Решение по дело №283/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 207
Дата: 25 септември 2023 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20232200500283
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. С., 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500283 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба против Решение
№507/16.06.2023г. по гр.д.№816/2023г. на С.ски районен съд, с което е предоставено
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. К.ов К., роден на
24.11.2020г. на майката Г. М. Д.; определено е местоживеене на детето при майката Г.
Д. в гр. С.; определен е режим на лични отношения между малолетното дете А. и
бащата К. Т. К., както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 10,00ч. до 17,00
часа до навършване на тригодишна възраст на детето, като взема детето от дома на
майката и го връща също в нейния дом; след навършване на тригодишна възраст на
детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в
неделя с приспиване, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния
дом; на 25.11 всяка година – след рождения ден на детето от 10,00ч. до 16,00ч.; на
четна година по Коледните празници от 10 часа на 26.12 до 17 часа на 27.12 и на
нечетна година по Великденските празници от 10 часа на петъчния ден до 12 часа на
неделния ден; след навършване на петгодишна възраст и 20 дни през лятото с
приспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. С Решението е
осъден бащата К. Т. да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200лв., считано
от влизане в сила на решението до настъпването на законови причини за изменение
1
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. С решението бащата е осъден да заплати държавна такса върху издръжката в
размер на 288лв. по сметка на съда.
Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстнационното
производство – майката Г. М. Д., като се обжалва посоченото решение в частите, с
които е определен режим на лични отношения на детето с бащата до навършване на
петгодишна възраст на детето и относно размера на издръжката.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК по делото е подадена насрещна
въззивна жалба от бащата К. Т. К., който обжалва първоинстанционното решение в
частта относно определеният му режим на лични контакти с детето А..
Във въззивната си жалба въззивницата Г. М. Д., чрез пълномощника си адв. Л.
А. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните му части относно режима
на лични контакти на бащата с детето до навършване на 5-годишна възраст на детето и
определената издръжка е неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният
съд неправилно приел, че оставащите месеци до навършване на 3-годишна възраст на
детето са достатъчни за постепенната адаптация на детето към новата ситуация и
срещите с бащата. Посочва, че и преди раздялата бащата не е общувал достатъчно
време с детето, за да се изгради между тях трайна емоционална връзка. Счита, че и към
момента не е създадена близост и емоционална връзка с бащата, която би ги сближила
до степен, че детето да остава да пренощува при бащата без майката. Съдът не е отчел
ниската възраст на детето в контекста на предходните отношения родител-дете. Счита,
че по-подходящо за адаптацията е да продължи виждането без приспиване до 5-
годишна възраст на детето. Така бащата щял да има възможност да изгради навици да
полага всички необходими грижи за физическото и психическото развитие на детето.
Това било в интерес на детето. Неправилно били кредитирани показанията на майката
на ищеца, като противоречали на твърденията на самия ищец. Въззивницата счита, че
съдът неправилно приел, че бабата на ищеца, с която той живее не поставя в риск
пребиваването на детето в дома им. Състоянието й можело рязко да се промени и да
постави под риск детето. По отношение на издръжката, счита, че съдът неправилно е
определил размера й, като не е изложил никакви мотиви за това. Действителните
разходи за издръжката а дете на възрастта на А. бил около 500лв. месечно, като бащата
следвало да участва с по-голям дял и следвало размера на издръжката да бъде
определен на 300лв. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени
обжалваното решение в частта относно определения режим на лични отношения на
детето с бащата, като определи нов, както следва: всяка първа и трета събота на месеца
от 10,00 часа до 17,00часа до навършване на 5-годишна възраст на детето, като взема
детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; след навършване на 5-
годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00
2
часа в събота до 17,00 часа в неделя с приспиване, като взема детето от дома на
майката и го връща също в нейния дом, както и в частта относно определения размер
на издръжката, като определи издръжка в размер на 300лв. месечно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Няма направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна – ищеца в
първоинстанционното производство К. Т. К..
