Решение по дело №4734/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 187
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20195330204734
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 187

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

04.02.2020 г.                                                                              гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На четвърти декември                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 4734 по описа за 2019 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

               ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 19-1030-005215 от 14.06.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна Полиция”, с което на Е.А.Ш., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП.   

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

         Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-005215 от 14.06.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна Полиция”, с което на Е.А.Ш., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП.  

Жалбоподателят Е.А.Ш., редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв.    Ч., като по съображения изложени в жалбата си, поддържани от него и процесуалния му представител в съдебно заседание, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Административнонаказващият орган /АНО/ – Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 18.05.2019 г. от актосъставителя Х.А.П. – **** към с-р „ПП“- ОДМВР - Пловдив бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Е.А.Ш., с ЕГН ********** за това, че на 18.05.2019 г. около 16:30 часа в гр. Пловдив управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 230“ с рег. № ***, собственост на А. Ш. – ********** *** с ул. “Гоце Делчев“ не спазил п.з. Б-2 и преминал през кръстовището, в резултат на което ударил движещия се по път с предимство л.а. „Форд“ с рег. № ****, който пък от удара се блъснал в п.з. Б-3, преобърнал се и ударил паркиран л.а. с рег. № ****, от което настъпило ПТП с материални щети. На място пристигнал актосъставителят П. и след установяване механизма на извършване на ПТП и изготвяне на протокол за ПТП с № 1707120  съставил на  Е.А.Ш. АУАН с бланков № 019437/18.05.2019г., квалифицирайки извършеното като нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

След като се запознал със съдържанието на акта, нарушителят го подписал като в графата за възражения посочил, че нямал добра видимост поради спрели коли, а другият автомобил се е движил много бързо. Писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Х.А.П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа направените в него констатации. В допълнение, свидетелят сочи, че след като е пристигнал на мястото на произшествието е установил механизма на ПТП чрез разговор с водача на „Мерцедес МЛ 230“ с рег. № ***, който признал, че поради по-слаба видимост от паркирали други автомобили навлязъл напред в самото кръстовище въпреки, че срещу него е имало знак „Стоп“, поради което е ударил л.а. „Форд“ с рег. № ***. Свидетелят разяснява още, че и от самите щети по автомобилите е установил вината на жалбоподателят, тъй като неговият автомобил е бил със щети в задната част, тоест е бил вече навлязъл в самото кръстовище, когато по пътя с предимство се е движил л.а. „Форд“ с рег. № ****, вследствие на което е настъпило и ПТП.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си Е.А.Ш. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.  По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят Ш., като водач на лек автомобил  „Мерцедес МЛ 230“ с рег. № ***, на кръстовището на ул. “Тодор А.“***, не е спазил п.з. Б-2 и е преминал през него като ударил движещия се по път с предимство л.а. „Форд“ с рег. № ****, който пък от удара се е блъснал в п.з. Б-3, преобърнал се и ударил паркиран л.а. с рег. № *****, от което настъпило и ПТП с материални щети. Тези обстоятелства безспорно се установяват от разпита на актосъставителя, а освен това към административнонаказателната преписка са приложени и протоколи за ПТП, към който АУАН изрично препраща, в който разположението на МПС е изобразено и графично. Посочени са улиците, на които са се намирали двете МПС, посоката на движение, механизма и мястото на съприкосновение между тях. Изрично е обозначено и разположението на знака Стоп, с който жалбоподателят не се е съобразил като протоколите са подписани от жалбоподателят, като дори самият той потвърждава констатациите на актосъставителя, тъй като сам е посочил в АУАН, че поради недобра видимост е навлязъл в кръстовището въпреки, че знакът не му е позволявал това. Отделно от това съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая презумптивната доказателствена сила на АУАН не се разколеба, напротив потвърди се от самия жалбоподател, поради което съдът приема за установено описаното в АУАН и НП нарушение.

Следва да се отбележи и че съгласно практиката на административен съд Пловдив за съставомерността на деянието по чл. 50, ал.1 ЗДвП е достатъчно в АУАН да е отбелязано, поставянето на знак Б-2. Именно несъобразяването с пътния знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" представлява непропускане на ППС, движещи се по пътя с предимство. Не е необходимо да бъде установявано, че на кръстовището има поставен знак за сигнализиране на път с предимство - Б3 "Път с предимство". В този смисъл Решение № 2239 от 24.10.2014 г. по н. д. № 2560 / 2014 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Относно начина на връчване на наказателното постановление съдът не намира да са допуснати нарушения. Следва да се посочи, че самото връчване на НП не е елемент от производството по налагане на административно наказание, а има значение за изтичането на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин.

Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Видът и размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието.

Установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира нарушение на процесуалните правила. Спазени са изискванията при издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на същия да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