№ 475
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20211100508224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.262, ал.3 и ал.2, т.2 вр. чл.436, ал.4
от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частна жалба на длъжника в изпълнително производство против
разпореждане на съдебния изпълнител, с което е върната жалба с вх.№ 4109/27.05.2021 г.
срещу постановление за възлагане на недвижим имот, поради неизпълнение на дадените от
ЧСИ указания в изпълнение на изискванията на чл.261, т.1 ГПК.
С частната жалба се излагат доводи, че ЧСИ незаконосъобразно е счел частната
жалба за нередовна, защото след като изпълнил в срок указанията за внасяне на такса по т.5
от ЗТР по ЗЧСИ следвало да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил всички указания за
отстраняване на нередовността на жалбата. В изпълнение на задължението на ЧСИ по
чл.436, ал.2 ГПК след внасянето на таксата по т.5 от Тарифата в указания от него размер, то
именно той следвало да изготви и връчи съответния брой преписи от жалбата. Освен това от
съобщението на ЧСИ не ставало ясно колко са лицата, които участват в делото като
насрещна страна и на които съгласно чл.261, т.1 ГПК следва да се връчат преписи от
жалбата, нито какво е правното основание те да участват в производството по жалбата. На
следващо място се поддържа, че в съобщението до жалбоподателя не били указани
последиците от неизпълнение на указанията на ЧСИ и същата е била върната
незаконосъобразно.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20209240400101 по описа на
ЧСИ Г.К. с рег. № 924 на КЧСИ е образувано по молба на „Н.Ф.„ ООД солидарно против
ГЮРГ. М. Б., П. Г.Б. и М.Г.Б., възоснова на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2020 г. по
гр.дело № 63593/2019 г. на СРС, ГО, 162 състав на основание издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК за парично вземания, възоснова на документ договори за заем,
обезпечени с договорна ипотека с нот. акт № 48, том II рег. № 5502 дело №234/2019 г. на
1
Нотариус с рег. № 030 на НК и район Софийски районен съд. В производството „Ю. Б.“АД
е присъединен взискател, съгласно разпореждане от 13.11.2019 г. на ЧСИ.
Жалбоподателката Г.Б. е длъжник по делото, като в това качество в законовия срок е
обжалвала постановление от 10.05.2021 г. за възлагане на ипотекирания недвижим имот на
обявения за купувач с жалба с вх. № 04109/27.05.2021 г. С разпореждане на ЧСИ от
27.05.2021 г. жалбата е оставена без движение с указания да се отстранят нередовностите й
и да се внесат дължимите се такси по т.5, т.8 от ТТР към ЗЧСИ по сметка на ЧСИ и такса по
т.16 от Тарифа ДТСГПК по сметка на СГС, както и да се представят 4 бр. преписи от
жалбата за връчване на страните по делото. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на
28.05.2021 г., по реда на чл.51, ал.1 ГПК (редакция ДВ, бр.59/2007 г.). В изпълнение на
дадените със същото указания, с молба от 07.06.2021 г. жалбоподателят е представил
доказателства за внесени такси. След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите
й, със свое разпореждане от 08.06.2021 г., на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. с чл.436 ГПК
ЧСИ е върнал жалбата, с мотиви, че не са представени преписи подписани екземпляри от
жалбата в законоустановения срок. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на
10.06.2021 г., чрез упълномощения му процесуален представител адв. П. П..
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 4 ГПК по отношение на жалбите срещу
действията на съдебните изпълнители се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, чл.261
и чл.262 ГПК. На основание чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК към жалбата следва да се приложат
преписи от нея и от приложенията според броя на лицата, които участват в делото като
насрещна страна, както и документ за внесена такса. Съобразно разпоредбата на чл. 262, ал.
1 ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261 ГПК, на страната се съобщава да
отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е
предвидено, че в противен случай жалбата се връща. На основание чл. 262, ал. 3 ГПК
разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. По аргумент от общото
правило на чл. 275, ал. 1 ГПК частната жалба срещу разпореждането за връщане следва да се
подаде в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдът приема, че съдебният изпълнител е компетентен да върне жалбата,
депозирана срещу негови действия на основание на чл. 262, ал. 2 от ГПК, в рамките на
задълженията си да извърши предписаните действия по администрирането й. Уредената в
чл. 435 и сл. ГПК защита чрез обжалване действията на съдия-изпълнителя е насочена
срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдия-
изпълнителят няма правораздавателни функции, а действа като орган на държавната власт,
овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия. Той, обаче е
административно и правно свързан с правораздавателната дейност на съдилищата. В този
смисъл Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. на ОСТК на ВКС. При така възприето и като съобрази
разпоредбата на чл. 436, ал. 4 от ГПК, характера на дейността по чл. 262, ал. 2 от ГПК,
функциите на съдебния изпълнител, то съдът приема, че съдебният изпълнител има
предоставена от законодателя компетентност да върне на някое от основанията по чл. 262,
ал. 2 от ГПК подадена срещу негови действия жалба.
Настоящата частна жалба с вх.№ 04895 е подадена на 17.06.2021 г., тоест в
законовия едноседмичен срок и от страна с интерес от обжалване, поради което подлежи на
2
разглеждане като процесуално допустима. От приложеното копие от изпълнителното дело е
видно, че длъжникът Г. Б. е подала жалба против постановлението за възлагане на
недвижим имот след публична продан съгласно чл.435, ал.3 от ГПК. Затова насрещна страна
по жалбата й е както взискателя, така и купувача на имота. В решение № 138/18.06.2013 г.
по гр.дело № 1252/2012 на ВКС, ГО, III отделение и Определение № 198 от 21.04.2016 г. по
ч.гр.дело № 1509/2016 г. на ВКС, IV гражданско отделение са дадени указания за
необходимото участие в производството по жалба срещу постановление за възлагане на
всички лица, пряко засегнати от акта - купувача и собствениците на продадения имот
(длъжници, съпруг, съсобственици). Купувачът е задължителна насрещна страна в
производство по жалбата против постановлението независимо по чия инициатива е
предприето обжалването. Дори по арг. от чл.457, ал.3 от ГПК, да не се възприеме
становището на ЧСИ, че препис от жалбата следва да се връчва и на присъединеният
взискател, то жалбоподателят е следвало да представи съответния брой преписи за връчване
на посочените по-горе насрещни страни, в какъвто смисъл са дадените указания. В
предоставения едноседмичен срок жалбоподателят не е представил преписи от жалбата за
връчване на другите страни и неизпълнението на посочените законосъобразни указания на
ЧСИ в срок е основание за връщане на жалбата и следва да се третира еднакво с
неизпълнението на което и да е друго дадено от съда, респ. съдебния изпълнител указание.
В този смисъл е и съдебната практика в Определение № 164 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2209/2018 г., II г. о., ГК; Определение № 160 от 28.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1270/2013 г., III г. о., ГК; Определение № 222 от 3.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2315/2013
г., III г. о., ГК.
По отношение на невнасянето на такси за администриране на жалбата по сметка на
ЧСИ следва да се отбележи, че само по себе си то не представлява нередовност, която да
послужи като основание за връщане на жалбата.
Незаконосъобразно е виждането на жалбоподателя, че ЧСИ е следвало да
размножи жалбата, тъй като както съдът, така и ЧСИ нямат правомощия служебно на
отстраняват недостатъците и пропуските на подадените жалби от страните, в частност на
процесната жалба. Неправилно е даденото в частната жалба тълкуване на разпоредбата на
т.5 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като същата има предвид такса за действия по „изготвяне“ и, или
„връчване“. Конкретното действие на ЧСИ е спрямо вида на изброените в нормата книжа –
покана, съобщение, призовка се изготвят и връчват, докато препис от жалба, изявление на
взискателя по чл.517, ал.2 и ал.3 от ГПК, биха могли само и единство да бъдат връчвани от
ЧСИ, а не изготвяни от него доколкото същите по правило изхождат и от друг правен
субект. Жалбоподателката е внесла в пълен размер таксата по ТТР към ЗЧСИ, дължима за
връчване именно на 4 бр. преписи (с ДДС), но не ги е представила. Указанията да представи
съответния брой екземпляра от жалбата за връчване на насрещните страни са били ясни и
недвусмислени, поради което неизпълнението им е основание за връщане на жалбата. Така
неблагоприятна за жалбоподателя последица следва от закона, който предвижда
настъпването й при условие, че не бъдат изпълнени дадени законосъобразни указания за
3
отстраняване недостатъци на частната жалба - чл.262, ал.2 т.2 ГПК. ЧСИ не е бил длъжен да
указва последиците от неизпълнение на дадените от него указания. Случаите, в които
законът изисква даване на указания на страните за настъпването на неблагоприятните
последици са изрично посочени от законодателя – напр. чл.239, ал.1, т.1 ГПК, но настоящата
хипотеза не е сред тях.
С оглед на изложеното доводите в частната жалба за незаконосъбразност
разпореждането за връщане на жалбата против действия на съдебния изпълнител са
неоснователни и същата следва да се остави без уважение
Съгласно разпоредбите на чл. 436, ал. 4, във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК съдебният
изпълнител може да постанови връщане на жалбата, ако не са отстранени в срок
констатираните в жалбата нередовности. Този негов акт (за връщане) подлежи на
инстанционен контрол пред съответния окръжен съд, който действа като въззивна
инстанция и актът му е окончателен. Доколкото с решението по чл. 435 и сл. ГПК
окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция и неговото решение по
същество на спора е окончателно (чл. 437, ал. 4 ГПК), то съгласно правилото на чл. 274, ал. 4
ГПК определенията, с които окръжният съд се произнася по преграждащите развитието на
производството актове не подлежат на последващ контрол - както по общия ред за
обжалване на определенията като вид съдебни актове, така и на касационен контрол при
предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК (така Определение № 67 от 4.02.2020 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4240/2019 г., III г. о., ГК;Определение № 30 от 26.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5189/2016 г., II г. о.)
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ частната жалба против разпореждане от 08.06.2021 г.
по изп.дело № 20209240400101 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. № 924 на КЧСИ и район на
действие СГС, с което е върната жалба с вх. № 4109/27.06.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4