С отговора на въззивна жалба, К. К. чрез пълномощника адв. Л. А. оспорва същата
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че решението на съда
е мотивирано именно с оглед интереса на детето, като съдът е съобразил ниската
възраст на детето, необходимостта от съхраняване на връзката баща-дете и
достатъчността на последните месеци за изграждане на хармонични отношения на
детето с бащата извън присъствието на майката при срещите им. Посочва, че срещите
на бащата с детето от м.юни протичат спокойно и нормално без присъствието на
майката. Съдът мотивирал необходимостта от по-интензивни срещи на детето с бащата
след навършване на 3-годишна възраст. Присъствието на бащата обогатява света на
детето, като чрез бащата то опознава хората. За всички деца е много ценно да живеят с
бащите си и да ги опознават. Излага подробни съображения в тази насока. Обичайните
грижи за 3-годишно дете могат да се предоставят от бащата за определеното време с
приспиване. Установено било, че бащата е грижовен родител. По отношение на
издръжката счита, че размерът е правилно определен и съобразен и със становището на
самата жалбоподателка. Неоснователно е претендиран размер от 300лв., несъобразен с
потребностите на детето. Бащата счита, че въззивната жалба е подадена с цел запазване
на ограничения контакт на бащата с детето, поради което моли въззивния съд да
измени определението по привременни мерки за режима на лични контакти, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 17ч. без приспиване до
навършване на 3-годишна възраст на детето; след навършване на 3-годишна възраст –
всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с
приспиване, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; на
25.11 всяка година - след рождения ден на детето от 10,00ч. до 16,00ч.; на четна година
по Коледните празници от 10 часа на 26.12 до 17 часа на 27.12 и на нечетна година по
Великденските празници от 10 часа на петъчния ден до 12 часа на неделния ден; след
навършване на петгодишна възраст и 20 дни през лятото с приспиване, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Алтернативно, моли съда да допусне
предварително изпълнение на решението в частта на режима на лични контакти.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
С насрещната въззивна жалба, насрещния въззивник К. К. обжалва
3
първоинстанционното решение в частта относно определения му режим на лични
отношения с детето А., като неправилно. Намира за необоснован извода на съда защо
детето да не може да остава един месец през лятото с бащата след навършване на 3-
годишна възраст, което било утвърдена съдебна практика и в интерес на детето. Съдът
не се произнесъл по искането му да взема детето на своя рожден ден – 22.11, за което
нямало никаква пречка. По отношение на Коледните празници, счита, че следва да има
възможност да взема детето още на 24.12, което било смисъла и на редуването на
четна с нечетна година. Липсвало произнасяне и относно новогодишните празници –
31.12 и 01.01. липсвало произнасяне и относно половината от ваканциите през
учебната година. Тези ваканции често били свързани и се отразявали и на детските
заведения – ясли и детски градини, поради което било разумно и отговорно родителите
да поделят отговорността по отглеждането и възпитанието на детето и през този
период. Счита, че майката не осъзнава необходимостта на детето да се среща и общува
с бащата. С оглед изложеното насрещния въззивник моли съда да допълни
определения от първоинстанционния съд режим, като добави: след навършване на 3-
годишна възраст на детето един месец през лятото с приспиване, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката; възможност бащата да взема детето на всеки
свой рожден ден на 22.11. от 10ч. до 17ч.; бащата да взема детето всяка четна година на
Коледа от 10ч. на 24.12. до 17ч. на 27.12. с приспиване; бащата да взема детето всяка
нечетна година на Нова година от 10ч. на 31.12 до 17ч. на 01.01. с приспиване и всяка
първа половина от ваканционните дни на държавно определените от МОН ваканции от
10ч. на първия ден до 17ч. на деня, в който завършва първата половина от конкретната
ваканция. Претендира присъждане на разноски. Поддържа искането за изменение на
постановените по делото привременни мерки или за допускане на предварително
изпълнение на решението относно режима на лични контакти.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от насрещната страна по нея страна – Г. М. Д..
С отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от Г. Д., се оспорва жалбата като
неоснователна. Посочва, че при определяне на режима на лични контакти съдът се
ръководи единствено от интереса на детето, независимо от исканията на родителите.
Съдът правилно бил определил адаптационен период, който обаче счита за кратък по
изложените в своята въззивна жалба съображения, които преповтаря. Намира за
неоснователно оплакването, че съдът неправилно определил режима по време на
коледните, новогодишните и великденски празници. По отношение на коледните
празници счита, че при изписване на 26.12 съдът е допуснал ОФГ, тъй като първият от
тях е 25.12. При този решим съдът бил съобразил изцяло интереса на детето. Посочва,
че при промяна на обстоятелствата, режима подлежи на промяна. Моли съда да остави
насрещната въззивна жалба без уважение. Претендира разноски.
4
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите не са направени
доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивницата Г. М. Д., редовно призована, се явява лично и с
представител по пълномощие адв. А., която поддържа подадената въззивна жалба.
Моли съда да измени решението на първата инстанция в смисъла, в който изразиха и
двете страни желание да бъде променен режима на контакти между бащата и детето и
по въпроса за издръжката – 250лв. месечно. Не претендира разноски по делото.
