О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260593 / 11.12.2020 година, гр.
Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На единадесети декември през две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3975 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правни основания
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 40 и сл. от Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС/, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/;
от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район ***** бул. „*******“ № **, представлявано от
изпълнителния директор Ю. А.С.; против С.С.А. с ЕГН ********** ***.
Претендира се, ответницата да бъде осъдена за заплати на
ищеца въз основа на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 05.07.2016 г. сумата от общо 11 758,86 лева, от които:
10 774,59 лева - дължима и непогасена главница; 827,42 лева - договорна -
възнаградителна лихва за периода 01.10.2016 г. - 31.03.2017 г.; 156,85 лева -
договорни такси по кредита за периода 01.10.2016 г. - 31.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното
й заплащане и направените по делото разноски.
На съда е служебно известно решение № 113/06.03.2018 г. по
гр.дело № 1698/2017 г на ХРС, влязло в сила на 19.10.2018 г., постановено в
производство между същите страни, на основание чл.422 ал.1 от ГПК. С него е бил
отхвърлен искът да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца, въз
основа на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 05.07.2016 г. и настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
него, сумата от общо 11 758,86 лева, от които: 10 774,59 лева - дължима и
непогасена главница; 827,42 лева - договорна - възнаградителна лихва за периода
01.10.2016 г. - 31.03.2017 г.; 156,85 лева - договорни такси по кредита за
периода 01.10.2016 г. - 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 07.04.2017 г. до окончателното
й заплащане;за които суми е била издадена заповед № 441 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.04.2017 г. по ч.гр.д. № 843/2017 г.
на Районен съд – Хасково.
В настоящото производство на ищеца се дадоха указания, да
обоснове допустимостта на исковете си, по смисъла на чл.299 ал.1 от ГПК,
предвид цитираното влязло в сила решение. В рамките на указания му срок, той
депозира допълнителна уточняваща молба, в която доразвива правните си и
фактически доводи, като настоява, че новите му искове се основавали на нова
фактическа обстановка, при което се явявали допустими. Съдът не споделя това
виждане на ищеца, като счита новопредявените от него осъдителни искове за
процесуално недопустими, поради следните съображения:
Първоначалната искова молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, изцяло и дословно преповтаря предходната му искова
молба по чл.422 ал.1 от ГПК. Единствената разлика е, че понастоящем са
предявени осъдителни обективно съединени искове, вместо специалните
установителни такива. Едва след изричните указания на съда, в т.ч. и след
подробните мотиви по влязлото в сила решение, в допълнителната си молба ищецът
прави множество уточнения, под условието на евентуалност, за да мотивира
допустимост на исковете си. Тази хронология сочи на недобросъвестно упражняване
на процесуалните права от негова страна, в разрез с основния принцип по чл.3 от ГПК, което следва да е в негова тежест. Същевременно, уточненията му се свеждат
до същите фактически обстоятелства, при които е бил разрешен първоначалният
правен спор между страните, но интерпретирани по начин, ползващ ищцовата теза.
На практика не се констатират нововъзникнали факти, които да не са били предмет
на обсъждане при предходното разглеждане на спора или да не е било възможно
тяхното обсъждане, при проявена процесуална активност от страна на ищеца, в
резултат на което е настъпила преклузия за позоваването на тях в ново съдебно
производство. Понастоящем ищецът отново се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането си спрямо ответницата, като я основава на същите
обстоятелства, които вече са били предмет на разглеждане, без да са правени
нови опити за надлежното й уведомяване за тази изискуемост. Искане исковата
молба да се счита за такова уведомяване, ищецът е могъл да направи и по вече приключилото
производство, при което настоящото му се явява преклудирано. Новите съображенията
на ищеца по приложението на чл.20 и чл.22 ал.3 от договора, също вече са били
предмет на обсъждане при предходното разглеждане на спора, а соченият за
изтекъл срок на 05.07.2017г. е от дата, предхождаща приключването на устните
състезания в това производство. Аналогични следва да са и изводите по отношение
на последния трети довод на ищеца, че претендира вземанията си, въз основа на
настъпил падеж на вземанията си, респ. касаещ факти, настъпили преди приключването
на устните състезания в производството по чл.422 ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че правният спор, с който
понастоящем е сезиран, между същите страни и за същото спорно право – вече е
бил разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело № 1698/2017 г. на ХРС. Ето
защо, настоящият иск е процесуално недопустим, доколкото недопустимо е
пререшаването на спор, вече разрешен с влязло в сила съдебно решение.
Настоящото дело се явява повторно заведено и подлежи на служебно прекратяване
от съда, на основание чл.299 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.130 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 3975 / 2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ХОС в 1-седмичен срок от съобщаването и връчването му на ищеца.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.