Р Е Ш Е Н И Е №
25.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия М.-Тонева в.гр.дело № 9222
по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 511880 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 50608/2017 г. Софийски
районен съд, 156 състав: Осъдил В.Н.Л., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС сумата от 768.73 лева, представляващи стойността на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „********, за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г., както и сумата от 54.55 лева, представляващи припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 25.07.2017 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като отхвърлил
предявения срещу тази ответница иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за разликата над 768.73 лева до пълния
предявен размер от 1 126.03 лева, както и изцяло предявените искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 212.51 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия за периода от 09.08.2013 г. до 29.06.2017 г., и за
сумата от 14.20 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за
периода от 09.08.2013 г. до 29.06.2017 г.; Отхвърлил изцяло предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, срещу Л.Н.Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1 126.03 лева, представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „********, за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г., за сумата от 212.51 лева, представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия за периода от 09.08.2013 г. до 29.06.2017 г., за сумата от 54.55 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., както и за сумата от 14.20 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цената на услугата дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до
29.06.2017 г. На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответницата В.Н.Л. е
осъдена да заплати на ищеца сумата от
197.49 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното производство. Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го обжалва
в частта, с която исковете срещу Л.Л. са отхвърлени изцяло, както и в частта, с
която са отхвърлени акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу ответницата В.Л., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като
се позовава на общи условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г. въззивникът поддържа,
че съгласно чл. 32, ал. 1 купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Районният
съд в нарушение на съдопроизводствените правила не назначил ССЕ, която да
определи размера на задължението за лихва за процесния период. Законът изрично
давал легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия”, като без
значение бил фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е
консумирало топлинна енергия в имота лично. Правомощията, които формират
състава на едно субективно право били типизираните възможности, които то дава
на своя носител, и в този смисъл §
1, т. 42 ДР ЗЕ/§ 1, т. 13 ДР ЗЕЕЕ (сега чл. 153 ЗЕ, § 2а ДР ЗЕ) говорел именно
за тези възможности, а не за реалното им упражняване. По делото не било спорно
и се установило, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент № 58,
поради което неправилно районният съд приел, че липсва облигационна връзка с
ответницата Л.Л.. Без значение било кое лице реално е консумирало
предоставената от дружеството топлинна енергия в процесния имот и период. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това да
постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноските по делото,
вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещните страни адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Л.Н.Л. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК. В открито съдебно заседание на 23.02.2022 г. оспорва жалбата и моли съда
да потвърди решенето в частите, с които исковете срещу нея са отхвърлени. Не
претендира разноски.
От въззиваемата страна В.Н.Л. не е депозирала писмен отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. С оглед настъпилата в хода на въззивното производство смърт на
тази страна, на основание чл. 227 ГПК е конституиран наследникът й по закон Д.М.А., ЕГН **********,
която също не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено в обжалваните части по
следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
В случая по делото не е било спорно, а и от приетия нотариален акт и
удостоверение за наследници се установява, че ответниците В.Л. и Л.Л. са били в
процесния период 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. съсобственици на процесния имот
при равни дялове от по 1/2. Същевременно на 05.04.2002 г. В.Л. е подала до
ищеца молба-декларация, с което е поискала откриване на партида за имота на
нейно име, и въз основа на тази молба-декларация ищецът е открил партида на
името на В.Л.. Налице е следователно соченото от цитираното по-горе тълкувателно
решение изключение – по съгласие с другия съсобственик В.Л. е ползвала и частта
от имота на Л.Л., като същевременно е сключила договор относно целия имот
директно с топлопреносното предприятие. Ето защо правилно районният съд е
приел, че между ищеца и ответницата Л.Л. не е налице облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, а такова е било налице в процесния период само с ответницата В.Л..
Предявените срещу ответницата Л.Л. главни и акцесорни искове са изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
В случая за доказване на акцесорните си претенции за лихви за забава ищецът
е представил само Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от
12.03.2014 г. Твърдените действали преди този момент общи условия от 2008 г. не
са представени, а следователно ищецът не е доказал твърдението си ответницата В.Л.
да е изпаднала в забава за плащане на главниците за периода преди влизане в
сила на ОУ от 2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от представените
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
в сила от 12.03.2014 г., действали в част от процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
В чл. 32, ал. 2 е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача.
Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2.
По делото не са представени констативни протоколи, от които да се установи
публикуване на интернет страницата на продавача на общите фактури, касаещи
процесния период, поради което правилно районният съд е отхвърлил изцяло
акцесорния иск за лихви върху главницата за топлинна енергия.
Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 14.20 лв. – лихви за забава
върху главницата за дялово разпределение, също е неоснователен. Клаузата на чл.
22, ал. 2 от ОУ от 2014 г. предвижда само, че клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Срок за плащане на вземането за дялово разпределение обаче не е
уговорен, поради което, и при липса на доказателства за отправена покана до
длъжника, този акцесорен иск също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доводите в жалбата са неоснователни, а изводите на двете инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
атакуваните части.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемите не се претендират, поради което разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511880 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д. № 50608/2017 г. на
Софийски районен съд, 156 състав в
обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
срещу В.Н.Л., ЕГН **********, починала в хода на въззивното производство и
на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституиран наследникът й по закон Д.М.А.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 212.51
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 09.08.2013 г. до 29.06.2017 г., и за сумата 14.20
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до 29.06.2017 г., както и в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, срещу Л.Н.Л., ЕГН **********,
искове при квалификацията на чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал.
2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 126.03 лева,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******** за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., сумата от 212.51 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 09.08.2013
г. до 29.06.2017 г., сумата от 54.55 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., и сумата от 14.20
лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 09.08.2013 г. до
29.06.2017 г.
В необжалваните части решението по гр.д. № 50608/2017 г. на Софийски
районен съд, 156 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК ********, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.