№ 8821
гр. С., 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100870 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „В. срещу И. И. К..
Ищецът „В. е предявил срещу ответницата И. И. К. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
7054,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
умишлено от ответницата, и изразяващи се в заплатени на 16.11.2021г. от ищеца суми по
Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01032311/16.11.2021г. от НОИ- ТП - С., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 109,74 лева за
периода от 16.11.2021 г. до 10.01.2022г.
При условията на евентуалност са предявени и кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1, вр. чл. 203, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4152,60 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, причинени
по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения, с оглед
отчетническия характер на заеманата длъжност от ответницата „фактурист”, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 64,60 лева за
периода от 16.11.2021 г. до 10.01,2022г.
Предявен и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в уронване на доброто име и търговска репутация на дружеството, чрез включване в
списъка на рисковите осигурители в системата на НОИ, ведно със законната лихва от датата
1
за депозиране на исковата молба - 10.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответницата И. К. били обвързани в трудови правоотношения по
силата на трудов договор № 93/26.04.2018г. Същата изпълнявала длъжността „фактурист -
координатор заявки”, която имала отчетнически характер.
По силата на длъжностната си характеристика ответницата изпълнявала следната
работа: изваждане на необходимите данни от архивната финансово-счетоводна
документация и изготвяне на документи на настоящи и бивши служители на дружеството,
както следва: Образец УП-1, Образец УП-2, Образец УП-3; проверка на документи и
изваждане на необходими данни, извършване на необходимите действия, както и изготвяне
на съответните документи, във връзка е извършване на проверка от НОИ; изготвяне на
удостоверения за „Инспекция по труда“ за издаване на трудова книжка и на удостоверения
по искане на съдебни органи. Била оторизирана да издава документи и да извършва справки
от архивната финансово-счетоводна документация, свързана с трудовите правоотношения
на бивши работници и дружество „И. в ликвидация, което дружество било влято във „В..
Договорът с ответницата бил прекратен с Акт за прекратяване на трудов договор №
208/17.09.2019г. След прекратяване на трудовия договор с ответницата към дата
16.11.2021г., НОИ ТП — С. съставило на дружеството Ревизионен акт за начет № РА-5-21-
01032311/16.11.2021г., за сумата 7054,37лв. Като сумите по начетите били изцяло заплатени
от дружеството на дата 16.11.2021г. Издаването на Ревизионен акт за начет № РА-5-21-
01032311/16.11.2021г., било свързано с действия, извършени от ответницата, която на
21.08.2019г. по молба на лицето Л. ЕГН:**********, оформила за издаване удостоверение
Обр. УП-3 с изх.№ 130/21.08.2019г. за отпускане на пенсия, във връзка със заетост на
длъжността „чистачка“ за периода 07.01.1971г. - 20.12.1974г. в „И. и го предоставила за
заверка на съответните органи на дружеството. В резултат на издадения документ, на
лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО,
считано от 30.09.2017г. от НОИ-гр. К.. През 2021г. по повод текущ контрол до
изпълнителния директор на „.“ постъпило писмо от НОИ-ТП—К. с искане за повторна
проверка и потвърждаване верността на вписания осигурителен стаж в Удостоверение Обр.
УП-3 130/21.08.2019г. за лицето Л.. В отговор и след справка, дружеството анулирало
цитираното удостоверение е Писмо № ЛС- 039/30.09.2021г., като в резултат на това НОИ
формирал нова обща продължителност на зачетения осигурителен стаж на лицето. Била
извършена частична ревизия за периода 30.09.2019г. - 31.10.2021г. за разходите на ДОО. По
време на проверката била представена декларация на изпълнителния директор на
дружеството, с която било констатирано, че цитираното удостоверение е неправомерно
издадено от бившия служител - ответницата И. К.. В резултат на извършените проверки и
представените документи НОИ формирал нова обща продължителност на зачетения
осигурителен стаж на лицето и бил издаден Ревизионен акт за начет № РА-5-21-
01032311/16.11.2021г. от НОИ- ТП — С. за сумите в размер на 6409,90лв. - главница и
644,47 лв. - лихва или общо 7054,37лв., която сума била заплатена от ищеца на 16.11.2021г.
Тези суми касаели неправомерно изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст на
2
лицето Л. /като бивш работник на Д.“, като „чистачка“/.
Вследствие на този и други издадени документи /удостоверения за пенсиониране обр.
УП-2 и обр. УП-3/ от ответницата И. К. в периода 2016-2018г., дружеството ни „В. било
регистрирано в системата на НОИ като рисков осигурител, поради което всички издавани от
дружеството документи, свързани с осигуряването на бивши работници, включително и
такива на дружество „И. в ликвидация, влято във „В., подлежали на потвърждаване и/или
ревизионна проверка. В резултат на действията на ответницата И. К., във връзка с
изработваните от нея документи/удостоверения за пенсиониране обр. УП-2 и обр. УП-3/,
дружеството било подложено на постоянни проверки от страна на НОИ и различни
поделения на МВР във връзка с наказателни производства. В резултат на действия и/или
бездействия на ответницата И. К. по издаване на изискуеми документи за отпускане на
пенсия, включително и по посоченото удостоверение Обр. УП-3 130/21.08.2019г., тя не
извършвала необходимата задълбочена проверки по архивната документация на дружество
„И. и/или не е проверявала дали изобщо са налични данни в разплащателните ведомости за
конкретните лица. Това довело до повторни проверки на документите и ревизии на НОИ по
издаването им, като в резултат е следвало да бъдат анулирани и преиздавани, за което на
ищеца били съставени актове за начет, включително и настоящия Ревизионен акт за начет №
РА-5-21-01032311/16.11.2021г. от НОИ- ТП — С.. В резултат на издадения акт „.-С.
заплатило сумите по начет, като понесло имуществени вреди, представляващи претърпени
загуби от заплатеното по акта за начет: 6409,90лв. - главница и 644,47лв. - лихва или общо
7054,37лв.
Ищецът счита, че ответницата дължи и мораторна лихва върху сумата от 7054,37 лева
за периода от 16.11.2021 г. до датата на завеждане на иска - 10.01.2022г., която възлиза на
109,74лв.
При условията на евентуалност претендира сумата от 4152,60 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на трикратния размер на
уговореното месечно трудово възнаграждение, причинени по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите задължения, с оглед отчетническия характер на заеманата
длъжност от ответницата „фактурист”, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 10.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 64,60 лева за периода от 16.11.2021 г. до
10.01.2022г.
Ищецът твърди, че е претърпял и неимуществени вреди в размер на 1000лв. доколкото
действията и/или бездействията на ответницата К. довели до уронване на доброто име и
търговска репутация на дружеството, чрез включването му в списъка на рисковите
осигурители в системата на НОИ, поради което и всички издадени от дружеството ни
документи, свързани с осигуряването на бивши работници, включително и такива на
дружество „И. в ликвидация, което е влято във „В.., подлежали на потвърждаване и/или
ревизионна проверка. Ищецът претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
3
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответницата не е подала отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото
заседание, редовно призована, без да е направила искане за гледане на делото в нейно
отсъствие. Поради това, и с оглед направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да
се произнесе с неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК. В тази насока съдът съобрази, че
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. Конкретно за ответницата И. К. това е видно от
съобщение № 2022111247579 /л. 59 от делото/, с което на последната са изпратени
съдебните книжа, включително Разпореждане № 7077 от 04.08.2022г., в което съдът е
разяснил последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание, без
направено искане делото да се гледа в отсъствие на ответника. Тези последици повторно са
били разяснени в определението за насрочване, което е било изпратено с призовката за
първото съдебно заседание /л. 67 от делото/. Съобщение № 2022111247579 е било получено
лично от ответницата, а призовката за първото по делото съдебно заседание от нейната
майка.
Вероятната основателност на предявен главен иск по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД за
причинени имуществени вреди в размер на 7054,37 лева, на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД – мораторна лихва върху тази главница и на иска по чл. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно
изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се обосновава от приложените към ИМ писмените
доказателства.
Предвид изложеното посочените искове следва да бъдат уважени. При това положение
съдът не дължи произнасяне на евентуално съединените искове по чл. правно основание чл.
207, ал. 1, т. 1, вр. чл. 203, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4152,60 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на трикратния
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, причинени по небрежност и
мораторна лихва върху тази главница.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.
Последният е сторил следните разноски: сумата от 326,56 лева – ДТ, 5,00 лева – такса за
съдебно удостоверение и 738 лева – адвокатско възнаграждение. Общите разноски възлизат
в размер на 1069,56 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. К. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х., да заплати на „В..” ЕАД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И., на основание чл. 203, ал. 2 КТ,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7054,37 лева /седем хиляди петдесет и четири
4
лева и 37 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени умишлено от И. И. К., и изразяващи се в заплатени на 16.11.2021г. от „В..” ЕАД
суми по Ревизионен акт за начет № РА-5-21-01032311/16.11.2021г. на НОИ- ТП - С., ведно
със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 109,74 лева /сто и девет лева и 74 стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.11.2021г. до 10.01.2022г.
ОСЪЖДА И. И. К. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Х., да заплати на „В..” ЕАД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „И., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и търговска репутация на
„В..” ЕАД, чрез включване в списъка на рисковите осигурители в системата на НОИ, ведно
със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. К. ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Х., да заплати на „В..” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„И. сумата от 1069,56 лева /хиляда шестдесет и девет лева и 56 стотинки/ - разноски,
сторени в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок
от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5