Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,06.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 7350 по описа
за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***срещу Е.И.С. с ЕГН **********
***. Ищецът твърди, че на 25.03.2019г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019г., на основание
чл.99 ЗЗД между „***и „А.з.с.н.в. ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит от 30.11.2017г. сключен между „***и
ответника било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Твърди,
че Общите условия на договора за заем съдържат клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си на трето лице. Ищецът твърди, че на
30.11.2017г. „***като заемодател и ответницата сключили договор за заем, по
силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя
заем в размер на 1000 лева. Твърди, че с полагането на подпис, ответницата е
удостоверила, че е получила заема, с което кредитодателят
е изпълнил задължението си. Твърди, че с договора страните са уговорили годишен
процент на разходите, който не може да бъде променян едностранно от заемателя. Договорили са договорната лихва да бъде в размер
на 120,08 лева, като общата стойност на плащанията е в размер на 1120,08 лева,
платима на 27 броя равни седмични в размер на по 41,48 лева от 07.12.2017г. до
07.06.2018г. Твърди, че страните са се споразумели да обезпечат изпълнението по
договора с поне две обезпечения – издаване на запис на заповед или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на определени
изисквания. Твърди, че с подписване на договора заемателят
е уведомен, че ако в тридневен срок от подписване на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаря на изискванията в договора, заемателят
дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 661,92 лева,
разсрочена на 27 равни вноски в размер на по 24,52 лева на падежните дати на
погасителните вноски по договора за кредит. Твърди, че така погасителната
вноска става в размер по 66 лева. В
заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи общо сума
в размер на 2153,93 лева от които 1000
лева главница, 112,29 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 603,71 лева, както и обезщетение за забава в размер на 437,93 лева.
Претендира разноски.
В
едномесечния срок ответницата представя писмен отговор, с който признава
задълженията си. Твърди, че е финансово
затруднена, поради което няма възможност да плаща задълженията си. Твърди, че
има и друг кредит, по който дължи месечна вноска 300 лева.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез
процесуалния си представител поддържа предявената искова молба. Ответницата се
явява лично и поддържа отговора си. Твърди, че получава месечно трудово възнаграждение
в зависимост от заработката и, но е в размер на около
200 лева.
Съдът
като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено
следното :
Установява
се от представената молба на лист 6, че на 3.11.2017г. ответницата е подала
молба за сключване на договор за кредит със Сити кеш за предоставяне на кредит
в размер на 1000 лева при плащане на седмични вноски. Съобразно така
направеното искане, на същата дата страните са сключили договор за заем, по
силата на който кредитодателят е предоставил на
ответницата кредит в размер на 1000 лева при уговорен ГПР 49,92 % с дата на
първо плащане 07.12.2017г. и последна вноска на 07.06.2018г. Установява се от
договора, че страните са договорили обезпечение на кредита в чл.6, с банкова
гаранция, поръчител, отговарящ на условията на чл.9 ал.2 от Общите условия,
като в чл.8 е уговорено в случай, че не бъде предоставено обезпечение на
кредита, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 661,92 лева. Установява се, че с писмо от 29.03.2019г., кредитодателят чрез ищеца е уведомил ответницата за
цесията. Няма данни писмото да е стигнало до знанието на ответницата преди
подаване на заявлението за образуване на ч.гр.дело, но това е станало с
връчване на исковата молба и доказателствата към нея, едно от които е уведомителното
писмо. С оглед на така представените доказателства, съдът приема, че
ответницата е редовно уведомена за цесията с получаване на исковата молба.
В случая
не се твърди предсрочна изискуемост. Видно е, че заявлението е подадено за
образуване на ч.гр.дело след изтичане на договора.
С
определението за насрочване съдът е разпределил тежестта на доказване на
страните като е указал, че в тежестта на
ответницата е да докаже плащане на дължимите по договора суми. Доказателства тази насока не са представени, поради което и
няма назначавана съдебно –счетоводна експертиза. С оглед на събраните доказателства във връзка
с разпределената тежест на доказване, от правна страна, съдът приема, че
ответницата и „***са били в облигационни отношения, възникнали от сключен
договор за заем за сумата от 1000 лева, с уговорено плащане на седмични вноски.
„Сити кеш“ е изправна страна по договора, като се установи, че в качеството си
на заемодател е предоставил сумата на ответницата и същата е усвоила. С договора
за заем страните са договори размера на лихвата, ГПР, които са в рамките на
допустимите по закон. Установи се от правна страна, че ответницата не е
погасила нито една вноска по кредита, поради което кредитодателят
е начислил дължима от ответницата договорна възнаградителна
лихва за срока на договора и лихва за забава в размер на законната лихва, която
е уговорена като дължима при неизпълнение на задължението за плащане на
дължимите погасителни вноски. С оглед на така установеното от правна страна,
съдът приема, че изцяло основателен се явява предявеният иск за главница в
размер на 1000 лева. Изцяло основателен се явява и предявения иск за признаване
за установено, че ответницата дължи възнаградителна
лихва за периода 07.12.2017г. до 07.06.2018г. когато е изтекъл срока на
договора в размер на 112,29 лева. Изцяло основателна е и претенцията за обезщетение за забава, което е определено
в размер на законната лихва за всеки ден просрочие от
момента на изпадане в забава до датата на подаване на заявлението в съда –
30.09.2019г. С оглед неоспорване на размера на претенцията от страна на
ответницата, съдът приема, че искът е доказан и по размер, а именно – 437,93
лева.
По
отношение на претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, съдът счита, че претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли. За
уважаването на иск по чл.92 ЗДДС следва да са налице следните пердпоставки: валидно поето задължение от страна на
ответника; неизпълнение на това
задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; наличие на уговорка
между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или забавено
изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; отсъствие на някоя от
причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника на
длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др. Страните са уговорили в
чл.8 от договора, че при неизпълнение на задължението по чл.6, от договора на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер
на 661,92 лв. Съдът
счита, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли по следните съображения. Съгласно задължителните
указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи
за неустойка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС- Решение №93 от 19.03.2012г. по гр.д. №1057/2011г., II
г.о., ВКС, Решение №110/11.04.2014г.,
гр.д.№1237 по описа за 2013г., ВКС, ІV г.о., Решение №384 от 02.11.2011г. по
гр.д. № 1450/2010г., Iг.о., ВКС. В случая
разпоредбата на чл.6 от Договора между „***и ответницата и предвидената
неустойка в размер на 661,92 лв. излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Същата има за цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите, поради което на основание чл.21 ЗЗП е нищожна и
плащане по нея не се дължи. По тези съображения искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена 603,71 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед обсъденото по-горе, че
вземанията по договора за прехвърлени от заемодателя на ищеца и за това
ответницата е уведомена с исковата молба, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
въз основа на договор за паричен заем № 0207745 от 30.11.2017г. срещу ответницата,
тъй като последната дължи да престира на него, а не
на стария кредитор.
Въз основа на изложеното, по делото
са доказани в кумулативност - наличието на сключен
договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума;
валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни
вземания за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
При така изложеното и с оглед събраните доказателства, съдът приема,
че предявените искове за главница в размер на 1000 лева, договорна лихва от
07.12.2017г. до 07.06.2018г. в размер на 112,29 лева и обезщетение за забава за
периода 21.12.2017г. – 07.06.2018г. в
размер на 437,93 лева са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени
изцяло до предявения размер. Претенцията за неустойка за неизпълнение на
договорна задължение в размер на 603,71 лева се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Ищецът претендира разноски в исковото производство 231,92 лева, от
които за юрк.възнаграждение в размер на 150 лева и
държавна такса в размер на 81,92 лева, както и за заповедното производство в
размер 93,08 лева, от които за държавна такса 43,08 лева и за юрк.възнаграждение в размер на 50 лева. Съобразно уважената
и отхвърлена част на исковете, по компенсация, ответницата дължи на ищеца
разноски в размер на 166,91 лева за исковото производство и 66,99 лева за
заповедното.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.С. с ЕГН **********
***, че дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, офис- ***4, представлявано от ***, следните суми: главница
в размер на 1 000.00 лв. за периода от 07.12.2017г. до 07.06.2018г.;
договорна лихва в размер на 112,29 лв. за периода от 07.12.2017г. до
07.06.2018г.; обезщетение за забава в размер на 437,93 лв. за периода от
07.12.2017г. до 30.09.2019г., дължими по договор за паричен заем от 30.11.2017г,
сключен с „***, вземанията по който са прехвърлени,
съгласно Приложение 1 от 25.03.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 25.03.2019г,
сключен с „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.09.2019г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка в размер на 603,71 лв. за периода от
21.12.2017 г. до 07.06.2018 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6320/2019г. на РС ***ОСЪЖДА Е.И.С. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис- ***4, представлявано от ***
разноски в размер на 166,91 лева за исковото производство и 66,99 лева за заповедното.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от връчването пред Окръжен съд Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: