Решение по дело №865/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Е. Я., подадена чрез адв. М. против Решение № 459/14.02.24г. по гр.д. № 13197/2023г. на ВРС, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-9419-21.08.2023г. на началника на СГКК-Варна относно имот с [идентификатор].

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че прилагането на процедурата, определена в § 4к, ал. 12 вр. § 4к, ал. 8 т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, инициирана от Т. Т., е незаконосъобразна, тъй като исканата промяна следва да бъде извършена едва при осъществен пълен състав на придобиване право на собственост от ползвател, съгласно изискванията на § 4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в случая няма данни за определена оценка на земята /издадена заповед от кмета/, нито за извършено плащане от ползвателя земята на собственика, чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката, не е осъществена процедурата по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че тези факти са констатирани от комисията изрично и че в случая не се установява спазване на процедурата за придобиване право на собственост върху земята от ползвателя на имот [УПИ], тъй като е видно, че за ползвателката Е. С. към датата на продажба на имот. пл. № 637 не е осъществено изискването на §4а ЗСПЗЗ. Следователно към датата на подписаният [нот. акт] от 09.12.1997г., с който Т. Т. е закупил имота, ползвателката С. все още не е собственик на земята, т.е. не е налице основание за трансформация на собствеността на имота, както към момента на извършената продажба 09.12.1997г, така и към датата на издаване на оспорената заповед. Твърди и че липсват данни да е спазена процедурата по § 4а ал. 6 от страна на бившата ползвателка и Т., поради което и липсва основание Т. да бъде вписан като собственик и да бъде изменен ПНИ на основание § 4к, ал. 8 т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като няма данни и доказателства за осъществени и двете условия за придобиване право на собственост от ползвател определени с §4а от ЗСПЗЗ -построена сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатена земята на собственика чрез общината, както към момента на извършената продажба на 09.12.1997г., така и към момента на издаване на заповед № 18-9419-21.08.2023г.

Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и заповед № 18-9419-21.08.2023г. Моли и да му бъдат присъдените направените по делото разноски.

Ответникът Агенция по геодезия, картография и кадастър – Варна, редовно призован, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. Е. Я. против заповед № 18-9419-21.08.2023г. на началника на СГКК-Варна относно имот с [идентификатор].

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че със Заповед №РД-18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на административен район „Аспарухово“ [населено място], приети с протокол от 23.08.2006г. на Служба кадастър Варна. Представен е протокол №28/12.04.2023г. на комисия при Община Варна за проведено заседание, на което е разгледано заявление рег. №АУ120149АС/05.12.2022г. от Т. Т., при което е установено, че по отношение на [ПИ], с площ от 569 кв.м. по ПНИ на с.о.“****“ КР ***, землище [жк], [населено място] за собственик е вписана Е. П. С., която е призната за собственик на основание §4 от ЗСПЗЗ на място с площ от 581 кв.м., съставляващо [имот номер], при посочени граници, с нот.акт №*******. Комисията е констатирала, че с нот.акт №****. С. е продала на Т. имота, като по този начин към момента на одобряването на ПНИ със Заповед №РД-1-7706-387/20.09.2002г. като собственик в регистъра е следвало да се отрази действителният такъв, поради което е уважила искането му да се допусне изменение на ПНИ по отношение на поземлен [имот номер] чрез заличаване на името на Е. С. и вписване като собственик на имота на нейно място на Т. Т. Т.. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че промяната, която е постановена, се отнася само до лицето, което е записано в регистъра на собствениците към ПНИ и възраженията от жалбоподателя са неотносими в случая, тъй като твърдяните обстоятелства се изследват при приемането на ПНИ и след приемането на същия, и влизането му в сила, се преклудира възможността те да бъдат разглеждани отново. ВРС е приел, че на обследване и обсъждане подлежи единствено въпросът имало ли е основание да бъде записано като собственик на имота лице различно от първоначалното. ВРС е счел, че от представените от ответника копия от нотариални актове №****, и двата от 9 декември 1997г., се установява по безспорен начин, че С. е призната за собственик по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ на имот с пл.№*** в м-ст ***, като на същата дата се е разпоредила със собствеността си чрез покупко-продажба в полза на Т. Т. Т.. Съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя са по оспорване възникването на правото да се придобие имота от С., но липсват доказателства такова оспорване да е било правено в хода на процедурата по пар.4а от ЗСПЗЗ, а в настоящото административно производство не се променят граници, площ или възникнало право на придобиване право на собственост, а единствено се извършва замяна на първоначалния носител на това право със заварения към момента на изготвяне на ПНИ. ВРС е счел, че съгласно представеното и неоспорено решение №595/2.03.1999г. на ПК Варна, че на наследниците на Ем. Н. е признато право на собственост върху подробно описани имоти, но наличието му следва да бъде противопоставено на настоящия собственик на [имот номер] в производство по спор за материално право.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното решение е недопустимо.

За допустимостта на решението касационната инстанция следи служебно, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК.

Първоинстанционното производство е образувано по жалбата М. Е. Я. против заповед № 18-9419-21.08.2023г. на началника на СГКК-Варна относно имот с [идентификатор].

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от АПК на съда е вменено процесуално задължение служебно да конституира страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна или участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване.

Съгласно чл.153 ал.1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

За изпълнението на изискването по чл.154 ал.1 АПК се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т.е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните.

Районният съд е конституирал като ответник по жалбата Агенция по геодезия, картография и кадастър – Варна, а не издателят на обжалваната заповед - началникът на СГКК-Варна. Съдът не е конституирал и заинтересованата по делото страна - Т. Т. Т., по чието заявление е издадена оспорената пред ВРС заповед.

ВРС неправилно е конституирал като ответник АГКК, вместо издателя на акта, оспорен пред него - началникът на СГКК-Варна и не е конституирал заинтересованата от изхода на спора страна - Т. Т., като е провел съдебното производство с участието на ненадлежен ответник и без участието на надлежния, както и без участие на заинтересована от изхода на спора страна.

С оглед гореизложеното обжалваното решение се явява недопустимо и на основание чл.221, ал.3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане съдът следва да конституира служебно страните - оспорващият, административният орган, издал оспорения акт и заинтересованата от изхода на спора страна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 459/14.02.24г. по гр.д. № 13197/2023г. на ВРС, 31 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.