В с.з. насрещния въззивник К. Т. К., редовно призован, се явява лично и с
представител по пълномощие адв. А., която поддържа подадената насрещна въззивна
жалба. Моли съда да постанови решение, съобразно постигнатите договорености в
съдебното заседание между страните, в частите, в които страните изразиха
категоричното си становище, че са съгласни да формулират по този начин режима на
лични контакти и размера на издръжката. Не претендира разноски по делото.
Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за
допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с
установеното от фактическа страна пред въззивната инстанция, с оглед събраните във
въззивната фаза на производството доказателства, както следва:
К. Т. К. е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ – С. като търсещо работа
лице, считано от 14.07.2023г.
Въззивната инстанция в открито съдебно заседание проведе изслушване на
родителите - Г. М. Д. и К. Т. К..
Детето А. К.ов К. е на възраст две години и десет месеца, поради което същото
не е изслушано от съда, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт.
При изслушването си, двамата родители изразиха силна привързаност и
5
загриженост за детето А. и изявиха желание за постигане на компромис помежду си в
името на висшия интерес на детето по спорните въпроси относно режима на лични
контакти на детето с бащата и относно размера на издръжката. Двамата родители
намират за подходящ, с оглед възрастта, емоционалното състояние и потребностите на
детето, следния режим на лични контакти на бащата с детето, като предлагат съда да
го определи с решението си: Режима, където е без приспиване, освен за рождения ден
на детето, да се допълни и с възможност бащата да взема детето на своя рожден ден –
22.11 за по 4 часа, по предварителна уговорка между страните и съобразно режима на
детето и посещението му в детската градина. До навършване на 3 години и 6 месеца
режима да бъде без преспиване, както е определен от районния съд. След навършване
на 3 години и 6 месеца на детето, режима да стане с преспиване от 10.00 часа до 17.00
часа първа и трета събота и неделя; Коледата всяка четна година от 25.12. до 27.12. от
10.00 часа на 25.12. до 17.00 на 27.12. Всяка нечетна година - по Новогодишните
празници от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01. Великденските празници –
всяка година Велика неделя и Велики понеделник от 10.00 часа на Велика неделя до
17.00 часа на Велики понеделник. Лятото – до навършване на 5 годишна възраст на
детето 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. След
навършване на 5 годишна възраст на детето 1 месец през лятото, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката. Относно размера на издръжката страните са
съгласни същият да бъде определен на 250лв. месечно.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: иск за определяне местоживеене на
малолетно дете, упражняването на родителските права спрямо детето, личните
отношения с него и издръжката му, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
С оглед въззивните жалби, предмет на въззивното призводство е въпросът
относно определяне на режим на лични контакти на детето малолетното дете А. с баща
му и дължимата за детето издръжка над определения от районния съд размер от 200лв.,
като намира правното си основание в чл.127, ал.2 от СК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила по въпроса
относно упражняването на родителските права – предоставено на майката Г. М. Д. и
местоживеенето на детето - определено при майката.
Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При
определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от
обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения
по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане.
6
Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на
спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните
отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето.
Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и
да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а
и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина,
по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. В случая следва да се отчете и необходимостта от запазване и
развитие на личните отношения с бащата чрез определяне на подходящ за това режим,
за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо
от това, кой упражнява родителските права, двамата родители са равнопоставени, като
всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане
развитието на детето.
В конкретния случай, при определяне режима на лични отношения на бащата с
детето, съдът съобрази обстоятелството, че родителите живеят в едно и също населено
място – в гр. С.. Следва да се отбележи, че от началото на 2023г. бащата се е установил
да работи в България – в зърнобаза в гр. Кермен /до този момент е работил в чужбина,
като е отсъствал за по няколко месеца/, където е работил до м.07.2023г. Към момента е
безработен, в процес на търсене на нова работа.
Съдът прецени факта, че след четиримесечната възраст на детето до 2-годишната
му такава, бащата е бил преимуществено в чужбина и контактите с детето са били
редки. Поради това и с оглед възрастта на детето, споделя становището на районният
съд, че е необходимо да се определи един междинен, адаптационен период, който да не
е прекалено продължителен, но даващ възможност да се възстанови постепенно и
плавно връзката между детето с бащата, последният да се запознае със специфичния за
детето режим /хранене, сън, игри, занимания, обличане и др.под./, свикне с
прилагането му и вземе необходимите за това мерки да го осигурява и поддържа в
периодите, когато детето ще остава по-продължително при него. В тази връзка съдът
съобрази, че по делото е определен привременен режим на лични контакти, като
първоначално същият е бил в присъствието на майката, с цел по-лесното адаптиране на
детето към ситуацията и отношенията с бащата, а от м.06.2023г. режима вече е без
присъствие на майката. Този подход на районния съд, настоящия състав намира за
правилен и изцяло в интерес на детето. Съдът намира за правилно и определянето на
допълнителен /извън привременните мерки/ адаптационен период, който след
изслушване на страните и съобразяване с тяхното предложение, намира, че в интерес
на детето, този период следва да бъде до навършване на 3 години и 6 месеца на детето.
7
Счита, че този период, именно с оглед привременните марки и техния характер на
адаптационен период, както и с оглед становището на родителите, преценяващи
емоционалното състояние на детето и неговите потребности, се явява достатъчен за
възстановяване връзката на детето с бащата. Следва да се посочи, че при своевременно
определяне на режим с преспиване при бащата, детето ще има непосредствено пред
себе си така необходимият му мъжки модел на поведение, който липсва при майката.
Съдът отчете факта, че по делото няма установени, а и наведени съображения за
лоши родителски качества на бащата, респ. че същият представлява източник на
опасност за детето. Напротив, от свидетелските показания и социалния доклад, както и
от изслушването на родителите, се установи, че той притежава необходимия
родителски капацитет и годност да отглежда детето, както и безкрайно желание за
това.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни и възраженията на
майката, във връзка със здравословното състояние на бабата на К. Т. К., с която той
живее в едно жилище, нейна собственост. Действително, бабата страда от психично
заболяване – Депресивно разстройство, но освен, че същото е в ремисия и се
контролира с медикаменти, които редовно се приемат, не е и установено и въобще
поведение от нейна страна, което да е опасно за живота и здравето на детето.
Напротив, състоянието при криза се изразява не в грубо, агресивно и неадекватно
поведение /нехарактерни за заболяването, видно от медицинското удостоверение от
лекуващия психиатър д-р Г./, а в потиснатост, некомуникация. Установи се, че тя е
отгледала без чужда помощ своите деца, както и е активно помагала в отглеждането на
внуците си, без да е представлявала опасност за тях. Това обстоятелство не следва да
води до ограничаване режима на контакти на бащата с детето А..
Предвид изложеното, режима на лични контакти на бащата с детето следва да се
определи до навършване на 3 години и 6 месеца на детето без преспиване, както
следва: всяка първа и трета събота на месеца от 10,00ч. до 17,00 часа, като бащата
взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом.
След навършване на три години и 6 месеца на детето – всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с преспиване, като
бащата взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом.
По отношение на рождения ден на детето, съдът намира процедирането на
първоинстанционния съд за правилно, а и в тази насока по делото няма оплаквания от
страните.
Съдът намира, че следва да се даде възможност на бащата да осъществява
контакт с детето и на своя рожден ден – 22 ноември, като страните изразяват съгласие
това да става в продължение на 4 часа по предварителна уговорка между тях и
съобразно режима на детето и посещението му в детската градина.
8
По отношение на Коледните, Новогодишните и Великденските празници съдът
намира за подходящ и намиращ съгласието и на страните, следния режим на лични
контакти на детето с бащата, като ще започне да се прилага след навършване на 3
години и 6 месеца на детето: Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка
четна година от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на последния ден;
Новогодишните празници - 31 декември – 01 януари през всяка нечетна година от
10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на последния ден; вторите два дни от
Великденските празници - Велика неделя и Велики понеделник, всяка година, от 10,00
часа на първия ден до 17,00 часа на последния ден.
Определените 20 дни през лятото след навършване на 5-годишна възраст на
детето, според настоящия състав не са достатъчни, като няма пречка, а и ще бъде в
интерес на детето да прекара по-продължителен период само с баща си и неговия
близък кръг за период от 1 месец, каквато е и установената съдебна практика.
След навършване на 3 години и 6 месеца до навършване на 5-годишна възраст на
детето, съдът намира за подходящо, а и страните изразиха своето съгласие, бащата да
взема детето 10 дена през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
След навършване на 5 годишна възраст на детето бащата ще взема детето вече за 1
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на ученическите ваканции, с оглед възрастта на детето, съдът
намира, че на този етап не следва да определя нарочен режим на контакти, още повече,
че на практика те не се отнасят до детските градини, които продължават нормалната си
работа с децата и през този период. След тръгване на училище, при необходимост и
липса на разбирателство между родителите, режима на лични контакти може да се
измени, като се включат и дни през ученическите ваканции. На този етап това не е
необходимо, а би накъсало режима на детето.
Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно
към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката
с другия родител, който не упражнява родителските права, както и правото на този
родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и
привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във
възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в
обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични
отношения.
Освен това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските
права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда,
естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между
страните, с оглед изключителния интерес на детето. Именно с оглед интереса на
детето, родителите следва да положат усилия и да превъзмогнат натрупаните
9
негативни емоции помежду си и да не поставят детето в ситуация на избор между тях,
необходимо е да проявят единодействие и сътрудничество помежду си в интерес на
детето, като то следва да усеща любовта и подкрепата и на двамата родители, които не
следва да конфронтират и противопоставят при контактите си с него.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е
определен режим на лични отношения на детето с бащата, следва да бъде отменено и
да се постанови горепосочения режим, балансиращ интересите на родителите и
защитаващ изключителния интерес на детето.
Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.127, ал.2 от СК, вр. с
чл.143 от СК следва да бъде определена за детето:
При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на
детето /ненавършени 3 години/, съобрази нуждите му, с оглед физическото и духовно
развитие, необходимостта от средства за храна и облекло, установи, че не е установена
необходимост от извънредни, необичайни разходи по повод здравословно или друго
под. състояние на детето, поради което в съответствие с нормативно определените
граници прецени, че са нужни около 400лв., от които бащата следва да поеме 250лв.
Съдът взе предвид доходите на двамата родители и липсата на задължения да
издържат други ненавършили пълнолетие деца, както и изразеното становище и
съгласие с този размер пред въззивната инстанция. Майката следва да поеме по-
малката част от необходимата за детето издръжка, тъй като тя е родителят, който ще
осъществява упражняването на родителските права, т.е. непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Издръжката следва да се присъди, считано от
влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. На основание
чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху
всяка закъсняла вноска.
Решението на районния съд в тази му част следва да се измени, като съдът
определи издръжка в размер на 250лв., т.е. присъди допълнително издръжка в размер
на 50лв., над определения от районния съд размер от 200лв.
Бащата следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
СлРС допълнителна държавна такса върху определената издръжка в размер на 72лв.
В проведеното открито съдебно заседание двете страни изрично завиха, че не
претендират присъждане на разноски пред въззивната инстанция, поради което съдът
не следва да се произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №507/16.06.2023г., постановено по
гр.д.№816/2023г. на С.ски районен съд в частта, с която е определен режим на лични
контакти между бащата К. Т. К. с ЕГН ********** и детето А. К.ов К. с ЕГН
********** и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. Т. К. с ЕГН **********
с детето А. К.ов К., родено на 24.11.2020г., с ЕГН **********, както следва:

До навършване на 3 години и 6 месеца на детето А. К.ов К., както следва:
- всяка първа и трета събота на месеца от 10,00ч. до 17,00 часа, като бащата
взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом;
- на деня, следващ рождения ден на детето А. К.ов К. /25 ноември/ от 10,00 часа
до 16,00 часа;
- на рождения ден на бащата К. Т. К. /22 ноември/ в продължение на 4 часа по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и
посещението му в детска градина.

След навършване на 3 години и 6 месеца на детето А. К.ов К., както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в
неделя с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката и го връща също в
нейния дом;
- на деня, следващ рождения ден на детето А. К.ов К. /25 ноември/ от 10,00 часа
до 16,00 часа;
- на рождения ден на бащата К. Т. К. /22 ноември/ в продължение на 4 часа по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на детето и
посещението му в детска градина, респ. учебно заведение;
- Коледните празници от 25 декември до 27 декември, всяка четна година, от
10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на последния ден; Новогодишните празници 31
декември – 01 януари, всяка нечетна година, от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа
на последния ден; вторите два дни от Великденските празници - Велика неделя и
Велики понеделник, всяка година, от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на
последния ден.

След навършване на 3 години и 6 месеца до навършване на 5-годишна възраст
на детето, бащата К. Т. К. ще взема детето А. К.ов К. за 10 дена през лятото, с
преспиване, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
11
След навършване на 5-годишна възраст на детето, бащата К. Т. К. ще взема
детето А. К.ов К. за 1 месец през лятото, с преспиване, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА К. Т. К. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С. к." **-*-** да заплаща на
Г. М. Д. с ЕГН **********,от гр. С., ул. „Б. М.“ *-*-*, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете А. К.ов К., родено на 24.11.2020г., с ЕГН
********** още 50 /петдесет/ лв. над определения от СлРС размер от 200лв. /общо
250лв./ месечно, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на
родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №507/16.06.2023г.,
постановено по гр.д.№816/2023г. на С.ски районен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К. Т. К. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С. к." **-*-** да заплати
допълнителна държавна такса върху определената издръжка в размер на 72лв. в
полза на съдебната власт, по сметка на СлРС.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12