№ 3745
гр. ....., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110116633 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
05.03.2025 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести февруари две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Красимира Инкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №16633 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на
1
управление: гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу Н. А. К., за
топлоснабден имот в гр........, с присъединен абонатен № ...., във връзка с указания по реда
на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на следните задължения: сума от 943,78 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от
01.05.2020г. до 30.04.2021г. и сума от 130,06 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021г. до 21.11.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №66662/2023г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който релевира
възражение за изтекла е негова полза погасителна давност. Твърди, че в процесното жилище
не се обитава, като радиаторите са били демонтирани.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ...., като са представени 1 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода на името на ответника и 1 бр. справка.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на протокол от 05.09.2002г. на ОС на ЕС за
вземане на решение за сключване на договор с ...... за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на ТЕ и на Договор от 26.09.2002г.
По реда на чл. 192 ГПК от третото неучастващо в делото лице- СО, р-н „......“ е
представен Договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на
Наредбата за държавните имоти от 04.04.1996г., съгласно който отв.Н. К. е придобил правото
на собственост върху ап...... на бул. „...“ в ж.к. „......“.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което през процесния период в имота е начислявана ТЕ за отопление от отопл.
тяло- щранг лира в мокрото помещение, като отопл. уред без поставен уред за отчет.
Радиаторите са затапени в жилището преди процесния период. Начислявана е ТЕ за сградна
инсталация на база пълен отопляем обем от 148 куб.м., както и ТЕ за БГВ на база за 1
потребител, по 140 л./ денонощие.
По делото е прието заключение по ССч.Е, съгласно което са установени плащания по
партидата за процесния период от 552,53 лв. Посочено е, че като погасени по давност
задължения са главница от 32,80 лв. и мораторна лихва от 10,37 лв.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. Н. К. е собственик на процесния
апаратамнт и са заплащани задължения по партидата. С оглед на горното настоящият
съдебен състав приема за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по
2
делото.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по
реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови
нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна
собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с
разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон
2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд.,
потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II
колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за
определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея
компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба
№ Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са
въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с
определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчитането и
заплащането на ТЕ отдадена от сградната инсталация следва да става по
законовопредвидените критерии. Не са налице доказателства, от които да е видно, че
жилището е необитаемо и е с нулеви показания за потребление на ТЕ за БГВ. Данни за
поставен водомер няма, като начислението на ТЕ за БГВ е на база. Правилата на
доказателствената тежест изискват недоказаният факт да се приеме за неосъществил се. По
отношение на юранг- лирата, за която е начислена ТЕ за отопление следва да се посочи, че
не са налице доказателства, че на същата може да се постави индивидуален уред за отчет,
чието неизпълнение от страна на потребителя да води до начисление на задължения по
наказателния механизъм за екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, /
МСРС/ по реда на т.7.3.1 от Наредбата. Предвид липсата на валидно действаща формула за
изчисление на потребената ТЕ, отдадена от сградна инсталация, каквато в случая е
начислена с оглед на постановените решения на ВАС по реда на чл.185 от АПК, следва
исковата претенция срещу отв. Н. Кузов да бъде приета за недоказана по размер и съотв.
неоснователна на това основание. В полза на ищеца и на осн. ч;л.162 от ГПК следва да се
присъдят само задължения за ТЕ за БГВ, като видно от Приложение №3 към заключението
по ССч.Е са начислени задължения за топла вода от 731,14 лв., от които разликата със
заплатената сума от 552,53 лв. формира резултат от 178,64 лв., за който следва да се уважи
исковата претенция, като не са налице погасени по давност задължения, с оглед
извършеното плащане от страна на потребителя за съотв. период.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато не е налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ следва
да се посочи, че по делото не са налице доказателства за надлежно избиране от ОС на ЕС на
3
ФДР, като представеният договор е от м.09.2002г. и е сключен с ....... Правоотношението е
договорно и договорните клаузи имат силата на закон за страните по него, съгласно чл.20а
от ЗЗЗД. Видно от заключението по ССч.Е е начислено възнаграждение за извършваната
услуга по дялово разпределение на ТЕ, като не се открива дог. основание за това.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса, депозити за експертизи от общо 500 лв.
и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер на
124,77 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г. Разноските на ищеца за снабдяване с писмени доказат.
остават за извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. А. К., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... – Изп. директори, съществува вземане за сумата от 178,64 /сто
седемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект в гр........, аб. №...., за отчетен период: 01.05.2020г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда– 04.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №66662/2023г. по описа
на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума до
пълно предявения размер от 943,78 /деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......,
ул. „....., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу Н. А. К., ЕГН:**********,
установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 130,06 /сто и тридесет лева и
шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021.-
21.11.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №66662/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......– Изп.
директори, сума от 124,77 /сто двадесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5