
постанови решение, с което да предостави на майката упражняването на
родителските права спрямо детето А. К. Б., да определи местоживеенето му при
нея на адрес в гр.***, да постанови режим на лични отношения на детето с
неговия баща всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа
без преспиване, а след навършване на 5 годишна възраст от детето всяка първа и
трета събота от месеца от 09.00 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване
в дома на бащата, като бащата идва, взема и връща детето от адреса на майката,
15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск както и да
осъди молителя да заплаща месечна издръжка в размер от 200 лева от датата на
исковата молба ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначеният от съда
особен представител на ответника по реда на чл.47 ГПК. Възразява се против
предложения от молителя режим на лични отношения и се предлага разширен такъв, както и се
предлага бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в минимален размер в полза на ненавършилото пълнолетие дете А. К.
Б..
Контролиращата
страна Дирекция Социално подпомагане гр. Вълчи дол представят доклад не
изразяват становище по предмета на делото.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
От съжителството си страните имат
родена дъщеря – А. К. Б., родена на ***г., което обстоятелство се установява от
представеното заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане №1653/31.08.2016г. на длъжностното лице
по гражданско състояние при Община гр. Варна. Детето А. боледува от междупресърден септален дефект,
за което е представена медицинска документация. С Експертно решение на ТЕЛК към
УМБАЛ “ Св. Марина “ Варна от 18.09.2020г. на детето А. К. Б. е определена за
срок от три години 10 % трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза междупресърден септален дефект.
Молителката Г.Е.Д., ЕГН **********, е
родител и на детето С. Г.Д., р. на ***., за което
обстоятелство се установява от представеното заверено копие от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2401/13.12.2019г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община гр. Варна.
Съгласно удостоверение с изх. № от
21.02.2020г. на Дирекция
Социално подпомагане гр. Вълчи дол молителката Г.Е.Д., ЕГН **********, е
получила за периода от 01.02.2019г.до 31.01.2020г. сумата от ***лв помощи/добавки по ЗСПД.
В
представеният по делото социален доклад, изготвен от Дирекция Социално
подпомагане гр. Вълчи дол се излага, че детето А. е родено от съвместното
съжителство на Г.Е.Д. и К.С.Б.. По данни на г-жа Д. в началото на съжителството
им, което е траяло около две години, всичко е било нормално в отношенията им.
Когато детето А. е било почти на една година, г-н Б. заминал да работи в Гермавия
и до момента не се е завръщал в семейството си. По данни на г-жа Д. той се е
връщал в България, но не ги е посещавал и потърсил и не се е интересувал от
детето, през всичките години тя сама се е грижила за детето, трудно се е
справяла с осигуряване на средства за неговата издръжка. Помощ й оказват
нейните родители и сестри, при които е живяла. Те са й помагали при
отглеждането на детето, както и финансово. Детето А. има здравословни проблеми,
което налага периодично да се наблюдава от лекари - специалисти и често се е
налагало да постъпва в болница за лечение, но с помощта на роднините си г-жа Д.
се е справяла. От друго съжителство г-жа Д. има родено друто
дете С. Г.Д., р. на 11.09.2019г, за което също сама полага грижи. За детето А.
се полагат адекватни грижи, в добра степен са задоволени основните му нужди и
потребности от храна, облекло и здравни. Има изградена силна емоционална връзка
с майка си. По данни на майката бащата не се е срещал с детето и не се е интересувал от развитието
му до момента. Детето е привързано към своите баба и дядо по майчина линия, при
които остава, когато майката е заета. Г-жа Д. в момента заедно с детето живее в
жилището на сестра си Н. Н. М., която живее и работи в Германия и рядко се
връща в страната. Ползват три стаи, баня и тоалетна. В жилището има достатъчно
пространство и необходимите мебели
и вещи за детето. Битовите
условия са добри, поддържа се добра хигиена. Майката на детето е безработна,
подпомага се от Дирекция Социално подпомагане гр. Вълчи долпо
реда на чл. 7 и чл. 8 ЗСПД. С финансови средства й памагат
нейните родители и сестра й, която работи в Германия.
В
своите показания пред съда разпитаните по делото свидетели Н. М. М., майка на молителката и Л. С. И., вуйчо
на молителката, излагат, че страните живеели заедно до месец Юли 2017г., когато
ответникът заминал за Германия, като оттогава не се е интересувал за роденото
от съвместното съжителство на страните дете А., не е звънял, не е изпращал пари
или подаръци. Свидетелката Н. М. М. излага, че веднъж майката на ответника
дошла, видяла детето и дала 50 лева. Свидетелите излагат, че молителката живее
в къщата на сестра си, която е в Германия, като е осигурила добри социално –
битови условия за отглеждане на дете Излагат, че детето А. боледува и често ходи
на прегледи. Твърдят, че подпомагат молителката при отглеждане на детето, както
и финансово.
Съдът цени показанията на
свидетелите в частите, в които съвпадат с останалия събран по делото доказателствен материал и съгласно чл.172 ГПК предвид
възможната тяхна заинтересованост с оглед близката им родствена връзка с
молителката по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С
настоящият иск се цели да се разреши спор относно упражняването на родителските
права по отношение на детето А. К. Б.. Страните по делото не са в брак и не
живеят заедно, следователно правното основание на иска се съдържа в чл.127 ал.2
от СК. Трайната фактическа раздяла между страните налага разрешаването на
въпроса за концентрацията на
родителските функции в единия родител и личните отношения на детето с другия
родител.
От
събраните по делото доказателства се установи фактът на съществуващата фактическа
раздяла между страните, която датира от 2017г. От съвкупността на
доказателствения материал се установи също, че към настоящият момент грижи по
отглеждане и възпитание спрямо детето А. от датата на раздялата между страните
се полагат от молителката, подпомогната от своите родители и роднини. От
напускането на семейното жилище през 2017г. до настоящия момент не се установи
бащата да е полага грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си. Съгласно
ангажираните по делото доказателства средствата за отглеждане на детето А. се
предоставят от майката, с помощта на нейните роднини. Преценявайки особеностите
на конкретния случай, желанието на майката да отглежда и възпитава дъщеря си,
както и установените факти, сочещи наличието на необходимия родителски
капацитет на молителката, според съда в интерес на детето А. е да бъде
определено нейното местожителство при неговата майка Г.Е.Д., като последица от
това е и предоставянето на упражняването на родителските права спрямо детето А. К. Б. на
нейната майка. Съдът се съобразява с изложеното от ДСП гр. Вълчи дол в
представения социален доклад и приема, че възпитателските качества на майката,
полаганите до момента от нея грижи, налагат уважаването на иска
Следва
да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на
единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
В
конкретният случай съдът намира, че на бащата с оглед твърденията относно отсъствието
му от страната следва да бъде определен режим на личен контакт с детето А. К.
Б. по следния начин: до навършване на петгодишна възраст на детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от
10.00 часа до 18.00 часа в неделя без преспиване, като в посочените часове
бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща отново там, а след
навършване на петгодишна възраст от детето
- всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, като в
посочените часове бащата ще взима детето от дома на майката и ще го връща
отново там, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск. Необосновано е искането на ответната страна за по-разширен
режим, най-малко с оглед това, че в производството същата се представлява от
особен представител именно поради отсъствието му от страната, също с оглед
изнесеното по делото бащата от раздялата не е търсил контакти с детето. Разбира
се, при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в
определения режим на лични отношения. Освен това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ
родителските права, биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от
определените от съда при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие
между страните.
С
оглед нуждите на детето, отчитайки и здравословното му състояние, следва да се
определи издръжка общо в размер на 280 лв., от които бащата да заплаща по 180 лв.
месечно, а разликата да се поеме от майката. Този размер се определя, като се
съобразява, че майката полага лични грижи за отглеждането и възпитанието на
детето. По отношение на бащата не се събраха доказателства, същият да има
някакви доходи или имущество, от чието използване да може да реализира такива,
но ответникът се намира в трудоспособна възраст и разполага с потенциала при подходяща заетост да генерира
месечен доход в размер на средната за страната работна заплата. Освен това
ирелевантно е дали заплащането на издръжка в така определения размер от 180
лева месечно би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143
от СК липсата на доходи не освобождава родителя от задължението да осигурява
издръжка на малолетните си деца. Издръжката
се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на
законни причини за изменяването й или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, с падеж на 10
–то от число от месеца, за който се дължи.
Ответникът
следва да заплати дължима държавна такса от 259,20 лева държавна такса по иска за издръжка с правно основание чл. 143 от СК,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
държавна такса от 5,00 лв, ако за принудителното събиране на тази сума
съда издаде служебно изпълнителен лист или пък бъде издаден изпълнителен лист
за издръжката на детето.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето А. К. Б., ЕГН **********, на майката Г.Е.Д., ЕГН **********,
като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при майка си на адрес в гр. ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.С.Б., ЕГН **********, с детето А. К. Б., ЕГН **********,
както следва: до навършване на петгодишна възраст на детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа
до 18.00 часа в неделя без преспиване, като в посочените часове бащата ще взима
детето от дома на майката и ще го връща отново там, а след навършване на
петгодишна възраст от детето - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца
с преспиване от 10.00 часа на съботния ден
до 18.00 часа на неделния ден, като в посочените часове бащата ще взима
детето от дома на майката и ще го връща отново там, както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
К.С.Б., ЕГН **********,***, да заплаща на детето А. К. Б., ЕГН **********,
чрез нейната майка Г.Е.Д., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 180
лева /сто и осемдесет лева/, считано от 25.02.2020г., ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж на десето число от месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на
същата, като отхвърля иска за разликата над 180 лева месечна издръжка до
първоначално претендираната 200 лева месечна
издръжка.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС Девня сумата 259,20
лева /двеста петдесет и девет лева и 20 стотинки /, представляваща държавна
такса по иска за издръжка с правно основание чл. 143 от СК, на осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК, както и държавна такса от 5,00
лева /пет лева/, ако за принудителното събиране на същата съда издаде служебно
изпълнителен лист или пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на
детето, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Районен съдия……………………………