Решение по дело №20399/2010 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер …………./06.11.2012 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД        ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 12 октомври 2012 г.                            Година 2012

в  публично заседание в следния състав:

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 20399 по описа за 2010 год.

 

Предявени са евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцата С.С.Т. и Л.Б.Т. твърдят, че са собственици в режим на СИО на реална част с площ от 71 кв.м. от ПИ № * по КК на гр. *, м. „*”, целият с площ от 1243 кв.м., при граници на частта: път, ПИ № * и останалата част от ПИ № *, очертана в червен цвят на скицата на лист 52 от делото, основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от * г. до предявяване на иска в съда – * г. с присъединеното владение на „*” * в периода от * г. до * г., с присъединеното владение на „*  в периода от * г. до * г., с присъединеното владение на М* Ц* В*, чрез неговите родители и законни представители в периода от * г. до * г.,  с присъединеното владение на М* Ц* В* и М*С. В* в режим на СИО в периода от * г. до * г., с присъединеното владение на В* Г* К* в периода от * г. до * г. Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответницата Д.С.Б., че С.С.Т. и Л.Б.Т. са собственици в режим на СИО на реална част с площ от 71 кв.м. от ПИ № * по КК на гр. *, м. „*”, целият с площ от 1243 кв.м., при граници на частта: път, ПИ № * и останалата част от ПИ № *, очертана в червен цвят на скицата на лист 52 от делото. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата Д.С.Б. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Излага се, че Б. е собственик на претендираната реална част по силата на договор за дарение, обективирано в нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г., като нейните праводатели придобиват собствеността върху имота по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 17, том ХХІХ, дело № * г. и договор за доброволна делба от * г. В евентуалност се позовава на давност чрез владение упражнявано в периода от 19.10.2000 г. до предявяване на иска в съда - * г. с присъединеното владение на нейните праводатели Ф*С*Д*и Ст* Д* Ст* в периода от * г. до * г. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № *, том *, дело № * г. /лист 44/ С* П*В* продава на Е* И. К* и Г* Ив* К* лозе, находящо се в землището на гр. *, м. „*. *”, парцел *, с пл. № * в кв. * по плана на курортната част на града с площ от 4020 кв.м.

С нот. акт № *, том *, дело № * г. /лист 45/ Е* И. К*и Г* Ив*К* даряват на майка си В*Г*К* 1300 кв.м. ид.ч. от лозе, находящо се в землището на гр. *, м. „*”, парцел *, с пл. № * в кв. * по плана на курортната част на града с площ от 4020 кв.м.

По силата на съдебна спогодба, обективирана в протокол от * г. по гр.д. № * г. по описа на ВРС /лист 42/ В* Г* К* получава в дял и изключителна собственост лозе и овощна градина с площ от 1198 кв.м., находящи се в землището на гр. *, м. „*”.

С нот. акт № *, том *, дело * г. /лист 41/ В* Г* К* продава на М*Ц* В*и М*С. В* лозе и овощна градина с площ от 1198 кв.м., находящи се в землището на гр. *, м. „*”, съставляващо имот пл. № * по плана на местността.

С нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. /лист 39/ М* Ц* В* и М*С. В* даряват на внука си М* Ц* В* 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 1198 кв.м., съставляващо имот пл. № * в 53 м.р. по плана на гр. *.

С нот. акт № *, том *, рег. № */дело № * г. /лист 40/ Св* М* В* дарява на племенника си М* Ц* В* 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 1198 кв.м., съставляващо имот пл. № * в 53 м.р. по плана на гр. *.

С нот. акт № *, том *, рег. № *, дело * г. /лист 38/ М* Ц* В* продава на  „*” * имот пл. № * в * м.р. по плана на гр. * с площ от 1198 кв.м.

С нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. /лист 36, 37/ „* продава на „* имот пл. № * в * м.р. по плана на гр. * с площ от 1198 кв.м.

С нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. /лист 34, 35/ „* продава на *. ПИ № * в кв. * по плана на гр. * с площ от 1198 кв.м.

С нот. акт № *, рег. * г. /лист 30/ Х*А*Ст. К*продава на Д*Иг* 11.200 дка лозе в местността *”, което по ново измерване е 8.100 дка.

От Протокол от * г. на ТПС комисия /лист 199, 200/ се установява, че на наследниците на Д* Иг* са блокирани 5 дка лозе – хавра в землището на гр. *, м *”, като в замяна получават нива с площ от 5 дка в местността „*

С Решение № * г. на ПК - * /лист 128, 129/ е признато правото на собственост на наследниците на Д* Иг*Л* в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе с площ от 6.308 дка, находящо се в землището на гр. *, местност *”, съставляващо имоти с №№ *, *, *, *, *. по КП от * г.

С Решение № * г. на ПК – * /лист 131/ на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ е отменено решение № * г. на ПК – * и вместо него е постановено решение № * г.

С Решение № * г. на ПК - * /лист 132, 133/ е признато правото на собственост на наследниците на Д* И* Л* в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе с площ от 6.308 дка, находящо се в землището на гр. *, местност “*”, съставляващо имоти с №№ *, *, *, *, *. по КП от * г.

С нот. акт № *, том *, дело № * г. /лист 28, 29/ Д*Л* Иг* и Р* Л* И* са признати за собственици на имоти с пл. №№ *, * и * с обща площ от 4735, находящи се в землището на гр. *, м. *”.

С нот. акт № *, том *, дело № * г. /лист 30/ Д* Л*И* и Р* Л*Иг* продават на Ф*С* Д*600/4735 ид.ч. от имоти с пл. №№ *, * и * с обща площ от 4735, находящи се в землището на гр. *, м. „*”.

С договор за доброволна делба от * г. /лист 31, 32/ Ф* С*Д* и Ст*Д* Ст*получават в дял и стават изключителни собственици на ПИ № * по плана на гр. *, м. „*” с площ от 600 кв.м.

С нот. акт № *, том *, рег. № *, дело * г. /лист 33/ Ф* С* Д* и С* Д* С* даряват на дъщеря си Д.С.Б. ПИ № * по плана на гр. *, м. „* с площ от 600 кв.м.

С решение по адм.д. № * г. по описа на АС – *, * състав /листи 15 – 22/ е отменена Заповед № * г. на ОУ на област *, с която е одобрен ПНИ на с.о. „*”, гр. * в частта, касаеща границата между ПИ № * и ПИ № *. С решение № * г. по адм.д. № * г. по описа на ВАС, * отд. /листи 23 – 26/ е оставено в сила решение № * г. по адм.д. № * г. по описа на АС – Варна, * състав.

От заключението на вещото лице по допуснатите и приети от съда единична и допълнителни СТЕ /листи 111 – 114, 205 – 208 и 218 - 220/, кредетирани като обективно и компетентно дадени се установява, че площта на ПИ № * по КП от * г. е 1150 кв.м., а площта на ПИ № * по КП от * г. е * кв.м. КП от * на м. *” е приет от комисия с Акт № * г., но нарочна заповед за одобряването му не се открива. По ПНИ и ПКП на с.о. „*” площта на ПИ № *, съответстващ на ПИ № * кв.м., а на ПИ № *, съответстващ на имота с №№ * и * е * кв.м. По КК площта на ПИ № * е 1243 кв.м., а на ПИ № * е * кв.м. Процесната реална част е с площ от 75 кв.м. Същата попада в обхвата на имотите, описани в нот. акт № */* г., * г., договор за доброволна делба от * г., нот. акт № * г. Налице е идентичност между имота по нот. акт № * г., със заявения за възстановяване, възстановения с решение на ПК № * г. имот и процесния. Не са налице технически данни, от които да се установи идентичност на имота описан в т. 3 в протокол на ТПС комисия от * г. с имотите описани в нот. акт № * г., решение № * г. на ПК – Варна, нот. акт № * г., нот. акт № 17/1995 г., договор за доброволна делба от * г., нот. акт № * г. и процесния имот.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Ц*М* В* /без родство и дела със страните/, Костадинка Методиева Великова /без родство и дела със страните/, Йо* Б* Ш* /без родство и дела със страните/ и Д*Сп* Е*/леля на ответницата/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху реалната част/, а ответницата следва да докаже фактите, които изключват това право.

Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на реална част с площ от 71 кв.м. от ПИ № * по КК на гр. *, м. „*”, целият с площ от 1243 кв.м., при граници на частта: път, ПИ № * и останалата част от ПИ № * по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. За да се легитимират приобретателите като собственици следва техните праводатели да са такива. В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че праводателите Е* И. К* и Г* Ив* К* придобиват собствеността върху ПИ № * по плана на гр. *, местност „* по силата на договор за продажба, сключен със С*П* В*, който е обективиран в нот. акт № *, том *, дело № * г. От представените допълнителни заключения и комбинираните скици към тях по допусната и приета от съда СТЕ, кредитирани като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, безспорно се установява, че процесната реална част попада в стар имот № * по КП от * г., а не в стар имот № *, възстановен с Решение № * г. на ПК – * на наследниците на Д* И*. По делото не са ангажирани доказателства между двата съседни имота поради влязъл в сила дворищно регулационен план да е извършено придаване на процесната реална част от ПИ № * към съседния ПИ № *. Т.е. същата е валидно придобита от собственик от последващия приобретател на имота Веселка Г* К* по силата на договор за дарение, обективирано в нот. акт № *, том *, дело № * г., поради което сделката се явява годна да прехвърли право на собственост.

Ирелевантно за спора е обстоятелството дали последващия КП от * г. е одобрен по предвидения ред в чл. 14 от ППЗТСУ /отм./, тъй като същия няма отчуждително действие за разлика от регулационния. Съобразно разпоредбата на чл. 13 от ППЗТСУ /отм./ очертанията по кадастралния план и отразеното в разписаните списъци към него не произвеждат някакви нови права за лицата. Отразеният в него имот си остава собствен на този, който е бил такъв и преди изработването на кадастралния план. Т.е. след съдебната делба, извършена чрез спогодба по гр.д. № * г. по описа на ВРС В* Г* К* става изключителен собственик на имот пл. № *. Видно е от спогодителния протокол от * г., че дял ІІІ има следните граници: В*-*, н-ци на Д* И*, път и В*Д*Ж*, а от СТЕ се установи, че процесната реална част не попада в имота, собственост на Д* И* с № * към момента на кооперирането на земята. В настоящият случай е допустимо изследване наличието на реституционните предпоставки за праводателите на ответницата, една от които е собствеността на земята към момента на кооперирането й, тъй като ищците се позовават на вещно право на собственост на своите праводатели върху имота от преди този момент /нот. акт № *, том *, дело № * г./. От представения протокол на ТПС комисия от * г. е видно, че обобществяването се е осъществило след * г.  

Съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, тълкувайки волята на страните по договора за продажба, обективиран в нот. акт № *, том *, дело * г., настоящата инстанция намира, че продавачката Караиванова се е разпоредила с целия притежаван от нея имот, а не с реална част от същия или с идеална такава. След като праводателката притежава вещно право на собственост върху имота, то и последващите приобретатели, последни от които са ищците също валидно придобиват собствеността върху него. Праводателят на ответницата Д* Иг* Л* не е бил собственик на реалната част към момента на коопериране на земята, поради което и за наследниците му не са налице предпоставките за възстановяване на същата по реда на ЗСПЗЗ. Т.е. С.С.Т. и Л.Б.Т. са собственици в режим на СИО на реална част с площ от 71 кв.м. от ПИ № * по КК на гр. *, м. „*”, целият с площ от 1243 кв.м., при граници на частта: път, ПИ № * и останалата част от ПИ № *, очертана в червен цвят на скицата на лист 52 от делото по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г.

Ответницата прави възражение за придобиване на имота по силата на оригинерен способ, а именно: изтекла придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от * г. до предявяване на иска в съда - * г. с присъединеното владение на нейните праводатели Ф*С* Д* и Ст* Д* Ст* в периода от * г. до * г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Ответницата обаче не успя да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху дарения й недвижим имот в твърдяния период. От показанията на свидетелите Ц* М*В*, К* М*В* и Йо* Б* Ш* безспорно се установява, че масивната ограда от бетонови блокчета между двата съседни имота е изградена около * г. – * г., като същата огражда и процесната реална част. Съдът не цени показанията на свидетелката Д* С* Е* досежно годината на появата на масивната ограда между ПИ № * и ПИ № *./, тъй като същата е роднина на ответницата, поради което се явява заинтересована от изхода на правния спор, а и показанията й са изолирани и неподкрепени от останалите събрани гласни доказателства. Дори и преди * г. – * г. материализираната на място граница между двата съседни имота да се е намирала на друго място, което обаче не беше установено по безспорен начин, то необходимия давностен срок за придобиване на собствеността от ответницата не е изтекъл, тъй като след изграждане на оградата нито тя, нито нейните праводатели са упражнявали фактическа власт или са имали достъп до претендираната реална част. От * г. до * г. не е изминал нито десет годишен давностен период, нито пет годишен такъв, за да може ответницата да се легитимира като собственик на имота.

С оглед изложеното съдът намира, че искът на С.С.Т. и Л.Б.Т. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора формулираното искане от ищците с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 277 лева, представляваща заплатена държавна такса и преводна такава – 51.50 лева, заплатена такса за издаване на преписи за вписване на исковата молба в СВ – * и преводна такава – 23.50 лева и заплатен депозит за СТЕ и преводна такса – 202 лева. По делото не са представени доказателства за другите претендирани разноски от списъка по чл. 80 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Б., ЕГН **********, с адрес:***, че С.С.Т., ЕГН ********** и Л.Б.Т., ЕГН **********, двамата с адрес:*** СА СОБСТВЕНИЦИ в режим на СИО на реална част с площ от 71 кв.м. от ПИ № * по КК на гр. *, м. „*”, целият с площ от 1243 кв.м., при граници на частта: път, ПИ № * и останалата част от ПИ № *, очертана в червен цвят на скицата на лист 52 от делото по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № * г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

СКИЦАТА на лист 52 от делото, която е приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати на С.С.Т., ЕГН ********** и Л.Б.Т., ЕГН **********, двамата с адрес:*** сумата в размер на 277 /двеста седемдесет и седем/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: