Р Е
Ш Е Н
И Е №
23.07.2021 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №271 по описа на съда за 2021 г.
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „К. 04“
ЕООД, със седалище в гр. Казанлък, ЕИК *********, представлява от Управителя С.
Й., чрез процесуален представител - адв. С. ***, против Заповед №ФК-58-0050440
от 22.02.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдено с Решение №ГДФК-77/23.03.2021г. на Директора на дир. „ОД“ в Гл. Дир.
„ФК“ при ЦУ на НАП.
Оспорващият твърди, че на
05.04.2021г. му било връчено посоченото решение, с което била отхвърлена
жалбата на дружеството против заповедта на Началник отд. „ОД“ при ТД на НАП
Пловдив.
Иска се от съда да отмени наложената
ПАМ, като неправилна и незаконосъобразна, алтернативно се иска изменение в
частта на срока на ПАМ.
Жалбоподателят сочи, че действително на
търговското дружество била извършена проверка от данъчните органи и против
търговеца бил съставен АУАН, но било поискано прекратяване на АНП, тъй като се
касаело за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Излагат се конкретни
доводи за това. Сочи, че наложената мярка от 14 дни не била адекватна на
констатираното нарушение – не издаден фискален бон /ФБ/ за 1,30 и установена
касова разлика от 7,65 лева. Не можело да се говори за безвиновна отговорност
на ЮБ, както се сочело в решението, като това не бил съобразено с тенденции в
европейското право да се търсели субективни мотиви в действията на органите на
ЮЛ, които формира ли правновалидна воля.
Н заключение се навеждат оплаквания,
че не органът не съобразил каква всъщност била използваемата площ на обекта, че
били наети четирима работници, на които се плащали заплати и осигуровки, че
дружеството бил с дейност от септември/октомври 2020г. и нямало други
нарушения.
По тези съображения се иска отмяна
на наложената ПАМ и прекратяване на административно-наказателното производство.
В противен случай считат, че следва да се намали срока на наложената мярка.
Оспорващият, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа оспорването. Прилага писмени
бележки по същество на спора.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата и моли за потвърждение на
заповедта. В хода по същество на спора и в писмени бележки излага подробни
доводи за неоснователността на жалбата и законосъобразността на жаления акт.
Претендира разноски за юрисконсулт и алтернативно прави възражение за
договореното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2021г. служители на НАП
извършили проверка на обект „баничарница“, находяща се в град ***, стопанисван
от жалбоподателя. Съгласно обективираните констатации в протокола за проверка
/л.20-21/, било установено, че на тази дата при извършена в 11,49 часа
контролна покупка на един брой кренвиршка на стойност 1,30лв., заплатени в
брой, не бил издаден ФКБ от наличното в
обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. Плащането било направено в
брой на продавача Н.Я. Допълнително в протокола се сочи, че по данни от ФУ била
установена сума в размер на 154,30 лв., фактическа касова наличност 161,95лв.
или разлика в плюс от 7,65лв. В протокола бил описан и асортимента от продукти,
които се предлагали в обекта, единичните им цени, големина на обекта, работещи
в него, че липсвал посттерминал и, че имало едно въведено в експлоатация ФУ.
На 22.02.2021г. началник отд. „ОД“
при ТД на НАП Пловдив Ж.М., била издадена Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-58-0080440, с която на дружеството била наложена ПАМ – запечатване на
търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, като в заповедта
били изложени конкретни фактически основания за издаването й, както и мотиви
касаещи определения срок на действие на наложената ПАМ. На 01.03.2021г. против
дружеството били издадени АУАН № F595431 и № F595432 за нарушения на Наредба № Н-18/2006г. и
на ЗДДС.
Заповедта била съобщена на
представляващия търговеца на 10.03.2021г. /л.17/. С жалба, вх. рег. №
70-00-3577 от 19.03.2021г. подадена до Директора на дир. „ОД“ в ГД“ФК“ ЦУ на
НАП, заповедта била оспорена по административен ред. С решение №
ГДФК-77/25.03.20214г. горестоящият административен органа оставил без уважение
подадената жалба.
Част от доказателствата са: заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020г. /л.10/; въпросен лист /л.22/; констативен протокол
/л.42/; отчети от ФУ за дата 12.02.2021г. и периода 23.01-12.02.2021г.;
медицинска рецепта, издадена от д-р Н. на Н.Я. /л.5/; амбулаторен лист за
извършен медицински преглед от дата 15.04.2021г. /л.43/; медицинско направление
/л.44/;
По делото съдът допусна в качеството
им на свидетели лицата, извършили проверката на търговския обект.
Св. С. сочи, че на
12.02.2021г. извършили проверка на търговски обект баничарница, стопанисван от
фирма «К. 04» в гр. Казанлък. Същата била във връзка с входящ анонимен сигнал
от предходна дата за не издаване на фискален
касов бон и във връзка с този сигнал свидетелката и нейн колега извършили проверка на
баничарницата. Свидетелката се наредила на опашка, за да си вземе закуска от
баничарницата. Закупила 1 бр. кренвиршка на стойност 1,30 лв., при което не й бил
издаден фискален касов бон. След заплащането не й издали касова бележка. Взели
парите, но не й издали касова бележка, след нея друг човек застанал да купува.
Имало само един продавач, жена. Тя работела много бързо. Съвсем адекватна била
продавачката, в смисъл отговаряла на въпросите, съдействаше при проверката, при
преброяването на касовата наличност. Не били искани от нея писмени обяснения.
Когато започнали
проверката, се легитимирали и влезли вътре в обекта. При пристигането на самия
управител, след около 10-15 минути, същата /била жена/ започнала да обижда и да
гони проверяващите от обекта. Тогава те се свързали с
оперативния център във връзка с нуждата от изпращане на екип на МВР, за да можело
да продължат работата и да си извършат проверката. Продавачката през цялото
време съдействала на проверяващите и не им била казвала, че взема лекарства или
нещо подобно.
При първоначалното
влизане в обекта били преброени наличните пари в касата и извели отчет от ФУ,
ежедневен отчет, за да можели да засекат касовата наличност. Засичането излязло
в повече. Свидетлката сочи, че на хората пред инея на опашката за закупуване, също
не видяла да се издават касови бележки, на клиента пред ния също. Не била
гледала след нея дали се издавала касова бележка.
Св. Г. сочи,
че участвала в проверка на баничарница в гр. Казанлък, която била някъде месец февруари, около обяд. Обектът се
намирал на много възлово кръстовище в непосредствена близост до открит
зеленчуков пазар. Свидетелката застанала на тротоара от едната страна, а
колежката й отишла до обекта и направила контролна покупка на 1 бр. кренвиршка
на стойност 1,30 лв. Върнала се при ния и й казала, че не й издали фискална
касова бележка. Тогава свидетелката пресякла улицата и се наредила на опашката,
която била с около 5-6 човека преди ния. През това време наблюдавала дали на
хората преди ния се издавала касова бележка. Направило й впечатление, че
парите, които се вземали от клиентите, продавачката, която бил с една
престилка, ги слагала там, т.е. парите от клиентите били слагани в тази
престилка, а връщала ресто от чекмеджето. Нямало друг човек освен продавачката
и една пекарка.
Впоследствие дошла една жена, собственик или
управител, не същата започнала да използва нецензурни думи, обиди и тогава се
наложило да поискат съдействие на органите на МВР. Докато дойдат органите на
МВР, били в обекта, не излезли от него, защото можело да бъдат укрити парични
средства. Проверка на касовата наличност извършили, след като дошли полицаите.
Имало две каси в обекта. Едната била там, където работела продавачката, имало
две гишета, но работело очевидно едното в момента. От двете гишета направили сбор
на двата касови апарата и установили средства в касата около 60-70 лв. Не били
преброени обаче парите, които продавачката слагала в престилката, защото тя
отказала, като казала, че нямало да предаде парите в престилката, защото това
били нейни лични пари. Продавачката много бързо обслужвала хората, тя отговаряла
на въпросите, които й задавахли съвсем нормално, адекватно. Стояла кротичко и
отговаряла на нашите въпроси.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта – оспорването е процесуално
допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения
преклузивен срок, след проведен първоначален административен контрол пред
горестоящия орган при спазен срок за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК, против
годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния
административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.
По същество – Съдът е длъжен да извърши
служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички
основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, Съдът намира следното:
По валидността – процесната заповед е
валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на
чл.186, ал.3 от ЗДДС/, за което се представя
надлежн писмено доказателство, вж. л.10. Ето защо процесната заповед следва да
се определи като един валиден административен акт и не е налице основанието по
чл.146, т.1 от АПК.
Не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени
правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички
реквизити, вкл. обективира подробна фактическа мотивировка на властническото
волеизявление за налагане на конкретната ПАМ и срокът на нейното действие. Ето
защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.
Проверен с оглед съответствието на
заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът приема следните
доводи и изводи:
Процесната заповед е правно основана на
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като
от обективна страна се претендира нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. Конкретно обективираните в нея факти и обстоятелства са, че при
извършена на 12.02.2021г. проверка на търговския обект, стопанисван от настоящия
жалбоподател, а именно – баничарница и след осъществена контролна покупка на стока /кренвиршка/ на
стойност 1,50 лв., платени в брой от служителя Е.С. на продавачка Н.Я.,
последната не издала ФКБ от въведените в експлоатация и работещи в обета ФУ от
посочени тип и модел, нито такива от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи
на изискванията на Наредба Н-18/2006г. В заповедта се сочи, че била установена
и касова разлика в размер на 7,65 лв. между наличните парични средства в касата
и тези, отразени във ФУ, както и от извадената контролна лента на електронен
носител за деня на проверката, което сочело, че извършената контролна покупка
не била отразена във ФУ.
Така визираните в заповедта факти
мотивират органа да приеме, че има извършено нарушение на чл.3, ал.1, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което съставлява основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за
налагане на ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него
за срок от 14 дни.
Жалбоподателят, въпреки изложените
възражения, по същество не оспорва така визираните от ответника в заповедта
конкретни факти, вкл. че е задължено лице по чл.3 от наредбата, че извършва
продажба на стоки в стопанисвания от него търговски обект, в който въпреки, че
има въведени и работещи две ФУ, то за извършената контролна покупка на един
брой кренвиршка не е издаден ФКБ, нито касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А ЗДДС
/ред. от ДВ бр.104/2020г./, Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не , б. а) издаване съответен документ за продажба по чл.118. Последният текст установява начините за
регистриране на продажби на стоки от търговски обекти от задължените лица, като
текстът препраща и към подзаконовия акт по приложение на нормата, наредба
№Н-18/2006г.
Така в чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС се доразвива реда и начин за
издаване на документ за продажба. Разпоредбата
на чл.3, ал.1 от цитираната Наредба /ред.
бр.68/2020г./гласи, че „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
От своя страна ЗДДС въздига неизпълнението на това задължение в административно нарушение, за което предвижда освен налагане на
глоба или имуществена санкция и прилагане на принудителна административна мярка за
неспазване на данъчното законодателство, т.е. независимо от ангажиране на
административно-наказателна отговорност, нарушителят понася и последиците от
наложена по този законов ред ПАМ. Удостоверява се,
че за извършеното на 08.10.2020г. има издадени два броя АУАН против търговеца,
които доказват по несъмнен начин факта на образувано АНП за извършено
административно нарушение, за което се предвижда и едновременно прилагане на
предвидената в чл.186 от ЗДДС ПАМ. Следва да се посочи, че в това
административно производтво е недопустимо да се извършва преценка за
законосъобразност на издадените АУАН, което става в самостоятелно производство,
което се развива по друг процесуален
ред. В този смисъл абсолютно недопустимо е да се постановява и от този съд
прекратяване на образуваните АНП поради претендирана маловажност на нарушенето.
В процесният случай при извършената проверка на търговския
обект, стопанисван от жалбоподателя и от приложения по делото протокол от извършена проверка /ПИП/ се обективират данни за констатирано,
като извършено от дружеството нарушение на конкретното
изискване на Наредба № Н-18/2006 г. /чл.3, ал.1/, което се изразява в не издаване на ФКБ от въведеното в
експлоатация ФУ или не издаване на друг документ за извършена от търговски
обект продажба на стока, което сочи на неспазване на изискването за реда и
начина за документиране на всяка извършена продажба от търговския обект,
стопанисван от оспорващия. Няма спор, че въпросният обект попада в обхвата на
§1, т. 41 от ДР на ЗДДС, както и че търговецът е длъжен да отчита по
установения начин и ред всяка извършена от този обект продажба на стока, нещо
което се установява, че не се спазва при извършената покупка на един брой
кренвиршка на стойност 1,30 лв., тъй като за тази продажба няма издадена нито
ФКБ от въведено в експлоатация ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан или
какъвто и да е друг документ по чл.118 от ЗДДС.
Това поведение на задълженото лице сочи несъмнено,
че същото извършва от обективна страна нарушение на императивното правило на
чл.3, ал.1 от Наредба № н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Установяването
от обективна страна на факта на извършено нарушение на данъчното
законодателство е напълно достатъчен, за да се обосновава извод, че на това
лице се следва едновременно с ангажиране на неговата административно-
наказателна отговорност и налагане на мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Нормите в данъчното законодателство са императивни и следва да се тълкуват стриктно.
Всички наведени в жалбата доводи от адв. С.
се явяват относими към спора относно законосъобразността на наказателното
постановление, което се издава въз основана на АУАН и с което ще се ангажира
административно-наказателната отговорност на дееца, вкл. за приложимостта на
чл.28 от ЗАНН, но те се явяват напълно ирелевантни за това производство, където
предмет на делото е проверка законосъобразността на административен акт по см.
на чл.21, ал.1 от АПК. Въпросната ПАМ се налага независимо и самостоятелно от
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Релевантно е дали се установява извършено нарушение по на чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006г., а тук такова се доказва да има по безспорен начин, чрез
представените писмени доказателства. Следва също така да се посочи, че правното
основание за издаване на ПАМ е чл.186 от ЗДДС, която норма изрично се визира в
заповедта, както и правилно същата се обосновава във връзка с друга конкретна
норма от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.
Процесната заповед Съдът намира обаче за частично
незаконосъобразна, като издадена при допуснато нарушение на общополагащия се в
административното право и процес принцип на съразмерността, установен в чл.6 от АПК.
Като всеки административен акт и този
следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, вкл. и принципа на
съразмерността. Този принцип постановява, че едно властническо волеизявление не
следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови адресат, в
по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се издава то.
Когато все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва да се
прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея отново
да се постига целта на закона. По закон /чл.186, ал.1 от ЗДДС/ тази
преустановяваща административна мярка е с максимален срок на нейното прилагане
от 30 дни. Конкретния определен с процесната заповед такъв е 14 дни, който
масово се прилага от ответника за този вид мерки и нарушения.
Самият
оспорващ също претендира в условия на алтернативност, Съдът да измени срока на
наложената ПАМ
Органът е длъжен да мотивира с конкретни
фактически доводи своето решение относно конкретната продължителност на ПАМ. В
процесната заповед се сочат следните конкретни доводи, защо именно този срок на
продължителността на действие на наложената ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС
следва и, че той е съразмерен на
тежестта на конкретно установеното
нарушение от страна на жалбоподателя – местонахождението на обекта /на възлово
място в града/, площта на търговския обект /50 кв. м./, продължителното работно
време, богат асортимент от продукти на достъпни цени и постоянен търговски
интерес към продаваните там стоки. Значение е отдадено и на поведение на
задълженото лице и в частност при извършване на проверката, като се акцентира
на отказа да се съдейства на проверяващите. Всички тези факти се определят от
ответника като поведение на задълженото лице, което накърнява съществено
общественият интерес и фискалната политика на държавата, като не позволява да
бъдат поверявани извършените от него продажби, а това води до неправилно
определяне на дължимите данъци. Бланкетно органът сочи, че така се нарушава
установения ред на данъчната дисциплина, възможността за проследяване и
отчетност на реализирани продажби, поведение, насочено към неспазване на
данъчното законодателство, съществуваща възможност за друго нарушение.
Несъмнено регистрирането и отчитането на извършвани
продажби на стоки в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка или чрез какъвто и да е документ по чл.118 от ЗДДС е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и както по-горе се сочи, за неизпълнението
на това задължение, издаване на административен акт за налагане на ПАМ
„запечатване на търговски обект и забрана достъпа до обекта“.
Отново следва да се сочи, че мотивиране
продължителността на срока на конкретно налаганата ПАМ ответникът не следва
единствено да се осланя само на общо обосновано съществуване на нормативно
установеното материално-правно основание за налагане на ПАМ - нерегистриране и
неотчитане на приход от продажби. Използваните в случая „други“ критерии за
индивидуализиране на срока на ограничението – местоположение и големина на
търговския обект, работното време, предмета на осъществяваната в обекта
търговска дейност, разнообразието на стоките, които са на изключително ниска
стойност /без да се удостоверява обема на оборотите на обекта/, се явяват в недостатъчна степен мотивиращи
така определения конкретен срок на продължителност на ПАМ. Нито местоположението
на обекта, нито видът на предлаганите стоки и техните цени, обосновават възможност
за реализиране на значителни обороти, като от данните на л. 25-27 се
удостоверява генериране на едни значително ниски приходи от регистрирани
продажби в други отчетни периоди. За констатираното нарушение – не регистриране
на продажба на стойност 1.30 лева, при установена разлика между разчетената
касова наличност и фактическа такава само от 7.65лв, определянето на 14 дневен
срок за прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, очевидно няма
как да се възприема за обосновано със заявената цел за защита на фиска „от настъпването на значителни и
труднопоправими вреди“.
Действително срокът, за който се налага ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, но за
определяне продължителността на действието на ограничението изхождайки от
възможното укриване /не отчитане/ на приходи, които не могат да бъдат постоянно
контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност, е необходимо
констатирането не само на факта на не регистриране на продажба, но
установяването и на други обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на
констатираното нарушение, каквито доказателства по делото не са ангажирани,
дори и да се отчитат показанията на разпитаните свидетели, които са наблюдавали
поведението на продавачката, тъй като от тях не се удостоверява по несъмнен
начин, че не отчитането на приходи от продажби е една закономерност в
поведението на задълженото лице и това е в един дълъг период преди проверката.
Ето защо, Съдът намира, че в процесния
случай административният орган не съобразява
напълно особеностите на констатираното нарушение и не извършва правилно
цялостна и обектива преценка за наличието
на баланс между личните и обществени интереси, а отново дава превес и тежест само
на обществен интерес от налагане на
мярката. Определената продължителност на ПАМ се явява неоснователно
завишена, като същата не се намира в разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на жалбоподателя и охраняваните с прилагането на ПАМ
обществени отношения.
Характерът
и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни
интереси на лицето в степента, в която ще бъдат засегнати при прилагането на
процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта за период от
четиринадесет дни.
Обжалваната
заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото
лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава и
това обуславя извод, че
приложената ПАМ е несъразмерна и оттам обжалваната заповед, в частта на
определения срок на действие на мярката, се явява незаконосъобразна.
В този случай обаче Съдът намира, че не
следва да постановява пълна отмяна на процесната заповед, до колкото по
несъмнен начин се установява едно незаконосъобразно поведение от страна на търговеца,
като намира, че следва оспорената ЗНПАМ № ФК-58-0080440/
22.02.2021г. следва да бъде изменена в частта й на определения
срок от 14 дни на 3 дни, като се позовава и на налична съдебна практика на
касационната инстанция /вж. в този смисъл Решение № 14407/ 20.11.2020г по адм.
дело № 7045/2020г на ВАС, Решение № 13875/ 10.11.2020г по адм. д. №
5114/2020г на ВАС/. В останалата част жалбата на „К. 04“ ЕООД се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на делото, следва да бъде
уважено частично искането на пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото, като в тежест на жалбоподателя се възложи заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в половин размер – 50 лв. от общо 100лв.,
определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
по жалба на „К. 04“ ЕООД, със седалище в гр. Казанлък, ЕИК *********,
представлява от Управителя С. Й. №ФК-58-0050440 от 22.02.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП,
в частта, в която е определен срока на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни на 3 /три/ дни.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К. 04“ ЕООД, със седалище в гр. Казанлък в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„К. 04“ ЕООД, със седалище в гр. Казанлък, ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, разноски по делото в размер на 50,00 лева,.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: