Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,10.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр. дело №2386 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „ Й. Д.-2001”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.”Ц. А.”№46, представлявано от управителя Ц.Н. ищците М.Д.Д. с ЕГН ********** *** и С.Д.Д. с ЕГН ********** *** твърдят, че като наследници на Д. С. Д. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 55155.6.59 по КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот град П., местност „К.” с площ от 4979 кв.м. трайно предназначение на територията –земеделска , начин на трайно ползване –ливада, възстановен с решение№ 3Б084/13.08.1998г. на ПК по чл.14, ал.1т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници. Въз основа на посоченото решение са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот №12, том XII, нот.дело №3589/1998г. на нотариус Наташа Х.Твърдят, че през годините са отдавали под наем този имот на различни лица, ведно с изградения в него басейн като през 2013г. отдали имота под наем на ответното дружество за срок от 30 месеца. Въпреки, че срокът на договора изтекъл през 2015г. по устна договорка между страните ответникът продължил да ползва имота като заплащал договорения наем. През 2018г управителят на ответното дружество отказал да им плаща наема за ползване на собствения им имот , което станало причина на изпратят на ответника покана за доброволно изпълнение , с която го поканили да им заплати договорения наем и го уведомили , че с изтичане на 7 дневен срок от получаване на поканата ще считат договора за наем за прекратен. В отговор на тази покана ответното дружество уведомило ищците, че счита договора за прекратен, но продължило да ползва имота, без да заплаща наем за това и отказва да им предаде владението. Моли се съда са бъде осъден ответника да предаде на ищците държането на описания в обстоятелствената част на исковата молба имот. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че за да е допустим иска следва да е налице към момента на подаване на иска облигационно отношение, каквото не е налице.Твърди се, че между страните е имало наемно правоотношение по договор за наем като съгласно чл.3, т.3,3 от този договор срокът на договора може да бъде продължен по изрично писмено съгласие на страните , оформено чрез анекс, който да се подпише три месеца преди изтичането на срока.Твърди се, че такова изрично писмено съгласие не е налично между страните, поради което договорът за наем е прекратен след изтичане на фиксирания в него срок още през 2015г.В този смисъл е и отговора на отправената от ищците през 2018г. покана за доброволно изпълнение като самите ищци считат договорът за наем прекратен с изтичането на определен от тях 7 дневен срок от получаване на поканата.В отговора на нотариалната покана ищците са информирани, че от три години имотът е свободен и могат да процедират с него както пожелаят.Моли се съда предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът М.Д., чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобразявайки доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от представените от писмени доказателства / нотариален акт №12, том XII, нот.дело № 3589/1998г. по описа на нотариус Х.а, скица на поземлен имот №15-349027/17.04.2019г., издадена от СГКК-гр.Пазарджик/, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 55155.6.59 по КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „К.”, землището на град Пазарджик, с площ от 4 979кв.м., трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване-ливада, при съседи: 55155.6.58, 55155.6.86, 55155.6.85, 55155.6.56.
От ангажираните от ответната страна писмени доказателства се установява, че на 26.04.2013г ищецът М.Д. и ответника са сключили договор за наем, по силата на който ищецът М.Д. в качеството на наемодател е отдал на ответника в качеството на наемател за временно ползване процесния имот. Наемателят се е задължил да заплаща на наемодателите месечна наемна цена в размер на 317лв. Договорът е сключен за срок от 30 месеца, считано от 01.05.2013г.Съгласно чл.3.3 от договора срокът може да бъде продължен по взаимно писмено споразумение, подписано три месеца преди изтичане на срока на договор. Установява се също така, че ищците са отправили до ответника покана за доброволно изпълнение, с която приканват ответника да изпълни задължението си за плащане на дължимата наемна сума в общ размер от 1902лв., представляваща месечен наем за периода от 01.01.2018г до 30.06.2018г. С тази покана е даден 7 дневен срок за изпълнение на задължението и е указано, че след изтичане на този 7 дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение договорът за наем се счита прекратен. В отговор на тази покана ответникът уведомява ищците, че по силата на договора за наем от 26.04.2013г. срокът на договорът е изтекъл през 2015г. като от три години наемодателите са свободни да отдават имота си за ползване на други лица.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе разпитан като свидетел Е.А.. От показанията на този свидетел се установи, че познава и двете страни- ответното дружество като наемател на имота „Ф.”, собственост на Ловно-рибарското сдружение, чиито председател е свидетеля, а ищците -като собственици на съседния имот, който също бил отдаден под наем на ответника. Свидетелят допълни, че наемното правоотношение между ответника и Ловно-рибарското сдружение е прекратено на 30.09.2019г, като понастоящем има друг наемател. Свидетелят уточни , че между двата съседни имота дълго време не е имало материализирана граница на място. Докато ответното дружество било наемат на имота на Ловно-рибарското сдружение отправило молба да се очертае на място границата между двата имота. Такава била материализирана на място като свидетелят не може кога точно е станало това. Свидетеля не знае дали към месец юни 2019г. ответното дружество все още е ползвало имота на Д., който имот се оказва съседен на имота на Ловно-рибарското сдружение.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е процесуално допустим след като ищците твърдят, че са страна по материално правоотношение по сключен през 2013г. договор за наем с предмет – недвижим имот, подробно описан в обстоятелствената част на исковата молба, който договор е продължен след срока му по устна договорка между страните и е прекратен през 2018г едностранно от ищците като наемодатели поради неплащане от ответника на договорената наемна цена. Дали тези твърдения са доказани по делото е въпрос по същество на спора, който обуславя основателността на предявения иск. Процесуалната легитимация на страните по спора не се определя от обективните факти, а само от правното твърдение на ищеца както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо като процесуално допустим предявеният иск подлежи на разглеждане по същество.
По същество на иска съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД .
За да се уважи този иск ищецът следва да докаже:1/ наличие на облигационно отношение между страните, основано на сключен договор за наем, по който договор ищецът е предоставил на ответника за временно ползване процесния имот срещу заплащане на уговорена наемна цена,2/изпълнение на договорните си задължения като изправна страна и факта на предаване на имота за ползване,3/ наемното правоотношение е прекратено на някое от прекратителните основания, респ. да е било развалено с едностранно волеизявление от наемодателя поради виновно неизпълнение на поетото от наемателя договорно задължение и 4/ че ответникът държи без правно основание наетия имот и не го предава на наемателя след прекратяване на договора за наем.
Безспорно се установи, че ищецът М.Д. и ответника са били в договорна връзка по сключен на 26.04.2013г. договор за наем на процесния имот. Ищецът С.Д. не е страна по договора.Тук е момента да се посочи, че по о отношение на този ищец искът само на това основание следва да бъде отхвърлен, поради липсата на материално правна легитимация с оглед наведените му твърдения, че е страна по процесния договор за наем.
Безспорно се установи, че ищецът М.Д. е изправна страна по облигационното правоотношение , тоест изпълнил е договорното си задължение и е предал на ответното дружество/ наемател/ държането на имота като този релевантен факт също не бе спорен. Установи се също така, че договорът е бил сключен за срок от 30 месеца, считано от 01.05.2013г.Предвид инвокираното от ответника в писмения отговор възражение, че срокът на договора би могъл да се продължи само с изрично писмено съгласие на страните / спорен уговорката в чл.3.3 от договора/ и такова липсва, поради което и наемното правоотношение е прекратено през 2015г. с изтичане на срока на договора, в тежест на ищцовата страна бе да установи, че след изтичане на срока на договора наемателят е продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемателя и на основание чл.236 ал.1 от ЗЗД договорът е продължен за неопределено време. Това не бе сторено от ищцовата страна. Изводи за такова продължаване не могат да се правят само и единствено въз основа на обсъдената по-горе покана за доброволно изпълнение при все че ответникът е отговорил на тази покана,заявявайки че договорът е прекратен с изтичане на срока му през 2015г. Ето защо съдът приема, че процесният договор за наем е прекратен поради изтичане на срока на договора, а не на твърдяното основание- едностранно от ищцовата страна поради неплащане на наемни вноски.
Предвид изложеното съдът намира , че е налице и втората предпоставка на иска по чл.233 от ЗЗД-прекратено наемно правоотношение поради изтичане срока на договора.
В тежест на ищцовата страна бе да установи, че след прекратяване на договора за наем и към датата на предявяване на иска ответникът е продължил да ползва имота. Този релевантен факт остана недоказан, поради което съдът го приема за неосъществен в правния мир. От ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, обсъдени по-горе, могат да се излекат едиствено следните фактически изводи, а именно-че спорещите страни са били в облигационни отношение по отдаване на недвижим имот под наем , но не и кога са прекратени и дали ответникът е продължил да ползва имота на ищците и след прекратяване на договора за наем както и че отказал да върне имота.
Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Д. с ЕГН ********** *** и С.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу „ Й. Д.-2001”ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.”Ц. А.”№46, представлявано от управителя Ц.Н. иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да върне на ищците предадения му въз основа на прекратен договор за наем от 26.04.2013г., недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 55155.6.59 по КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „К.”, землището на град Пазарджик, с площ от 4 979кв.м., трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване-ливада, при съседи: 55155.6.58, 55155.6.86, 55155.6.85, 55155.6.56.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: