№ 100
гр. С., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова М.
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500078 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М. пълномощник на
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Сливница“, № 201, сграда МОЛ Варна, тяло Б, ет.4, частен
правоприемник на „ ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, против решение № 804/31.10.2023
г. по гр.д. № 135/2023г. на Районен съд – С., с което са били отхвърлени като
недоказани предявените от жалбоподателя против К. С. И. , ЕГН **********
от гр.С., ул. „ Й. К.“, № **
Положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи главница
по договор за потребителски кредит с „ ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД от
14.05.2009г. в размер на 756.82лв., ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2020г.
1
Положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,
ал.2 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи договорна
лихва в размер на 158.93лв. за периода от 15.06.2019г. – 15.08.2020г. по
договор за потребителски кредит с „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД от
14.05.2009г.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че за да отхвърли предявените искове съдът е приел, че по
делото липсват доказателства за извършена цесия на задължението на
ответника. Всъщност още с искавата молба са били представени
доказателства, че задължението на ответника е било включено под № 5091 в
приложение № 1/15.06.2022г. към Договора за продажба на вземания /цесия/
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“
ООД. Самият ответник бил индивидуализиран с три имена, ЕГН, номер на
кредит и размер на същия. От останалите събрани по делото доказателства,
включително изготвената СИЕ било установено че исковата претенция е
изцяло установена по основание и размер. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и съдът да присъди
разноски съобразно уважената част от иска.
В законния срок по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на
въззивната жалба.
В с.з. въззивната страна редовно призована не се представлява.
Процесуалният и представител адв.М. в писмено становище заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява въпреки редовното призоваване на особения и процесуален
представител адв.М. И. Б.. Същият не е изразил становище по депозираната
въззивна жалба.
2
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.11.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.11.2023г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Пред Районния съд са били предявени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи главница по договор за потребителски
кредит с „ ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД от 14.05.2009г. в размер на 756.82лв., ведно
със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението –
12.10.2020г., както и на договорна лихва в размер на 158.93лв. за периода от
15.06.2019г. – 15.08.2020г.
Действително при анализа на доказателствения материал
първоинстанционният съд не е отчел представеното с исковата молба
доказателство - приложение № 1/15.06.2022г. към Договора за продажба на
вземания /цесия/ сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД, където на позиция 5091 е отразено, че дългът на
ответника/въззиваем К. С. И. е бил цедиран на ищеца/въззивник. Длъжникът е
бил надлежно индивидуализиран с трите си имена и ЕГН. Задължението му
също е било надлежно индивидуализирано с номер на договора, дата на
3
сключване, главница, лихва. По този начин отпада аргументът на РС за
отхвърляне на иска, а именно липсата на индивидуализация за прехвърляне на
задължението на ответника И. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД.
По делото е била изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която е
установила, че по договора за потребителски кредит заемодателят е
предоставил сумата от 756.82лв, която е била изцяло усвоена на 14.05.2019г.
За погасяване на задължението не са постъпили никакви суми към датата на
подаване на заявление по чл.417 от ГПК, както и към датата на изготвяне на
заключението. Задължението към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение – 12.10.2020г. е в общ размер на 1104.21лв., от
които 756.82лв. – главница, 158.93лв. – договорна лихва за периода
15.06.2019г. – 15.08.2020г. и 188.46лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 15.06.2019г. до датата на подаване на заявление по чл.417 от
ГПК – 12.10.2020г.
По отношение на възражението за нередовно уведомление на ответника
за извършената цесия на дълга му, съдът намира същото за неоснователно.
Уведомлението е било приложено към исковата молба и е връчено на
особения процесуален представител на ответника, което е редовен способ за
уведомяване за извършената цесия.
С оглед изложените съображения, съдът приема следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.415,
ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД: Между страните по настоящото дело се установи по безспорен и
категоричен начин, че на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД са прехвърлени
вземанията, които има „ТИ БИ АЙ банк” ЕАД срещу К. С. И. в размер на
756.82лв. – главница, която сума съвпада с първоначалната искова претенция.
Това задължение не е било погасено и е дължимо ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК – 12.10.2020г. до
окончателното му изплащане. Непогасени и дължими са и задълженията на
ответника/въззиваем за договорна лихва 158.93лв. ( при искова претенция
158.93лв) за периода 15.06.2019г. – 15.08.2020г., както и обезщетение за
забава в размер на 182.99лв. върху главницата от 15.06.2019г. до датата на
подаване на заявление по чл.417 от ГПК – 12.10.2020г. Според СИЕ размерът
4
на обезщетението е 188.46лв., но тъй като исковата претенция е за по – малка
сума - 182.99лв., съдът следва да присъди до по – малкия размер за да не се
стигне до произнасяне свръх петитум.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло и предявените искове да бъдат уважени напълно.
Според правилата на процеса въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати разноски на въззивника за първа инстанция в размер на 1155.00лв. - (
ДТ 125.00лв, възнаграждение ОПП 630.00лв. и възнаграждение за ВЛ в
размер на 400.00лв.). Въпреки, че е търсено адвокатско възнаграждение за
първа инстанция не са доказани разноски за такова, поради което
възнаграждение за адвокатско представителство ен следва да се присъждат.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати и 125.00лв. държавна такса по
заповедното производство. Разноските, които въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати за въззивната фаза на производството са в размер на
75.00лв. държавна такса. Депозираната сума в размер на 630.00лв.
предназначена за възнаграждение на определения на въззиваемия особен
процесуален представител не следва да бъде присъждана, тъй като същата не
е изплатена и въззивникът може да поиска да му бъде възстановена.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 804/31.10.2023г. по гр.д. № 135/2023г. на С.ския
районен съд.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
5
от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че К. С. И., ЕГН **********, от гр.С., ул. „Й.
К.“, №** дължи на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“, № 201, сграда
МОЛ Варна, тяло Б, ет.4 главница по договор за потребителски кредит с ТИ
БИ АЙ банк” ЕАД от 14.05.2009г. в размер на 756.82лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 12.10.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1
от ГПК, вр. чл. 240 ал.2 във вр. с чл.99, ал. 1 от ЗЗД, че К. С. И., ЕГН
**********, от гр.С., ул. „Й. К.“, №** дължи на „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Сливница“, № 201, сграда МОЛ Варна, тяло Б, ет.4 договорна
лихва в размер на 158.93лв. за периода от 15.06.2019г. до 15.08.2020г. по
договор за кредит с „ТИ БИ АЙ банк” ЕАД от 14.05.2009г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1
от ГПК, вр. чл. 86 и чл.99, ал. 1 от ЗЗД, че К. С. И., ЕГН **********, от гр.С.,
ул. „Й. К.“, №** дължи на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“, №
201, сграда МОЛ Варна, тяло Б, ет.4 наказателна лихва по договор за
потребителски кредит с ТИ БИ АЙ банк” ЕАД от 14.05.2009г. в размер на
182.99лв., за периода 15.06.2019г. до 17.09.2020г.
ОСЪЖДА К. С. И., ЕГН **********, от гр.С., ул. „Й. К.“, №** да
заплати на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“, № 201, сграда МОЛ Варна,
тяло Б, ет.4 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1155.00лв.,
деловодни разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №3411/2020г. на
СлРС в размер на 125.00лв. и разноски по въззивно производство в размер на
6
75.00лв. – заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7