Решение по дело №47/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ-14                                                          09.03.2021г.                                                       гр. Бургас                    

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На  двадесет и трети февруари                                                        2021 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                       Председател: Таня Русева-Маркова

                                                       Членове:         Елеонора Кралева

                                                                                мл.с. Детелина Димова

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер 47                                          по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 260688 от 17.11.2020г., постановено по гр. дело № 973/2020г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на С.Г.Т. *** ЕАД със седалище гр. Бургас, за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 12821.01.2020г., с което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за незаконно и постановяване на неговата отмяна, както и за осъждането на работодателя да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за срок от шест месеца, считано от 22.01.2020г. в размер на 11 782, 93 лева.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.Г.Т., с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение, по силата на което да бъдат уважени всички предявени искове от страна на С.Т.. В жалбата се посочва, че атакуваното съдебно решение е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените с исковата молба и изложените по същество на спора основания и аргументи относно нарушените императивни разпоредби на КТ, не е изследвал и е игнорирал значими за спора факти и обстоятелства и приложените за това доказателства по делото. Въззивната страна посочва, че Районен съд – Бургас е постановил един необоснован съдебен акт, като субективно, избирателно е обсъдил само част от наведените доводи и основания на страните, релевантни за спора, както и е пропуснал да обсъди всички приети по делото доказателства в тяхната логическа свързаност и относимост към релевантни за спора обстоятелства, поради което и не е изследвал и не е мотивирал решението си по отношение на наведените с исковата молба и по съществото на спора основания. Въззивната страна посочва, че по съществото на спора не се установява и не се доказва в първата инстанция нарушение на трудовата дисциплина и сочените в заповедта нарушения от страна на уволненото лице. В жалбата се посочва, че е нарушена разпоредбата и на чл. 195 от КТ по отношение императивно установените изисквания относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.

                   В съдебно заседание – въззивната страна – С.Г.Т. чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото отговор на въззивната жалба, в която посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно. В писмения отговор се сочи, че едва във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че процесната заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като искането за писмени обяснения по чл. 193 от КТ е подписно от Главния директор на дружеството, а за него не били представени по делото доказателства, че същият разполага с делегирана му по пълномощие дисциплинарна власт, поради което и това възражение е недопустимо и преклудирано. Посочва се в отговора на въззивната жалба, че са изцяло несъстоятелни оплакванията за нарушаване разпоредбата на чл. 194 от КТ, уреждаща сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, както и твърденията, че не било установено по делото как е организирано работното време в предприятието. Посочва се, че са изцяло неверни твърденията, че от представеното по делото допълнително споразумение от 25.01.2018г. не ставало ясно каква длъжност заемал въззивника, както и че представения по делото Списък на работниците от бригада „Бургас-Изток – 1“ не бил актуален. Претендира се обжалваното решение като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната страна.

                   В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявени са няколко обективно съединени иска от С.Г.Т. *** ЕАД със седалище гр. Бургас, с които се претендира да бъде признато за незаконно дисциплинарното му уволнение със Заповед № 12 от 21.01.2020г., постановена от Изпълнителния директор на търговското дружество „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, както и да бъде осъдено ответното дружество на основание чл. 225, ал. 1 от КТ да му заплати сума в размер на 14 983, 62 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на шест брутни месечни заплати, считано от 22.01.2020г. В исковата молба се посочва, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание – уволнение е незаконосъобразна и е немотивирана. В исковата молба се посочва, че в заповедта не са описани нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, както с обективните, така и със субективните си признаци. Твърди се, че не е налице надлежно ясно, точно и конкретно описание на нарушенията с присъщата им фактология и най-вече дата на извършване на всички твърдяни нарушения, като от времеви аспект работодателят се е задоволил да посочи, че нарушенията са за периода – септември, октомври и ноември на 2019г. В исковата молба се посочва, че в процесната заповед е извършено бланкетно посочване на нарушения, без дори да се сочи кое мотивира налагането на най-тежкото – „дисциплинарно уволнение“. Посочва се и обстоятелството, че дисциплинарно наказание не може да се наложи ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, макар и да не е изтекъл едногодишния срок от извършването му, а в заповедта се твърдят допуснати нарушения за месец септември, октомври и ноември – 2019г.

