№ 438
гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20243100502419 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
Въззивникът „МАКТЕР КОНСУЛТ“ ЕООД е редовно призован по
реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява законният представител на
дружеството, изпраща за представител адв. К. М., с пълномощно по делото.
Въззиваемият „ПАЗАРИ“ ЕАД е редовно призован по реда на чл. 56,
ал.2 от ГПК, представлява се от адв. М. А., с пълномощно по делото.
Въззиваемият „ВИА МОНЕДА“ ООД е редовно призован по реда на
чл. 56, ал.2 от ГПК, не изпраща представител.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 5502/11.12.2024 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
1
въззивна жалба с вх. № 51713/26.06.2024 г. на „Мактер Консулт“ ЕООД срещу
Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021 г. по описа
на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „Мактер Консулт“ ЕООД срещу
ответника „Пазари“ ЕАД: 1. главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500
лв., като част от главница в размер на 450 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен
между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което
вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер
консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г, обективно кумулативно
съединен с 2. акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от
сумата от 414 556,09 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена
върху главницата от 450 000 лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.; и 3.
евентуален главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от главница в
размер на 370 500 лв., представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за
извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“
ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от
28.06.2012 г., кумулативно съединен с 4. акцесорен иск с правно основание чл.
99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500
лв., като част от сумата 341 317,78 лв., представляваща законна лихва за
забава, начислена върху главницата от 370 500 лв. за периода 25.01.2005 г. до
30.06.2012 г.
Във въззивната жалба се отправя искане за отмяна на атакуваното
решение като неправилно. На първо място се сочи, че макар
първоинстанционният съд да е очертал правилно задълженията на
изпълнителя по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. и тяхното
частично изпълнение, то той неточно е определил обема на изпълнената
работа и дължимото, съгласно чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, възнаграждение.
Излагат се подробни аргументи относно обхвата на извършеното.
Въззивникът счита, че при изчисляването на възнаграждението съдът
погрешно е базирал преценката си на представени по делото фактури и
преводни нареждания вместо на цената по договора. Поддържа се и че
спечелването на финансиране по програма САПАРД не е част от предмета на
договора, поради което то не може да бъде взимано предвид при определяне
на изпълненото. Поради твърдяно тъждество между понятията изпълнена
работа и извършена работа по чл. 267, ал. 1 ЗЗД и чл. 264 ЗЗД въззивникът
счита, че доколкото въззиваемият е приел работата по договора без
възражения съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, то тя следва да бъде считана за
изпълнената част от работата по чл. 267, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Поддържа, че е
дължимо уговореното възнаграждение намалено с 15%, или общо 2 077 863
лв., с оглед установени от СТЕ разлики между възложената и изпълнената
2
работа, като напр. несъответствие в брутната търговска площ (БТП) в
одобрения технически инвестиционен проект (ТИП) спрямо БТП в бизнес
плана; в РЗП в одобрения ТИП спрямо РЗП в бизнес плана; загуба
прогнозирани приходи в следствие намалени РЗП и БТВ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна „Пазари“ ЕАД е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа релевираното
пред ВРС възражение по чл. 299 ГПК, обуславящо искането на дружеството за
обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на
производството. В евентуалност се заявява, че решението на ВРС е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на иска по чл. 99 вр. чл.
267 ЗЗД се излага, че договорът за цесия от 28.06.2012 г. касателно
възнагражденията по чл. 267 ЗЗД и чл. 268 ЗЗД е нищожен на основание чл.
26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а в евентуалност – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Твърди се, че с него в полза на въззивника са били цедирани само правата по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В евентуалност, в случай че бъде счетено, че цесията е
произвела действието си, въззиваемата страна твърди, че с отхвърлянето на
насрещния й иск с Решение № 315/23.04.2015 г. по т.д. № 518/2010 г. на ВОС,
потвърдено с Решение № 43/29.02.2016 г. по в.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС по
същество е налице произнасяне със СПН относно правата на въззивника по
чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Във връзка с иска по чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД
се сочи, че въззиваемото дружество не се е отказвало от договора от
05.11.2002 г., което е било изрично отбелязано и в горепосоченото решение на
ВАпС, поради което, счита, че не е налице и хипотезата на чл. 268 ЗЗД. Наред
с това отбелязва и че приетото от ВАпС, че договорът от 05.11.2002 г. е
развален по право предопределя и неоснователността на евентуалния иск по
чл. 268 ЗЗД. Релевира се и възражение за погасяване по давност на вземанията
на въззивника на основание чл. 110 ЗЗД. В отговора се сочи, че приемането на
изработеното от страна на въззивника не е поставено в зависимост от неговата
воля, а от тази на ДФЗ, тъй като проектът е финансиран по програма САПАРД
и приложение в тази част намират нейните правила. Освен това дружеството
счита, че възнаграждение не е дължимо съобразно чл. 5 от договора от
05.11.2002 г., възпроизведен и в Анекс № 37/08.04.2003 г., поради липсата на
одобрен проект по програма САПАРД.
АДВ. М.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Нямаме
доказателствени искания. Оспорваме отговора. Нямам възражения по проекта
за доклад.
АДВ. А.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Оспорваме
въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Имам единствено искане за допълване на доклада в частта на доклада
на отговора на въззивната жалба във връзка с наведено поддържано
възражение за нищожност на цесията в евентуалност над 90 000 лева, поради
постановеното решение по насрещния иск по търговско дело № 518/2010г. на
3
ВОС. На стр.4 от отговора на въззивната жалба се намира възражението.
Други искания за допълване нямаме.
Доколкото с постановеното по дело № 518/2010г. съдебно решение е
отхвърлена насрещна претенция на „Пазари“ срещу „Виа Монеда“ за
възстановяване на аванс от 90 000 лева, която насрещна претенция е
отхвърлена от съда, именно поради право на възнаграждение по 267 и с тези
мотиви съдът е отхвърлил претенцията, ние затова считаме, че в евентуалност
над 90 000 лева цесията би била нищожна, защото такива права за размер над
90 000 лева не са приети от предходната инстанция, която е разглеждала преди
спора.
Нямаме други искания за допълване.
АДВ. М.: Считаме, че докладът по делото е правилен. Все пак оставям
на преценка на съда, дали да уважи искането.
По направеното искане, СЪДЪТ намира, че докладът по делото следва
да бъде допълнен в частта, с която въззиваемата страна поддържа направеното
в отговор на въззивната жалба възражение за нищожност, че договорът за
цесия е нищожен за горницата над 90 000 лева.
По изложените съображения СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 5502/11.12.2024 година, ведно с направеното уточнение в
днешно съдебно заседание от страна на въззиваемото дружество „Пазари“
ЕАД, а именно, че поддържа направеното в отговор на въззивната жалба
възражение за нищожност на цесията в евентуалност над 90 000 лева, поради
постановеното решение по насрещния иск по търговско дело № 518/2010г. на
ВОС.
АДВ. М.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на
разноски.
АДВ. А.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
на разноски, ведно с доказателства.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност.
АДВ. А.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да уважите така депозираната въззивна жалба и да
отмените решението на първоинстанционния съд. Считаме, че то е
незаконосъобразно и неправилно, по изложените от нас мотиви.
Моля да ни бъде предоставен срок за писмени бележки.
АДВ. А.: Молим да отхвърлите въззивната жалба. Подробно
становище сме изложили в отговора на въззивната жалба, както по отношение
на това, че има СПН по нашите представи по отношение на предявената
претенция, в евентуалност да потвърдите акта като правилен.
Молим също за срок за писмени бележки.
Молим да ни бъдат присъдени разноски, съгласно представения
списък.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок, като дава възможност на
страните в едноседмичен срок, считано от днес да представят по делото
писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5