Решение по дело №1209/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. П. П., [ЕГН], против Решение № 32/26.03.2023 г., постановено по АНД № 65/2024 г. по опис на Районен съд - Айтос. С решението е потвърден електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7954939/20.12.2022 г., издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр с чл. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Счита, че неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. По подробно изложени в жалбата съображения претендира за отмяна на оспореното решение и отмяна на издадения ЕФ, ведно с присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 20.12.2022 г. в 13:37 ч. на път III-208, км. 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“ вход/изход на [населено място], при ограничение на скоростта за движение извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч, стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, засякло и заснело движещ се със скорост от 93 км/ч лек автомобил "БМВ Х1" с рег. № [рег. номер], чиито ползвател към процесната дата е била жалбоподателката. По делото е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е декларирано от собственика на превозното средство Е. Ф., че на дата 20.12.2022 г. ползването на превозното средство е било предоставено на В. П. П..
Електронният фиш е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание "глоба" в размер на 400 лева.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и че материалният закон е приложен правилно. Произнесъл се е по наведените пред него възражения, част от които са идентични с направените с касационната жалба.

Според настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че са налице всички елементи от фактическия състав на извършеното нарушение, поради което правилно е санкционирана жалбоподателката. Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на ЕФ пред РС.
РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на В. П. П. и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26 - в конкретния пътен участък 50 км/ч, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин.

Видно от оспорения пред първата инстанция ЕФ, в същия ясно е посочено, че нарушението е заснето със стационарно автоматизирано техническо средство АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 насочено в посока на измерване северозапад, поради което не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че не може да се установи с какво точно средство е заснето нарушението и дали средството е било калибрирано. Действително в оспореното решение е допусната техническа грешка като е първоначално е описано, че нарушението е извършено със стационарно техническо средство, а в последствие е посочено техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, но това обстоятелство не може да прието за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и респективно до отмяна на оспореното съдебно решение.

От представените доказателства по АНД № 65/2024 г. (л. 18-27) се установява, че за процесното стационарно автоматизирано техническо средство АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 4823 от 06.10.2009 г. В последствие са издавани и съответните Допълнения към удостоверението на 30.09.2019 г. и 21.05.2021 г. като срокът на валидност на одобряване на типа е до 30.09.2029 г. Периодично са извършвани и съответните проверки от Български институт по метрология, като последната е обективирана в протокол за проверка № 140-СГ-ИСИС от 15.12.2022 г..Предвид на тези обстоятелства, Районен съд – Айтос правилно е приел, че използваното техническо средство е било годно и калибрирано за отчитане на извършените нарушения.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 12 от Наредба № 8121з-532/2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, стационарните автоматизирани технически средства или системи, прикрепени към земята, се обслужват периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР; 2. осигуряване на условия за непрекъсната работа на АТСС, поради което при използването им не се попълва протокол по чл. 10 от същата наредба. В тази връзка изложените доводи в касационната жалба за допуснати пропуски в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата са неоснователни, тъй като такъв не се съставя при използване на стационарно АТС.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 32/26.03.2024 г., постановено по АНД № 65/2024 г. по опис на Районен съд - Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.