Определение по дело №2102/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на „Обединена Млечна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Керамика“ №10, чрез представител по пълномощие адвокат И. М., против заповед №359/20.02.2024г. на кмета на Община Средец, с която е одобрено протокол-решение №4/31.01.2024г. на комисия, назначена от кмета на общината, в което е прието, че на основание чл.196, ал.1 ЗУТ, в 60-дневен срок от получаване на заповедта, жалбоподателят следва да премахне собствения си обект, представляващ мандра в с. Бистрец със застроена площ 215 кв.м и помощни помещения, находящи се в ПИ с идентификатор 04176.53.173 по плана на с. Бистрец, общ. Средец, тъй като според комисията обектите са негодни за експлоатация и опасни за живота и здравето на гражданите и като такива следва да се премахнат по реда на чл.196, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.

С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта предвид наличието на висящ спор за собственост на сградите и вероятността, ако същите бъдат премахнати от субект, който не е техен собственик, да настъпят непоправими вреди за действителния собственик.

В с.з. на 11.03.2025г. съдът задължи жалбоподателя писмено да посочи фактическите си твърдения във връзка с настъпването на евентуални значителни и/или трудно поправими вреди от изпълнението.

В изпълнение разпореждането на съда е постъпила молба вх.№3070/17.03.2025г. от процесуалния представител на жалбоподателя, в която са изложени причини, обосноваващи необходимост от спиране предварителното изпълнение на заповедта. Сочи се, че от нея не ставало ясно кои сгради следва да бъдат премахнати, доколкото е посочено, че на премахване подлежат обекти, изградени в ПИ 04176.53.173, а в протокола на комисията е посочено, че същите се намират в ПИ 04176.53.183. Наред с това се твърди, че ако назначената съдебно-техническа експертиза установи, че сградите всъщност не са опасни, от предварителното изпълнение на заповедта ще са произлезли имуществени вреди за жалбоподателя, изразяващи се в реализиране на излишни разходи за премахване на сгради, за които не е съществувала необходимост за премахване, намаляване актива на дружеството и разходи за ново изграждане на съответните обекти, необходими за осъществяване дейността на дружеството.

Административен съд Бургас, след като взе предвид наведените в жалбата и уточнителната молба доводи и като съобрази приложените писмени доказателства намира следното:

Съгласно протокол №4/31.01.2024г. комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ е извършила проверка на място, в хода на която било установено, че в ПИ с идентификатор 04176.53.183 (бивш парцел IV в бивш кв.52 по отм. план на с. Бистрец) са изградени три броя сгради, описани както следва: основна сграда с идентификатор 04176.183.1 със застроена площ от 251 кв.м и съпътстващи сгради с идентификатор 04176.53.183 със застроена площ от 27 кв.м и сграда с идентификатор 04176.53.183.3 със застроена площ от 24 кв.м. (л.16). В протокола е посочено, че сградите не се поддържат в добро техническо състояние, а конструкцията им поради тяхното естествено износване е негодна и опасна за живота и здравето на гражданите. Поради това комисията е взела решение, че обектите са негодни за експлоатация и същите следва да бъдат премахнати на основание чл.196, ал.2 и 3 от ЗУТ. Към протокола са приложени ортофотокарта (л.21) и снимков материал от 28.01.2024г. (л.22).

Въз основа решението на назначената комисия, кметът на Община Средец е издал заповед №359/20.02.2024г., с която на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ е наредено на собствениците, в 60-дневен срок от получаване на заповедта, да премахнат обект - мандра в с. Бистрец със застроена площ 215 кв.м и помощни помещения, находящи се в ПИ с идентификатор 04176.53.173 по плана на с. Бистрец, общ. Средец (л.9).

Жалбоподателят твърди, че е собственик на разпоредените за премахване обекти, с оглед на което следва да се приеме, че дружеството е адресат на оспорената заповед, макар да не е посочен като такъв в текста на оспорения акт. Правата му пряко и непосредствено са засегнати от заповедта, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес да поиска спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Принципът за суспензивния ефект на жалбата срещу административния акт намира законодателна опора в разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, според която оспорването спира изпълнението на акта. Със специалната разпоредбата на чл.217, ал.1, т.9 от Закона за устройство на територията законодателят е въвел изключение от принципа регламентиран в АПК, като е допуснал предварително изпълнение на заповеди по чл.195 и 196 от ЗУТ, какъвто е оспореният акт в конкретния случай. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт. В ал.2 на цитираната норма е дадена възможност на съда да спира изпълнението му.

В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от следните предпоставките: необходимост от осигуряване на животът или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда - чл.60, ал.1 от АПК. Следователно условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед, издадена на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ, е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателите, който да е равен на посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието за него на предпоставките за спиране.

Основното възражение на жалбоподателя се свежда до това, че разпоредените за премахване обекти не са правилно индивидуализирани като местоположение. За установяване законосъобразността на процесната заповед, респ. дали е спазен редът за издаване на същата, от съществено значение е да бъдат изследвани характеристиките на обекта – неговия вид, параметри и местонахождение. В съставения протокол №4/31.01.2024г. на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ е посочено, че негодни за експлоатация и опасни за живота и здравето на гражданите са общо три броя сгради - с идентификатори 04176.183.1 (с площ 251 кв.м), 04176.53.183 (с площ 27 кв.м) и 04176.53.183.3 (24 кв.м), всички разположени в ПИ с идентификатор 04176.53.183 по КККР. В изложението на оспорената заповед обаче липсва позоваване на същите фактически установявания на комисията. Напротив, в разпоредителната част се сочи, че собствениците следва да премахнат обекти, представляващи „мандра в село Бистрец със застроена площ 215 кв.м.“ и „помощни помещения“, находящи се в ПИ 04176.53.173 по плана на с. Бистрец, община Средец (т.е. в друг поземлен имот, различен от посочения в протокола). Действително, както и жалбоподателят сочи, от текста на заповедта не става ясно кои сгради следва да бъдат премахнати. За съда остава неясно дали това са същите по вид и параметри сгради, посочени в констативния протокол на комисията, както и в кой точно имот се намират същите – в ПИ 04176.53.183 или в 04176.53.173. Разпореденото премахване на обектите би препятствало установяване на тяхната индивидуализация, в т.ч. техния вид и параметри. Същевременно е налице потенциална възможност с оспорената заповед да бъдат премахнати сгради, които се намират в друг имот, а не този, който е собствен на жалбоподателя.

При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателите и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, се констатира, че за жалбоподателя биха настъпили значителни и трудно поправими имуществени вреди, ако процесните обекти бъдат премахнати преди да бъде установено дали те действително съответстват на визираното в заповедта правно основание. В този смисъл определение № 14910 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2012 г.

За това в случая съдът счита, че би бил нарушен принципът на съразмерност, ако предварителното изпълнение на обжалваната заповед не бъде спряно, тъй като изпълнението на конкретния административен акт ще засегне правата на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден.

С оглед гореизложеното съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед №359/20.02.2024г. на кмета на Община Средец за основателно, като същото следва да бъде уважено, поради което и на основание чл.217 ал.2 от ЗУТ, във вр.с чл.166, ал.3 от АПК

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на заповед №359/20.02.2024г. на кмета на Община Средец.

Определението може да се обжалва в седем дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.