№ 191
гр. Плевен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200093 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0938-004586 от 02.12.2021г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5пр.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл44 ал1 от ЗДвП и на осн.чл 175 ал1 т 5 от ЗДвП глоба в
размер на 50лв за нарушение на чл 123ал1т3 от ЗДвП на ЗДР. Р. ХР., на
81,ЕГН **********,живущ в гр.Плевен, ул.А.К..
Жалбоподателят Х. редовно призован, в съдебно заседание се явява лично,
поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие
на виновно поведение , както и за незаконосъобразност на издаденото НП по
отношение на нарушенията посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя
Х. за това,в град Плевен улица професор Илия Бешков на дата 06.11.2021г.
около 14 .08ч. с посока на движение към булевард Христо Ботев като водач на
лек автомобил ****** с регистрационен номер *****, при движение не
осигурява достатъчно странично разстояние и удря паркиралия от дясната ми
страна лек автомобил Мерцедес Бенц с регистрационен номер *****,като
реализира ПТП с материални щети по двата автомобила, след което напуска
1
произшествието без да уведоми съответните службите за контрол
обслужващи района.
С което виновно е нарушил чл. 44 ал1 и чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 544880
от 24.11.2021г. съставен от свидетел Г. В. Д. – на длъжност
мл.автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в
присъствието на свидетеля АС. М. Й. и св.Г. Д. ИВ. - служители при ОД на
МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 04.01.2022г. Поради
несъгласие с посочените като нарушения и наложените наказания в срок пред
РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 07.01.2022г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят Д., и св. Й. и
Димитров , твърдят пред съда че АУАН е съставен двадесет дни след
настъпилото ПТП,по сигнали и че не са свидетели очевидци на
констатираното нарушение,както и при решаване въпроса за виновността на
нарушителя не са огледали двата автомобила участници във въпросното
ПТП. В съставения АУАН не са посочени какви имуществените вреди са
причинени .Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от
него и другите посочени в акта лица-полицейски служители като очевидци на
ПТП. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя
.Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана
от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената
административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
2
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетелите Д.,Й. и Димитров не се установява
по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Й. и
Димитров се установява, че АУАН е съставен от неочевидци ,въпреки че в
АУАН са вписани като свидетели очевидци, а вписаните като свидетели по
акта Й. и Димитров са полицейски служители и също не са очевидци,не е
потърсено на мястото други свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетели са служители на Пътна полиция Плевен ,които не
са очевидеци,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а
липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
3
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна,
жалбодателят да е извършил нарушението по чл.44 ал.1 от ЗДвП както и
нарушението по чл 123ал1т3 . Така описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава
то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лица
,които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и
показанията на актосъставителя и свидетелите, който заявява,че на място са
установили само единия автомобил, а другият водач на МПС само е подал
сигнал без да посочва извършителят,огледани са камерите на мястото на
произшествието но нищо не е установено . След двадесет дни от дежурната на
ОД на МВР ,актосъставителят Д. са му подадени преписка и имета на
нарушителят които го е издирил и заедно със своите колеги е съставил
АУАН.
Действително по делото се установява, че е настъпило ПТП, че единия водач
е участвал в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито
механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е извършител нарушение
по чл. чл.44 ал.1 от ЗДвП както и нарушението по чл 123ал1т3от ЗДвП.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така
и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на
нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното
описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми,така и
единство между посочените като нарушени норми в АУАН и НП. Описанието
на вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче, е
твърде оскъдно, доколкото не е посочено изрично какви точно са били
последиците от произшествието, а именно дали от същото са причинени само
имуществени вреди, или пък има пострадали лица. Последиците са от
съществено значение за определяне на конкретните задължения на водачите
по чл.123 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда, както общи задължения за
водачите при настъпване на всяко ПТП, така и специални такива в
зависимост от това, дали от ПТП са настъпили само имуществени щети, или
са пострадали и хора, визирани в т.1, т.2 и т.3 на чл.123 от ЗДвП.
Освен това няма идентичност в цифровото изписване на материалната норма
и изписване на фактическата обстановка за нарушението на чл.44 ал1 от ЗДвП
както в АУАН ,така и в НП ,същата гласи 44. (1) При разминаване водачите
на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.Като в
АУАН и НП никъде не става на въпрос за разминаване на насрещно движещи
се автомобили, а е изписано не осигурява достатъчно странично разстояние.
Не посочване на правилно нарушената материална норма е съществено
4
процесуално нарушение,което само по себе си води до отняна на атакуваното
НП.
Отделно от това прави впечатление, че в обстоятелствената част на АУАН и
НП е добавен допълнителен елемент към нарушението, а именно „не
уведомява МВР”. Тук следва да се отбележи, че последното вменява
задължение на участник в ПТП при причинени имуществени вреди, но в б.
„В” на чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП и то в хипотезата на разногласие между
участниците в същото, каквото в случая не се установява от събраните по
делото доказателства. Като в АУАН е посочено като нарушение чл123 ал1
т3без да се посочва нито една буква.Посоченото представлява още едно
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи описание на
нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е извършено, както и
правилното посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са били
нарушени.
Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено и двете му части.
На следващо място ,по делото не е установено по категоричен начин дали
липсата на жалбоподателя на мястото на произшествието/което място така и
не е установено от служителите на пътна полиция/ е с цел да напусне мястото
на произшествието без да уведоми контролните органи или липсата му към
този момент се дължи на друго обстоятелство. За да е налице нарушението, за
което на жалбоподателят е ангажирана отговорността, освен фактите,
изпълващи обективните елементи на състава на нарушението – наличие на
ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно
обстоятелствата свързани с произшествието и напускане на един от
участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е необходимо да
бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината на
извършителя на деянието каквото в конкретният случай липсва и не е
установен ,а само е изписано като фактическата обстановка в АУАН и НП. В
случая именно този елемент се явява недоказани, защото по делото липсват
категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че
нарушителят не се е намирал на мястото на произшествието именно защото е
пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като между
него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с
ПТП.
Самият протокол за ПТП е съставен на 25.11.2021г, за произшествие станало
на 06.11.21г без да стане ясно от къде служителите на пътна полиция са
направили тези изводи за виновността на нарушителят ,за да съставят
въпросният протокол за ПТП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват
описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят
нарушение, които представляват и част от предвидените от закона
задължителни реквизити. Доколкото жалбоподателят Х. е санкционирана за
това, че поради неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални
щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат
5
конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите
индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на
нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Действително в изискания служебно от съда и
приет като доказателство по делото Протокол за ПТП, също не са описани
нанесени щети от ПТП.. Попълване на празнотите в акта и наказателното
постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по
делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е
гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано,
съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с
непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може наказателното
постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика
тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на
закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение .
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0938-004586 от
02.12.2021г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5пр.5 от
ЗДвП на ЗДР. Р. ХР., ЕГН **********живущ в гр.Плевен,обл. Плевен,ул А.К.
е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл44 ал1 от ЗДвП и на осн.чл 175 ал1 т 5 от ЗДвП гроба в
размер на 50лв за нарушение на чл 123ал1т3 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6