Р Е Ш Е Н И Е
гр.Р., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН
СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Тодорка
Недева и прокурора Валентина Личева, разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова
в.н.о.х. дело №686 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №104 от 10.09.2018 г.
по н.о.х.д. №1420/2018 г. на РРС подс. Д.М.О. е бил
признат за виновен в това, че на 25.04.2018 г. в гр.Р., се заканил с убийство
на Т.Р.К., с думите: „Хей мършо ще сляза долу и ще те
изкормя, ще те убия, ще ти отрежа главата, мърша с мърша такава“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.36, чл.54 от НК му било наложено наказание “лишаване
от свобода” за срок от две години при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК
РРС приспаднал срока, през който подсъдимият бил задържан, считано от
23.05.2018 г.
Подсъдимият О. бил осъден и да
заплати в полза на ОД на МВР-Р. сумата от 445.74 лв.
за разноски на досъдебното производство и в полза на Районен съд Р. сумата от
80.00 лв. за разноски на съдебното производство.
Недоволен от така постановената
присъда останал подс. Д.О., който чрез служебния си
защитник – адв. Г.С. *** я обжалвал в законния срок,
развивайки оплаквания за нейната необоснованост, материална и процесуална
незаконосъобразност, изразяваща се в неправилна и непълна интерпретация на
доказателствения материал с предложение същата да бъде отменена, като се
претендира постановяването на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
оправдан.
Пред въззивния съд представителят
на Р.нска окръжна прокуратура навежда твърдение за
неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразно постановена. Развива съображения за доказаност на
повдигнатото спрямо подс. О. обвинение. Счита, че в
рамките на наказателното производство не са били допуснати нарушения на
процесуални правила.
В съдебно заседание служебният
защитник на подсъдимия О. - адв. Г.С. пледира за отмяна
на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда от страна на
въззивната инстанция, с която подс. О. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди, че обвинението се основава
единствено на показанията на пострадалата, както и че при разглеждане на делото
пред РРС е било допуснато процесуално нарушение – разпит на въоръжен свидетел.
Подс. Д.О. моли да бъде оправдан. Твърди, че не се е
заканвал с убийство на пострадалата.
Р.нски окръжен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда
констатира, че не са налице основания за нейното отменяване и постановяване на
оправдателна присъда поради следните съображения:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Ясно изразеното
убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали – обясненията на подс. О. (частично), показанията на свидетелите Т.К., К.К., Т.С., Д.К.и Н.Г., от писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за полицейско предупреждение, разпечатка от проведен
разговор по спешен номер 112, характеристична справка, експертно решение на
ТЕЛК, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние,
биографична справка и експертното заключение на назначената и изслушана в
производството комплексната психиатрична и психологична експертиза.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира
безусловна опора в приобщения доказателствен материал.
Изброените доказателствени
материали са относително еднопосочни (изключение правят единствено обясненията
на подс. О. в отделни техни части). Те са достатъчни
за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на
тях се установява, че към м. април, 2018 г., подс. Д.О.
живеел в апартамент в гр. Р., ул. “Ф.С.“ № *, вх. *, ет. *. През последните години отношенията
му с останалите живущи във входа били влошени. Подсъдимият отказвал да заплаща
направените от входа разходи за поддръжка на общите части, проявявал словесна и
физическа агресия към повечето от съседите си, повреждал тяхно имущество и
отказвал да спазва правилата на етажната собственост.
С Определение № 101/02.03.2011 г.
(влязло в сила на същата дата) по НОХД № 505/2011 г. на РРС, подсъдимият бил
признат за виновен за отправена закана за убийство към свой съсед – Н.Р.и за
хулиганство.
С Присъда № 96/06.06.2017 г. по НОХД № 1016/2017 г. на РРС, влязла в сила на
25.09.2017 г. на подс. О. било наложено общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, за закана с убийство
към друг негов съсед - св. Н.Г. и за квалифицирано хулиганство. Това наказание подс. О.изтърпял ефективно, като бил освободен от затвора
на 16.04.2018 г.
Св. Т.К. живеела в апартамент,
непосредствено под обитаваното от подсъдимия жилище.
На 25.04.2018 г., около 08.00 ч. св.
К.излязла на терасата си за да изтупа чаршаф. В този момент подсъдимият също
излязъл на терасата, си надвесил се и започнал да вика към К.: „Хей мършо, стига си тупала ма, ще сляза долу и ще те изкормя,
ще те убия, ще ти отрежа главата, мърша с мърша такава!“. Св. К., познавайки
конфликтния и агресивен характер и невъздържаността на подс.
О. се уплашила и се прибрала в апартамента си. Веднага се обадила на спешен
номер 112 и съобщила за случилото се. Непосредствено след това тя се свързала и
със съпруга си – св. К.К., който бил на работа и плачейки
му разказала какво е станало. Св. К.К. веднага
напуснал работа и се отправил към дома си, където заварил съпругата си
разстроена, плачеща и трепереща. Малко по-късно пристигнали и полицейски
служители от 02 РУ - Р., изпратени по сигнала на св. К.. Те провели разговор
със свидетелите Т.К. и К.К., след което се срещнали с
подс. О. и му съставили протокол за полицейско
предупреждение.
В хода на досъдебното производство
била назначена комплексна психиатрична и психологична експертиза с обект на освидетелстване
подс. О..
Съвкупната преценка на гласните
доказателства, събрани чрез разпит на подсъдимия подс. О., както и такъв на свидетелите Т.К., К.К., Т.С., Д.К.и Н.Г. установяват една безпротиворечива фактическа обстановка.
Като цяло доказателствената
съвкупност е безпротиворечива и в този смисъл и per argumentum a contrario от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не следва да се
подлагат на самостоятелна преценка, съпоставка и анализ отделните
доказателствени източници. Въпреки това контролираната съдебна инстанция е дала
отговор на въпроса на кои гласни доказателствени източници е изградила
фактическите си изводи, както и причините поради които не е възприела изцяло
изложението на подс. О..
В допълнение към изложеното
въззивният съдебен състав на самостоятелно основание извърши анализ на
доказателствената съвкупност и не констатира противоречия в същата. В тази
връзка възприеха се отчасти обясненията на подс. О.
при разпита му пред контролираната съдебна инстанция. Така конкретно, касателно
отношенията му с пострадалата и част от останалите живущи във входа,
посещението на полицейските служители на процесната дата въззивна инстанция
възприе изложеното от страна на подсъдимото лице, доколкото същото кореспондира
с останалите гласни доказателства – в частност показанията на всички свидетели,
както и част от писмените доказателства - протокол за полицейско предупреждение
и разпечатка от проведен разговор по спешен номер 112. Твърдението му, че не е отправял
закани с убийство по отношение на Т.К. въззивният съдебен състав не възприе
като достоверно отражение на развилите се събития, а като защитна версия, чрез която същият е реализирал
признатото си и гарантирано от процесуалния закон право на лична защита. В тази
насока РОС отчете съществените противоречия в тази част от изложението на
подсъдимото лице – както вътрешни такива (конкретно заявеното, че не знае за
какво да дошли полицаите, нито какво му е било разяснено), така и с останалите
гласни доказателства – конкретно показанията на св. Т.К., тези на св. К.К., възприел състоянието на последната непосредствено след
заплашителните думи на подсъдимия по отношение на нея и тези на свидетелите Д.К.,
Н.Г. и Т.С.. Точно и прецизно маркирайки тези противоречия първоинстанционният
съд е достигнал до извод за недостоверност на тази част от обясненията на подс. О..
Въззивният съдебен състав даде
вяра изцяло на показанията на свидетеля Т.К.. Точно и прецизно, в унисон с
косвените и производни гласни доказателства, последователно, житейски правдиво
тя възпроизвежда преките си възприятия относно значимите за производството
факти. Конкретно – относно времето, мястото и застрашителните думи на подс.
О., насочени към живота и телесната неприкосновеност на св. К.. Изложеното от св.
Т.К. изцяло е в унисон с показанията на свидетелите Д.К., Н.Г. и Т.С.. Така
косвено и в унисон с изложеното от страна на К.е изложеното от страна на св. К.К., възприел състоянието на пострадалата, непосредствено
след застрашителните изрази отправени от подс. О..
Въззивният съдебен състав възприе
изцяло отчитайки доказателствената им значимост показанията на Д.К., Н.Г. и Т.С.
пресъздаващи разказаното им от очевидец на процесния инцидент. Производните
доказателства, възпроизвеждащи извънпроцесуални
изявления изцяло съответства на показанията на св. К.и св. К.К., както и писмените доказателства - протокол за
полицейско предупреждение и разпечатка от проведен разговор по спешен номер 112. Тази група от свидетели са почерпили информация в последната насока от извънпроцесуалните изявления на пострадалата от инцидента и
то непосредствено след неговото развитие. Това не е пречка заявеното от тях да
залегне в констатациите на съда – като способ за събиране на доказателства от
една страна и с цел проверка на изявленията на свидетелите от друга. Извънпроцесуалните изявления на гражданите не съставляват
доказателствено средство, а доказателство, ако е свързано с обстоятелствата по
делото, допринася за тяхното установяване и е установено по съответния ред – в
случая, чрез свидетелски показания (Р- 57-1995 – ІІ н.о., ВС, Р- 1- 95 – 1995 –
І н.о., ВС).
В обобщение следва да се посочи,
че не бяха споделени твърденията на защитата, че липсват доказателства за
извършване на деянието от страна на подс. О..
Характера на пряко доказателство имат показанията на пострадалата К., като в
производството са били събрани и редица косвени и производни такива, които бяха
обсъдени по-горе. При това престъпленията по чл. 144, ал.3 от НК са такива по
своята същност, че характер на преки доказателства по тях имат предимно
показанията на пострадалите. В настоящото производство освен показанията на
пострадалата и от множеството косвени и производни доказателства, в тяхната
хронология позволяват да бъде направен еднозначен и категоричен извод в насока
доказаност на обвинението по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин.
Следва да се приемат за значими
за изясняване на релевантните за производството факти описаните по-горе
доказателства и средства за установяване на такива, а също и експертното
заключение на назначената и изслушана в производството комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза.
При тези уточнения и при правилно
установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на
подсъдимия Д.О. осъществява състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
За да отговори на един от основните
въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е било престъплението,
за което подсъдимото лице е било привлечено да отговаря, съдът е обсъдил всички
доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка и от
настоящата въззивна инстанция, обусловя извод за несъмнена доказаност на
обвинението за съпричастност на О. в осъществяване на деянието с посочената
по-горе материална квалификация.
При така установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е
приела, че на първо място поведението на подсъдимия Д.М.О. осъществява от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на
доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство водят до
безспорен и несъмнен извод за това, че
на 25.04.2018 г. в
гр. Р. се заканил с убийство на Т.Р.К. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
На първо място правилно и
законосъобразно първоинстанционният съдебен състав е приел, че от обективна
страна подсъдимият Я.е обективирал намерението
си да извърши убийство на Т.К. устно
чрез думите Хей мършо ще сляза долу и ще те изкормя,
ще те убия, ще ти отрежа главата, мърша с мърша такава“, сочещи намерение за засягане на телесната неприкосновеност и живота на св.
Т.К.. В случая заканата е съставомерна, тъй
като е обективирано намерение за извършване на наказуемо по закона деяние –
убийство, представляващо престъпление против личността на самата пострадалата.
У Т.К. поотделно е възникнал основателен страх от извършване на
престъплението убийство. Съгласно
собствените и показания и показанията на св. К.К. тя е
преживяла стресова реакция. Последната е била резултат именно от поведението на
подсъдимия, от думите му, обективиращи заканата.
Събраните по делото
доказателствени материали сочат на несъмнения извод, че пострадалата е възприела
отправената чрез думи закана спрямо нея. Именно страха от осъществяване на
намеренията на подсъдимия са принудили св. Т.К. да търси помощ от полицията. Пострадалата
е възприела заканата с убийство като реално осъществима, с което и
престъплението е било довършено.
От субективна страна правилно първоинстанционният съд е
приел, че деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият О.е съзнавал, че отправя закана за убийство
по отношение на св. К.; съзнавал е, че тя стига до съзнанието на последната и
че се възприема от тях, както и е съзнавал, че с оглед конкретната обстановка и
начина на извършване на деянието би могъл да възникне основателен страх от
осъществяване на престъплението убийство. Подсъдимият е целял заканата да бъде
възприета от пострадалата, тя да изпита страх, целял е това емоционално
състояние и неговото затвърждаване в съзнанието и.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.О.
за извършеното престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, законосъобразно районният
съд е взел предвид обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия
и тези, които я отегчават. Към първата категория спадат личностовото
разстройство и възрастта на О.. Като отегчаващи и от въззивната съдебна
инстанция бяха отчетени предходните му осъждания,
включително и за същото по вид престъпление.
Ръководейки се от изброените обстоятелства и предвиденото
в санкционната част на нормата на чл. 144, ал.3 от НК, РОС както и РРС прие, че
наказанието на подс. О. следва да се отмери при лек превес
на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства и в този смисъл правилно е било
прието, че следва да бъде ориентирано към средата на предвиденото от закона – в
размер на две години лишаване от свобода. Законосъобразно първата
инстанция е счела, че наказанието
следва се търпи при първоначален строг режим.
Вярно с оглед изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил на
подсъдимия направените в производството разноски.
При цялостна служебна проверка на
присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на
материалния закон или допускането на съществени нарушения на процесуалните
правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
Тук следва да се посочи, че
разпита на въоръжен свидетел – служител на МВР макар и процесуално нарушение не
е съществено такова и не може да се отрази на законосъобразността на съдебния
акт като цяло.
Така мотивиран и на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Р.нски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №104 от 10.09.2018 г. по н.о.х.д.
№1420/2018 г. на РРС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.