                   Ответната страна – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички задължителни реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ. Изложени са подробни мотиви за налагане на наказанието, посочени са нарушителят, извършеното нарушение е описано от фактическа страна и е квалифицирано правно,  посочена е разпоредбата на закона, въз основа на която се налага наказанието, както и е посочено самото наказание.

                   За да отхвърли предявените искове, първоинстанционния съд е приел, че наказанието е наложен с мотивирана писмена заповед, като в същата са изложени ясно извършените нарушения, като са посочени подробно и разпоредбите на закона, обосноваващи налагане на наказанието и съставляващи нарушения на трудовата дисциплина.

                   На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба, тоест – правилността на решението следва да бъде проверена само в рамките на посочените в жалбата оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

                   По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ, съдът намира за установено следното:

                   На основание чл. 186 от КТ дисциплинарната отговорност е лична, като работникът отговаря за допуснато лично виновно неизпълнение на задълженията. В производството по оспорване законността на дисциплинарното уволнение, в тежест на работодателя е да установи спазването от негова страна на императивните изисквания на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, които следва да са налице преди налагане на дисциплинарното наказание. При подвигнат спор, работодателят следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че дисциплинарното производство е проведено законосъобразно и работникът е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, за което му е наложено съответното наказание.

                   На основание чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 432 от 26.05.2010г., постановено по гр. дело № 1322/2009г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника или служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. В Решение № 419 от 17.08.2010г., постановено по гр. дело № 575/2009г. по описа на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК изрично е прието, че обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод, защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще. След това работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и дали може да се квалифицира като "нарушение на трудовата дисциплина", за да наложи и съответното наказание. Критериите за определяне на дисциплинарното наказание са посочени в чл. 189 от КТ, а чл. 190 от КТ примерно изброява случаите, при които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното нарушение трябва да бъде посочено в заповедта, т.е. конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е интересът от извършването или от неизвършването му за работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката си. В този смисъл е и  Решение № 257 от 10.06.2010г., постановено по гр. дело № 3681/2008г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

                   Безспорно е, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Съществено изискване към мотивирането на заповедта е индивидуализирането на извършеното нарушение с всичките му обективни и субективни признаци, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. При преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 201 от 17.03.2010г., постановено по гр. д. № 38/2009г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 395 от 01.06.2010г., постановено по гр. дело № 1629/2009г. по описа на ВКС на РБ.

                   От представените доказателства в конкретния случай по безспорен начин се установява, че по силата на сключен Трудов договор № 392 от 08.10.2002г. и Допълнително споразумение № 329/25.01.2018г. С.Г.Т. е приел да изпълнява длъжността „Началник-смяна“ в ответното дружество – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас.

                   От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че по повод направена проверка за месеците септември, октомври и ноември на 2019г. по отношение на няколко работници от бригада „Бургас Изток 1“, на която ищеца С.Т. е ръководител – началник-смяна е констатирано системно неспазване на работното им време – закъснение за началото на смяната или напускане преждевременно на работното място, с което се натрупват значителен обем часове самоотлъчка. Констатирано е също обстоятелството, че в същото време по отношение на тези работници има попълнени и подписвани от страна на началник-смяната С.Т. хартиени наряди за работа, за извършване на дейности/присъствени часове, за които работниците са получавали възнаграждение, въпреки отсъствието си. При констатиране на тези нарушения, Главният директор на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД е отправил до С.Г.Т. искане да представи своите писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ. В искането е посочено, че по отношение на няколко работници, а именно – Д. Н., К. К., Ж. А., Й. С.и К. В.въз основа на депозирани Докладни записки от оперативните ръководители на Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“ – от 02.12.2019г. и от 03.12.2019г. е констатирано, че за месеците септември, октомври и ноември – 2019г. посочените лица системно не са спазвали работното си време, като е посочено за всеки един от тях колко общо са констатираните часове самоотлъчка. В искането е посочено, че в същото време – за часовете самоотлъчка има попълнени разписани хартиени наряди от негова страна в качеството му на началник-смяна, за извършване на дейности, за което работниците са получавали заплащане. Видно от направеното отбелязване – С.Г.Т. е получил искането за обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ на 10.12.2019г. и на 12.12.2019г. е депозирал своите обяснения, в които е посочил, че за посочените случаи на самоотлъчка не е уведомен от страна на работниците и служителите за тяхното отсъствие.

                   Следва изрично да се отбележи, че посочените часове на отсъствие на всеки един от работниците са посочени общо – като сбор от отсъствия за целия посочен период, а именно – месеците - септември, октомври и ноември – 2019г., но не е посочено точно всеки един от тях на кои дни точно за колко време е отсъствал. Тази конкретизация на констатираните несъответствия е необходима, тъй като нарушението, за което се търси отговорност на С.Т. е именно обстоятелството, че е попълвал хартиени наряди, като е отчитал присъствие на всеки един от посочените работници при положение, че за определен период от време през деня всеки един от посочените работници не е спазил своето работно време. При това положение, настоящата инстанция намира, че е нарушена самата процедура по изискване на писмени обяснения от страна на служителя С.Г.Т.. Действително – в искането е посочено, че нарушенията са констатирани въз основа на отправени до работодателя докладни записки, но дори и в тези докладни записки нарушенията не са посочени точно, конкретно и изчерпателно, а са посочени само по няколко дни от месеците, в които е констатирано несъответствие с посоченото работно време за всеки един от работниците – част от бригадата на С.Г.Т.. От друга страна – по делото няма данни тези докладни записки (дори и непълни) да са станали достояние на С.Т. по повод на образуваното спрямо него дисциплинарно производство. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че само на това основание – неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена. Действително – нарушението, за което работодателят е наложил наказание на С.Т. не са констатираните „самоотлъчки“, а попълваните от негова страна хартиени наряди за работа, но именно, за да може да се защити и да даде обяснения по твърдяните нарушения за следва изрично да бъде посочено конкретно – за кои дати и по отношение на кои лица попълването на тези наряди не съотвества на действителното фактическо положение.   

                   Независимо от изложеното – дори и да се приеме, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, то настоящата инстанция намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е немотивирана – в нея не е посочено нарушението с неговите индивидуализиращи белези. Не се посочва за кои точно отсъствия на работниците от бригадата на С.Т. са попълвани неверни данни – в частност – за кои дни и часове е посочено, че същите са били на своето работно място, като същевременно – от данните на системата, с която те регистрират своето влизане и излизане от територията на пристанищния комплекс се установява, че те са се явили по-късно от отразеното в наряда на своето работно място или са напуснали по-рано от отразеното своето работно място. Нещо повече – при анализа на представените по делото доказателства се установява, че самите хартиени наряди, попълвани от страна на С. Т. не отразяват присъствие на конкретни работници с дата на започване на работното време и приключване на смяната, а сочат на количество извършена работа, както и обстоятелството, че на конкретния ден на всеки един от посочените работници е извършен инструктаж. Едва с изготвяне на заключението на вещото лице в хода на първоинстанционното производство се посочва пълна справка за всеки един от посочените работници и дори и в този случай – при съпоставка на посочените данни от вещото лице и тези, посочени в докладните записки и в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание са налице несъответствия.

                   От друга страна – в самата заповед за наложено дисциплинарно наказание е посочено, че нарушението от страна на С.Т. се състои в това, че попълвал и подписвал хартиени наряди за извършване на дейности/присъствени часове, за които работниците са получавали възнаграждение въпреки отсъствието си. В случая обаче се посочват две категории, подлежащи на отразяване в тези хартиени наряди – извършване на дейности и присъствени часове и в заповедта не е посочено за всеки конкретен случай (в продължение на целия период от време – за месеците – септември, октомври и ноември – 2019г.) какво точно е нарушено – дали е отразено грешно количество извършена работа или грешно е отразено началото и края на работното време за всеки един от работниците. 

                   При това положение и като взе предвид, че след като нарушението, санкционирано с дисциплинарно уволнение, не е индивидуализирано в заповедта с неговите обективни и субективни признаци, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и такава индивидуализация не се съдържа и в двете докладни записки – от 02.12.2019г. и от 03.12.2019г., към които заповедта препраща, съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на уволнението и  имал ли е ищеца поведение, съставляващо виновно неизпълнение на трудовите му задължения. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че процесната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение не е мотивирана и по този начин противоречи на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ и като такава се явява незаконосъобразна и само на това основание следва да бъде отменена.

                   Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и предвид обстоятелството, че направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които са направени от въззивната инстанция, то атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, като бъде признато постановеното прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно и да бъде отменена постановената Заповед № 12 от 21.01.2020г., постановена от Управителя на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, с която е наложено дисциплинарно наказание на С.Г.Т. – „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на С.Г.Т., считано от датата на връчване на заповедта – 22.01.2020г.

                   Ищецът не е предявил иск за възстановяване на заеманата от него длъжност преди налагане на дисциплинарното наказание.

                   По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, настоящата инстанция намира за установено следното:

                  Първоначално ищецът С.Т. е предявил иск, с който претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер на 14 983, 62 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 22.01.2020г. В съдебно заседание – след представяне на доказателство, че същият, считано от 23.03.2020г. е встъпил в ново трудово правоотношение с направил изменение на своята претенция, като е намалил претендираната сума на 11 782, 93 лева и съдът е приел така направеното изменение.

                   На основание чл. 225, ал. 1 от КТ, както и на основание чл. 225, ал. 2 от КТ следва да бъде уважена претенцията на ищеца и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа. Видно от представените по делото доказателства, считано от 23.03.2020г. ищецът е встъпил в ново трудово правоотношение, поради което и за първите два месеца, тоест – за периода от 22.01.2020г. до 23.03.2020г. следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение, изчислено на база на последното получено от негова страна трудово възнаграждение, а именно – сума в размер на 4 994, 54 лева. За периода от 23.03.2020г. до 22.07.2020г. ищецът е работил, но на по-нископлатена работа и  следва да бъде присъдено обезщетение за това, изразяващо се в разликата в заплатите, а именно – сума в размер на 7 549, 08 лева. Безспорно е, че сборът от тези две обезщетения възлиза на сума в размер от 12 543, 62 лева, но съдът не би могъл да присъди повече от поисканото, а именно – 11 782, 93 лева, поради което именно тази сума следва да се присъди на ищеца като обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 22.01.2020г. до 23.03.2020г. и на основание чл. 225, ал. 2 от КТ за периода от 24.03.2020г. до 22.07.2020г.

                   На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивната страна – С.Г.Т. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 600 лева, дължима за първоинстанционното производство и сума в размер на 1 530 лева, дължима за въззивното производство.

                   На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъде присъдена и държавна такса – сума в размер на 551, 28 лева, дължима за първоинстанционното производство и сума в размер на 275, 64 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 260688 от 17.11.2020г., постановено по гр. дело № 973/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

                   ПРИЗНАВА прекратяването на трудовото правоотношение на С.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ 50, ет. 3 – адвокат Румяна Цветкова за незаконно.

                   ОТМЕНЯ Заповед № 12 от 21.01.2020г., постановена от Управителя на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, с която е наложено дисциплинарно наказание на С.Г.Т. – „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на С.Г.Т., считано от датата на връчване на заповедта – 22.01.2020г.

                   ОСЪЖДА „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. Бургас, адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенбег“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев – Изпълнителен директор да заплати на С.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ 50, ет. 3 – адвокат Румяна Цветкова сума в размер на 11 782, 93 (единадесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки) лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода през, който ищецът е останал без работа, считано от 22.01.2020г. до 23.03.2020г., а за периода от 24.03.2020г. до 22.07.2020г. обезщетение на основание чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на разликата в заплатите между по-нископлатената работа и тази, по отношение на която е прекратено трудовото правоотношение, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 11 782, 93 лева от датата на предявяване на исковата молба – 12.02.2020г. до окончателното плащане.

                   ОСЪЖДА „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. Бургас, адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенбег“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев – Изпълнителен директор да заплати на С.Г.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ 50, ет. 3 – адвокат Румяна Цветкова сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 1 530 (хиляда петстотин и тридесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

                   ОСЪЖДА „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. Бургас, адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенбег“ № 1, представлявано от Борис Василев Балев – Изпълнителен директор да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер от 551, 28 (петстотин петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща дължима държавна такса за водене на първоинстанционното производство и сума в размер на 275, 64 (двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща дължима държавна такса за водене на въззивното производство.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване. 

 

                       

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

                                                                                                           2.