Р Е Ш Е Н И Е
№ 531/9.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 546 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Х.С.Б.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Х. *** против Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 22-0367-000054/18.04.2022 г. на Началник
група в РУ - Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Моли се да бъде отменена.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х., който по изложени
съображения моли съда да отмени оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Сочи допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон. Претендира направените по делото разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът по жалбата – Началник
група в РУ - Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното
производство е ЗППАМ № 22-0367-000054/18.04.2022
г. на Началник група в РУ - Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Х.С.Б.
*** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 26.05.2023
г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната
заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 4857/07.06.2023 г.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ - Велинград при ОД на МВР гр.
Пазарджик на 16.04.2022 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA576689/16.04.2023
г. Констатирано е, че на същата дата, около 01:27 ч., в гр. Сърница, ул.
„Свобода“, пред АСЕТ БАНК, в посока от гр. Доспат към гр. Велинград,
жалбоподателят управлява МПС „Мерцедес Ц 200 Компресор“ с рег. № ***, лична
собственост, под въздействието на алкохол и говори забавено. След извършена
проверка с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта Алкотест Дрегер 7510+, с фабричен номер ARNA-0197, с пореден номер 684,
е отчетена концентрация на алкохол от 1.66 промила. Издаден е Талон за
медицинско изследване на кръв № 125126, който водачът е подписал и получил. Въз
основа на извършената проверка и констатациите в АУАН № GA576689/16.04.2023 г.,
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към административната преписка са
приложени копия на АУАН и справка за нарушител-водач.
Като доказателства по делото са
представени АУАН № GA576689/16.04.2023 г., Талон за изследване № 125126/16.04.2023
г., Мотивирана резолюция №
22-0367-М000014/18.04.2023 г., Справка на нарушител/водач, Заповед №
312з-1237/14.04.2022 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., от които се
установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при
издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея
подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е
цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към
обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник група в РУ - Велинград при ОД на МВР гр.
Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директор
ОДМВР Пазарджик, е компетентен да налага ПАМ. Не се установиха допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е
съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ),
като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е
доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на
който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че след извършената
проба за установяване на алкохол в кръвта на водача е отчетена концентрация на
алкохол от 1.66 промила. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в
съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН
има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата
обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед
на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата
обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение.
Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се
за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата
на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при
условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за
прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал.
2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.
Съдът намира за неоснователни
доводите в жалбата, поддържани и от процесуалния представител на жалбоподателя,
а именно, че при налагане на ПАМ не са взети предвид резултатите от извършеното
на 19.04.2023 г. медицинско изследване на кръв, при което е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 1,05 промила.
Законът за движение по пътищата не
предвижда изрично, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният
административен орган за издаване на ЗППАМ е длъжен да изчака определен в закона
срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протокола за
медицинско изследване и Протокола за химическо изследване. Задължението
регламентирано в чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /наредбата/ е насочено към медицинските заведения и ще бъде определящо
при налагане на административно наказание. Освен това принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение.
Способът за опровергаване на фактическото
основание за издаване на ЗПАМ – управление на МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което предполага
отсъствие на алкохол в кръвта. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване
на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при
осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с техническо средство
– в полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията
на обвързана компетентност.
В конкретния случай безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, че на жалбоподателя е
извършено медицинско изследване на кръв, от което се установява концентрация на
алкохол в кръвта от 1,05 промила.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че наложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта
на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия
водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се
предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са под
влияние на алкохол и представляват сериозен риск както за себе си, така и за
останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с ясно изразен
императивен характер, поради което обжалваната заповед не нарушава принципа за
съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК, доколкото разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се визира управление на МПС от водач, за който е
установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, без да
поставя допълнително условие за размера на превишените стойности, както и на
какво се дължи установената концентрация на алкохол в кръвта. Прилагането на
същата е съобразено с материалния закон и неговата цел.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед
за правилна и законосъобразна.
От
ответната страна по делото не са поискани, а и реално не са направени разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Х.С.Б., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 22-0367-000054/18.04.2022 г. на Началник група в РУ -
Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)