Мотиви към присъда № 56/19.06.2014 г., постановена по НОХД №745/ 2019 г. по описа на Районен съд **Районна прокуратура - **е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Б.Г. - роден на ***г***, /***/, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН **********, за това, че на  04.12.2018 година в гр.**извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14- годишна възраст- И.Н.В., родена на *** ***, като употребил за това сила  - престъпление по чл.150, ал.1  от НК .

В съдебно заседание подсъдимия И.Б.Г.   се явява лично и със  защитник - адв. Л.Г. ***.

В  хода на проведеното разпоредително заседание, защитата заявява, че желаят производството да протече по реда на Глава 27 НПК- съкратено съдебно  следствие.

Подсъдимият И.Г. изрично заявява, че е запознат с   възможността и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК. Признава се за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид горното, съдът приложи диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщени като годен доказателствен материал  на основание чл. 283 от НПК. С протоколно определение обяви, че при постановяване на присъдата, ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и го подкрепят.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - **поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 150, ал.1 от НК и следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да определи „лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК в размер на три години, като бъде редуцирано с приложение на разпоредбата на чл.58а от НК. Прокурорът намира, че разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК- условно осъждане с определен  изпитателен срок, не следва да бъде приложена спрямо подсъдимият,т.к. не би постигнала целите на наказанието,съобразно разпоредбите на НК.

 Подсъдимият заявява,че съжалява за деянието си.

Адв.Г. пледира, че т.к. се признават фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, следва да спре вниманието си на наказанието, което да бъде  наложено на подсъдимия. Сочи,   че наказанието следва да бъде лишаване от свобода, но условно-отложено с изпитателен срок с оглед специалната превенция, характеристичните  данни за подзащитният му,  доброто му  процесуално  поведение изначално – дал е подробни обяснения в хода на ДП, макар и в психическо състояние в което се е намирал - „емоционална нестабилна личност“, то тези негови   обяснения, сочи защитата, са допринесли за изясняване обстоятелства  по делото. Неговото семейно  положение -  без сключен  брак,но с дете,  чистото му съдебно  минало към момента на извършване на  деянието, осъзната грешка от негова  страна, която  не само в  проведеното съдебно заседание  е изразил- твърди  адв.Г., а и изначално. Според защитата така биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.  

По делото не са  предявени  граждански претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият И.Б.Г. е роден на ***г***. Той живее  в  ***, /в момента на  заседанието се намира в ***/. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи. ЕГН **********.

На 04.12.2018 година Г. ***, в района на стадион „***“. Около 19:00 часа, същият слизал към центъра на града по стълби, находящи се на ул. „***“.  По средата им подсъдимият се разминал със св. И.В., която се качвала по стълбите на път  към дома си. Г. забелязал, че наоколо няма други хора, като решил да се възползва от това обстоятелство и да извърши блудствени действия със свидетелката. В изпълнение на намисленото последвал В. по стълбите. Настигнал я, спрял се до нея и започнал да я гледа. В. се уплашила от поведението му и започнала да слиза по стълбите в посока намиращата се наблизо бензиностанция. Г. отново я последвал, като я изпреварил на една от междустълбищните площадки и препречил пътя й.  На въпроса на В. какво иска от нея,  подсъдимият й  отговорил с думите „Искам само да те чукам“. В. се уплашила и извикала за помощ. В този момент  подс.Г. запушил устата й с едната си ръка и я съборил на земята. С другата си ръка  започнал да я опипва по задните части и половия й орган. Опитал се да свали дънките й, но не успял, тъй като тя се съпротивлявала. През цялото време подс.Г. държал едната си ръка на устата на В., а с другата я опипвал.  В. се опитала да се освободи, като захапала ръката на подсъдимия, но въпреки това не успяла. Тъй като започнала да се задушава,  помолила Г. да махне ръката си от устата й. Подсъдимият освободил устата й, като я предупредил да не вика. Свидетелката В. започнала да моли  подсъдимия да я остави, предложила му дамската си чанта с всички вещи в нея. Въпреки това той  продължил да я опипва по задните части и половия орган. След известно време оставил св.В., като й казал да му даде бельото си. Тя го помолила да се отдалечи, като подсъдимият застанал на около 2-3 метра от нея. Започнал да пипа половия си орган през дрехите си докато я наблюдавал да сваля дънките си и я питал „ с прашки ли си, с гащи ли си? Какъв цвят са?“. Докато се събличала,  св.В.  казала на Г.,  че полицията ще го хване и не си заслужава да лежи в затвора заради нея. В този момент подсъдимият Г. тръгнал надолу по стъпалата, като се отдалечил в неизвестна посока. Свидетелката В. веднага се отправила към дома си, където я чакал съпругът й. С него тя споделила  за случилото й се, за  самият  инцидент. Преоблякла се, след което заедно със съпругът  си се отправила към мястото, на което била нападната Там св.В. намерила шапката си, която била паднала и един сутиен, който взела, тъй като предположила, че може да принадлежи на извършителя на престъплението. След това св. И.В. подала жалба  в сградата на Второ РУ- ***.

         По случая било образувано и проведено досъдебно производство № Д-2113/2018г. по описа на Р..

В показанията си като свидетел И.В. дала подробно описание на дрехите на извършителя на престъплението.

С протокол за доброволно предаване от 04.12.2018 година И.В. предала на водещия разследването полицай намереният сутиен.

Няколко дни след извършеното престъпление, ***- служители при Второ РУ-**извършвали обход на района, в който било извършено престъплението. Около 18:35 часа на същата дата в района на стълбите бил спрян за проверка подсъдимият И.Г.. На полицейските служители им направило впечатление, че носените от Г. дрехи отговаряли напълно на даденото от св. В. описание на дрехите, с които е  бил  извършителя на блудствените действия. Поради което подсъдимият бил отведен в сградата на Второ РУ-***, където пред св. ***- служител в полицейското управление признал за извършеното престъпление, като заявил, че намерението му било да извърши грабеж на В., но при сборичкването я опипал по задните части и между краката.

В обясненията си в качеството на обвиняем дадени в хода на ДП, И.  Г. признал за извършеното престъпление и дал обяснения.

От заключението на назначената съдебно- психиатрична експертиза се установило следното:

-При психиатричното изследване на И.Г. не се установяват данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Касае се за ЕМОЦИОНАЛНА НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ- ГРАНИЧЕН ТИП.  Същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи и би следвало да му се признае вменяемост.

- Емоционално нестабилните личности в граничния вариант, каквато е манифестна при Г., са свръхчувствителни. Не приемат добре критиката, твърде чувствителни са към реални или въображаеми обиди и реагират агресивно, когато се почувстват засегнати. Лишени са от способността за формиране на значими, продължителни междуличностни отношения, основаващи се на доверие, любов и реципрочното удовлетворение. Афектът бързо е мени от тревожност и депресия към гняв с възбуда и агресивност. Характерни са бурните емоции, лесните прояви на гняв и импулсивност. Настроението им е непредвидимо, непостоянно и капризно. Емоционално нестабилните личности имат нужда и в интимната сфера контактите им да са свързани с напрежение като идеята за взаимност им е чужда, а сексуалните подвизи подхранват изначално накърненото им его. Такова поведение е израз на сексуален нарцисизъм- ситуационна сексуална девиация. Има за цел да се компенсира ниското самоуважение и невъзможността да се преживее истинска интимност.

-Типично за личностовия му профил в ситуацията на обвиняем да се опитва с психологични манипулации да въздейства върху представите за случилото се с приписване на погрешно възприемане на ситуацията от страна на пострадалата при престъплението му и изместване  на действителните мотиви за постъпката му.

С протоколи за доброволно предаване от 18.12.2018 година по делото са приобщени записи на камери разположени в близост до района на извършеното престъпление. От заключението на назначената видео- техническа се установило, че във времевия период на извършване на престъплението в района е заснето лице, което е било облечено с дрехите носени от подсъдимия.

От заключението на назначената ДНК експертиза се установило  следното:

         -ДНК профила на биологичния материал по ноктените изрезки иззети от В. с протокол  за вземане на образци за сравнително изследване е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на И.В..

- ДНК профила на биологичния материал по сутиена предаден с протокол за доброволно предаване от В. представлява смес на биологичен материал от две лица от женски и мъжки пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси се установява, че алелите с по- висок интензитет формират ДНК профил, еднакъв с профила на И.Н.В., а тези с по- нисък интензитет формират ДНК профил , еднакъв с ДНК профила на И.Б.Г..

         Описаната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите И.Н.В.  /л.2-л.3/ , *** обясненията на обв. И.Г. дадени в присъствието на защитник / л. 5-л. 6 /, протокол за оглед на местопроизшествие от 05.12.2018 година и фотоалбум към него / л.11-л.16/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване / л.22-л.24/, протоколи за доброволно предаване от 04.12.2018 и 18.12.2018 година / л.30-л.31/, заключение на назначената психиатрична експертиза / л.52-л.59 /  заключение на назначената ДНК експертиза / л.76-л.79 /, заключението на назначената съдебно- техническа /л.89-л.94/ , бюлетин за съдимост /л.47/, характеристична справка /л.48/,

         С оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимият И.Г.  е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.150, ал. 1  от НК.

От обективна страна деянието е осъществено чрез действие, като на 04.12.2018 година в гр.**извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14- годишна възраст- И.Н.В., родена на *** ***, като употребил за това сила.

         От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

         В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимият е направил самопризнание и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подс. И.Г.. Установено е,че събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс.И.Г., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно :

Доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства:

- обяснения на подсъдимия - дадените в хода на ДП, обясненията в хода на съдебното следствие, в които е направил самопризнание, че е извършил престъплението  за което му е повдигнато обвинение по чл. 150, ал.1 от НК. Заявил е, че признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях.

-свидетелски показания - дадените в хода на досъдебното производство и приобщени като доказателства по делото чрез тяхното прочитане.

- Експертизи – назначените в хода на досъдебното производство и приобщените като доказателства по делото чрез тяхното прочитане .

- Протоколи и други документи, приобщени като доказателства по делото чрез тяхното прочитане

- Иззетите и приобщени по делото веществени доказателства. Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията по назначените експертизи, неоспорени от страните и приети от съда. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия.

Съдът постанови присъдата си при условията на  чл. 54 от НК, като наложи на подсъдимия на основание чл. 150, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 ал.1  от НК наказание – три години лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК, намали така определеното наказание с една трета  и подсъдимият И.Г.  следва да търпи наказание в размер на две години  лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК, отложи изтърпяване на наложеното наказание с пет годишен изпитателен  срок, считано от влизане на присъдата в сила, като съображенията за прилагане на условното осъждане, съдът изложи подробно по горе.

        За да приложи института на условното осъждане, съдът се съобрази с размера на наложеното наказание до три години лишаване от свобода, с чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение на подсъдимия И.Б.Г. и след преценка, че целите на наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на Закона и преди всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия биха били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Степента на обществената опасност на деянието  на подс. И.Г. не е по-висока от обикновената за този род престъпления. Обществената опасност на подсъдимият,с оглед личността му,съдът намери за не висока.Той не е осъждан и липсват данни за каквито и да било негови криминални прояви. В съдебно заседание прояви искрено разкаяние по време на предоставената му възможност за лична защита.

Смекчаващи вината обстоятелства - съдът приема като такива: младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, пълните му самопризнания, разкаяние и критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него престъпление, съдействието му на органите на досъдебното производство при разследване на извършеното от него деяние, доброволно предоставеният биологичен материал за анализ.

Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема като такива незачитането на правовия ред, неуважението на общоприетите ценности в обществото, обществена опасност на деянието.

         Съдът не намери  да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,поради което намери ,че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК и при приложение на чл.58а от НК,предвид императивната разпоредба на Закона. 

Съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината на подсъдимият обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, не високата обществената опасност на подсъдимият,предвид обстоятелството че не е осъждан и няма криминални прояви, причинения престъпен резултат,специална превенция ,предвид на което намери,че следва да определи наказание именно в тези размери.

За постигане целите на наказанието,предвидени в чл.36 от НК съдът не намери за необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.Съдебният състав единодушно намери за основателно наказанието да бъде отложено с изпитателен срок,като определи този срок да бъде максималният предвиден от Закона,а именно 5 годишен.

Законодателят е предвидил, чрез възможността която дава института на „условното осъждане”, да се постави подсъдимият  в един изпитателен срок,в който да бъде наблюдаван да не върши нови престъпления. Осъждането е безусловно,а само наказанието  е отложено под условие. Същността на института се заключва не в условното осъждане,а в условното наказание,т.е. безусловно осъждане с присъждане на условно наказание. Двете основни задачи на  наказанието са принуждаването и възпитанието.За постигането им не винаги се налага наказанието да се приведе в изпълнение.Понякога,за поправяне на подсъдимият  е достатъчно привличането му под отговорност и осъждането му. /”И ***- “За условното Осъждане Гл. VIII.” /.Съдът намери,че конкретният случай е именно такъв.

Така определеното наказание на подсъдимият, съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянията и съответстващи на целите и значението на наказанието. Съдът счита, че така наложеното наказание, ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимият и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.    Определеният максимален изпитателен срок от пет години е гаранция за това. Съдът напълно споделя и изводите на адв. Г.,че срещата с правораздавателните и право охранителните органи също фактор, който се е отразил на подсъдимият и е оказал превантивния си ефект -   подсъдимият е бил с мярка за неоткланение по ДП „Задържане под стража” от 18.12.2018г. до 18.04.2019г.

В хода на съдебното и досъдебното производство са направени разноски в размер на 2988,07 лева. С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски.

Веществените доказателства се отнеха в полза на държавата и се постанови унищожаването им.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: