Р Е Ш Е Н И Е № 69
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 17.03.2022 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:Даниел Д.
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 1884 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ВиК-Видин” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18, представлявано от Управителя-инж. Г. В. против М.Г.Д. ***, ЕГН **********, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и отвеждане на отпадни води на територията на област Видин.
Сочи, че облигационните отношения между дружеството и потребителите се уреждат от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Посочва се, че ответникът е титуляр на партида с уникален абонатен № 005963 и адрес на потребление: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 9, вх. Б, ап. 17, както и че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и отведе отпадните води.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.
Сочи се, че с покана за доброволно плащане с изх. № 03-1296 от 19.04.2019 г. ответникът е поканен да изпълни задължението си по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 дневен срок от получаването й. Твърди се, че поканата за доброволно плащане е връчена на 07.05.2019 г. на Е. В. – пълномощник на ответника.
Излага се, че вземанията по издадените фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N 2696/2019 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Посочва е, че начинът на изчисляване на потребеното количество вода и отведени канални води за процесните фактури се изчислява на база показанията на индивидуалния му водомер.
Поддържа се, че във фактура № ********** от 14/12/2016 г., обхващаща период на отчет от 05.07.2016 г. до 02.12.2016 г., е взета предвид промяната в цената на водата. Сочи се,че съгласно Заповед № Р/171 от 01.08.2016 г. на Управителя на „ВиК - Видин" ЕООД, издадена въз основа на Решение № Ц - 29/29.07.2016 г. на КЕВР, считано от 01.08.2016 г. цената на доставената питейна вода (помпено) е променена на 1.57 лв./куб.м. без ДДС, а цената на отвеждане на отпадъчни води - на 0.28 лв./куб.м. без ДЦС,както и че в тази фактура потребеното количество вода и отведен канал по старата и по новата цена е определено и изчислено на основание чл. 31, ал. 3 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ( в сила от 11.08.2014 г. до настоящия момент), съгласно, който „Пpи промяна на цените, количеството вода, отчетено през периода от датата на последния действителен отчет до датата на следващия действителен отчет на средствата за измерване, се определя пропорционално на броя на дните, по време на които действа старата и новата цена",а така също и че,количеството вода и отведен канал при действието на различните цени е обозначено като Водомер 1 и Водомер 2.
Излага се, че в месеците, в които е установена разлика между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия, в месечната фактурата е включено освен отчетеното количество вода и дължимата сума от разпределение, изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ и записана на отделен ред във фактурата, съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.
Твърди се, че в процесиите фактури като получател е посочен Димитър Владимиров П., който през април 2019 г. е уведомил „ВиК - Видин" ЕООД, че не е собственик на имота и че е продал същия на ответника М.Г.Д. на 14.04.2006 г. Във връзка с това и поради бездействие на ответника повече от 12 години да заяви промяна, от страна на дружеството е извършена служебна промяна на титуляря на партида с уникален абонатен № 005963.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК - Видин” ЕООД сумата от 233.04 лв. (двеста тридесет и три лева и четири ст.) - главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 9, вх. Б, ап. 17, по фактури, както следва: № ********** от 15/05/2014 г., № ********** от 15/06/2014 г., № ********** от 15/07/2014 г., № ********** от 15/10/2014 г., № ********** от 15/11/2014 г., № ********** от 15/05/2015 г., № ********** от 15/07/2016 г., № ********** от 14/12/2016 г., № ********** от 15/03/2017 г., № ********** от 13/04/2017 г., № ********** от 15/05/2017 г., № ********** от 15/09/2017 г., № ********** от 15/10/2017 г., № ********** от 15/11/2017 г., № ********** от 14/12/2017 г., № ********** от 15/01/2018 г., № ********** от 15/04/2018 г., № ********** от 15/05/2018 г., № ********** от 15/06/2018 г., № ********** от 15/07/2018 г., № ********** от 15/08/2018 г., № ********** от 15/02/2019 г. и № ********** от 15/03/2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.09.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
Претендират се и направените разноски.
От ответника, представляван от особен
представител в процеса, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва иска, направено е и възражение за погасяване на
вземанията по давност, както и такова, че ответникът не е титуляр на партидата,
вкл. и не е собственик на апартамента, посочен в исковата молба, направено е и
възражение за нищожност на разпоредби на Общите условия на ВиК
на основание чл. 143 от ЗЗП.
В съдебно заседание на 27.01.2022 г. процесуалният представител на ищеца на основание чл. 233 от ГПК е направил частичен отказ от иска ,а именно в частта на искането за заплащане на сума в общ размер 134.32 лева по 9 броя фактури/ № ********** от 15/05/2014 г., № ********** от 15/06/2014 г., № ********** от 15/07/2014 г., № ********** от 15/10/2014 г., № ********** от 15/11/2014 г., № ********** от 15/05/2015 г., № ********** от 15/07/2016 г., № ********** от 15/02/2019 г. и № ********** от 15/03/2019 г., който отказ е допуснат от съда и производството по делото в тази му част е прекратено,като също е продължено за останалата част от претенцията ,а именно за сумата в общ размер от 98.72 лв.,формирана от фактури № ********** от 14/12/2016 г., № ********** от 15/03/2017 г., № ********** от 13/04/2017 г., № ********** от 15/05/2017 г., № ********** от 15/09/2017 г., № ********** от 15/10/2017 г., № ********** от 15/11/2017 г., № ********** от 14/12/2017 г., № ********** от 15/01/2018 г., № ********** от 15/04/2018 г., № ********** от 15/05/2018 г., № ********** от 15/06/2018 г., № ********** от 15/07/2018 г., № ********** от 15/08/2018 г..
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа страна следното: В резултат на подадено от страна на ищеца заявление
по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2696/2019 г., по което е издадена
заповед № 1865/30.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника
М.Д. за следните суми: 233.04 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на вземането на 26.09.2019 г до
окончателното му изплащане, както и
разноски в размер на 25.00 лева платена
ДТ.
В хода на производството издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК,като в последствие е образувано и настоящето дело.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че ответникът е придобил процесния имот чрез договор за покупко-продажба на 14.04.2006 г. и имотът е бил отчужден чрез публичен търг на 16.07.2018 г.
От приложената служебна бележка на ВиК е видно, че като неплатени са посочени общо 14 фактури, а именно: № ********** от 14/12/2016 г., № ********** от 15/03/2017 г., № ********** от 13/04/2017 г., № ********** от 15/05/2017 г., № ********** от 15/09/2017 г., № ********** от 15/10/2017 г., № ********** от 15/11/2017 г., № ********** от 14/12/2017 г., № ********** от 15/01/2018 г., № ********** от 15/04/2018 г., № ********** от 15/05/2018 г., № ********** от 15/06/2018 г., № ********** от 15/07/2018 г., № ********** от 15/08/2018 г.,които са сума в общ размер от 98.72 лв..
В случая е безспорно,с оглед ангажираните доказателства,че собственик на имота в процесния период,находящ се в гр.Видин,ул.“Цар Симеон Велики“№9,вх.Б,ап.17,е ответника,който го е придобил на 14.04.2006 г. чрез покупко-продажба,поради което от този момент до 16.07.2018 г.,когато имота е отчужден, същия отговаря за задълженията по паритидата при ВиК,относима към имота,която в случая е с номер №005963 ,видно от приложените по делото фактури,и в които фигурира името на предишен собственик на имота.
От относимите към исковата претенция и посочени по-горе
фактури, се установява, че ищецът е изпълнил задължението
си да достави ВиК услуги на ответника. Насрещното
задължение, за заплащане стойността на
доставените ВиК услуги в уговорените срокове, обаче
не е изпълнено от страна на ответника,като вземанията по издадените от „ВиК - Видин" ЕООД процесни фактури
са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им/ съгласно чл.
33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен
срок след датата на фактурирането им/.
С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче не е сторено /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.
В конкретният случай, с оглед представените доказателства и посочените по-горе съображения Съдът приема, че съществуването на вземането, което с оглед характера на производството по чл. 422 ГПК следва да бъде установено от ищеца, е доказано по безспорен начин в съответната му претендирана част.
В конкретния случай възражението за погасяване по давност е неоснователно по следните съборажения:вземането е периодично и по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишна давност.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с тази разпоредба се създава изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на заявлението в съда настъпват и материалноправните последици, които законът свързва с предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на погасителната давност,като тя се спира, докато продължава съдебното производство – чл.116, б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 26.09.2019г.и с оглед претенцията, обхващаща периода от 14.12.2016 г. до 15.08.2018 г. се налага извод,че давността не е изтекла .
Възражението относно задълженията ,посочени в част от фактурите, като разпределение от общ водомер също е неоснователно,тъй като в случая при отчитането са спазени ОУ. При установена разлика,както е в случая, между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия, в месечната фактурата се включва освен отчетеното количество вода и дължимата сума от разпределение, изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ и записана на отделен ред във фактурата, съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.В случая не се ангажирани доказателства установяващи неточност при отчитането,поради което твърдението за невярно съдържание е голословно.
Останалите възражения също са неоснователни: ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР и в случая не се разкрива противоречие между тях и Наредба №4/14.09.2004 г. относно правилата за изчисляване и отчитане на разходваната вода.
Съдът намира,че разпоредбите на чл.25 ал.2,ал.3 и ал.7 от ОУ не противоречат на изискванията на чл.143 от ЗЗП и в тази връзка не са нищожни.
По принцип неравноправната клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора,каквито в случая не се разкриват.В Общите условия на ищцовото дружество, ясно и подробно са посочени правата и задълженията на доставчика и на физическото лице - купувач, тоест потребител на услугата,като от съдържанието им не може да се приеме,че начисляването по разписаните правила от доставчика е в нарушение на изискването за добросъвестност,включително и че е налице дисбаланс между правата и задълженията на потребителите, което да е в тяхна вреда.
В конкретния случай липсват данни за изразено несъгласие от страна на ответника с ОУ по смисъла на чл.71 ал.2 ,поради което същите са обвързващи за него . ОУ са публикувани,включително и на електронната страница на ищеца,като по този начин е осигурен достъп,поради което и събразявайки обстоятелството, че по смисъла на ОУ ответника не е нов потребител, изискващо сключване на писмен договор,съдът намира, че липсва нарушение на чл.147а от ЗЗП.
Във връзка с изложеното Съдът намира, че ще следва да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 98.72 лева
- главница, както и законната лихва върху главницата, считана от 26.09.2019
г. /датата
на подаване на заявлението/ до
изплащане на вземането, както и 25.00лв./двадесет и пет/ лева – разноски
по делото за държавна такса,като с оглед решението от 18.06.2014 год. по
тълкувателно дело № 4 по описа
за 2013 г. на ОСГТК т.13
издадената по ч.гр.д. № 2696/19 г. по описа на ВдРС Заповед за изпълнение №
1865/30.09.2019 г. ще следва да бъде
обезсилена в частта над сумата от 98.72 лв.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство: 25.00 лв.-платена държавна такса, 300.00 лв.-внесен депозит за възнаграждение за особен представител.
Ответника
следва да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2696/2019
г. по описа на ВдРС- 25.00 лева
за платена държавна такса.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Д. ***, ЕГН **********,*** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18, сумата от 98.72 лв.-главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 9, вх. Б, ап. 17, по фактури, както следва: ********** от 14/12/2016 г., № ********** от 15/03/2017 г., № ********** от 13/04/2017 г., № ********** от 15/05/2017 г., № ********** от 15/09/2017 г., № ********** от 15/10/2017 г., № ********** от 15/11/2017 г., № ********** от 14/12/2017 г., № ********** от 15/01/2018 г., № ********** от 15/04/2018 г., № ********** от 15/05/2018 г., № ********** от 15/06/2018 г., № ********** от 15/07/2018 г., № ********** от 15/08/2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА частично, спрямо длъжника М.Г.Д. ***, ЕГН **********, издадената по ч.гр.д.№ 2696/2019 г. Заповед № 1865/30.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение сумата, посочена като главница, в частта й над 98.72 лв.
ОСЪЖДА М.Г.Д. ***, ЕГН ********** *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2696/2019 г. по описа на РС-Видин в размер на 25.00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА М.Г.Д. ***, ЕГН ********** *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка” № 18, следните суми за разноски в исковото производство:
-25.00 лв.-платена държавна такса;
-300.00 лв.- внесен депозит за възнаграждение особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2696/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: