№ 6991
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100501665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Столична община срещу решение № 19419 от 24.11.2023 г., постановено
по гр. дело № 21103/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, с което е уважен предявеният от ЗД
„Б.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от
6012,22 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № **********, ведно със законната лихва
върху сумата от 24.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които не се
установявало наличие на сключена застраховка „Каско“ за увреденото МПС, доколкото в
приложената по делото застрахователна полица липсват данните на застрахованото МПС и
не е представен списъкът на застрахованите автомобили, приложение към застрахователния
договор. Счита, че от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на
служители на ответника, във връзка с което да е настъпило ПТП, тъй като експлоатацията на
водоснабдителната система е предоставена на концесия на „Софийска вода“ АД, което има
задължение да поддържа капаците на шахтите по пътя. Ето защо, моли решението на СРС да
1
бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият ЗД „Б.И.“ АД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно поради
следните съображения:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия
случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на 02.10.2018 г. процесното МПС – мотоциклет марка „БМВ Ф700 ГС“ с рег.
№ СА **** В, е претърпяло ПТП, в резултат от което са причинени щети, като за
отстраняването им ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ е заплатил
обезщетение в размер на 6012,22 лв. (с включени ликвидационни разноски). С оглед
възраженията на ответната страна спорни по делото са обстоятелствата какъв е бил
действителният механизъм на ПТП и дали той е свързан с противоправно бездействие на
служител на ответника, както и налице ли е валидно застрахователно обезщетение за
процесното МПС по застраховка „Каско“ към датата на произшествието.
По делото е представен протокол за ПТП от 02.10.2018 г., съставен от служители на ОПП-
СДВР, посетили на място ПТП, които са отразили, че по данни на водача на мотоциклета Х.
Д. Н. същият се е движил по Околовръстен път с посока от бул. „Ломско шосе“ към бул.
„Европа“ и срещу хотел „Симона“ в локалното платно МПС с рег. № РК **** ВР, движейки
се пред него, преминава през улична шахта, необезопасена и несигнализирана, от което
капакът се повдига и изхвърча и нанася материални щети. В посочената част протоколът за
2
ПТП не е официален свидетелстващ документ, тъй като не отразява действия, които са били
извършени пред длъжностното лице, а възпроизвежда показанията на участника в ПТП,
поради което в тази част документът не се ползва с материална доказателствена сила.
Същевременно, изложените в него обстоятелства се опровергават от събраните пред
въззивната инстанция гласни доказателства. Съобразно релевираното от ищеца в отговора на
въззивната жалба доказателствено искане е допуснат разпит на водача на увредения
мотоциклет за установяване механизма на ПТП и наличието на застрахователно
правоотношение. В показанията си като свидетел Х. Д. Н. излага твърдения за различен
механизъм на произшествието – същият си спомня, че е управлявал мотоциклет със същия
регистрационен номер в рамките на службата си (служител на МВР към сектор „Сигма“) и
че през 2018 г. е претърпял ПТП с него на Околовръстен път около разклона на кръговото
кръстовище за гр. Банкя. Свидетелят изяснява, че е извършвал ескорт на автобус, който се е
движел пред него, като от рейса се е разляла нафта на платното, на която моторът е поднесъл
и паднал. Свидетелят Н. е категоричен, че произшествието е причинено от разлято гориво от
автобуса на пътното платно, на което не е имало други препятствия, като не помни да е
претърпявал друго ПТП със същия мотоциклет през тази година.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал
настоящият въззивен състав намира, че описаният от ищеца механизъм на ПТП не е доказан
пълно и главно, като същият не се установява и от заключението на приетата по делото
САТЕ, доколкото то е изготвено въз основа на приложените по делото документи и
възпроизвежда изцяло съдържанието на протокола за ПТП, като вещото лице не е било
запознато със събраните по-късно в хода на въззивното производство гласни доказателства.
От изложеното е видно, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на
твърдяното обстоятелство за виновно и противоправно бездействие на ответника (негови
служители) във връзка със задълженията му за стопанисване и поддържане на общинската
пътна мрежа, тъй като не се установява на процесния пътен участък да е имало каквото и да
било препятствие, което да е причинило ПТП, а последното се дължи на разлято гориво от
предходно движещо се МПС. Следователно, не е налице основание за ангажиране на
регресната отговорност на Столична община за възстановяване на платеното на
пострадалото от ПТП лице обезщетение, поради което предявеният иск е изцяло
неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото се явяват основателни
възраженията на въззивника за липса на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС. Представената към исковата молба застрахователна полица
не съдържа индивидуализация на застрахованото имущество, а препраща към списък на
застрахованите МПС, собственост на МВР – дирекция „УССД“, който обаче не е представен
по делото. В първоинстанционното производство не е била представена справка от
дирекцията на МВР дали процесното МПС е било валидно застраховано по имуществена
застраховка „Каско“ към датата на ПТП, тъй като в писмото до държавния орган е бил
посочен различен автомобил, но след констатиране на погрешно отразените данни ищцовото
3
дружество не е направило искане за повторно изискаване на тази информация с вярната
индивидуализация на мотоциклета. Така при изричното оспорване от страна на ответника,
че не са налице доказателства за валидно застраховане на увредения мотоциклет, както и
предвид липсата на каквито и да било данни в тази насока следва да се приеме, че и
застрахователното правоотношение е недоказан елемент от фактическия състав на спорното
право, поради което и на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид различните правни и фактически изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а
предявеният иск за сумата от 6012,22 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът има право
на направените разноски в двете съдебни инстанции, както следва: сумата от 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от
220,24 лв., платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство (останалата част от внесената по сметка на СГС държавна такса в размер на
още 120,24 лв. се явява надплатена, поради което подлежи на възстановяване на въззивника-
ответник по искане на страната).
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19419 от 24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 21103/2023 г. по
описа на СРС, 53 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ****, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул.
****, осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД за сумата от 6012,22
лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета № ********** за ПТП, настъпило на 02.10.2018 г. в гр. София
поради наличие на необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
****, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата от 220,24 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5