№ 3222
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100512133 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № III – 139-20174974 от 22.08.2021 г., постановено по гр. дело № 38259
по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 139-ти състав е отменил, на
основание чл. 253 ГПК, вр. с § 1 ЗР ЗЗДН, заповед за незабавна защита от 19.08.2020 г.,
допълнена с протоколно Определение от 20.01.2021 г., издадена по гр. дело № 38259/2020
г. на СРС, ГО, 139-ти състав. Издал е, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, заповед за защита
срещу К. А. К., ЕГН **********, по повод актове на домашно насилие, извършени на
06.08.2020 г., 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г. в с. Мрамор, по отношение на С. Л. С., ЕГН
**********. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, К. А. К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на С. Л. С.. Задължил е, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 5 ЗЗДН, К. А. К. да посещава специализирана програма за лица, извършители
на домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от
“Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“, град София,
кв.“Хиподрума“, ул.“****, офис 1, като е постановил К. А. К. в едномесечен срок да се яви
за начало на изпълнение на мярката. Предупредил е, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. А.
К., че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Указал е на “Център за индивидуални и
фамилни психологически консултации“, че ако К. К. е уведомен и не участва в програмата,
на основание чл. 10, ал. 2 ППЗЗДН, следва незабавно да уведоми прокуратурата. Наложил
е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на К. К. глоба в размер на 450.00 лева, платима в полза на
държавния бюджет. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К. К. да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 лева. Осъдил е, на основание
1
чл.78, ал. 1 ГПК, вр. с § 1 ЗР ЗЗДН, К. К. да заплати на С. С., сумата от 500.00 лева
разноски, сторени в производството.
Ответникът по молбата за защита К. А. К. (въззивник в настоящото
производство) е останал недоволен от така постановеното решение и го е обжалвал с
въззивна жалба, вх. № 25139584 от 16.09.2021 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че същият е
необоснован, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Изтъква доводи, че действията му на първата сочена дата – 06.08.2020 г.,
неправилно са приети от първата инстанция, че съставляват акт на домашно насилие. От
свидетелските показания е установено, че ответникът е напсувал молителката, но
изречените думи, за да бъдат съставомерни, следвало да целят накърняване на честа и
достойнството на пострадалата, да я стресират и унижат. Процесният случай не бил такъв –
репликата била изречена по време на словесен конфликт, за който съдът сам е приел, че по –
голямо участие в скандала имала молителката. Излага доводи, че не са доказани твърдените
в молбата действия на другите две дати – 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г., за които събраните
свидетелски показания установявали, че ответникът не е удрял шамари на молителката, нито
я е блъскал. По отношение на заявеното от св. В.Т. за 10.08.2020 г. излага, че показанията й
противоречат на останалия доказателствен материал и не кореспондират с твърденията на
молителката. Поддържа, че неправилно са кредитирани от първата инстанция. Сочи, че за
датата 14.08.2020 г. свидетелските показания на В. К.а установявали, че в твърдения час
между 1730 и 1800 часа ответникът не е бил в къщата, а това се подкрепяло и от писмените
доказателства по делото – материалите по полицейската преписка. В жалбата се излагат
подробни съображения в подкрепа на оплакванията за неправилност на атакувания съдебен
акт. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да остави молбата за издаване на заповед за съдебна защита без
уважение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Молителката С. Л. С. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по
чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирала становище по подадената от ответника въззивна жалба.
Оспорва същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за
неправилност на съдебния акт. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл.
17 ЗЗДН.
Решението в частта, имаща характер на определение, с която на основание чл. 253
ГПК, вр. с § 1 ЗР на ЗЗДН, е отменена издадената на 19.08.2020 г. заповед за незабавна
защита, допълнена с протоколно определение от 20.01.2021 г., като необжалвано е влязло
в сила.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните,
приема следното:
Софийският районен съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена
от С. Л. С. срещу бившият й фактически съжител - ответникът К. А. К.. От връзката на
страните е родено едно дете - малолетната Е.К. А.а, родена на **** г. Молителката и
ответникът живели заедно на съпружески начала в съсобствена къща на ул.“**** в с.
Мрамор. Впоследствие – в началото на 2020 г., молителката напуснала общото жилище, тъй
като ответникът я тормозел физически и психически и останала да живее при родителите си
в съседство – на ул.“****. В молбата за защита се сочат три акта на домашно насилие, както
следва:
2
На 06.08.2020 г. във времето около 14.00 часа – 14.20 часа в с. Мрамор, ул. “****,
докато се качвала в колата си, която била паркирана пред дома на родителите й, ответникът
се появил пред нея, като й казал, че трябва да му прехвърли дела от къщата и, че няма да й
дава повече време за размисъл. Крещейки, казал на молителката: “ще те смачкам, ****
долна“, “повече няма да видиш детето си, ще те убия“. Ударил й няколко шамара и
започнал да я блъска силно. В този момент, чувайки крясъците, майката на С. С. - Д.В. С.,
дошла и започнала да се моли на ответника да я остави на мира. Той се отдръпнал от нея, но
продължил в присъствието на майка й да крещи: “няма да ти се размине, боклук, ще те
унищожа, никой няма да те спаси“. След тези си действия ответникът си тръгнал.
На 10.08.2020 г. в периода между 23.00 – 23.20 часа, на паркинга на бензиностанция
“Петрос ойл“, находяща се на ул.“Васил Левски“, с. Мрамор. Молителката излага твърдения
в молбата, че на сочената дата и час ответникът, след като й се обадил по – рано – около
23.00 часа, я извикал на посочения паркинг, с уговорката, че ще разговарят за отношенията
им във връзка с детето. Когато С. С. пристигнала около 23.10 часа, К. К. бил там - паркирал
лекия си автомобил, където седяла и дъщеря им. Когато молителката паркирала до него и
слязла от колата си, той скочил от неговата, бил видимо пиян и започнал да крещи в
присъствието на детето: “****, боклук, ще те убия“. Приближил се до С., хванал я за косата,
ударил й силен шамар. Казал, че я е извикал, да й каже лично, че ще я убие и ще я излежи,
ако не му прехвърли своя дял от къщата. След това се качил в неговия автомобил и си
тръгнал с бясна скорост. Молителката С. се обадила на телефон “112“ и дошъл екип на
МВР и линейка. Направили й преглед на място, за което й е даден документ с отразеното й
състояние.
На 14.08.2020 г., за времето около 17.30 - 18.00 часа, в къщата на ул.“****,
ответникът влязъл в детската стая, в която молителката оправяла багажа на дъщеря им,
която на следващия ден заминавала на летен лагер. Приближил се до С. С. и казал: “мършо,
още ли си тук, имаш 5 минути да оправиш багажа и изчезвай“. Молителката го помолила да
не се карат и да не разваля екскурзията на детето, но К. К. отново изкрещял “****, нали
знаеш, че сега ако реша, ще те убия“. С. С., виждайки, че нараства агресията му с всяка
секунда решила да тръгне, но когато казала, че тръгва, ответникът я сграбчил, изплюл се в
лицето й и казал – “е сега ще ти ****, къде си мислиш, че отиваш“, започнал да я скубе.
Хванал С. за дясната ръка, като я извил силно. Тя започнала да крещи от болка. В този
момент ответникът К. започнал да й удря шамари по лицето, като блъснал главата на С. С.
в един от рафтовете в стаята. Не спирал да нанася удари по цялото тяло на молителката,
като я ритал по краката. Молителката взела телефон, докато ответникът през прозореца
говорел със съседите, които всичко чували и му казвали да я остави. Телефонът бил на
леглото до С. С., която се обадила на тел. “112“. До 15 минути дошъл на място екип на
МВР и линейка. Молителката от ударите не можела да ходи и я боляла цялата глава.
Медицинският екип я завел до болница “Пирогов“, където я прегледали и установили много
високо кръвно, както и травма на носа. След оказана медицинска помощ, полицейският екип
към болницата насочил С. С. към 09 РУ - СДВР, където депозирала сигнал срещу ответника.
Така описаните с молбата актове на домашно насилие по време, място, начин на
извършване и авторство, са декларирани от молителката по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с
декларация, приложена към молбата.
При постановяване на обжалвания съдебен акт първата инстанция е приела за
установено, че и на трите процесни дати ответникът К. К. е извършил актове на
домашно насилие спрямо молителката. По отношение на първата твърдяна дата -
06.08.2020 г., след преценка на показанията на св. П. (доведен от ответника) и на св. С.
(майка на молителката и доведена от нея), съдът е установил, че пред дома на родителите на
молителката около 14.00 часа е имало скандал между ответника и С. С.. Съдът е кредитирал
показанията на св. П., като незаинтересовани и последователни, както и като по - преки, тъй
3
като св. С. преразказвала частично споделени й от молителката факти. Приел е, че по-
голямо участие в скандала - повече обидни реплики - има молителката. И двамата свидетели
с категоричност сочели, че ответникът К. тогава е изрекъл по отношение на молителката
обиди, и по – конкретно псувнята “Да ти ****!“. Употребата на тези думи Софийският
районен съд е намерил да съставляват акт на домашно насилие, тъй като ЗЗДН не признавал
реторсията като институт, а на обида не може да се отвръща с обида като форма на законна
отбрана.
По отношение на втората твърдяна в молбата дата - 10.08.2020 г. съдът е намерил за
установено, че малко преди полунощ молителката и ответникът са се срещнали на
бензиностанцията в с. Мрамор. Разпитаните двама свидетели – св. П. (доведен от ответника)
и св. Т. (доведена от молителката) сочели, че между молителката и ответника е имало
скандал, включително и че ответникът К. е крещял на молителката. Обосновано е от
първата инстанция, че разликата между показанията на двамата свидетели е в твърдяното
участие на молителката в скандала и в това, че св. Т. давала показания за шамар от страна
на ответника върху молителката. Съдът е кредитирал показанията на св. Т., въз основа на
които е приел, че на сочената дата и в часа, описан в молбата, ответникът К. е нанесъл и
шамар на молителката, както било посочено и в декларацията й по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Намерил е за правилно да даде вяра на показанията на св. Т., а не на тези на св. П., тъй като
последният сочил при разпита му, че не е видял физическо насилие, но и че не е имал
възможност да наблюдава цялата случка между страните.
Третият акт на домашно насилие, твърдян в молбата – 14.08.2020 г., съдът също е
намерил да е доказан, като е основал фактическите си изводи на свидетелските показания и
медицински документ, издаден от УМБАЛСМ “Пирогов“. Според първостепенния съд, на
случката от 14.08.2020 г. в бившето семейно жилище – на ул.“****, са присъствали в
различни интервали от време молителката, ответникът, детето им, както и майките на
молителката и ответника - св. С. и св. К.а. Съдът не е кредитирал показанията на св. К.а, тъй
като в тях е намерил очевидно недостоверни изложения, посочвайки някои от тях - например
св. К.а твърдяла, че не познава св. С., но това според СРС било житейски недостоверно;
свидетелката също така сочила, че след обяд на 14.08.2020 г. ответникът е бил само в двора
и не се е качил при молителката на втория етаж, където тя е събирала багажа на детето за
летния лагер. Самият ответник обаче сочи в дадени пред полицията обяснения, че около
17.30 часа излязъл от вкъщи с колата, за да иде до бензиностанцията в с. Мрамор, а освен
това детето на страните е заявило пред полицай, че докато молителката му е оправяла
багажа за летния лагер, с ответника нещо се скарали и си повишили тон, т.е. били са на едно
място в къщата, а не на двора (л. 46 - 47 от делото).
На следващо място, съдът е кредитирал дадената от молителката декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН по отношение на декларираните с нея действия на К. К., че ответникът в къщата
е ударил главата на молителката в рафт, в резултат на което й причинил силна болка и
травма на носа и, че това е станало в късния след обяд, около 17.30 часа, на 14.08.2020 г.
Съдът, след като е констатирал фактическо несъответствие относно това кога и къде точно
се е обадила молителката на тел. “112“, е определил това несъответствие за несъществено,
доколкото травмата била установена безспорно при прегледа в УМБАЛСМ “Пирогов“ с
издаден медицински документ в 19.53 часа. Състоянието на молителката било констатирано
и от св. С..
Към доказателствения материал по делото е приобщена преписка № 338400 – 7733/20
от 14.08.2020 г. по описа на 09 РУП. От молба на С. С. (съдържаща се в материалите от
цитираната преписка), е видно, че молителката е заявила пред орган на власт твърдения, че
на 14.08.2020 г. й бил нанесен побой от К. К., като тя успяла да избяга у съседите, откъдето
се обадила на телефон “112“. В обяснение, дадено от С. С. във връзка с процесния инцидент,
молителката е посочила, че са й удряни шамари в присъствието на детето. К. К. излязъл от
4
къщата, а тя отишла у съседите, откъдето се обадила на телефон “112“. Обяснения пред
оперативен работник при 09 РУП е дала и дъщерята на страните – Е.К. А.а, родена на **** г.
Същата е заявила, че родителите й се карали и си повишавали тон. По никакъв начин не е
видяла баща й да посяга на майка й.
Изготвен е по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад от компетентната по
местоживеене на детето Д“СП“ – “Връбница“. При извършване на социалното проучване е
проведен разговор и с детето Е.. Установено е, че тя е в добро психо - емоционално
състояние; че родителите й са във влошени отношения, но е в нейн интерес да поддържа
пълноценен контакт с двамата родители.
Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства.
Въззивният съд, след преценка на доказателствената съвкупност по делото и
доводите на страните, прие следното:
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице - ответник по
молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и
установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие
между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Сочените в молбата актове на домашно насилие следва да бъдат доказани изцяло
(пълно и главно) – по време, място, начин на извършване и авторство. В процесния
случай, между страните не е спорна единствено процесуалната легитимация, очертана от чл.
3 ЗЗДН.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че твърдените процесни
насилнически актове на датите 06.08.2020 г., 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г., са доказани.
Същевременно, в нарушение на материалния закон съдът е приел, че действията на
ответника на 06.08.2020 г. съставляват домашно насилие, още повече, че не е бил
сезиран с твърдения, че ответникът е напсувал молителката и това негово действие
съставлява именно акт по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, за който се търси защита.
На първо място следва да се посочи, че твърденията на въззиваемата - молителка,
декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не се установяват посредством гласните
доказателства по делото. По отношение на датата 06.08.2020 г. показания са дали св. Д. С. –
майка на молителката и доведена от нея, и св. Л. П. – доведен от въззивника, който също е
очевидец на случилото се. Св. С. установила, че около 1400 часа чула крясъци (“гюрултия“)
на улицата пред къщата си на ул.“****. Излязла на улицата и видяла К., който според нея
гонел дъщеря й. Когато видял св. С., той се върнал. Напсувал молителката с израза “да ти
****“. Св. С. не е видяла ответникът да бие С., последната нямала видими следи от насилие
и рани. Св. С. е посочила, че в съседната къща постоянно имало майстори. Именно един от
тях е разпитан като свидетел доведен от ответника – Л. П.. Същият е установил при разпита
му, че на процесната дата – 06.08.2020 г. около 1400 часа К. минал с буса и спрял.
Молителката започнала да вика и да хвърля камъни по буса. Пред къщата на майката на С.
(ул.“****), имало паркирано черно “БМВ“, което К. си искал. Молителката започнала да
хвърля камъни и по “БМВ“-то като счупила предното стъкло. Св. Л. П. е установил, че К. не
е доближавал С.. Между страните имало размяна на реплики, като молителката започнала
първа, викала повече и обиждала ответника, наричайки го “боклук“, “нещастник“. К.
напсувал С..
Видно от обсъдените гласни доказателства, твърденията в молбата за защита не само
че не се доказват, но и се опровергават. Ответникът не е удрял шамари на молителката, нито
я е блъскал силно. Не се установи и да е изрекъл обидните изрази, цитирани в молбата за
защита.
5
По отношение на репликата на въззивника К. спрямо въззиваемата С., обективираща
псувнята “Да ти ****“, въззивният съд намира за нужно да обоснове следното: Не всяко
конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие. Домашното
насилие като поведение надхвърля рамките на житейски допустимото, при което, от една
страна, всеки човек има свободата да изразява в обективната действителност своите емоции
(включително и по – отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.), но което
поведение, от друга страна, следва да е съобразено с установената в обществото система от
ценности и права на другите. Човешките отношения са сложни, когато се намесват в тях
чувства и емоции и употребата на нецензурни и обидни изрази може да се квалифицира, но
може и да не се квалифицира като насилие. В тази връзка са основателни оплакванията във
въззивната жалба за липса на съставомерност на думите на ответника съобразно с
дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Контекстът на изричането им дава основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че на 06.08.2020 г. установеното от свидетелите
напсуване на молителката не съставлява акт на домашно насилие. Думите са изречени в
момент на словесна разпра между страните, провокирана от поведението на молителката,
като употребата им е мотивирана не от целта да се унижи достойнството и честта на
“жертвата“, а от собственото й поведение, изразило се в обиди към ответника, определен
като “боклук“ и “нещастник“, както и в резултат на повредената собственост на въззивника
– счупеното предно стъкло на лекия автомобил. Следователно псувнята “Да ти ****“,
предвид конкретиката на случая, съставлява житейски оправдана реакция, която няма
нужния интезитет да засегне психическия и емоционален интегритет на въззиваемата -
молителка, нито честта и достойнството й по начин, че да обоснове субсумирането на
цитирания израз под фактическия състав, установен с дефинитивната норма на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН.
По отношение на втория акт на домашно насилие от 10.08.2020 г., въззивният съд
намира, че същият е недоказан, а изводът на първата инстанция за категоричното му
установяване по делото е необоснован, предвид доказателствената съвкупност, ангажирана
в хода на съдебното дирене.
По делото са разпитани като свидетели В. П. (доведен от ответника) и В.Т. (доведена
от молителката). Първият свидетел е изложил, че на дата (за която не помни точно), но е
било тъмно и през лятото на 2020 г., е възприел караница между “С.“ и “К.“. Св. П. работел
на бензиностанцията на “Петрос ойл“, която се намира в с. Мрамор, на ул.“Васил Левски“,
където имал офис и се занимавал с “граждански“ и прегледи. Заедно с други колеги чули по
– висок тон и излезли да видят какво става. Тогава възприел страните, които се карали.
Никой от тях не е посягал на другия физически. Инцидентът продължил 10 – 15 минути,
след което дошла патрулка, а май и линейка. Св. В.Т. е сочила, че е приятелка на
молителката, с която на 10.08.2020 г. вечерта били на кафе в Нови Искър с черно “БМВ“,
което било собственост на ответника К.. Молителката нямала собствен автомобил.
Ответникът също имал черно “БМВ“, с което си тръгнал след инцидента. За последния си
спомня, че докато били на кафе в Нови Искър, К. се обадил на молителката по телефона и се
разбрали да отидат на бензиностанцията да говорят нещо за детето. Отишли на
бензиностанцията между 22.00 – 23.00 часа. Св. Т. твърди, че е стояла на задната седалка, а
ответникът се е провесил през прозореца и е ударил шамар на С.. Св. В.Т. категорично е
заявила, че молителката не е слизала от колата, не са спорили с ответника отвън и той не я е
дърпал за косата. Пристигналите полицаи не са взели обяснения от нея.
Показания за този инцидент от 10.08.2020 г. е дала и майката на молителката – Д. С..
При разпита си същата е сочила, че на 08-ми ответникът се обадил в 23.00 часа да ходят с
молителката на Мраморската бензиностанция да се разберат, да поговорят за детето. Св. С. с
категоричност е заявила, че молителката е била в къщи, запалила е колата и е отишла на
бензиностанцията. На следващия ден молителката й споделила за случилото се вечерта.
6
Съобразно изложеното е видно, че между показанията на св. С. и св. Т. (сочена като
очевидец, който се е намирал в автомобила по време на твърдения акт на домашно насилие),
има съществено противоречие. Според св. Т. с молителката са били на кафе в Нови Искър, а
според майката на молителката същата е била в къщата им, откъдето е тръгнала за
бензиностанцията. Достоверността на показанията на св. Т. се разколебава и от изявления на
самата молителка, сторени чрез процесуалния й представител в открито съдебно заседание
на 20.01.2021 г., където са отразени твърдения, че на акта от 10.08.2020 г. е присъствал
лично бащата на молителката, като е направено и съответно доказателствено искане – да
бъде допуснат като свидетел по делото при режим на довеждане за следващото съдебно
заседание, тъй като е на работа на 20.01.2021 г. и затова не е доведен за разпит. Вместо това,
в съдебно заседание на 26.05.2021 г. е доведена св. В.Т.. Ето защо показанията й, че
ответникът е ударил шамар на молителката са негодно доказателствено средство, на което
неправилно първата инстанция е дала вяра. Тези показания, по мнение на въззивния съд, не
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а отделно от това тези
показания противоречат, както на декларираното по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, така и на
твърденията на самата молителка в сезиращата съда молба за защита - относно часа и
начина на извършване на акта.
Показанията на тримата свидетели П., С. и Т. са годни единствено да установят, че на
10.08.2020 г. страните са се намирали по едно и също време на едно и също място, но по
никакъв начин не установяват релевантните за предмета на доказване факти така, както са
заявени с молбата за защита. Безспорни и неопровержими доказателства за това, че на
10.08.2020 г. около 23.00 часа – 23.20 часа въззивникът К. е ударил шамар на молителката,
хванал я е за косата, дърпал С. С. и стискал същата, не са събрани по делото.
По отношение на третия твърдян акт на домашно насилие – 14.08.2020 г., въззивният
съд намира следното:
Въззиваемата - молителка е твърдяла, че актът е извършен във времето между 17.30 –
18.00 часа, в детската стая в притежаваната й в съсобственост с ответника къща на ул.“****
в с. Мрамор. Ответникът я обиждал с думите “мършо, още ли си тук, имаш 5 минути да
оправиш багажа и изчезвай“; “****, нали знаеш, че сега ако реша, ще те убия“; “е сега ще ти
****, къде си мислиш, че отиваш“. Изложени са и твърдения, че К. К. е скубал въззиваемата,
извил е дясната й ръка, удрял й е шамари по лицето; блъснал е главата на С. С. в един от
рафтовете в стаята. Не спирал да нанася удари по цялото тяло на молителката, като я ритал
по краката. Резултатът от описаното физическото насилие бил установен с медицински
документи, в които се сочело, че С. С. има счупен нос, както и други травматични
увреждания.
В противовес на тези твърдения и на декларираното по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са
показанията на свидетелите, за които допълнително следва да се посочи, че не
кореспондират и едни спрямо други, опровергавайки се взаимно.
Според майката на молителката – св. Д. С., на процесната дата около 16.00 часа,
ответникът й се обадил и казал да дойде и да прибере молителката, защото щял да я пребие.
Св. С. е сочила, че разговаряла с ответника, като му казала да остави С. да оправи багажа на
детето, излагайки същевременно, че молителката вътре си “шеташе и оправяше детето“. Св.
С. казала “Силве, тръгвай си, защото аз не съм падарин, няма да стоя тук цял ден да ви пазя“,
след което си тръгнала. Излязла на улицата и видяла линейка и си казала, че това е само за
дъщеря й. Докторът казал на молителката да не става; тя вдигнала кръвно, а лекарят казал да
лежи, че иначе ще припадне. В Пирогов констатирали синини и счупен нос. По – нататък
при разпита й св. С. изрично е посочила, че видимо на носа на молителката не е имало
нищо.
Тези показания са вътрешно противоречиви, не особено логични и противоречащи
на останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което не е следвало да бъдат
7
кредитирани от съда. Счупеният нос на молителката вследствие на удар в предмет с голяма
плътност (какъвто е рафтът), е последица, която обичайно е видима за страничен
наблюдател веднага, незабавно след получаване на това травматично увреждане.
Задължение на съда е да цени гласните доказателства съвкупно с целия доказателствен
материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. В тази връзка
въззивният съд намира за нужно да обоснове, че съгласно МКБ – 10 (Международен
класификатор на болестите – 10-та редакция) фрактурата на носните кости е травма от клас
XIX, с означение S02.2. Клинична картина на счупване на костите на носа, установима още с
физикален преглед (или на пръв поглед), включва кървене на носа, деформация, подуване,
синина и пр. Ето защо посредством неправилно кредитираните от първата инстанция
показания на св. С. (която е заявила, че на носа на молителката видимо нищо не е имало), не
се установяват твърденията в молбата за защита – за удряне на шамари и за блъскане на
главата на въззиваемата - молителка в рафт, вследствие на което на същата е счупен носа.
Декларираното от въззиваемата С. по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН влиза в противоречие
и с нейни собствени изявления, дадени пред орган на власт – оперативен работник при 09
РУП във връзка със случилото се на 14.08.2020 г.
Молителката твърди, че ответникът започнал да й удря шамари; блъснал й главата в
един от рафтовете; не спирал да й нанася удари по цялото тяло и да я рита. Тя започнала да
плаче и крещи, а отдолу на улицата се чувало всичко. Съседите, знаейки, че той употребявал
често физическа сила спрямо нея, започнали да викат от улицата да спре. В този момент
въззивникът се показал на прозореца и започнал да крещи по съседите да не се месят в
техните отношения. Тогава молителката взела телефона (който се намирал на леглото до
нея) и се обадила на “112“. Същевременно в молба, част от материалите по преписка №
338400 – 7733/20 от 14.08.2020 г. по описа на 09 РУП, а също и в дадените обяснения, С. С.
е посочила, че успяла да избяга у съседите, откъдето се обадила на телефон “112“. Изложила
е и твърдения, че е удряна пред детето Е., което също е дало обяснения по цитираната
преписка и в тях е заявило, че по никакъв начин не е видяла баща й да посяга на майка й.
Посочените молба и обяснения на молителката, дадени пред оперативен работник,
съставляват частен свидетелстващ документ, поради което са неправилни констатациите на
първата инстанция, че така описаното несъответствие е незначително. Извод за извършени
от въззивника действия на физическо насилие така, както са описани в молбата за защита -
на 14.08.2020 г. в 19.53 часа, не може да бъде направен нито въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, нито въз основа на медицинския документ, издаден от УМБАЛСМ “Н. И.
Пирогов“.
Действително, в производствата по ЗЗДН, законодателят е създал изключителното
улеснение на лицата, които твърдят да са пострадали от домашно насилие, когато няма
други доказателства по делото основание за издаване на заповед за защита би могла да бъде
и единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН). Когато
обаче освен декларацията по делото са налице и други доказателства, последните могат само
да кореспондират изцяло с представената декларация, да я допълват и от тях да се
установяват факти и обстоятелства последващи или предхождащи извършените от
ответника актове на домашно насилие. В процесния случай от събраната доказателствена
съвкупност не се установи по еднопосочен и категоричен начин, че на процесните дати са
извършени от въззивника - ответник действия, съставляващи домашно насилие спрямо
въззиваемата - молителка, така, както същите са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо и първоинстанционният съд неправилно е кредитирал представената по делото
декларация.
Приетият по делото лист за преглед на пациент от 14.08.2020 г., издаден в 19.53 часа
от Спешен кабинет по неврохирургия, а също и СМУ № 227.08/2020 г. (издадено три дни
след процесната дата) удостоверяват единствено констатираните от лекаря увреждания -
8
(арг. от чл. 4, ал. 3 ЗЗДН), но не доказват авторството им.
От друга страна, показания за случилото се на 14.08.2020 г. е дала и майката на
ответника – В. К.а, които първостепенният съд не е възприел като достоверни. Тази
свидетелка, за която също се твърди да е очевидец, е изложила коренно противоположни
възприятия за поведението на ответника и молителката, на процесната дата. В тази връзка и
предвид обстоятелството, че обсъдената гласна доказателствена съвкупност като цяло
разкрива съществени противоречия относно подлежащите на доказване релевантни факти,
въззивния съд намира, че при обсъждането и събирането й са допуснати от първата
инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост
на изводите на решаващия съд за доказаност на молбата за защита.
При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а
още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, възможна
заинтересованост или предубеденост, доколко показанията са вътрешно логични или са
противоречиви, подкрепени ли са или са отречени от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът, в подобна хипотеза, разполага с възможността по чл. 174 ГПК да
извърши очна ставка между свидетелите и това е особено нужно, когато за спорните
обстоятелства съществуват единствено гласни доказателства, а те са противоречиви, като
всички свидетели се явяват и вероятно заинтересовани или предубедени по чл. 172 ГПК.
Съобразно изложеното въззивният съд намира, че описаните действия в молбата за
защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, не са
установени пълно и главно от въззиваемата – молителка. Твърдените актове на домашно
насилие на 10.08.2020 г. и на 14.08.2020 г. са останали недоказани по време, място, начин на
извършване и авторство, а за съда недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент от
чл. 154, ал. 1 ГПК. Актът от 06.08.2020 г. не съставлява домашно насилие, съобразно с
мотивите, изложени по – горе.
Ето защо, обжалваното решение, с което е издадена заповед за защита, на основание
чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, в полза на С. Л. С. срещу въззивника К. А. К., по повод актове на
домашно насилие (извършени на 06.08.2020 г., 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г. в с. Мрамор), с
наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН, вкл. относно предупреждението
за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложената глоба по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, постановената
държавна такса и разноски, е неправилно и следва да се отмени, а молбата за издаване на
заповед за съдебна защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
По разноските.
Предвид изхода на въззивното дело, въззиваемата С. Л. С. дължи в полза на
Софийския градски съд държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лева и за
молбата си за защита по ЗЗДН - в размер на 25.00 лева, или общо държавни такси в размер
на 37.50 лева - арг. от чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На въззивника К. следва да бъдат присъдени разноски за първата и въззивната
инстанция, съобразно със списък и доказателства за понасянето им, в размер на общо 800.00
лева (възнаграждение за адвокатски хонорар по 400.00 лева за всяка инстанция).
На въззиваемата С. С. разноски не следва да се присъждат, при този изход на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл.
2 ЗЗДН
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № III – 139-20174974 от 22.08.2021 г., постановено по гр. дело
-ти
№ 38259 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 139
състав, в обжалваните части, включително относно държавната такса и разноските, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Л. С., ЕГН ********** за издаване на
заповед за съдебна защита срещу К. А. К., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл.
5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
съд държавни такси в общ размер на сумата от 37.50 лева (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки).
ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН **********, да заплати на К. А. К., ЕГН **********, сумата
от общо 800.00 лева – разноски за адвокатска защита за двете съдебни инстанции.
ОСТАВЯ без уважение искането на С. Л. С., ЕГН **********, за присъждане на
разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10