РЕШЕНИЕ
№…
20.02. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №868 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „*“ЕООД с ЕИК******* срещу Решение № 1587/ 19. 10. 2018 г. по гр.д.№ 1856/ 2018 по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна **“ООД с ЕИК**** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допус**остта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допус**а и следва да бъде разгледана по същество в открито съдебно заседание на въззивната инстанция.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е признал за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.327 вр. чл.309а от ТЗ, че „*” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: с.*, община Плевен, ул. „*” №*, представлявано от управителя Г. В. Б., съдебен адрес:***, адв.И.А. ДЪЛЖИ на „**” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „**, представлявано от управителя Т. С.Д., съдебен адрес:***, адв. Д.М. сумите , както следва: 678,99лв. представляваща дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017г., с начисления ДДС; 37.80лв. - представляваща законна лихва за забава върху сумата 678,99лева, представляваща дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017 г. за времето от 11.07.2017 г. до 26.01.2018 г.; 289.56 лв. - представлява остатък от незаплатено в срок дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017г., начисления ДДС и 16.12лв. - представлява законна лихва за забава върху сумата 289,56лева, представляваща дължим остатък за плащане по фактура №**********/03.07.2017 г. за времето от 11.07.2017 г. до 26.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците в общ размер от 968.55лв., считано от 29.01.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 721/2018год. по описа на Плевенски районен съд.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: с.*, община Плевен, ул. „*” №*, представлявано от управителя Г. В. Б., съдебен адрес:***, адв.И.А. е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „**” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „**, представлявано от управителя Т. С.Д., съдебен адрес:***, адв. Д.М. разноски по делото в исковото производство в общ размер 560лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №721/2018год. по описа на ПлРС – в размер 25лв.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено, че с представените от въззивника два касови бона, издадени от въззиваемия, не се доказва по безспорен начин извършването на плащане на стойностите по процесните фактури за доставка на безалкохолни напитки от въззиваемия на въззивника и е уважил изцяло предявения иск по чл. 422 ГПК.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
От заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза става ясно, че представените от ответника два броя касови бонове като доказателство за плащане на стойността на процесните фактури №№ 684 и 685 от 03. 07. 2017 г. са издадени от касовия апарат на ищеца за продажби на стоки на физически лица и са издадени на 17. 07. 2017 г. Вещото лице е посочило във второто заключение, че ответникът е закрил 4 бр. фактури (две от които са процесните) с касови бонове, които са осчетоводени като доходи от физически лица в оборота на касовия апарат. В същото време за две от тези фактури ( които не са процесните) за които се твърди от ответника, че са частично погасени с остатъка от сумите по касовите бонове след погасяване на сумите по процесните фактури, ищецът е издал отделни касови бонове с точната сума по фактурите. В заключението на вещото лице е посочено, че счетоводството на ищеца ( въззиваемия) е редовно водено съобразно изискванията на закона.
В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани свидетелите Л. Б.( съпруг на управителката на въззивника) и С. Г., който е негов приятел. От разпита на тези свидетели става ясно, че свидетелят Б..е изплащал в счетоводството на ищеца суми по доставки, но от разпита му не става ясно точно какви суми и по кои доставки са изплащани. В показанията си Б..посочва, че след извършеното плащане е разбрал, че е плащал по две фактури, като не уточнява кои са тези фактури и кога е извършено плащането. Свидетелят С. Г. потвърждава в показанията си, че свидетелят Б..е извършвал плащане в счетоводството на въззиваемия без да уточнява какво е плащането и съответно какво е основанието за това плащане.
Въз основа на събраните по делото доказателства в първоинстанционното производство съдът приема за установено, че не се установява по безспорен начин плащане от ответника на стойността по процесните фактури, тъй като представените касови бонове се отнасят до продажба на стоки на физически лица и липсва осчетоводяване на тези бонове при ищеца. Действително тези бонове са осчетоводени при ответника, но от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че е налице неточно осчетоводяване на документи при ответника с оглед на това, че касови бонове, издадени от ищеца са осчетоводени при ответника като плащане по процесните фактури и част от други фактури, а в счетоводството на ищеца се установява, че са налице касови бонове за изплащане изцяло на суми по фактури извън процесните и липсват доказателства за плащане на сумите по процесните фактури.Разпитаните свидетели в първоинстанционното производство единствено установяват, че свидетелят Б..е извършвал плащане от ответника на ищеца по доставка на стоки, но не става ясно кога е извършвано плащането и какво е основанието за това плащане. До същите фактически и правни изводи е достигнал и районният съд при постановяване на обжалваното решение.
При така обсъдените доказателства въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.
С писмената защита въззиваемият е отправил искане за присъждане на деловодни разноски, но не е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемия.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал. 1 , предл. 1 ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение № 1587/ 19. 10. 2018 г. по гр.д.№ 1856/ 2018
по описа на Плевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подле-жи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: