Р
Е Ш Е Н И Е
№
549 / 9.3.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03722 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Ю.Т.Т.,
с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 881,41 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх. ,
ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 60,44 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г.
до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 07195/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения
едномесечен срок, предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът Ю.Т.Т. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5351 от 22.10.2018г.
по ч. гр. д. № 07195 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави
исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
881,41 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.10.2018г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния
случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00лв. за заповедното и 100.00 лева за исковото производства, или
общо: 150.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исково производства в общ размер на 200.00, от
които: 150.00 лева – юрисконсултско възнагарждение за исковото и заповедно производства и 50.00
лева – държавни такси за исковото и заповедно производства. С оглед уважаване
на предявените искови претенции, същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”,
ТЕЦ “Република” срещу Ю.Т.Т., с адрес: ***, че Ю.Т.Т. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 859,56 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр., кв. „“, бл., ап. за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 881,41 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх. ,
ап. за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. включително и сумата от 60,44 лева, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 15.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 07195/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Т.Т.,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник”
АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 200.00
лева, представляваща направените по делото и по ч. гр. д. № 07195/2018г. по
описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч .г. д. № 07195 по описа за 2018г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: